"Трябва за пореден път да напомним, че прилагателното “светски” е от християнски произход. То определя всеки, който не е духовник и следователно не е член на духовенството, но все пак, което е най-важното, е член на Божия народ (laos на гръцки, Църквата), на един Бог, който обича безкрайно всяко човешко същество, до такава степен, че да даде живота си за него. Като такъв, независимо от своите дарби и постижения, човек притежава несравнимо достойнство. И например правото на глас. Нашата демократична система, “един човек, един глас”, се подхранва от тази имплицитна концепция за човешкото. Тя би могла неусетно да изчезне без тази антропологична основа. Следователно трябва да се върнем към въпроса: трябва да приемем това християнско наследство, ако наистина искаме да бъдем светски. Французи, още едно усилие, ако искате да бъдете истински републиканци: бъдете християни! Това че Бог се е съгласил да приеме човешка природа, включително нейното телесно измерение, придава на тялото радикално достойнство", разсъждава в интервю за "Фигаро" френският философ Реми Браг, специалист по средновековна арабска и еврейска философия, почетен професор в Университета Пантеон-Сорбона.
Реми Браг: Можем да бъдем светски и християни!

Снимка: "Фигаро"

 

- Отдавна не сме говорили толкова за Коледа. Кризата с Ковид ли ни накара да осъзнаем значението на този празник?

 

- Не знам. Да се надяваме. Осъзнаването винаги е нещо добро. Но е малко тъжно, че имахме нужда от толкова силен цяр, за да си дадем сметка за това, което би трябвало да е очевидно. Нека не забравяме обаче, че за християните Великден е поне толкова важен, колкото Коледа.

 

Раждането на дете е чудесно събитие за едно семейство, но за човечеството е баналност. В замяна, възкресението не се случва всеки ден… Именно това се е случило през трите свети дни, включително Великден, което ретроспективно осветлява коледното дете и ни кара да разберем, че то е абсолютно уникално. Освен това въплъщението не е започнало с раждането във Витлеем, а с началото на бременността на Мария в Назарет. Християните го празнуват под името Благовещение на 25 март, девет месеца преди Коледа. Коледа само показва това, което е започнало преди. Ето защо Православната църква свързва тясно Рождество и Богоявление (проявление, на гръцки).

 

- Предаността към Коледа свидетелство за постоянството и устойчивостта на християнската култура във Франция ли или за повечето французи тя е лишена от духовен и дори културен смисъл?

 

- Би трябвало да се направят проучвания, за да се определи по-точно какво означава Коледа и за кого. За някои тя е само повод да се съживи вялата търговия. Но за всички, можем без риск да кажем и трябва да се радваме на това, Коледа е празник на семейството и най-вече на децата. За християните със сигурност става дума за едно напълно необикновено дете. Но то всъщност придава стойност на всяко дете. Да смятаме един малък човек, напълно неспособен да се оправя сам, камо ли да произвежда каквото и да било, за безкрайно достоен за уважение, ето в това няма нищо очевидно. Това не се подразбирало от само себе си в античния свят, където можели да изоставят сред природата едно нежелано новородено. Евреите, последвани от християните, не го правели. Днес това е урок, който трябва отново да научим.

 

- В името на светския характер някои упрекват френското правителство, че е привилегировало Коледа пред Нова година. Какво разкрива това?

 

- Коледа може да бъде рождението на Иисус. С малко закъснение може да бъде и зимното слънцестоене и дните, които ще започнат да се удължават. И в двата случая има какво да се празнува, по християнски стил или, да речем, по “езически” стил - казвам го без пренебрежение. А евреите с Ханука, която се празнува няколко седмици пред Коледа, почитат подновяването на богослужението в Храма в Йерусалим.

 

В замяна на това, на Нова година не честваме нищо, защото нищо не се случва. Няма историческо събитие за отбелязване; никакъв астрономически факт, който да привлече вниманието. Поставяме броячите отново на нула, това е всичко. А нулата не е кой знае какво, тя е празнота. На Нова година няма какво да се празнува, можем най-много да “купонясваме”. Дори донякъде сме длъжни да го направим, за да запълним празнотата, която споменах. Така че това предпочитание показва, че правителството все пак е запазило няколко малки следи не на християнството, а на чувството за реалност.

 

- Можем ли да приемаме християнското наследство и същевременно да бъдем дълбоко светски?

 

- Дори имаме интерес да го направим. Трябва за пореден път да напомним, че прилагателното “светски” е от християнски произход. То определя всеки, който не е духовник и следователно не е член на духовенството, но все пак, което е най-важното, е член на Божия народ (laos на гръцки, Църквата), на един Бог, който обича безкрайно всяко човешко същество, до такава степен, че да даде живота си за него. Като такъв, независимо от своите дарби и постижения, човек притежава несравнимо достойнство. И например правото на глас. Нашата демократична система, “един човек, един глас”, се подхранва от тази имплицитна концепция за човешкото. Тя би могла неусетно да изчезне без тази антропологична основа. Следователно трябва да се върнем към въпроса: трябва да приемем това християнско наследство, ако наистина искаме да бъдем светски. Французи, още едно усилие, ако искате да бъдете истински републиканци: бъдете християни!

 

- Възможно ли е все още да се удържи равновесието в една страна, в която ислямът би могъл да изпревари католицизма като “религиозна практика”?

 

- Терминът “религиозна практика” е много двусмислен. Практикуването на исляма не е “ходенето в джамията”, както не се казва, че човек е християнин, ако ходи в църквата или храма. Освен “петте стълба”, това означава подчинението на определи правила на живот, в храненето, облеклото, косата и т.н., всички неща, които за немюсюлманина не произтичат от религията, а от кулинарията, хигиената, модата. Християните нямат друго житейско правило освен общия морал. Разбира се, от тях се иска да го приемат много сериозно. Но това е всичко. Те не трябва да се подчиняват на някакви специални заповеди, които да ги отличават от другите. Следователно за тях практиката ще бъдат тайнствата и най-вече светото причастие.

 

- Какъв особен смисъл има тази Коледа за християните?

 

- Рождението на Иисус, разбира се. Няма нищо изключително в честването на едно рождение. Що се отнася до рождението на велик човек, философите от Късната античност, после платониците от Флоренция при Медичите, празнували на 7 ноември рождението на Платон. При мюсюлманите има свидетелства за честването на рождението на Мохамед (Маулид) от ХII век и то продължава почти навсякъде, където властта не е уахабитска.

 

За християните това рождение вече е не просто изключително събитие в света. То представлява намесата на едно Другаде, престъпване на границата, която философиите и почти всички религии поставят между Бог и света. Имаше нещо като разпределение на жилищата: на Бог “небето”, а на хората земята. Това е и разделение на труда: човек предполага, Бог разполага. След като Словото се въплъти, имаше човек, Иисус от Назарет, който започна да играе ролята на Бог. Той правеше това, което само Бог може да направи: да изцелява болните, да прощава греховете, да проповядва без да се позовава на традиция, водеща началото си от пророк.

 

- Коледа е празникът на въплъщението в най-висока степен. Какво ни казва тя, особено в период на Ковид? В безплътните общества на здравната криза имаме ли по-голяма нужда от Коледа?

 

- Биха се изкушили да я направят духовна и да ви кажат: Въплъщение, добре, но това означава не само плътско състояние за всички, преди всичко Словото е станало плът, Бог е станал човек. Вижте начина, по който нашите общества развиват омраза към телата. Разбира се, поддържането на външността по-скоро би ни накарала да говорим за култ към тялото, помислете за развитието на уелнес и тем подобни. Но когато тялото ни наложи своята логика, по време на бременност и преди всичко - или по-скоро след всичко - по време на смъртта, сменяме тона и флиртуваме с един вид катаризъм. Джендър теорията ни приканва да гледаме на себе си като на душа, която витае над тяло, върху което свободно избира да се приземи. И мечтаем да прелеем своята психика от това разложимо тяло в машина, “анимирана” от суперкомпютър…

 

Именно позоваването на трансцендентност позволява да приемем своето плътско състояние. Това че Бог се е съгласил да приеме човешка природа, включително нейното телесно измерение, придава на тялото радикално достойнство.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

8 коментар/a

Самнииително на 27.12.2020 в 15:08
Мнооого е съмнително колко като процент от населението във Франция са дори формални християни. И не само във Франция,а и в цялата северозападна Европа,особено във Финландия,Швеция и Норвегия. Уж източните страни били атеистични,а то се оказа ,че точно Западът е атеистичен,агностичен хедонистичен,консуматорски и джендърски. В Запада все пак се роди комунизмът като теория. Пак там,особено във Франция се проведе кървава секуларизация. Сага пак са водещи в дискредитирането на християнството - от Джереми Бентам, Дан Браун,та до Даниъл Кон Бендит,Мишел Фуко,Джон Мани и Джудит Бътлър. Поне половината от най-известните сатанисти съм ги изпуснал.
Де го чукаш на 27.12.2020 в 19:20
"Легитимността." Де го чукаш,де се пука. В статията става въпрос за християнството и светското начало. Християнската църква със всичките и кусури е за предпочитане пред сатанистите,които се пръкнаха от Просвещението - прогресисти,либерасти,марксисти,анархисти,болшевики,социалдемократи,нацисти,фашисти,културни марксисти,джендъри и всякаквите сексуални девианти. Имаш ли и най-малка представа колко милионr хора загробиха тия социални инженери?
Helleborus на 27.12.2020 в 22:56
Не знам дали разбрах "какво е искал да каже автора", но със сигурност думата светски е използвана от проповедниците със значение на хора, подчинени на друг бог, за когото Сина каза "... иде князът на този свят. Той няма нищо свое в Мене." /Йоан 14:30/ "Князът на този свят е осъден." /Йоан 16:11/ Но това не означава, че хората в негова власт са също осъдени. За разлика от уважаемите тролове и хейтъри, (и за техен късмет), християните знаят да различат греха от грешника. Затова и няма осъждане над човеците, само защото са светски. Ако грешниците (всички сме такива) искат да изповядват християнството, то нека е така, че да станат простени грешници (не всички са такива). Но и като тип култура то ще е полезно, по-добре повърхностно християнство, отколкото открит демонизъм, като някои модерни учения, които доведоха до смени на пола при деца и други престъпления срещу човека.
волк на 28.12.2020 в 10:38
Хеле, по същата логика, по-добре стария соц, отколкото новата демонокрадция, която ни подлуди съвсем през последните 30 години с бесовщините си. Прав си, но трябва да признаеш и правотата на моето възклицание!
Новата парадигма на комунизма на 28.12.2020 в 13:16
"волк" Който е запознат с еволюциятя ня реалния сациализъм он Ленин до Горбачов ще се досети защо беше демонтиран напълно съзнателно от Андропов и Горбачов. Реалният социализъм се беше отклонил твърде много от заложения глобалистко-интернационелен модел, от общата собственост върху жените, от разрушаването на моногамното семейство,от комсомолските секс комуни,зарязя разстрелита на Троцки за слово на омразата и ооо, ужас ,започна да говори за патриотизъм, престана да гони християните и на всичкото отгоре Сталин взе,че измете гейовете от управлението да държавата и ги подгони. Затова отмениха реалния социализъм и започнаха ъпгрейтване и тунинговане на ленинизмо-троцкизма в лицето на културните марксисти,ЛГБТ,малцинствата и джендърите. Лошо,лошо....,сатаните се прегрупираха и отново щурмуват душата на човека.
Helleborus на 29.12.2020 в 12:09
на 28.12.2020 в 10:38 Не, по същата логика демокрацията е по-добра. Когато говорим за християнство, говорим за прозорец към Небето, през който човекът да може да се свързва със своя истински Отец. За да се отвори такъв прозорец, трябва да няма държавен монопол над наука, култура и образование. Дай ми режим, който да няма такъв интелектуален монопол и ще преговаряме за него. Бог не е външна обредност в християнството, Той е Учител, така е бил наричан Сина, Учителю. Коя държавна организация ще позволи на човека да нарече Сина "учителю", това е въпроса! Но не монопол, не да го задължи да е православен и да отнеме чуждите права, (Христос не е правил това), нито да му натрапва държавни църкви, финансирани от системата (които пак Сина разкри какво представляват). Говорим за истинска свобода на свободно формиране на убеждения! Всеки режим, като иска да се задържи, първо взема монопола над образователната система и я зарежда със своите правила, за да обработи децата и така да си осигури електорат. Затова на освободеното място от комунизма, неолибералите незабавно настаниха своите "ценности", но е очевидно, че свобода не донесоха. Затова за мен са един дол дренки. Обаче демокрацията като система ми позволява да не се съобразявам с тях. Комунизмът не ми позволяваше.
волк на 30.12.2020 в 13:26
За свободата съм съгласен с казаното от теб, но за демокрацията - доводите ти хич не уйдисват за западната такава. Явно ще трябва да се съотнесеш към някоя друга, измислена, защото реална в света такава, която да отговаря на посочените от тебе условия, няма. Разбираш ли, няма нито позитивно логическа, нито екземплярно фактическа връзка между свободата и демокрацията - просто защото свободата не черпи изворите си пряко от състоянието на обществото. Свободата се отнася преди всичко до самоосъзнати и самоуправляващи се личности, които, разбира се, цял живот са в процес на учене и социализация, а не само при първите стъпки на школското си обучение.
Helleborus на 02.01.2021 в 00:39
на 30.12.2020 в 13:26 Вероятно си прав, че няма, защото от един век насам, в цивилизования свят шества комунизма. А комунизмът е идеология, която не е създадена да бъде толерантна и да дава права на хора с друго мислене, той е замислен като идея, която трябва задължително да обхване цялото общество и да се реализира през държавата, със съгласието на всички (или насила). Затова и нашия комунизъм беше тоталитарен и неомарксистите на запад са такива като отношение към инакомислещи. Християнството е единственото учение, което дава реални права на хората да не бъдат християни и да бъдат каквито всъщност искат. Христос е единствения Учител, Който си е бил доволен от "малкото стадо" и дори е отпъждал такива ученици, които е считал за неподходящи (търсите ме заради хляба и рибите). Затова исторически истинска толерантност към инакомислещи е имало само тогава, когато това учение е било преобладаващо, то никога не е пречило сред християнските народи да живеят хора с каквито искат убеждения и поведение, да има затворени групи със своя култура. (разбира се, без да нарушават общия закон) Правото да грешиш се дава само от Създателя. А човешките същества са агресивни към "грешниците" и затова хората са и такива жалки хейтъри, понеже не позволяват никой да греши (според тяхната гледна точка), те трябва да накажат. Има ли някой друг, който да казва, че всеки има правото да избере пътя си, освен Бог (и истинските му ученици)? Но естествено, Царят дава, пъдарят не дава, а множествата се изживяват като пъдари едни на други.

Напиши коментар