- Автор: Александър Девекио, “Фигаро”
- 06 Ное 2021
- 1625
- 11
Според специалиста по геополитика Франсоа Ейсбург, който публикува “Завръщането на войната” (Retour de la guerre), възходът на Китай, технологичното развитие и липсата на световен ред правят по-вероятно връщането на конфликтите, отколкото през Студената война.
- След кризата с Covid китайската мощ се утвърждава повече от всякога, докато хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан се тълкуваше като знак за упадък. Неизбежно ли е завръщането на войната в тази конфигурация?
- Рискът от война е по-висок, отколкото преди пандемията и се очаква да се увеличава. Една от главните причини за това нарастване на напрежението е засилването на китайската мощ и нейната идеологическа, икономическа, технологична, политическа конфронтация със САЩ и, може би, с демократичния свят като цяло.
Има и технологична еволюция, която дестабилизира стратегическата ситуация чрез кибервойна и придава всекидневен характер на конфликтите. Континуумът от не-война до най-тежката война е по-директен, околкото по време на Студената война. При нея нямаше война, докато няма стрелба. Освен това ядреното разубеждаване се подчиняваше на правила, които възпрепятстваха (трудно, все пак) избухването на война между двата блока и двете суперсили. Днес това вече не е така. Неусетно преминаваме от не-война към квазивойна в начало на война… В ядрената област разработването на нови ядрени арсенали води до отслабване на разубеждаването.
И накрая, има една последна причина: липсата на световен ред. Когато няма ред, няма правила на играта. А когато няма правила на играта, рисковете от разногласия очевидно са много по-значителни. Това са трите структурни фактора, които съществуваха и без пандемията, но които тя може да е влошила.
- Кризата с австралийските подводници неотдавна симптом ли е на това нарастване на напрежението?
- Австралийците основателно преразглеждат оценката си за стратегическата ситуация в Индо-Тихоокеанския регион, термин, който те са измислили. Балансът на силите еволюира бързо в този регион. Китайският флот има повече кораби, отколкото американският флот (но с по-малък тонаж). Освен това Китай малтретираше Австралия изключително от началото на Covid. Австралийците бяха сметнати за нахални, когато поискаха обяснения за произхода на вируса. Те платиха за това с ембарго върху австралийския износ на вино, лангусти и т. н. Те разкриха също така операции за китайско влияние сред австралийски парламентаристи и в огромен мащаб в австралийски университети. Всичко това може да накара Австралия да се сдобие с ядрени подводници. Но тя се стреми преди всичко към ясно укрепване на съюза си със САЩ. От гледна точка на стратегическия анализ, това е напълно оправдано.
- Показва ли тази криза, че Европа вече е извън играта на фона на суперсилите?
- Европа е в парадоксална ситуация. Според разпространения възглед Европа е в затруднено положение. Ние сме много зле, нивото ни на растеж е жалко, обществата ни са разделени, почти навсякъде се появяват популисти. Там, където няма популисти, има напълно инертни германци. На всичкото отгоре, нека добавим нашата зависимост от Китай и отсъствието на американците, чийто приоритет е другаде. Европа е никъде, или пък е на грешното място.
Реалността е малко по-сложна и надеждата не е забранена. Бойното поле с Китай преминава, много повече, отколкото през Студената война, в области, които не са пряко военни. По време на Студената война броят на ракетите и ядрените оръжия имаше по-голямо значение от всичко останало. Днес, изправени срещу Китай, контролът над технологиите (граждански и военни), търговията, нормите, стандартите и операциите за завземане на пазара са съществени елементи в битката. Това са областите, в които Европа може да се отличи. Обратно, ЕС тежи малко във военно отношение. Да се говори за европейска армия е проява на чувство за хумор. Ние не сме държава, не сме суперсила…
- Как климатичният въпрос може да увеличи напрежението ?
- Китай, първият световен източник на парникове газове, обяснява, че няма да започне да намалява емисиите си преди 2030 г… Следователно играта за власт ще продължи по време на извънредната климатична ситуация, както се изостри по време на пандемията. Ако напредъкът в борбата срещу глобалното затопляне е много неравномерен между отделните страни, ще дойде момент, в който една или друга страна повече няма да търпи жизнените ѝ интереси да бъдат поставяни под въпрос.
Дали това ще стане ден след смъртта на няколко милиона индийци, когато температурата надхвърли в продължение на няколко дни критичната температура през влажния сезон? Говоря за настоящото десетилетие, не говоря за 2040 г. Как ще реагират индийците? Те вероятно ще се разбунтуват срещу онези, които могат да сметнат за отговорни за смъртта на няколко милиона души у дома.
Глобалното затопляне има по-сериозно геополитическо и геостратегическо въздействие, отколкото можем да си представим, защото то ще се решава с тона на конкуренцията, както ни научи пандемията.
Превод от френски: Галя Дачкова
