- Автор: Тени Сахакян, Фокс нюз
- 18 Юли 2021
- 34915
- 58
Йеонми Парк избягва от потисническия режим през 2007-а, на тринайсетгодишна възраст.
Докато американските образователни институции продължават да бъдат поставяни под въпрос, емигрантка от Северна Корея се бои, че бъдещето на Съединените щати „е толкова мрачно, колкото и това в Северна Корея“, след като завършва в страната.
Йеонми Парк преживява множество страдания и трудности, но не смята себе си за жертва.
Една от неколкостотин емигранти от Северна Корея, установили се в САЩ, 27-годишната Парк се прехвърля в Колумбийския университет от Университета в Южна Корея през 2016-а и е дълбоко смутена от това, което открива.
„Очаквах, че ще платя цяло състояние, всичкото време и енергия, за да се науча как да мисля. Но те те принуждават да мислиш по начина, по който те желаят да мислиш“, казва Парк в интервю за Фокс Нюз. „Аз осъзнах, че това е ненормално. Мислех, че Америка е различна, но видях толкова много прилики с това, което съм виждала в Северна Корея, че започнах да се притеснявам.“
Тези прилики включват анти - западни настроения, колективна вина и задушаваща политическа коректност.
Йеонми вижда червените лампички, веднага след пристигането си в училището.
По време на ориентацията, тя е нахокана от член на университета, заради признанието, че харесва класическа литература, като например Джейн Остин. „Казах, че обичам тези книги, мислех, че това е хубаво“, спомня си Парк. „А тя ми отвърна: „Знаеш ли, че тези писатели имат колониални възгледи? Те са били расисти и фанатици и подсъзнателно ти промиват мозъка.“
Оттам насетне става все по-зле, тъй като Йеонми осъзнава, че всичките й класове в училището от Бръшлянената лига са заразени с това, което тя разбира като анти-американска пропаганда, напомняща на онази, с която тя е израснала.
„Американски копелета“ е една дума за севернокорейците, научава Йеонми, докато расте. Задачите по математика там често гласят: „Ако имаш четири американски копелета и убиеш две от тях, колко американски копелета остава да убиеш?“
Тя е шокирана и объркана също и от проблемите около джендър и език, тъй като във всеки клас студентите трябва да съобщят предпочитаното от тях обръщение.
„Английският е третият ми език. Научих го като голяма. Понякога все още казвам „той“ или „тя“ грешно, а сега ще ме накарат да ги наричам „те“. Как, по дяволите, ще включа това в моето изречение? Пълен хаос. Сякаш регресия на цивилизацията.“
„Дори Северна Корея не е толкова побъркана“, признава тя. „Северна Корея беше много смахната, но не чак толкова смахната.“
След множество спорове с професори и студенти, Йеонми в крайна сметка се научава как „просто да си мълчи“, за да получи добри оценки и да завърши. В Северна Корея Йеонми не е била запозната с идеи като любов и свобода. „Тъй като съм виждала потисничество, знам как изглежда“, казва Йеонми, която на тринадесет вече е виждала хора да умират от глад пред очите й. „Тези деца продължават да говорят колко са потиснати, колко несправедливости понасят. Те нямат представа колко е трудно да си свободен“, предупреждава тя.
„Аз буквално пресякох пустинята Гоби, за да бъда свободна. Но това не беше нищо, толкова много хора се бориха по-силно от мен и не успяха.“ Парк и майка й избягват от режима през 2017-а, когато тя е на 13 години. След като преминават в Китай по замръзналата река Ялу, попадат в ръцете на трафиканти на хора, които ги продават в робство, Йеонми за по-малко от 300 $, а майка й за около 100 $. С помощта на християнски мисионери двете успяват да избягат в Монголия, прекосявайки пеша пустинята Гоби, за да намерят накрая убежище в Южна Корея.
През 2015-а тя публикува мемоарите си „За да живея“, където описва какво ѝ е коствало да оцелее в една от най-бруталните диктатури на света, както и мъчителното си пътуване към свободата.
„Хората тук просто си умират да дадат правата си и властта си на правителството. Това ме плаши най-много от всичко“, казва активистката за човешки права. Тя обвинява американските образователни институции в това, че лишават хората от способността им да мислят критично.
„В Северна Корея аз наистина вярвах, че нашият скъп лидер умира от глад“, спомня си тя. „И тогава някой ми показа снимка и ми каза „Погледни го, той е най-дебелият човек, как е възможно някой да повярва такова нещо?! Останалите хора са слаби.“ И тогава си казах, о, Боже, как може да не съм забелязала, че е дебел?! Защото никога не съм се учила да мисля критично.“
„Това се случва в Америка, хората виждат нещата, но просто напълно са загубили способността си да мислят критично.“
Осъзнавайки дълбочината на американското невежество, Йеонми констатира със съжаление: „В Северна Корея ние нямаме интернет, нямаме достъп до всички тези велики умове, не знаем нищо. Но тук, имайки всичко, хората избират да бъдат с промити мозъци. Но го отричат.“
Дошла тук с големи надежди и очаквания, Йеонми изразява голямото си разочарование. „Вие, хора, сте загубили здравия си разум до степен, която аз, като севернокорейка, не мога дори да възприема“, казва тя. „Къде отиваме оттук? Няма върховенство на закона, няма морал, нищо не е добро и лошо вече, пълен хаос е.“
„Вероятно точно това искат, да унищожат всяко едно нещо и да изградят комунистически рай.“
Източник: foxnews.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
