Факт е, че в спорната местност Салтанат напоследък никнат огради, вихри се сеч, а строителството никога не е спирало. Но е факт също, че в Морската градина във Варна има частни имоти заради пряката основополагаща роля  на някои от същите хора, които днес настояват за обратно придобиване – партията ДСБ, един от наследниците на СДС, сега член на “Демократична България” (ДБ). Навремето те извършиха реституцията, от която тръгнаха всичките злини в градината, а до оня ден бясно защитаваха интересите на собствениците. Изведнъж екологията им се оказа мила и се хвърлиха на амбразурата да я бранят.
Адвокатите на реституцията се превърнаха в първи борци срещу нея

 

Трагико-комичните случки в милата ни татковина не секват. През последните дни те се вихрят във Варна, но са породени от много дълбок проблем, който касае всички градове.

 

Малко преди декемврийската сесия на общинския съвет местната структура на „Демократична България” (ДБ) поиска от градската управа временно да забрани ограждане на частните имоти в Морската градина (съгласно ЗУТ), а после предложи незастроените терени да бъдат изкупени или заменени. Факт е, че в спорната местност Салтанат напоследък никнат огради,

 

вихри се сеч, а строителството никога не е спирало. 

 

За да се спаси поне нещичко от нея, общината трябва да си върне собствеността. Но е факт също, че в парка има частни имоти заради пряката основополагаща роля  на някои от същите хора, които днес настояват за обратно придобиване – партията ДСБ, един от наследниците на СДС, сега член на “Демократична България” (ДБ). Навремето те извършиха реституцията, от която тръгнаха всичките злини в градината, а до оня ден бясно защитаваха интересите на собствениците. Изведнъж екологията им се оказа мила и се

 

хвърлиха на амбразурата да я бранят.

 

Част от ДБ е и „Да, България”, пръв сторонник на равнопоставеността и ясните правила, но настояваща за административни забрани, които дописват неравнопоставеност (например бизнесмен си е купил парцел в Салтанат, но внезапно се оказва, че не може да го огради; вдигнатият дувар на пъргавия му съсед не се пипа). Разбира се, в сюжета участва и „Зелено движение”, на което екологията му е толкова много важна, че да преглътне коалиция с Радан Кънев и наместниците му, които довчера тръбяха как в парка може да се шофира и строи, докато то протестираше. Всички тези хора досега обясняваха, че не видът собственост е проблем в парка, а спазването на реда.

 

Вече променят и собствеността, и реда. 

 

Те бяха и заклеймили сделката с Георги Гергов, при която срещу 43 млн. лв. общината си върна собствеността за т.нар. Дупка. И пак те предлагат стотици милиони левове на данъкоплатците (пряко или чрез замяна) да потънат в джобове на хора от парка. Но има и една тънка особеност в цялата работа. Тъй както Гергов не можеше да строи в Дупката и я продаде срещу доста милиони допълнително, така и в Морската градина важат строителни ограничения, стоварени впоследствие през годините - някои собственици с удоволствие биха се разделили с терените срещу съответстваща на добротата им цена. И какво излиза - след като десетилетия целият този политически сегмент, наследил старото СДС, адвокатстваше партийно и юридически на реститути и последващи собственици, днес адвокатства пак,

 

за да им осигури няколко милиона в повече

 

(те задължително трябва да са в повече, иначе кой луд ще се раздели с имота си в Морската градина?). Без ирония добавям, че на някои от инициаторите на идеята за обратно придобиване въобще не им е щуквала идеята за тези милиони, а на други не им излизат от главата, защото умело боравеха с комисионни, когато управляваха.

Така че каквото и да предприема ДБ по темата, първо трябва да поиска огромна прошка от обществото и да се отрече от половината неща, в които досега се кълнеше. Без същинска промяна вътре в себе си (а то няма такава) цялата работа изглежда единствено предизборна - олелия, пози, лайкове във „Фейсбук” – и хоп някой активист се е озовал в листата напролет, а защо не и в парламента. Това е единственият обозрим резултат, след като и други общини (София, Пловдив, Стара Загора...) от години умуват „механизми” за отчуждаване в паркове, но

 

няма и един отчужден имот досега. 

 

В общ национален план обаче проблемът е друг, по-дълбок. Оказа се, че гнил е бил един от темелите на целия ни преход – „реституцията в реални граници” (да не се бърка с процеса по принцип). Хора, съдби, партии и правителства се посветиха да се изградят около този темел демокрацията ни, а, вижда се, къщата над него пропада. Днес не само всички общини се чудят как да върнат обратно харизаното, но и конкретно районни кметове и съветници от ДБ в тях също търсят изход в отчуждаването. Голямата новина всъщност е, че играта е превъртяна след 30 години – лошо било да има частна собственост в паркове и градинки; не било хубаво, не щеш ли; узряха същите тарикати, които сториха злините навремето, или пък наследниците им, на които им трябваше доста време да схванат очевидното. Нова игра има, в която те с хъс ни обясняват, че хубаво е обратното и пак те са носители на святата истина.

 

Разбира се, най-важен е въпросът какво може да се направи от тук нататък. Например - за да се спаси Салтанат като част от Морската градина във Варна. Отговорът е болезнен, но няма как да бъде спестен –

 

нищо не може да се направи

 

Над 90% от имотите там са частни (дори да не са оградени), хора си живеят, придобили са ги законно чрез реституцията или покупка с лични пари. Дори някой да върши нарушение, проблемът не е епохален, защото го върши в собствения си имот (Веселин Марешки например нещо строи в двора си сега –  но какво от това, след като със или без нова сграда в двора влиза единствено той; преди Марешки други бяха собствениците, пак единствено те си ползваха прекрасното кътче, макар и с по-малка сграда). Ако все пак сега след граждански или политически натиск остатъчните общински или държавни имоти бъдат спасени от продажба – окей, прекрасно! Но ще оцелеят единствено десетина процента от Салтанат. Случват се такива неща в живота – нещо се губи безвъзвратно поради човешката глупост и алчност. Днес единствено може да се извлече поука. Не е нова - сто пъти да се мери, преди да се реже – за всичко!

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

СМЕХХХ на 18.12.2020 в 13:50
Дияне, не си ли разбрал, че по тоя начин едни хора правят едни милиони - прегвърлят една и съща собственост по няколко пъти, ту на себе си, ту на общината, ту на държавата - и така по няколко пъти. Разбира се, парите прибират в собствения си джоб, а разходите ги поема общината и държавата, т.е. ние !!! Никаква екология и никакви права на собствениците не ги интересуват. И още нещо - правото на собственост, не поражда автоматично право на строеж!!!!!!

Напиши коментар