- Автор: Иван Стамболов - Сула, "Труд"
- 31 Март 2021
- 3110
- 60
Г-н Борисов,
Понеже често вдигате очи към „Началника“ и се осенявате с кръстното знамение (кръстите се) и понеже рано или късно ще се сетят да обвинят Вас за паметника на Боян Мага в управлявания от ГЕРБ град Бургас, бързам да споделя някои неща, за които Вие, погълнат от държавните дела, надали имате време да направите справка.
В Бургас, до паркинга на морската гара, се появи бронзова пластика на прерязан през диафрагмата човек, окован с вериги и от чийто тил израства вълча муцуна. Това било „паметник“ на Боян Мага.
Кой е Боян Мага? Няма значение дали всичко в биографията му е вярно, то даже е по-скоро легенда, отколкото биография. Има значение обаче, че Боян Магесника не остава без поклонници през вековете. Той е иконата на своеволието, богоборчеството и ереста – все причини за трагичната историческа съдба на България.
Деецът на ВМРО и масон Васил Пундев в книгата си „Боян Магьосникът“ от 1923 казва: „Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост; образът му – през далечините на десет века излъчва обилни внушения, в неопределимостта на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за недостижима в своята забуленост загадка“.
Княз Вениамин (Баян, Боян) е брат на св. Цар Петър – кандидатът за небесен покровител на българите, изместен по Божията воля от св. Иван Рилски. Каква ирония в манихейско-богомилски дух: двама братя: единият украшение на Църквата, другият – богоборец и антихрист. Цар Симеон I (893–927), син на св. Цар Борис-Михаил и брат на размирния Расате, е имал два брака, четирима сина, от които Вениамин е най-малкият, и няколко дъщери. За Вениамин (Боян), отдаден на скука и окултни занимания поради династична безперспективност, историческите данни са не повече от тези за великия архитект Хирам Абиф. Легендата тръгва от свидетелството на лангобардския епископ Лиутпранд: „Симеон имал двама сина, единият на име Баян, а другият – по име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите. Баян, разказват, дотолкова бил изучил магията, че внезапно могъл да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр“. Магията никога не е спирала да вълнува умовете на „висшите“, на „избраните“ и така тръгва митът за Боят Магесника, който мит, хубаво е да се знае, г-н Борисов, не е фолклорен, а литературен.
Също така е добре да отбележите, г-н Борисов, че образът на Боян Магесника се митологизира неслучайно през Възраждането, когато нуждата от национално самочувствие е крещяща. Тогава по особено екзотичен и романтичен начин, но и с голямо закъснение, у нас нахлува духът на 18 и 19 век с целия си култ към човешкото величие, с култа към индивида – венец на природа и мерило за всички неща. Духът на една нация трябва да е самобитен и уникален, за да може да се навира в мутрата на другите нации. За българите такъв дух е хунската старина – розети, колобри, конски опашки – чак до ден днешен.
Плеяда интелектуалци, г-н Борисов, представители на модерната българска интелигенция от европейски тип, занимават умовете си с Боян Магесника. Сред тях са Георги Раковски, Добри Войников, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Иван Грозев, Кирил Христов, Антон Страшимиров, Николай Райнов (има си хас!), Людмил Стоянов, Гео Милев, Теодор Траянов, Камен Зидаров, Иван Богданов, Георги Гроздев и др. Боян Магесника е идол не само на модернистите, но и на всякакви езотерици, окултисти, сатанисти, теософи, антропософи и изобщо „духовно просветлени свръхчовеци“. Образът му се радва на много, различни и коя от коя по-находчиви интерпретации (хвърлете едно око, г-н Борисов, върху книгата на проф. Светлана Стойчева „Боян Магесника. Изследване на литературния мит“, 2017 г.). С резултатите от романтичното търсене на „българския дух“ в лицето на Боян Магесника сякаш искаме да намажем с някакъв бързодействащ елей раните на историческите си падения. Боян Магесника е опит да се създаде мит, удовлетворяващ българския интелектуален и „духовен“ елит, мит, различен от непретенциозните митове на простия народ. Боян Магесника е нещо като Крали Марко за тарикати, за онези, които, за разлика от простолюдието, са наясно как точно стоят нещата с живота, вселената и всичко останало.
През втория етап на тоталитаризма, г-н Борисов, идеологията на режимите в Източния блок се обръща от пролетарски интернационализъм към класово-партиен национализъм. У нас се подновяват опитите да се възкреси споменът за носталгичното прабългарско минало с кожени гугли, остри скули и огнени степни очи. В този смисъл Боян Магесника се явява като приемник на безбожния си чичо Расате и далечен предтеча на Людмила Живкова, като изразител на нещо диво, езическо и бесовско, но пък самобитно; нещо, което ни дава тази идентичност, която носят Александър Велики и Гоце Делчев за жителите на Република Северна Македония.
Днес Боян Магесника е икона също така и за любителите на синкретичната култура „Ню ейдж“. Синкретизмът е логичен венец на цялата поредица култури на „световния елит“, обединен в колоритни „тайни“ общества. Към Боян Магесника прибягват всякакви хора, които искат да изживеят своето духовно превъзходство над плебса, над безпросветната тълпа. Но за Вас, г-н Борисов, в качеството Ви на държавник, Боян Магесника трябва да е поучителен най-вече като изобретател на богомилството, какъвто (според мен неоснователно) го изкарват, защото там отношението на „просветлените“ към държавните институции е най-отчетливо. Богомилите бяха много удобни за тоталитарната пропаганда по две причини: 1.) обявиха ги за предтечи на класовата борба, първото в света антифеодално движение, борци срещу експлоататорската държава, и 2.) уникално българско явление, единствено по рода си, с което сме длъжни да се гордеем. Странно, защото богомилите са анархисти, отхвърлят държавата и институциите, те биха отхвърлили и тоталитарната държава, която за своите пропагандни нужди се мъчеше да ги развее като знаме. Може би спойката, която свързва богомилството с тоталитаризма е не отношението към държавната власт, а неистовата омраза към Христовата Църква.
Понеже, г-н Борисов, често вдигате очи към „Началника“, полезно е да знаете какво представлява учението на богомилите (ако вече знаете, моля, не четете нататък, може би само последните едно-две изречения). За богомилите Бог не е „вседържител, творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо“, както се изповядва в Символа на вярата, който всеки християнин приема като лична клетва, когато се кръщава. За богомилите творец на творението, включително и на човека, е сатаната. В това няма нищо оригинално. Богомилите не са нещо ново, не са нещо „уникално българско“. Те са типични дуалисти, наследници на зороастрийци, гностици, манихейци и павликяни, предтечи на катари и албигойци, които приемат, че доброто и злото са две равностойни начала на битието (за християнството не са, защото доброто е същност, а злото – привнесено временно състояние). Богомилите изповядват, че първородният син на Бог е сатаната, а Христос е втори след него. Дяволът е сътворил битието, включително и човека. От Бога е само душата, която е длъжна да отхвърли всичко дяволско, начело с царя и патриарха, държавата и законите. Светът, като сатанинско творение, трябва да бъде мразен и саботиран. Съзирате ли зародиша на анархистите, г-н Борисов? Същите анархисти, от които през XIX се родиха добре познатите ни комунисти – процес, гениално описан от Достоевски в романа „Бесове“. Ето ги богомилите, ето я националната ни гордост! Освен всичко останало, богомилите със своята антицърковност, иконоборството и дуализма си, се оказаха най-благодатната почва за проникването на исляма на Балканите чак до Адриатическо море.
Няма нищо лошо да се търси българският дух, да се олицетворява чрез исторически знаци и фигури. Народите, както и хората, си имат душа и трябва да се грижат за нейната хигиена. Но култът към Боян Магесника, г-н Борисов, не е преклонение пред народния (националния) дух, а израз на презрение към него. Величието на „висшите“ не минава през презрение към „низшите“. За да се доближи до „тия Свои най-малки братя“ (Мат. 25:40), Бог извърши кèносис, смали се. Не остана на немислимата висота на бòжеството Си. А всички ние, които се перчим с въображаемото си превъзходство, сме джуджета.
Така че един паметник на Боян Мага, па бил той и на паркинга на морската гара в Бургас, е паметник на антидържавността, г-н Борисов, на антицърковността и на антихристиянството. Обида и предизвикателство към Вашия „Началник“. С което се надявам да съм Ви бил полезен или поне забавен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Източник: "Труд"
