- Автор: Кузман Илиев, "Труд"
- 22 Юни 2021
- 1805
- 40
Положението излиза от контрол. България се държи като парий. Няма мнение за нищо, което касае националната й сигурност, просперитет и геополитически интереси.
Трябват ли ни нови източници на газ, електричество или туристически потоци, за да стане сезонът по-дълъг и относително успешен на фона на пандемията? Чакаме да ни кажат отвън.
Нуждаем ли се от ваксини от не-членки на ЕС страни, които може да спасяват животи? Трябва ли да държим на историята и териториалната цялост на родината, заплашени от бъдещите ни европейски партньори - „северномакедонските“ политици? Също сме в полушпагат. И чакаме да се снижи натискът отвън, да ни потупат братски по рамото от Брюксел или Вашингтон, така както след освобождението от османско владичество и след 9-ти септември 1944 г. сме чакали повелите на Санкт Петербург и Москва. Толкова жалко, колкото и тъжно.
Понятието “суверенитет” сякаш е изтрито от тълковния речник за политическия ни елит. Надпреварата в това кой да го продаде се вихри поривисто. Лидерът на ДПС Карадайъ буквално се отрече от България, гостувайки на „родината“ си Турция. За няколко хиляди гласа повече. А може би няколко десетки хиляди с новите изборни правила. Пак няма оправдание. Отрекоха се всъщност не по-малко и т. нар. партии на протеста, осъществили всъщност безродния акт на махането на тавана за секции в Турция. А ужким градяха политическа идентичност на анти-ДПС основа. Ужким! Защото май-май отиграха топката, послужила за консолидиране на митичните Сараи покрай “аферата” Росенец. И после угодно и в редичка реализираха законодателно затвърждаването на политическата роля именно на заявения публичен враг. Хем вълкът сит, хем агнето цяло.
А ако извадим и Пеевски и Борисов като личности от уравнението - разлика в зеленикаво левеещите програми и целите на ДПС, Демократична България и ГЕРБ по същество много-много няма. В същия оформящ се соросоидно-либерален многопартиен хор припява и господин президента Радев, който се държи доста повече като натовски генерал, отколкото като президент на най-старата европейска държавност и цивилизатор на стотици милиони граждани чрез азбуката си.
Да се чуди човек какви ли още унижения предстоят. И да - политическото пространство се консолидира в грешна и безродна посока, а всеки който се бори за обратното ще бъде брандиран в най-черни краски. И морално обруган като безпринципен. Нищо, че парламентът ще е съставен изцяло от коалиции коя от коя по христоматиен принцип за безпринципност. Морална, идеологическа, че и имиджова. Отдаването на концесия на националния ни интерес се очертава толкова безоблачно и рентабилно - че участниците в родоотстъпническия акт стават извънредно агресивни към всеки, който може да разбуни кошера им. И да развали рахата. А този рахат има съвсем практични негативни измерения за българите: геополитически риск за страната ни от потенциална война между Украйна и Русия. Нереализирани потенциални инвестиции в страната ни, по-ниски доходи и лош социален климат. Всичко това накуп.
Източник: "Труд"
