Бел. ред. - Тези дни излезе от печат третото преработено и допълнено издание на книгата на Валентин Велчев „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“[1]. Книгата е написана в отговор на прочутия бестселър на Ст. Хокинг и Л. Млодинов „Великият дизайн“, като в нея са проследени последните открития в космологията, астрономията, физиката и биологията според водещите научни списания, книги и учебници, които говорят в полза на разумен план и замисъл в устройството на всемира. Посочени са не само десетки и стотици емпирични доказателства, но е изведена и една нова научна парадигма, като антитеза на Дарвиновата теория, която „забранява“ (казано на физичен език) еволюцията на физичните и биологичните системи в природата. Този текст е кратко изложение на книгата, която тази година ще излезе и в издателството на Московската духовна академия.
Притежава ли в действителност научен статут еволюционната теория на Чарлс Дарвин?

 

Предложената научна парадигма е снабдена с математичен апарат, който позволява да се правят предсказания във всички природни науки, подлежащи на емпирична проверка. От 28 март 2020 г. тя е приета за рецензия в Руската академия на науките. В тази статия са използвани някои от научните сведения, представени във „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“.

 

Валентин Велчев

 

От началото на XXI век до настоящия момент хиляди учени от цял свят се присъединиха към декларацията „Анти-Дарвин“, която поставя под съмнение господстващата днес еволюционна теория. Става въпрос за водещи авторитети, които членуват в националните академии на науките на Русия, САЩ, Чешката република, Унгария, Полша, Индия и т.н., а други са професори или изследователи от най-престижните университети и международни изследователски институти във Великобритания, Франция, Финландия, Япония, Хонконг, Израел, ЮАР и мн. др.


Всички те единодушно заявяват: „Поставяме под съмнение твърденията, че случайните мутации и естественият отбор могат да обяснят сложността на живите същества. Необходима е внимателна проверка на доказателствата за Дарвиновата теория…


Резултатите от научните изследвания в различни области: космология, физика, биология, изкуствен интелект и пр., получени в последните десетилетия, подлагат на съмнение основния догмат на еволюционизма – принципа на естествения отбор!“[2]

 

Как еволюционната идея се проектира в различните природни науки

 

Голям брой учени и философи подкрепят тезата, че еволюционната теория, освен в биологията, може да бъде отнесена и към другите природни науки (с известни приближения и уговорки, разбира се) – космология, астрономия, физика, биохимичен произход на живота и пр. С други думи, натуралистите смятат, че щом е възможно дарвинизмът да се приложи към мъртвата и живата природа, в такъв случай трябва да го приемем за универсална парадигма, която обуславя самоорганизацията на мирозданието.


Например, известният руски космолог Андрей Линде (понастоящем работи към Станфордския университет) лансира идеята за т. нар. "хаотична инфлация". Според нея квантовите флуктуации на вакуума перманентно водят до пораждането на минивселени. Те се развиват изолирано, като първоначално се раздуват от инфлационни процеси, а по-нататък – съгласно класическата хипотеза за Големия взрив (фиг. 1).

 

Фиг. 1 Моделът на Линде се изобразява като дървовидна структура, състояща се от безкраен брой разклоняващи се "мехурчета" (инфлационни вселени). Всяка новополучена вселена може да се "пъпкува", образувайки нови дъщерни мини-вселени. (Промяната в цвета представя "мутации" във физичните закони спрямо родителските вселени.)

 

При всяка поява на нов свят обаче се наблюдава изменчивост в законите и константите на материята. Случайните повторения на някои от тях се разглеждат като един вид наследственост. Действа и естествен отбор, който запазва физичните структури – атоми, молекули, небесни системи, – когато, при съчетанието на необходимите параметри, те са устойчиви. Така оцеляват най-приспособените, които могат да дадат потомство, т.е. да „заченат нови бебета-вселени“.[3]


Полският физик Войчех Зурек разработва т. нар. теория на „квантовия дарвинизъм“, за да отчете появата на обективната класическа реалност. Една от най-забележителните идеи тук е, че детерминираните свойства на обектите, които свързваме с класическата физика – координати, импулс и пр. – са избрани от менюто на квантовите възможности в процес, който е аналогичен на естествения отбор в еволюцията.


В посочената теоретична рамка свойствата, които се запазват са най-устойчивите (един вид най-приспособените). И както при естествения отбор, тук също в процеса на селекция оцеляват именно тези, които правят най-много копия на себе си. Това означава, че състоянията, които най-добре създават реплики в околната среда, са единствените, достъпни за измерване. Взаимодействието със средата ги декохерира в локализирано положение (т.е. изчезва суперпозицията), така че да се наблюдава само едно единствено състояние. По такъв начин множество независими наблюдатели могат да правят измервания на квантовата система и да се споразумеят за резултата – а това е класическо поведение.[4]


По отношение на абиогенезата, Манфред Айген предлага възможен биохимичен път за получаване на протоклетка, която не само е отворена система (т.е. през нея протича поток от енергия, както и обмяна на вещества с околната среда), но съдържа и информативна молекула РНК, осигуряваща ѝ възможност за самовъзпроизводство. По-нататък М. Айген и П. Шустер дефинират синтеза като процес от хиперцикли, всеки един от които може да се опише със система нелинейни диференциални уравнения (фиг. 2). Те смятат, че по аналогия с Дарвиновата еволюция при хиперциклите има химически отбор, водещ до конкурентна борба помежду им за мономерни молекули, т.е. за "храна".[5]

 

 

Фиг. 2 Хиперцикълът е самовъзпроизвеждаща се система, в която РНК и ферментите действат съгласувано.

 

 

Притежава ли в действителност научен статут еволюционната „теория“?

 

Поради ограничения обем на статията ще си послужим само с няколко примера от областите на различните природни науки.

 

А) Космология

 

Според възприетата напоследък космологична теория за възникването на материята от квантовия кипеж на вакуума, първичната Вселена е била съставена изцяло от лъчение с висока енергия, създаващо спонтанно частици и античастици. Някъде около една микросекунда след взрива температурата спаднала под 1013К (табл. 1). Кварките и антикварките намалили скоростта си и били залавяни от силното взаимодействие, което ги слепвало в групи по три – образуващи съответно бариони и антибариони (протони, неутрони и др. и техните античастици).

 

 

Табл. 1

 


Според статистическите закони обаче броят им задължително трябва да е бил еднакъв и неизбежните удари между тях са щели да водят до пълна анихилация. Енергията на получаващото се лъчение постепенно се е разреждала при разширяването на Вселената, поради което не биха се раждали нови двойки частици. Тоест в днешно време изобщо не би могло да съществува никаква структура.


Руският физик Андрей Сахаров предполага, че през онази епоха е имало нарушение на т. нар. СР-симетрия, поради което се е получил дисбаланс – на всеки милиард антибариони се падали милиард и един бариони.[6] След като големият фойерверк свършил, оцелелите бариони се превърнали в протони и неутрони, от които впоследствие били изградени всички атомни ядра.


Работата обаче е там, че е необходимо да е имало и лептонна асиметрия, при която са оцелели точно толкова електрони, колкото са били произведените протони (за да бъдат атомите електронеутрални), което е статистически абсурд. Нещо повече, при останалите частици броят на положителните и отрицателните електрически заряди пак трябва да е еднакъв, поради което абсурдът всъщност се оказва двоен и троен!


(Необходимо е да поясним следното: ако съществува съвсем лек превес на положителните или отрицателните заряди, те щяха да се отблъскват със сила, която надвишава един милиард, милиарда, милиарда, милиарда, т.е. 1036 пъти тази на гравитацията, поради което щяха да се разкъсат всички структури в познатия ни свят. Разбра се, с изключение на атомните ядра, защото в тях силното взаимодействие е около сто пъти по-голямо от електромагнитното.)

 

През 2010 г. физици, работещи с американския ускорител Tevatron, обявиха, че предварителните прогнози от осемгодишните им изследвания сочат леко превъзходство на материята над антиматерията. Анализът на данните от стотици трилиони сблъсъци на протони и антипротони води до сензационен ефект: при разпада на В-мезони образуването на мюони е с 1% по-вероятно от това на антимюони. Но вероятността за грешка бе изчислена на 3,2σ (0,005%), което се оказа недостатъчно, за да се приеме подобно заключение, понеже стандартът е 5σ (0,00003%).[7]


Настоящите проучвания с Големия адронен колайдер обаче напълно изпариха и последните надежди да бъдат спасени космологичните хипотези! Публикуваните към края на месец октомври 2017 г. физични експерименти в ЦЕРН са проведени с над 350 пъти по-голяма точност от всички предишни измервания. Резултатите принудиха Кристиан Смора недвусмислено да заяви: "Всички наши наблюдения откриват пълна симетрия между материята и антиматерията, поради което Вселената всъщност не би трябвало да съществува".[8]

 

Б) Какво показват астрономическите наблюдения?

 

Hubble Ultra-Deep Field (HUDF) са фотографии на Вселената, обхващащи области от свръхдълбокия космос, направени от космическия телескоп „Хъбъл“ с експониране за повече от милион секунди.[9] Снимката на фиг. 3 а) е от 2009 г. и ни показва над 10.000 галактики на около 13 млрд. ly., а на малко по-късна фотография от 2012 г. (фиг. 3 б) виждаме други над 5.500 галактики. Най-далечните са на разстояние около 13,2 млрд. ly, което се потвърждава и от техните спектрални линии, получени с помощта на наземни телескопи. (По-правилно е да се каже, че преди толкова милиарда години светлината им се е отправила към нас!) Тоест тези галактики са се формирали едва 0,6-0,8 милиарда години след Големия взрив, но според хипотезата, за да се образуват зрели галактики трябва да изминат поне още 2-3 милиарда години (виж табл. 1).

 

а)  

 

 

б)   
Фиг. 3 Hubble Ultra-Deep Field

 

През 2016 г. бе съобщено, че е открита галактика с около 2-4 милиарда светила, намираща се на 13,4 млрд. ly, поради което Гарт Илънгуорт от Калифорнийския университет е стъписан напълно основателно: „Удивително е, че толкова масивна галактика е съществувала вече 200-300 милиона години след като са се сформирали първите звезди[10]. Наистина някои от тези галактики са дребни със странни и удивителни форми, на сцената откриваме и мистериозните квазари, но преобладаващата част от тях са досущ като днешните галактики.

 

Ще цитираме само още две научни публикации по този повод.


В статия от 2005 година четем: "Космическият телескоп "Хъбъл" на НАСА/ЕКА и космическият телескоп "Спицър" на НАСА се опитаха да "претеглят" звездите в някои далечни галактики. Оказа се, че една от тези галактики е не само сред най-отдалечените, наблюдавани някога, но и изглежда необичайно масивна и зряла за своето място в младата Вселена.


Това е изненадало астрономите, защото най-ранните галактики във Вселената обикновено се смятат за твърде по-малки агломерации от звезди, които постепенно се сливат, за да изградят големите величествени галактики като нашия Млечен път.


"Тази галактика изглежда е натрупала маса невероятно бързо, в рамките на няколкостотин милиона години след Големия взрив", заяви Бахрам Мубашер от Европейската космическа агенция и Научния институт за космически телескопи, член на екипа, открил галактиката.


"Това показва, че нейните звезди са (достигнали) около осем пъти по-голяма маса, отколкото тези в нашия Млечен път днес, и тогава, също толкова неочаквано, в нея са престанали да се образуват нови звезди. Изглежда, че звездите ѝ са остарели преждевременно.“ […]


Смята се, че галактиката е на такова разстояние, на каквото са най-отдалечените галактики и квазари, които са ни известни днес. Светлината, която достига от нея, е започнала пътуването си, когато Вселената е била едва на 800 милиона години. […]


Предишните наблюдения представят доказателства за зрели звезди в по-обикновени, по-масивни галактики на подобни разстояния. Други съвместни анализи на Спицър и Хъбъл идентифицират повече галактики, почти толкова масивни, колкото и Млечния път, наблюдавани, когато Вселената е била на по-малко от един милиард години.


Новите наблюдения на Мубашер и колегите му драматично разширяват тази представа за изненадващо зрели "бебешки галактики", включително обект, който може би е десет пъти по-масивен и изглежда е оформил звездите си още по-рано в историята на Вселената".[11]


Ето какви са коментарите на водещите астрономи при едно ново изследване, проведено от университета в Грьонинген, Холандия през 2015 г.: „Последните наблюдения разкриха 574 масивни, древни галактики, които се крият в нощното небе и тяхното съществуване толкова близо до времето на Големия взрив поставя под въпрос разбирането на учените за това как се образуват големите галактики. […]


"Говорим за галактики, които са два пъти по-големи от Млечния път" – отбелязва Карина Капути. – "В момента дори и най-съвременните модели на формиране на галактиките не могат да предскажат съществуването на тези космически структури. Би трябвало да минат най-малко 2 млрд. години след Големия взрив, за да се формират толкова масивни галактики", – добавя астрономът. […]


Сред тези новооткрити галактики най-масивните са формирани около 1 милиард години след Големия взрив, а повечето от тях са се образували между 1,1 и 1,5 млрд. години. Това е много по-рано от времето, за което предсказват теоретичните модели.


"Преобладаващите теории за формирането на галактиките имат йерархичен модел. Основно галактиките се формират чрез сливане на множество малки парченца", заяви Хенри Макракън, изследовател от Парижкия Институт по астрофизика и съавтор на доклада.


Този бавен растеж на галактиките се съгласува добре с възрастта на обектите от местната Вселена около Земята. Но този начин на нарастване просто не е достатъчно бърз, за да се образуват тези масивни галактики толкова скоро след Големия взрив. "Няма достатъчно време, за да се формират тези видове обекти", обяснява Макракън.


Изследователите смятат, че е възможно изследването да пропуска още галактики, които са дори по-близки до Големия взрив, но са закрити от прах.“[12]


Както отбелязахме, на фотографиите Hubble Ultra-Deep Field (HUDF) се виждат над 10.000 галактики, съществуващи едва 400-800 млн. години след Големия взрив, като наблюдаваното петно е само една двадесет и шест милионна част от площта на небесната сфера (виж. линка към бел. [9]). Посоченото говори, че общият брой на галактиките на това разстояние е близо 260 милиарда (10.000 х 26.000.000 = 260.000.000.000), което е над една десета от общия брой на галактиките в Метавселената.[13] С други думи всички галактики, които сме открили досега, са напълно оформени още в самата зора на времето! Но тези наблюдения не оставят никакво място за еволюция на звездните системи, а се оказва, че Вселената е изключително добре подредена и балансирана още при самото си раждане!


При това положение може би на редица учени ще им хрумне да извадят от нафталина т. нар. стационарен модел на Х. Бонди, Т. Голд и Ф. Хойл, разработен още през 1948 г. При него се въвежда специално "С-поле", което сътворява вещество, така че средната плътност да не се променя вследствие на разширяването на пространството. Някои от поддръжниците на въпросния възглед предполагат, че е възможно светът да е съществувал винаги, т.е. без да е бил създаван, в добре подреденото състояние, в което го виждаме и днес. Проведените тестове с далечни обекти – купове, радиогалактики и др. – обаче не се съгласуваха с тази хипотеза, която не намери отговор и на въпроса за произхода на микровълновия фон, а и на редица други възражения.


През 1993 г. Ф. Хойл, Дж. Бърбидж и Дж. Нарликар създават друга версия, наречена космология на квазистационарното състояние, която също обуславя една "вечна Вселена". Тя успява да обясни наличието на реликтовото излъчване, сегашната му температура, количеството на леките ядра и пр., но при внимателен анализ се оказа, че изводите им са, меко казано, спекулативни! (В бел. [14] е посочен линк към проблемите на тези модели, разгледани в учебника по космология на Едуард Райт.)

 

В) Абиогенеза


Водещите математици, специалисти от IT-сектора и др., винаги са били категорични, че според теорията на вероятностите абиогенезата и еволюцията са абсолютно невъзможни. Например през 1965 г. в Швейцария се организира среща между неодарвинисти и математици. На нея последните изразяват сериозни съмнения относно статистическата възможност за еволюция. След разгорещени спорове е решено на следващата година да се подготви конференция, на която обстойно да се дискутират въпросите, свързани с проблематиката на новата Синтетична теория на еволюцията.[15]


Ранната пролет на 1966 г. се провежда симпозиум в института Уистър (Филаделфия) продължил четири дни. На него се изказват редица водещи световни математици, запознати с проблемите на биологията. В докладите им са включени изчисления, направени с най-мощните по онова време компютри. Като отчитат сложността на ДНК, протеините, ензимите и другите фактори, обуславящи пораждането и развитието на живота, те недвусмислено доказват, че статистически абиогенезата и еволюцията е невъзможно да се осъществят, независимо какъв период от време имат на разположение.


В доклада на проф. Мъри Идън се отбелязва, че животът не може да започне чрез „случаен отбор”. Той подчертава, че ако се премахне факторът на случайността, остава само „дизайнът” – а това изисква целенасочен замисъл от висш Разум. По-нататък проф. Идън посочва математическата невъзможност белтъците да се формират по случайност. Той също се позовава на своите обширни изследвания, свързани с генетичните данни относно белтъка хемоглобин. Хемоглобинът има две вериги, наречени алфа и бета. Необходими са минимум 120 мутации, за да може алфа формата да се превърне в бета. Поне 34 от тези мутации изискват промяна в два или три нуклеотида. Но, посочва Идън, ако само една от тези мутации се отрази на аминокиселинния състав на хемоглобина, последствието ще направи кръвта неспособна да осъществява своите функции и по такъв начин организмът ще загине! Накрая заключава: "Ние твърдим, че ако терминът "случайност" се подложи на сериозна и критична интерпретация от гледна точка на теорията на вероятностите, постулатът за случайност става крайно неправдоподобен и за да бъде научно адекватна теорията за еволюцията (към нея той включва и зараждането на живота – б.а. В.В.), тя трябва да изчака откриването и изясняването на нови естествени закони – физични, физико-химични и биологични".[16]

 

Наскоро (2013) казахстанските учени Владимир Шчербак и Максим Макуков отново потвърдиха горните заключения, като откриха цял набор от чисто математически и идеографски отношения в генетичния код на живите организми, които изобщо не могат да се интерпретират като резултат от случайната и хаотична игра на химичните молекули.


Авторите пишат в резюмето на своето изследване буквално следното:


„По-долу показваме, че земният код демонстрира с висока точност реда, който удовлетворява критериите за информационен сигнал. Обикновено оформлението (последователността) на кода хармонично разкрива цяло число от аритметични и идеографски модели на един и същ символен език. Точни и систематични, тези модели се появяват по-скоро като продукти на правилна логика и нетривиални изчисления, а не на стохастични процеси (нулевата хипотеза, че това е резултат от случайност, заедно с тази за еволюцията, се отхвърлят със стойност на Р<10-13). Моделите показват лесно разпознаваеми печати на интелигентност, включително символа нула, предпочитания към десетичния синтаксис и семантичните симетрии. В допълнение, извличането на сигнала включва логически ясни, но в същото време абстрактни операции, което прави невъзможен по същество естественият произход на тези модели.“[17] В. Шчербак и М. Макуков смятат обаче, че биологичният код е дело на извънземна цивилизация, а не на Бог, без да става ясно как правят това разграничение!


А как стоят нещата в емпирично отношение? През 1952 г. Стенли Милър и Харолд Юри провеждат експеримент, симулиращ условията, за които по това време се счита, че са преобладавали в ранната история на Земята. В резултат са получени десетки различни аминокиселини. По-нататък редица други изследователи, при сходни пребиотични опити, успяват да произведат рацемати на прости, а в някои случаи и по-сложни биохимични съединения при различни условия.


Но последните доказателства сочат, че ранната атмосфера на Земята вероятно е имала твърде различен състав в сравнение с газовете, които тези учени използват при експеримента си. Теоретикът Дейвид Диймър, който се занимава с хипотезите за произхода на живота, пише: "Тази оптимистична картина започва да се променя в края на 70-те години, когато става все по-ясно, че ранната атмосфера вероятно е била вулканична по произход и състав, състояща се предимно от въглероден диоксид и азот, а не смес от редуциращи газове, възприета според модела Милър-Юри. Въглеродният диоксид не поддържа богатия набор от синтетични пътища, водещи до възможни мономери ..."[18].


От началото на ХХI век редица научни колективи представиха геохимични доказателства, че състоянието на мантията не се е променило през последните 3,8 млрд. год., т.е. първичната атмосфера на Земята е съдържала изключително ниски концентрации на метан, амоняк или други редуциращи газове.[19] Това даде основание по-нататък да бъдат направени следните три извода:


1) Проучванията не потвърждават съществуването на изначална супа.[20]


2) За произхода на живота трябва да се намерят други механизми и различна среда.[21]


3) А "Съветът по космически изследвания" на САЩ дори препоръчва "преразглеждане на хипотезите за биологичния синтез на мономери в примитивни земни среди"[22].


Нещо повече, С. Милър и Х. Юри признават, че не са имали никакви научни основания да изберат безкислородна атмосфера при своите опити.[23] Но двамата учени са били наясно, че с кислород във въздуха на практика е абсолютно невъзможно да се синтезират по-сложни органични вещества. Милър на друго място пише: “Синтезът на съединения с биологично значение става единствено в редуцирани условия (тоест без свободен кислород в атмосферата)”[24].


Към края на 2013 г. група канадски и датски учени публикуваха изследване на древни скали от Южна Африка, според което кислородът се е появил в земната атмосфера не преди около 2,3 млрд. год., както се смяташе доскоро, а цели 700 млн. год. по-рано, т.е. преди 3 млрд. год.[25]

 

Само три години след това (2016) Робърт Фрай и неговият екип направиха изотопен анализ на най-старите планински скали на планетата – ивичести железни формации в Западна Гренландия, чиято възраст е 3,7 – 3,8 млрд. год. Те констатираха, че типовете изотопи на хрома и урана свидетелстват, че тези метали още тогава са подлагани на окисление, а най-очевидното обяснение на този факт е присъствието на кислород в атмосферата (т.е. появата на кислорода се измества с цели 1,4 – 1,5 млрд. год. напред във времето). Р. Фрай признава, че все още не може да се твърди със сигурност какво е било процентното съдържание на кислорода в атмосферата по онова време, поради което е необходимо допълнително да се изучат и изотопите на сярата и фосфора в състава на утаечни проби от гренландската формация Ишуа.[26]


Само преди няколко години обаче бе направено едно решаващо емпирично откритие, което напълно обезсмисли всички възможни натуралистични хипотези за появата на живота на нашата планета! Ето какво четем в статия от 2016 година: „Руски и германски физици и геолози откриха неизвестен досега слой в земната мантия, който съдържа огромно количество течен кислород, експериментирайки с лазерната преса, наречена „наковалня“, в немския синхротронен център DESY. Те описаха откритието си в статия, излязла в списанието Nature Communications. Но според еволюционната теория целият кислород на Земята може да се появи само поради активността на фотосинтетичните организми, тъй като изобщо не е съществувал на древна Земя. Възможността за първоначално присъствие на кислород напълно опровергава теорията за абиогенния произход на живота.


„Според нашите оценки този слой съдържа около 8-10 пъти повече кислород, отколкото в земната атмосфера. Това беше голяма изненада за нас и все още не знаем какво се случва с тези кислородни реки в недрата на планетата“, каза Елена Бикова от университета в Байройт (Германия). Бикова и нейните колеги откриха неочакван източник и натрупване на кислород в недрата на Земята, наблюдавайки как различните видове железен оксид, един от основните компоненти на скалите в дълбочина, се държат при различни температури и налягания. Както обясняват учените, при нормални условия железният оксид в скалите на Земята е хематит – съединение от два железни атома и три кислородни атома.“[27]

 

Г) А дали хората и маймуните имат общ предшественик?

 

Понеже хората по своята организация приличат най-много на човекоподобните маймуни, според еволюционното учение човекът има общи предшественици с тях. Построена е и хипотетична историческа линия, която проследява човешката еволюция назад във времето до около 6-8 милиона години, а появата на първите съвременни хора се отнася преди повече от 300-350 хиляди години. Приема се, че освен на биологичната, съвременният човек е следствие и на социалната (културната) еволюция, формираща онези белези, които ни отделят от животинския свят. Културата се придобива през индивидуалния живот в резултат на „обучението“ в най-широкия смисъл на тази дума. Всички аспекти на дейността на нашите предци са продукт от обучението, което на свой ред води до развитие на човешкия разум.


Доминик Стейтъм на едно място отбелязва: "Еволюционистите твърдят, че разликата между геномите на хората и шимпанзетата е „само" около 4 или 5%, показвайки с това, че сме много близки роднини.[28] Но тъй като тези геноми са толкова големи, това всъщност означава огромна разлика по отношение на генетичната информация. На практика има около 35 милиона „генетични букви" (т.е. нуклеотидни бази – б.а. В.В.), които са различни плюс около 45 милиона открити в човека и липсващи в шимпанзето, и около 45 милиона открити в шимпанзето, но липсващи при човека“.[29]


Научното списание „Theoretical Biology and Medical Modelling“ публикува статия (2015 г.) с резултатите от моделирането на еволюционния процес на антропогенезата (т.е. превръщането на маймуните в съвременни хора). Когато учените проверяват възможността моделът да протича според Дарвиновия механизъм, те буквално са смаяни: за да бъдат направени правилните стъпки към ДНК веригата на човека, само за промяната на 5 нуклеотида в нужната посока се оказва, че са необходими цели 2 милиарда години интензивен отбор![30] Както се казва, без коментар!


Преди време се твърдеше, че австралопитекът (подсем. Hominini) е непосредствената връзка между маймуните и род Homo, към който се отнасят и хората. Голям брой учени обаче оспориха това становище. На първо място бе заявено, че гърдите на австралопитеките са фуниевидни, подобно на гърдите на съвременните маймуни, а не цилиндрични както човешките, а така също и ръцете им висят почти до коленете. Още през 1983 г. Дж. Стърн и Р. Съсман пишат: „… тяхната структура (на ръцете) удивително наподобява ръце на човекоподобна маймуна".[31]


Чарлс Окснард, професор по човешка анатомия и биология от Университета на Западна Австралия, изразява следното мнение: „... австралопитеките, познати от последните няколко десетилетия ..., са безвъзвратно загубили мястото си в еволюцията на човешкия бипедализъм (способността да се ходи на два крака). [...] След всички тези данни ние следва да се усъмним в достоверността на човешката еволюция, каквато е представена в учебниците. [...] Вече е добре доказано, че австралопитеките не са толкова сходни по структура с хората…".[32]


В началото на ХХI век Дейвид Ментън, доцент по анатомия към Вашингтонския университет, окончателно произнася присъдата: „… по-вероятно е създанието да е живеело по дърветата и да е ходило подпирайки се на предните си крайници. Фалангите на пръстите на ръцете и краката му са по-извити от тези при повечето маймуни, а раменните му стави са подходящи за висене по клоните, което говори, че естествената му среда са дърветата. То има кости, пристягащи китките, което означава придвижване с приведена стойка на пръстните стави, а не с изправената походка на човек“.[33]
 

Днес всички учени са единодушни, че австралопитеките не са дълго търсеното преходно звено между маймуните и хората, а такова изглежда изобщо няма!

 

 

Табл. 2  Видовете Homo habilis, Homo rudolfensis и Homo georgicus имат черепна и скелетна структура, твърде подобна на австралопитеките, и използват единствено каменни сечива, което определено навежда на мисълта, че те също са изчезнали видове маймуни.

 

Видовете Homo habilis, Homo rudolfensis и Homo georgicus (не е представен на схемата) имат черепна и скелетна структура, твърде подобна на австралопитеките, и използват единствено каменни сечива, което определено навежда на мисълта, че те също са изчезнали видове маймуни.


Редица днешни еволюционисти са на мнение (към което се присъединяваме и ние), че е по-правилно останалите видове от род Homo да се считат за подвидове на вид Homo sapiens.[34] Според тази таксономия съвременните хора са означени като Homo sapiens sapiens, неандерталците – Homo sapiens neanderthalensis, хайделбергският човек – Homo sapiens heidelbergensis и пр.


През 2015 г. двама видни палеоантрополози направиха неочаквано предложение: да се отхвърли разделението, прието за рода Homo и да се създаде систематика от нулата. Авторите твърдят, че след повече от век проучвания все още няма ясно разбиране за това какво е родът Homo и „костите“ се приписват на различни хоминиди, както ни отърва на нас, без да се вземат предвид подробностите. В заключение те пишат: „Ако искаме да постигнем обективност, почти сигурно ще трябва да се откажем от каноничния списък с имена, в чийто капан исторически попаднаха образците от изкопаеми хоминиди, и да започнем отначало: да предложим хипотези за морфологичните групи, да изградим проверими теории за родство и да преосмислим таксоните и видовете“.[35]


В края на генетично проучване, публикувано на 10 октомври 2018 г. в New Scientist се прави следния извод: „На по-базово ниво това също така кара много хора от тази област (еволюционната антропология) да престанат да използват термините "видове и подвидове" спрямо различните хоминини (т.е. членовете на човешката линия), а да предпочитат вместо това да говорят за групи или популации. В края на краищата, ако хората принадлежат към различни видове – като H. sapiens и H. neanderthalensis – не би трябвало да произвеждат жизнеспособно потомство“.

 

С други думи, натрупват се все повече генетични свидетелства, че видовете от род Homo са се кръстосвали свободно помежду си и са давали плодовито потомство, което е сигурно доказателство, че всички те принадлежат към един и същи вид![36]


Генетично е доказано, че неандерталците (към които принадлежат и денисовите хора) свободно са се кръстосвали с кроманьонците и са давали плодовито потомство, което явно свидетелства, че те са от един и същи вид.[37]

 

Друго силно основание за такъв извод е обстоятелството, че неандерталците показват както значително анатомично и морфологично сходство със съвременния човек, така и с неговата култура. Например – контролирано владеят огъня, използват усъвършенствани ловни и риболовни методи, както и сложни технологии за изработване на инструменти, шият си дрехи от кожи, рисуват пещерни стенописи, погребват мъртвите със специални ритуали, употребяват култови предмети, принасят религиозни дарове и пр. Казано накратко, в тяхното поведение са включени целият набор от способности за абстрактно-логическо мислене – идеи и въображение, свободни от конкретни примери; планиране, т.е. проектиране (в ума) на поредица от действия за постигане на определена цел; иновации – откриване на креативни решения и символно поведение чрез невербално и естетически-знаково (ритуално) общуване.


В статия, публикувана в началото на март 2015 г. в сп. „BioNews“, базираща се върху няколко източника, се съобщава, че екип от германски учени е идентифицирал генa, който прави човешкия мозък уникален – ARHGAP11B. Той значително увеличава броя на невроните в неокортекса – част от мозъка, която играе важна роля в когнитивните процеси, езика и възприятията.


Посоченият ген присъства у хората, неандерталците и денисовия човек (а от свързаните статии става ясно, че вероятно присъства и в Homo erectus), но не и у шимпанзетата.


Генът ARHGAP11B е най-активен в стволовите клетки на човешкия мозък, от които се образуват невроните в неокортекса. При животните стволовите клетки се делят само на два неврона, докато при хората те дават значително повече нервни клетки. Екипът на Виланд Хутнер е открил 56 гени, влияещи на стволовите клетки в мозъка на приматите, а около една четвърт от тях са уникални за човека.


"Това, което е уникално за хората, няма как да се сведе до един-единствен ген – казва неврологът Марта Флорио пред „The Guardian“. – Познанието е сложно нещо. Ние не мислим, че само един ген ни прави по-умни от другите животни".[38]

 

 

Заключение

 

 Фиг. 4 Известни личности, които носят черти от нашите „прадеди“: Николай Валуев, Сам Нюхаус, Родни Ринс, Ейми Уайнхаус и мн. др.

 

И днес у голям брой хора се срещат анатомични признаци, характерни за преди съществувалите форми на човека – по-здрава конструкция на скелета; издължена черепна кутия; ниско, скосено назад чело; изразени костни дъги над очите; отсъствие на брадичка; мощни, изпъкнали напред челюсти и пр. (фиг. 4). Изследването на геномите на такива хора би показало дали тези „атавизми“ се дължат на запазени гени от предците ни или на съвсем други фактори. Едно е сигурно – а именно, въпреки “примитивните” си белези всички те притежават интелекта на съвременния човек, от което следва, че няма никакъв проблем и предците ни да са имали също толкова добре развити умствени способности!

 

 

БЕЛЕЖКИ


[1] Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, „Великият дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“
https://unipress.bg/velikiyat-dizayner-zadochen-debat-sas-stivan-hoking
Книгата може да се поръча с пощенска пратка и от издателство „Librum“, което я издава с цветни илюстрации.
https://www.librum.bg/storefront/velikiyat-dizajner-zadochen-debat-ss-stivn-hoking/

[2] Учени от цял свят подписват апела „Анти-Дарвин“
https://tinyurl.com/2pz9ay5e
A Scientific Dissent From Darwinism
https://dissentfromdarwin.org/about/

[3] The Self-Reproducing Inflationary Universe
 https://web.stanford.edu/~alinde/1032226.pdf

[4] "Квантов дарвинизъм" звучи странно, но тази теория премина тестовете
https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kvantov-darvinizam-zvuchi-stranno-no-tazi-teoriia-premina-testovete_134160.html

[5] Hypercycles
http://pespmc1.vub.ac.be/HYPERC.html

[6] Сахаров обаче пропуска, че при старта на Вселената раждането на двойки частица-античастица от „чиста енергия” е теоретично невъзможно според физичните теории, защото тогава не е съществувало „Дираковото море" от виртуални частици. Друг е въпросът откъде изобщо се е взело това „море“ по-късно?
(Mоделът „море на Дирак“ в съвременната физика не се възприема съвсем буквално. Тъй като не дава добро обяснение за бозоните, тази идея е развита по-нататък в т. нар. „океан на Хигс“.)

[7] Fermilab scientists find evidence for significant matter-antimatter asymmetry
http://news.fnal.gov/2010/05/fermilab-scientists-find-evidence-significant-matter-antimatter-asymmetry/

[8] Scientists Have Concluded That The Universe Shouldn't Really Exist
https://www.sciencealert.com/scientists-have-concluded-that-the-universe-shouldn-t-really-exist

[9] Hubble eXtreme Deep Field
http://goo.gl/rSAbwC

[10] Hubble Team Breaks Cosmic Distance Record
https://www.nasa.gov/feature/goddard/2016/hubble-team-breaks-cosmic-distance-record

[11] 'Big baby' galaxy found in newborn Universe
https://m.phys.org/news/2005-09-big-baby-galaxy-newborn-universe.html

[12] These Ancient Monster Galaxies Have Scientists Perplexed
https://www.space.com/31163-monster-galaxies-perplex-scientists.html?li_source=LI&li_medium=most-popular

[13] Във Вселената има 10 пъти повече галактики, отколкото се смяташе досега
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vav-Vselenata-ima-10-pati-poveche-galaktiki-otkolkoto-se-smiatashe-do_60261.html

[14] Errors in the Steady State and Quasi-SS Models
http://www.astro.ucla.edu/~wright/stdystat.htm

[15] През 1942 г. Джулиън Хъксли публикува своя труд "Еволюция: Съвременният синтез", в който се стреми да постигне по-добро органично свързване между теорията на Дарвин и генетиката, чието начало е положено още от Мендел. В тази връзка Хъксли за първи път предлага термина "синтетична теория на еволюцията", повсеместно възприет впоследствие. В съвременната теория за еволюцията са залегнали идеи от множество биологични дисциплини като цитология, генетика, систематика, ботаника, зоология, екология и палеонтология. Едно по-точно определение за синтетичната теория на еволюцията е, че тя е строго математическа и е базирана върху популационната генетика. При нея водещи еволюционни сили са естественият отбор, мутациите, генетичният дрифт (т.е. стохастичните флуктуации в честотата на алелите) и миграциите. Понеже еволюционното учение на Дарвин се основава върху изцяло погрешна теория на наследствеността, то търпи провал и от близо сто години биолозите всъщност използват и доразвиват синтетичната теория на еволюцията.

[16] Повече сведения относно симпозиума в института Уистър можете да намерите в книгата: "Paul Moorhead and Martin Kaplan (eds.), Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Interpretation of Evolution, Wistar Institute Monograph No. 5."
https://scientistsforjesus.wordpress.com/2013/10/22/mathematical-challenges-to-the-neo-darwinism-theory-of-evolution/

[17] The “Wow! signal” of the terrestrial genetic code
https://www.researchgate.net/publication/256719897_The_Wow_signal_of_the_terrestrial_genetic_code
https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/1303/1303.6739.pdf

[18] David W. Deamer, "The First Living Systems: a Bioenergetic Perspective," Microbiology & Molecular Biology Reviews, 61:239 (1997).

[19] Jon Cohen, "Novel Center Seeks to Add Spark to Origins of Life," Science, 270: 1925-1926 (December 22, 1995).
Kevin Zahnle, Laura Schaefer, and Bruce Fegley, "Earth's Earliest Atmospheres," Cold Spring Harbor Perspectives in Biology, 2(10): a004895 (October, 2010) ("Geochemical evidence in Earth's oldest igneous rocks indicates that the redox state of the Earth's mantle has not changed over the past 3.8 Gyr"); Dante Canil, "Vanadian in peridotites, mantle redox and tectonic environments: Archean to present," Earth and Planetary Science Letters, 195:75-90 (2002).

[20] Antonio C. Lasaga, H. D. Holland, and Michael J. Dwyer, "Primordial Oil Slick," Science, 174: 53-55 (October 1, 1971).

[21] Dante Canil, "Vanadian in peridotites, mantle redox and tectonic environments: Archean to present," Earth and Planetary Science Letters, 195:75-90 (2002) (internal citations removed).

[22] National Research Council Space Studies Board, The Search for Life's Origins (National Academy Press, 1990).

[23] Stanley L. Miller, “Production of Some Organic Compounds under Possible Primitive Conditions,” in Journal of the American Chemical Society, 7, 1955, p. 2351). Harold Urey, “On the Early Chemical History of the Earth and the Origin of Life,” in Proceedings of the National Academy of Science, 38, 1952, p. 352).

[24] Stanely L. Miller and Leslie E. Orgel (1974), p. 33.

[25] Atmospheric oxygenation three billion years ago
https://www.nature.com/nature/journal/v501/n7468/full/nature12426.html

[26] Oxidative elemental cycling under the low O2 Eoarchean atmosphere
https://www.nature.com/articles/srep21058

[27] Учёные обнаружили колоссальные запасы кислорода в недрах Земли
http://www.originlife.ru/?p=220

[28] През последните двадесет години изследванията сочат разлика между един и петнадесет процента, в зависимост от генетичните фактори, които се отчитат при сравнителния анализ. В статия от 2017 г. обаче Дж. Томкинс настоява, че тя е около 15%. (Б.а. В.В.)
The Untold Story Behind DNA Similarity
https://answersingenesis.org/genetics/dna-similarities/untold-story-behind-dna-similarity/?utm_source=facebook-aig&utm_medium=social&utm_campaign=facebook-aig

[29] David A. DeWitt, ‘Chimp Genome Sequence Very Different From Man’, 5 September, 2005, at: creationontheweb.com; answersingenesis.org.

[30] The waiting time problem in a model hominin population
https://tbiomed.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12976-015-0016-z

[31] J. Stern and R. Susman, ‘The Locomotor Anatomy of Australopithecus Afarensis’, American Journal of Physical Anthropology, 60 (1983), pp. 279-317.

[32] Charles Oxnard, The Order of Man: A Biomathematical Anatomy of the Primates (New Haven: Yale University Press, 1984), p. 332.

[33] David Menton, Lucy: She’s No Lady, DVD, 2006, at: answersingenesis.org/video/ ondemand.

[34] Archaic humans
https://en.wikipedia.org/wiki/Archaic_humans

[35] Defining the genus Homo
https://science.sciencemag.org/content/349/6251/931

[36] Следи от връзката на предците ни с "призрачни" древни хора са скрити в геномите ни
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sledi-ot-vrazkata-na-predtcite-ni-s-prizrachni-drevni-hora-sa-skriti_117501.html

[37] A Draft Sequence of the Neandertal Genome
http://science.sciencemag.org/content/328/5979/710.full
Genetic history of an archaic hominin group from Denisova Cave in Siberia
https://www.nature.com/articles/nature09710
Ученые: неандертальцы скрещивались с людьми уже 100 тыс лет назад
https://ria.ru/studies/20160217/1376235751.html

[38] Unique human brain gene discovered
http://www.bionews.org.uk/page_501002.asp

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Беседа за смъртта

Беседа за смъртта

Митрополит Антоний (в света Андрей Блум) е роден през 1914 г. в Лозана...

40 коментар/a

зелен чорап от НАТО на 11.07.2021 в 09:14
Във възторг съм от факта, че точно днес, в деня на оскотяването на нацията с гласуването на половината българи, излиза такъв материал, който само погледнах, а после с наслада ще прочета подробно, вместо да влизам в изборна секция. Нека подобни материали на философски и научни теми има винаги!
observer на 11.07.2021 в 09:31
Имаше някакви предположения, че африканските маймуни, нашите древни прадеди, рязко са поумнели, попадайки в зона на висока естествена радиоактивност. Така не им се е наложило да чакат два милиарда години, а бързичко са мутирали. А що се отнася до европейците и най вече до европейките неандерталки, сигурно някои са се поувлекли по появилите се стройни чернокожи мигранти, познати на науката като кроманьонци. Сигурно е имало и насилие, което си е в човешката природа, имало е и изядени, каквато е била традицията тогава.
Хаос на 11.07.2021 в 09:35
Хаотично четиво, миш-маш от различни сектори на познанието, от различни науки. Математици поучават биолози. Астрофизичини открития се екстраполират върху земната еволюция... Еволюцията на Земята не е само нелинейни диференциални уравнения, даже ни най-малко. За да си припомним това е достатъчно да посетим няколко от световните природонаучни музеи, където са демонстрирани хиляди изкопаеми останки, скелети и пр. реликти ПОКАЗВАЩИ ЕВОЛЮЦИЯТА по недвусмислен начин , пластово и хронологично. Да, тя не е линейна във времето и показва тенденция към ускоряване. Тя може да е започнала не в "супа" , т.н. коацервати - а да е резултат на транспермия. Но това не променя реалността на находките - доказващи Еволюцията. Божията Намеса, за която през цялото време намеква четивото, не влиза ни най-малко в противоречие с Еволюцията. Те са едно и също. А внезапните "ускорения" , революционни скокове в развитието на материята /жива или нежива/ просто показва че Бог върти волана на ляво и на дясно, както и че натиска педалите. Това е.
легисти на 11.07.2021 в 09:48
За да има еволюция, трябва да има такова нещо като "обективно време", което самО да "пише" историята, а не да му я пише разсъдъкът. Има обозримости, спрямо които спорът изглежда безпредметен и детински наивен, вземайки предвид аргументите за "интелигентен дизайн", разглеждащи Бога като същество отпреди времето, но при това положение самото разгръщане на замисъла му пак бива разглеждано във времето, т.е. би изискало признаването на еволюционни и революционни изменения и трансформации. Тавтологиите и противоречията в обективистките подходи са заложени в самите базови хипотези, които си остават непроверени и универсализират чрез "обективното време", вместо да отчитат, че време се полага от субект в самия процес на универсализация чрез философско, научно или каквото и да е друго описание на биващото в неговия възможен събитиен ред. А заглавието на статията е под всякаква критика от гледна точка на терминологията, погледнато откъм една прецизна методология на науката. Както и някои изводи за "недвусмисленото" приемане на дадените изводи от "всички учени". Такива индуктивни заключения трябва да се избягват, защото са плод повече на емоции, а отколкото на разум.
Хаос 2 на 11.07.2021 в 09:48
Всъщност досега най-смислената универсалистка теория, която съм чел, интегрираща в едно цяло астрофизиката и феномените на живата природа, както и феномени, влизащи в момента под рубриката "паранормални", е т.н."Теория на Холографската Вселена" на Майкъл Толбот https://chitanka.info/text/26529-holografskata-vselena. Задължително добавяме и имената на Дейвид Боом и Карл Прибрам.
фи и пси на 11.07.2021 в 10:03
"Резултатите принудиха Кристиан Смора недвусмислено да заяви: "Всички наши наблюдения откриват пълна симетрия между материята и антиматерията, поради което Вселената всъщност не би трябвало да съществува"." - А ние как знаем, че вселената съществува, освен чрез полагане на съществуване в хипотезата за неговата "обективност", т.е. чрез предпоставени екстензия и независимост от въпросното полагане? Но съществуването не е субект, а само предикат, т.е. не съществуващото изпреварва априорно-синтетичните съждения, които го удържат, а обратното. Допускането на съществуване чрез чисти аналитични съждения, както е в естествознанието, е форма на суеверие, защото се игнорира факторът на удържането на съществуващо заради втораченост в лошо-безкрайно роене на факти, убягващи на фактора на удържането, и обективно време, което е безотносително спрямо дескриптивния вектор на всякога дискретно описващ картината на конкретно проявяващото се биващо наблюдател, който няма как априорно да попада в системата на овременяване.
без имена на 11.07.2021 в 10:08
Преди доста години в един фантастичен разказ или роман, авторът казваше, че ние търсим присъствието на чужда цивилизация на Земята все в големите и забележими неща, а не погледнем в невидимите за човешкото око-ДНК-то. Специализирана статия, за която читателят трябва да има доста познания, за да я разбере. Ако правилно съм разбрала, авторът е направил една може би техническа грешка. Ако кислородът се е появил много по-рано отколкото се е смятало, то тогава е изместване назад във времето, а не напред.
Живка Павлова на 11.07.2021 в 10:26
Дам, intelligent design - ID, псевдонаучна концепция, направление на креационизма. Водещ разпространител - Discovery Institute. Актуална тема, дано изборът ни днес не е вече предопределен от „разумния замисъл“.
Капитан Кук на 11.07.2021 в 11:06
Суперско! И само за коментиране от умниците в нета! Я сипи още една гроздова - пак с индиго, естествено, днеска е почивен ден!
Doksan Dokuz на 11.07.2021 в 11:07
Наукообразен мишмаш. Но защо авторът крие истината за зелените човечета? М?
Живка Павлова на 11.07.2021 в 11:29
Моля за извинение, че малко грубо влязох в темата. В никакъв случай не исках да спра дискусията. През по-голямата част от съзнателния ми живот написаното в Библията, че жената е направена от ребро адамово ми се струваше голяма глупост, но впоследствие си промених разбирането под неопровержимите доказателства на науката, че и по-невероятни неща имат място под слънцето, а преди няколко години замразихме стволови клетки от пъпната връв на внучката /е, с известна доза съмнения за реална полза от това действие/.
Капитан Кук на 11.07.2021 в 11:45
до Живка Павлова. Струвало ви се е голяма глупост по една много проста причина: възприемала сте го буквално. Достатъчно е да се задълбочим в символа, за да започнем да поумняваме.
observer на 11.07.2021 в 11:53
Научната теория, че Жената е направена от мъжко ребро, вероятно чрез генно инженерство, може би е стъпила на убеждението, че все пак тя е второстепенна, нещо, което мъжът да ползва за разни цели. Но ако се замислим, при положение, че Мъжът е направен от първото, което му е попаднало пред очите на Създателя, тоест от кал, нещата започват да изглеждат доста по-различно.
Иванка на 11.07.2021 в 12:08
Материята е доста "суха", а от там и неподходяща за масовият читател! Все пак поздравления за "Гласове"! Стига политика и интриги!
Иванка на 11.07.2021 в 12:11
Само да добавя. Добре ще бъде материала да се "сдъвче", за да се "консумира" по-лесно от масовият читател.
защо авторът крие истината за зелените човечета на 11.07.2021 в 12:14
Не я крие. Дискретно я пробутва под формата на креационизъм. Днес интригата е в това, кой е почетен консул на човечетата на Земята ? Кого е упълномощил БОГ да ръководи ? Въпросът с човечетата също търпи пъпкуване на добри и лоши. А Бог, както знаем , има своя Антипод. За това е днешната земна баталия, чийто край е описан в Сценария. Дарт Вейдър ще изгори в Реактора !
кривата краставица на 11.07.2021 в 12:16
Ребро, кал, не знам... Според мен мъжа и жената имат различен произход. Мъжът не разбира смислени аргументи. Никога не реагира на обоснована заповед, молба или указание. Ако му кажеш "Направи еди-какво си, защото се налага по еди-каква си причина", 100% игнорира. Мъжът реагира адекватно само когато над него е надвиснала сериозна опасност от бой, изнасилване, смърт или унижение. Понякога дори опасността от унижение не го задейства, толкова е инертен.
Умен на 11.07.2021 в 15:25
След пропагандата на социоапатията от Айн Ранд, защо да не закрият научните открития? Страната е вече достатъчно затъпяла и суеверна.
"Според мен мъжа и жената имат различен произход" на 11.07.2021 в 15:28
краставица, Един и същи им е произхода. просто мъжът е прототипа, опития образец. Такова е било първоначалното задание. След проведени функционални изпитания, свикания експертен съвет решил да пусне в редовно производство и нов, усъвършенстван, допълващ го модел, под името жена. Общо два модела. ЛГБТ -та не са пускани в производство, те са технологичен брак.
Специалиста от Карлуково на 11.07.2021 в 16:04
"Автора" на тоз шизофреничен брътвеж спешно да се консултира със сър Исак Нютон от 7 стая и Айнщайн от изолатора!!
ввв на 11.07.2021 в 19:02
"Водещи" учени,математици ... хахахааа
Красимира Кузманова на 11.07.2021 в 20:37
Добър ден на четящите този сайт! Присъединявам се към благодарността на първия коментатор за интересната статия, публикувана днес. Гласуването е личен избор на индивида. Харесвам една мисъл, че няма нищо случайно в живота ни. Всяка случайност е пресечната точка на две необходимости. В библиотеката на баща ми намерих книги, на които преди време не обръщах внимание. Бях все заета. Една от тях е "Произходът на човека. Половият отбор" - от Чарлз Дарвин в превод на Христо Казанджиев, издателство "Нариздат" - 1947 г. Татко е роден п рез 1901 г. Сега ще я прочета змадължително. Повече от месец седи до компютъра. Правото на мнение е неоспоримо. Може би филмът "Енигма" е задължителен за хората с предубеждения и презрение към учените, които не рядко плащат с лични разочарования и дори смърт за да защитят своя теза. В продължение на 25 години помагах с превод на съпруга ми и наша съседка, която защити докторантура в областта на геологията и минната дейност. Оказа се, че техническият превод изисква по-малко усилия от хедожествения. Не смея да досаждам повече на аудиторията. Хубава вечер и не се присмивайте на такива издания. Наздраве за неделната "изборна" прогоноза с малко джин.
annus erroribis на 11.07.2021 в 22:02
Дарвиновата еволюционна теория не е наука поради същите причини, поради които историята и археологията не са науки, да не говорим за наглото натрапване, особено във връзка с явната измама за някаква си пандемия от коронавирус, че не-науката медицина била наука. В науката, освен логика, свързваша дедуктивни инференции, хич биля да не споменаваме индуктивните, изводите непременно трябва да се основават на експерименти, възпроизводими при повторение, проведени при контролирани условия. Това е неосъществимо нито при хипотезата на Чарлз Дарвин, нито в археологията, където не само няма никакви гаранции, че намерените артефакти не са някакви маргинални остатъци от нещо си, камо ли от древна цивилизация, да не говорим, че изкопаването на нов артефакт може да промени вектора на изводите натам, накъдето никой даже не си е и представял. Тук изобщо не отварям дума за антропогенните климатични промени, чието съществуване е медийно пробутан идиом, ползван единствено за политически цели. За псевдо-пандемията вече казах. Достатъчно е в текст да се мернат думи като парадигма, консенсус, Хокинг или квантова механика, в смисъла, ако изобщо има такъв (не, няма), който е в употреба сред псевдо-научни среди, за да захвърлим него текст при отпадъците. Поради ограничените квадратни сантиметри, заделени за коментар под статиите в Гласове, ще сбия силно аргументите, които обосновават горното. Парадигма е неофашистки термин, изкован през 60-те на миналия век, когато се въвеждаше модерният нео-нацизъм, днес познат като пост-модернизъм (издънка на глобалисткия пост-индустриализъм, първа голяма жертва в борбата срещу който се яви Кенеди през 1963-та). Постмодернизмът се основава на глупавия парадокс, признаващ като абсолютна истина твърдението, че нямало истина, че истината била само интерпретация, метафора, инвенция и така нататък. Пост-модернизмът е в основата на всичко отвратително, безумно и откровено глупаво, което вече проникна и в глобалната политика и което ни се тика насила в гърлата от десетилетия, а напоследък стана толкова агресивно, че вече е непоносимо и на тактилно ниво. Вместо да се търси истина, пост-модернизмът натрапва, че трябвало да се търси консенсус, защото, видите ли, всичко било въпрос на гледна точка. Такъв метод на обосноваване на хипотези бележи краят не само на науката, но и на цивилизацията като такава. Стивън Хокинг. Чуеш ли Стивън Хокинг бягай през глава от един проносиран разпространител на глупостта—цялото му “творчество” се гради върху абсурда, че константа е равна на променлива и, че две неравни величини са равни. Човек наистина се стъписва пред подобно явление като Хокинг, което демонстративно доказва, че могло да има и по-голям тъпак и бездарник, отколкото някога си предполагал. Квантовата механика. Квантовата механика е недоразбрана класическа физика и онези, които я пробутаха, обвинявайки класическата физика, че не могла да обясни експериментални резултати и това предизвикало сътресение, трябва да винят самите себе си, за това, че самите те не са разбрали добре класическата физика и прехвърлят вината от болната глава на здравата. Квантовата механика се основава на несмаслена математика, в комбинация с petitio principii, тоест, аргументация, при която въпросът съдържа отговора. Ето защо, никакво позоваване на квантовата механика не може да служи за какъвто и да е аргумент имащ научен смисъл. От горното следва, че трябва без забавяне да запокитим предложената ни книга в кошчето за боклук, а после, веднага да изтичаме до мивката в банята, за да отмием бързичко интелектуалната мръсота, полепнала в резултат на допира ни с подобно чудовищно безсмислие.
Helleborus на 11.07.2021 в 22:07
Няма еволюция, има ъпгрейд, който се прави от програмиста. Генетични мутации случили се спонтанно, обикновено са болести. Генетичната информация не се променя, видовете не се приспособяват, точно обратното, те изчезват. Разбира се науката отдавна знае очевидното, че нито едно същество не може да оцелее в междинен етап на трансформация, защото ще е нежизнеспособно. Съществата оцеляват само, когато са изпълнени всички изисквания за живот, когато са репродуктивно завършени и здрави и средата позволява да се осъществи техния жизнен цикъл. Най-малката промяна на околната среда може да доведе до изчезването им. Не е възможно да има преход , защото какво ще прави в междинния етап на трансформация, когато е между двете зрели същества? Единствените трансформации на живо същество се извършват в утроба, т.е. в тялото на друг организъм, който да ги поддържа живи, докато се трансформират. Освен това не е ясно какви предизвикателства са срещали, например рибите, за да бъдат принудени от „еволюцията“ да излязат на сушата и да се превърнат в жаби и гущери. Водата ли им е била малко, кислородът им ли не е достигал? Това са смешни неща, защото и до днес всяка група животни има благоприятни условия за живот. Да не говорим, че самото биоразнообразие не може да се обясни с никакъв природен закон.
"Вместо да се търси истина, пост-модернизмът натрапва, че трябвало да се търси консенсус, защото, видите ли, всичко било въпрос на гледна точка." на 12.07.2021 в 08:51
Не е ясно дали постмодернизмът го прави, или определени недоучени, баращи се за постмодернисти, без да могат да бъдат такива. Не всяка тиква ражда хубави семки, та така и с постмодернистите - да заявяваш и да искаш да си такъв, все още не означава, че имаш данни да бъдеш такъв. Казаното в тезата от заглавието на поста не е вярно - за постмодернизма т.нар. "истини" са консенсуси, и те не са търсени, а биват намирани навсякъде около нас, защото хората, когато са множество, тълпа, общност, работят с конвенционални истини. Ако има истина, тя за постмодерниста е отблъснатост до себе си, а не привлеченост от конвенции. И още нещо, истината е дело на производство, а не на адекватност, както е в класическите визии. Производството на истина обаче не означава "търсене на консенсус", защото не е самоцелно свързано с никакъв консумеризъм - научен или какъвто и да е друг, както и със снобско ухажване на "легитимния" експеримент и практиката. Въпросното производство никога не допуска пресрещане на себе си и света в предзададен образ. Да не мислите, че това е лесно? Напротив, това е най-трудното, защото е автентичен подвиг на съществото на истината да не изостава в аналите на времето, да се самопредставя, без да блести, или ако щете обратното - да умее да блести, без да се самопредставя. Какво да кажем в такъв контекст за Сътворението? Бог не е създавал никакъв свят отнапред, Той го създава всеки миг, тук и сега, през Живо Същество на оспореното себепредставяне, умеещо да се поддържа в извечно измислено състояние.
Димов на 12.07.2021 в 11:13
Единствената истина: 27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори./Бит. 1:27/ Който иска, няма проблем - нека да твърди, че прадедите му са маймуни. Странно е влечението на някои към оскотяването...
веган на 12.07.2021 в 13:30
Най-яркият ми детски спомен е как майка ми ме води на разходка, а аз си събувам обувките, хвърлям ги надалеч, после и чорапите, и как крещя:,,Не искам да ходя на разходки! Искам да си седя в къщи, да си чета книжки и да си обясня вселената!,, Първо започнах с научно популярни книжки, бях запомнила какви ли не числа-разстоянието на всяка планета от слънчевата система до слънцето, масата и, температура, атмосфера, спътници, техните характеристики, класификация на звездите, за черните дупки, хоризонта на събитията, акреция, сингулярност...После открих фантастиката и идеите на авторите фантасти ми се сториха по-интересни от тези на учените. Преди няколко дни завърших ,,Черният облак,, на споменатия в статията Фред Хойл и прочетох хипотезата му за стационарната вселена, която, за разлика от книгата му, не ми допадна. Допада ми хипотезата за големия взрив, но и Тесла не я споделя, а той явно е имал връзка с безкрайното информационно поле...А що се отнася до времето, пак ми допада изказването на Айнщайн, че причината да съществува време е, че ние не можем да възприемем, че нещата се случват едновременно. Затова съм си сложила в стаята репродукции на картини на Яцек Йерка, създават ми чувство за реалност. Най-интересната книга по тази тема и за мен е ,,Холографската вселена,, на Майкъл Толбот. А най поетичното описание на Началото намерих при Доналд Тайсън, който не е учен,/той е маг, а магията е още необяснена наука/, но има впечатляващи, поне за мен познания в много области на знанието. Описанието започва с това как Абсолютът се събужда. Първият Му поглед, отправен в Нищото, /не вакуума, а абсолютното Нищо/, е първият лъч, а там, където спира погледът Му-първата отсечка. В нейният край Абсолютът проектира първата си мисъл-намерение, това е първата точка, първата сефира от Дървото на живота, която се нарича... Короната, Божественият свят. И всичко познаваемо /може би/ за нас, започва. Отгоре надолу се спускат следващите отсечки, /клони, пътища/-колоните за добро и творчество, които формират Принципите на Мирозданието. И когато Дървото е завършено, се проектира неговия огледален образ-анти-принципите, антиматерията може би..., затова познатият ни свят е дуален. И за дарвинизма прочетох доста, още преди да го учим. Според Дарвин видовете се развиват от просто към сложно, затова камбрийската експлозия-появата на сложни, диференцирани видове без еволюция прави тази хипотеза неистинна. В науката не трябва да има теории, само хипотези.
В повече на 12.07.2021 в 14:27
Струва ми се подозрително ,че напъните за дизайнерска Вселена и дизайнерски живот и човек странно съвпадат с вихрещият се социален инженеринг на либераст-жендърите и вече доста нахалните опити за създаване на дизайнерски бебета. Не съм вярвял,че в природните науки може да се ижектира политически соцоалинженеринг,ноо.....явно се случва пред очите ни. Все пак да попитам надъханите креационисти как така е възможна кръстоска между магаре и кобила=муле,както и между кон и магарица=катър? Хромозомите на кобилата са 64,а на магарето 62 и трудно можем да кажем,че са от един и същи животински вид,макар и близки. 90% от женските мулета не могат да дават поколение и това съответства на логиката на цофровизаторските математици.....Ноооо....странно защо "великиятдизайнер" е "издизайнерствал" 10% от женските мулета да дават поколение. Колко и доколко поколението на женското муле е кон,муле,катър или нов вид създаден от дизайнера? Или пък генетичен дрейф,или резултат от нормална или екстремна мутация, или пък еволюционно изменение? Няма лошо науките да се взаимопроникват, но напанът на инженерстващите цифроваци нещо ми идва в повече.
относно критиката на множеството гледни точки при постмодернистите от annus erroribis на 11.07.2021 в 22:02 - малък анекдот на 12.07.2021 в 15:20
Една жена се обръща към мъжа си. - Разбира се, скъпи, че трябва да имаш своя гледна точка. Сега ще ти я обясня.
Айдее на 12.07.2021 в 17:51
Наукообразен мишмаш, съгласен съм. Горното текстово нещо няма нищо общо с Дарвиновата теория. Повечето теоретични постановки за вселената са практически непроверими хоипотези, като няма причина да се смята, че вероятността те да са верни е по-голяма от това, което е казал Дарвин.
СЕВЕРОМАКЕДОНЕЦ на 12.07.2021 в 18:14
Две поколения след построяването на последната пирамида в Еипет не са могли да възпроизведат строителните техники, знанията, а и са забравили целите на построяването им. Днес креационизмът, деградацията на религиите и дискредитацията на науката е факт в рамките на едно поколение. А иначе Еволюционната теория на Дарвин отдавна е опровергана в научната си част и заменена със синтетична теория на еволюцията. Но еволюцията и нейния ненаправляван характер остава факт, както е и факт е че теорията на големия взрив е научна фикция наложена от католическата астрономическа мисъл...Господстващите физически теории в космологията , предполагат липса на законите за съхранение въпреки че ги ползуват постоянно за практически изчисления. Та значи имаме проблеми с наблюдаваната метрика на вселената...Поредната криза във физиката отново ще се реши политически. Правете водосвети за здраве и молебни за вода и здрава канализация!!! Креационизмът си е Интелигенстваща чалга ...
Майкъл Мур на 12.07.2021 в 18:22
"случайните мутации" Разбира се, че те не са важни. Важни са мутациите, насочвани и необходими в променени условия. В определена нова среда ще се развие онова, нужно за приспособяване в новата среда, а не "случайно" нещо друго. Авторовата творба има експериментален характер. предлага сбирщина от всякакви "парчета" текст, щипнат оттук оттам. Напомня опита на Майкъл Мур с фикуса.
кривата краставица на 13.07.2021 в 08:57
Един учен наблюдавал хоризонта. Изглеждал му твърде далечен, широк и размит, затова се опитал да си го представи по-малък и по-точно очертан. Упорито го смалявал мислено, докато накрая хоризонтът се превърнал в една точка. Тогава ученият казал: "Ето това е моята гледна точка!"
Бръм® на 14.07.2021 в 16:35
Цитат: Ако човешкия мозък беше толкова прост, че да можем да си го обясним, ние щяхме да сме толкова прости, че нямаше да можем да си го обясним.
Voltair на 14.07.2021 в 22:28
Поредният чобанин, който си е повярвал, че може да мери мозък с големите! Както правилно са отбелязали колегите - псевдонаучни мишмаш!
Роман на 15.07.2021 в 12:54
Цялата съвременна наука страда от островен сенсуализъм (характерен порок на англосаксонската мисъл, с разсейки в образователните институции на много други народи). Най-наивният предразсъдък в науката прозира в опитите на свързания със сетивата разсъдък да обяснява реалност, която е недостъпна за тези сетива и този разсъдък. А фабулата за "големия взрив" е типичен пример за постулиране на сенсуалистка спекулация в основата на теориите за произхода на вселената.
До Роман на 15.07.2021 в 12:54 на 19.07.2021 в 06:29
Няма нужда да търсим вината другаде, а не където тя е, а именно в пост-индустриалната подмяна, изискваща да приемем фалшификата, че “пратеникът е съобщението” (the messenger is the message), рожба на прокълнатия пост-модернизъм, разтворил над обществото огромно ветрило от нелепости и нагъл усъвършенстван нацизъм. Той ни докара дотам да се съгласим в приемливостта на антихуманни практики, превръщащи всичко единствено в икономика на услугите. Пациентът и студентът вече са купувачи на услугите на болницата и университета, а лекарите и професорите са продавачите, намерили се около вендорски масички с консервираните си продукти от прокиснало знание и полу-здраве, за да не спре бизнесът, ако пациентът вземе че се излекува напълно. Изобщо, днешното пост-индустриално, е набъбнал израз на пост-модерното превръщане на човека в продукт за продан, е новото средновековие. Кокото до силовото натрапването от централните политически места на света, че нямало пол, че имало бяла привилегия и токсична маскулинност затова се налагала хомогенизация или, че е било добре светът да се пауперизира и интелектът му да се сведе до този само на послушен изпълнител, за да се контролира цифрово по-ефективно, са само гнили отпадъци и послеслов на централния идеологически проблем на света—надяването върху шията му на ярема на пост-модернизма. Всичкото това зло ни дойде на главата от пренебрегването на голямото рушене, което предизвика силовото навлизане на тъмницата на философията в науката. Докато нелепостта на разни, подобни на Ницше, Витгенщайн или Хайдегер, просто крещи, корените на злото съществуват още при един Кант, дотолкова установен като еталон, че в разсеяното ежедневие е лесно да се пропусне фундаменталното отричане още в началото, да речем, на една “Науката логика”, от откритието на Галилео. Авторитетът обаче си издълбава интелектуален улей и къде-що се намери склонен да му продължава рзмислите, а това е най-обикновеният опортюнист, впил се в академична кариера, такъв продължава усърдно да нанася нови и нови слоеве от производни нелепости, за да втвърдява още повече канала на глупостта. Ето как до прилежния епигон стига порочното усещане, че “Цялата съвременна наука страда от островен сенсуализъм (характерен порок на англосаксонската мисъл, с разсейки в образователните институции на много други народи).” Това усещане обаче не съответства на истинското състояние на нещата, а е и твърде щадящо, даже и да изглежда радикално. Ако под “цялата съвременна наука” се има пред вид цялото знание днес, то това не важи за онази част от знанието, натрупано от 16-ти до 19-ти век, което се придоби в резултат тъкмо на Галилеевото отричане на Аристотелевия сенсуализъм. Обратно, онова, което минава за знание натрупано през 20-ти век до днес, е в състояние далеч по-лошо от това да бъде определено като сенсуално. То не е нищо друго, освен абсурд. С други думи, то изобщо не е знание. Абсурдността на “науката” на 20-ти век произтича от приемането, вградено във фундамента на всяка теория определяща идеологията на науката на въпросния 20-ти век, че, в крайна сметка, две различни величини са еднакви или, че константа е равна на променлива. Това е малоумие, а не наука. Наистина, трудо е да се приеме, че подобен нелеп фундамент е определящ за милиардите долари и евро, които светът загробва в подобно криминално разхищение пробутвано за наука. Осъзнаването на този факт може да въведе по-чувствителния интелектулец в ступор. Ето защо, истинският проблем на науката на 20-ти век, е потресаващата, несравнима с никаква друга, корупция. Колкото до “Най-наивният предразсъдък в науката прозира в опитите на свързания със сетивата разсъдък да обяснява реалност, която е недостъпна за тези сетива и този разсъдък.”, това вече е обсъждано тук, добре експлициращо нищетата на въпросното заявление, когато се говори за истинска, некорумпирана наука. Ето защо, няма да повтарям доводите. Прочее, когато пък думата е за “фабулата за “големия взрив””, то въпросната фабула е типичен пример за глупост, за абсурд, рожба, в крайна сметка, на същото погрешно приемане, което споменах по-горе, а именно, че две различни неща са еднакви или че константа е равна на променлива. Да го наречеш “постулиране на сенсуалистка спекулация” означава да търсиш смисъл в глупостта и така да я извиняваш.
фи и пси на 20.07.2021 в 11:55
Целият горен пост представлява спекулативен опит заради грешен Илия да убием свети Илия. В други постове под други теми съм обяснявал, че лицето няма задълбочени познания върху основите на постмодерното философстване, и не различава автентични мислители от мними такива. Обаче си дрищи...
До фи и пси на 20.07.2021 в 11:55 на 20.07.2021 в 12:22
Едва ли има смисъл да се хвърлят необосновани обвинения. За очакване е, когато нещо има да се каже по съществто, то да не се завоалира с ad hominem. Просто не си струва труда.
Кин-Войло на 22.07.2021 в 13:03
Нека бъдем наясно — всички предположения на Дарвин за еволюционното развитие на живите организми чрез естествен подбор и движението им от по-низши към по-висши форми е било поставено под съмнение още на времето си от самия Дарвин. С нищо практически значимо не може да се докаже твърдението, че „човекът бил произлязъл от маймуната“. Най-вероятно е човекът да е бил резултат от генна модификация на тогавашните примати, които — недоразвити в своя интелект — са били в такова състояние, че дори и след милиони години, са щели да си останат на СВОЕТО НИВО. Ако има нещо вярно в библейската легенда, че човекът е СЪТВОРЕН, то това може да се обясни единствено чрез ИМПУЛС ОТВЪН, който раздвижва някои от приматите и им дава по-динамичен интелект, с което се поставя началото — ако не на РАЗВИТИЕ, то поне на НАТРУПВАНЕ НА ОПИТ, довело човечеството до днешното му състояние. Дали ИМПУЛСЪТ ОТВЪН трябва да се нарече Господ-Бог или просто „екип от някакви извънземни експериментатори“ — това е вече тема, предполагаща много повече знания от тези, с които разполагаме. Ние сме готови да се съгласим с еврейското летоброене, което посочва към днешна дата една странна цифра (малко повече от шест хиляди години). Какво означава това? Вероятно МИСЛЕЩА МАТЕРИЯ е имало и преди това, но защо да не предположим, че тази мислеща материя е била покосена от чудовищно бедствие, например СМЪРТОНОСНА ПАНДЕМИЯ (каквато и в наше време се опитваме да си инсценираме). Екипът от извънземни експериментатори решава да продължи функционирането на МИСЛЕЩАТА МАТЕРИЯ, като създаде нова биологична раса, на базата на онези организми, останали на планетата ни, които са се оказали неуязвими за случилото се бедствие. И ето, те намират подходяща закътана долина — то ли в Екваториална Африка, то ли в устието на Месопотамското Двуречие — и провеждат серия от опити за РЕСТАВРИРАНЕ НА ЕДНО ПОДДАВАЩО СЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯ човечество, подобно на това, което току-що е било ликвидирано напълно. Нарекли го Райска Градина. (Вероятно предишният опит за такова „човечество“ е бил извършен не с примати, а с динозаври или подобни на тях биологични обекти.) Днес не ни остава друго, освен да се запитаме: „Ако все пак НЕУСПЕЛИЯТ опит на човечеството да се самоликвидира в наше време беше се оказал малко по-ефективен, дали нямаше да се случи на планетата ни отново да дойдат извънземни експериментатори, които този път да опитат нещо друго — да създадат МИСЛЕЩАТА МАТЕРИЯ този път на базата на някои насекоми — оси, хлебарки, паяци?…“ Непоклатимо е убеждението ни обаче, че каквито и да бъдат новите ХОМО-САПИЕНСИ, те ще повторят априорно свойствения за мислещата материя материя ПЪРВОНАЧАЛЕН ГРЯХ, който не е нищо друго, освен НАРУШЕНИЕ на алгоритъма, по който трябва да се изгради едно човечество. В нашия случай хората е трябвало да продължат да живеят в лоното на Природата, както е било свойствено за приматите — изходен материал за новото човечество. Но се е случило така, че новите създания са се добрали до ИДЕЯТА ЗА САМОДОСТАТЪЧНОСТТА (символизирана чрез Плода на Дървото на Познанието), т.е. че много по-лесно ще е за новите хора ДА СКЪСАТ С ПРИРОДАТА и да заживеят в един АНТИПРИРОДЕН СТИЛ, който предполага, да се извоюват ценностите на съществованието не чрез ТРУД, а чрез ЛОВКОСТ на УМА, за което новият вид човешко създание било получило способности със самото си появяване на този свят като най-висш интелект. При това положение току-що създаденият НОВ ЧОВЕК (Адам) и неговата РАЗМНОЖИТЕЛНА ПОЛОВИНКА (Ева) се превърнали в потенциални паразити, готови да се втурнат с необуздана страст да грабят най-безотговорно ресурсите на планетата. Както е и станало всъщност, въпреки че са били изгонени от Райската Градина и са били оставени да се справят както намерят за добре. И така — до ден днешен, когато май някой се опитва да коригира ситуацията, срамежливо намеквайки, че човечеството се нуждае от нова реставрация, при което щели били да се появят на наше място някакви „индигови“ деца…

Напиши коментар