2700 са най-новите попълнения в българската лексика за последните 20 години, показва най-новият речник на БАН. Изданието обхваща неописвани досега нови думи или възродени стари с ново значение, заемки, неологизми, образувани на българска почва и множество фразеологизми.
 2700 нови думи влязоха в българския език през 21 век, Covid "редактира" и крилати фрази

 

За две десетилетия сме вкарали в езика ни 360 заемки като дрон, джендър, лайк, лайт, селфи, смути, емоджи, влогър, блокчейн, инфлуенсър.

 

При съществителното туризъм пък има нови над 35 словосъчетания.  Covid-19 е донесъл пандемия от нови думи, някои от тях са стари "облечени" в ново съдържание като коронясвам.

 

Словотворчеството пък роди думи като панденомика и паданомист, промени крилати фрази и пословици.

 

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова е сред авторите на най-новия "Речник на новите думи в българския език (от първите две десетилетия на XXI в.)" на издателство "Наука и изкуство". Авторският колектив е от Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Ванина Сумрова е съавтор (от т. 12) в многотомния академичен "Речник на българския език". Редактор е на третото издание на "Правоговорен и правописен речник на българския език" (2004). Монографията ѝ "Новите феминални названия в българския език" е издадена през 2018 г. Има множество публикации по въпросите на българската морфология, лексикология, лексикография и езикова култура.

 

Колко са новите думи в българския език през последните две десетилетия и срямо предишни периоди може ли да кажем, че има бум на нови думи в българския език?

 

Речникът обхваща 2700 заглавни единици. Новите думи са 1800, а 200 от познатите ни думи имат нови значения. Включени са около 600 т. нар. съставни названия и терминологични словосъчетания, 40 фразеологизъма и 70 словообразувателни елемента, т.е. представки или първи съставни части на думи, като например е- (със значение електронен), смарт-, кибер-, вело-, нано-, анти- и редица други. Тези нови елементи на лексикалната ни система се появиха или засилиха употребата си главно през последното десетилетие. Спрямо предишните речници, издадени през 2001 и 2010 г. от Института за български език при БАН, не се наблюдава тенденция на засилено навлизане на нови думи в езика ни.

 

Какво ви изненада при съставяне на речника?

 

Мене лично ме изненадаха няколко неща. Едно от тях е колко бързо се създава цяло словообразувателно гнездо около една нова дума. Дадена чужда дума навлиза в езика ни и след това започва да "обраства" с производни единици. Такива думи са например пиар и джендър.

 

Словообразувателното гнездо на съществителното пиар в речника обхваща думите пиараджийски, пиарменски, пиарменство, пиаролог, пиарология, пиарщина, пиаря/пиаря се, както и редица образувания от типа пиартехнолог, пиартехнология, пиарход, пиардиректор, пиардирекция, пиаротдел, пиарцентър, пиарексперт, пиарсъветник, пиарефект и т.н.

 

За сравнение - в речника от 2001 г., когато за първи път е включена думата пиар, производните ѝ са пиарка, пиаров, пиарство, а в речника от 2020 г. присъстват лексемите пиараджия, пиармен, пиарски, пиарствам. Виждате, че продължава образуването на нови думи на българска почва от тази вече не толкова нова дума.

 

В представяния речник е включено и новото значение на думата джендър, както и производните от него джендърка, джендърче, джендърен, джендъризация, джендъризирам, джендъризъм, джендърно, джендърски, джендърство.

 

Срещу новите думи има допълнения, които посочват за кои от тях употребата не е одобрителна. Например такава бележка има срещу пиарщина.

 

Изненадващо при съставяне на речника бе как от чужди по произход съществителни имена днес се образуват глаголи, напр. баркодирам, блистерирам, фотошопирам, фотошопвам / фотошопна, гриловам, рафтингувам, лайквам / лайкна, есемесвам, дрифтя, дрифтвам/дрифтна и др.

 

Интересна е и появата на много устойчиви словосъчетания към немалко думи, сред които са прилагателните дигитален, соларен, споделен. Със съществителното туризъм има над 35 такива словосъчетания, сред които са: адвенчър туризъм, астрономически туризъм, ботанически туризъм, гастрономически туризъм, зелен туризъм, селски туризъм, социален туризъм. Други прилагателни, участващи в устойчивите съчетания с думата туризъм, са алкохолен, гурме, дегустационен, доброволчески, изборен, индустриален, инсентив, кулинарен, мобилен, мрачен, орнитоложки, парти, поддържащ, приключенски, репродуктивен, тъмен, уелнес, урбекс, устойчив, хранителен и шопинг.

 

Появата на много синонимни варианти при някои от словосъчетанията също е интересен факт. Напр. в синонимните съчетания на тези със съставката е- участват прилагателните електронен, дигитален, цифров, кибер, онлайн и др. Да кажем дигитално изключване - цифрово изключване; дигитално неравенство - дигитално разделение. Синонимите на дигитално ЕГН са електронно ЕГН, електронен идентификатор, дигитален идентификатор, е-ЕГН, е-идентификатор, а на дигитален активист - интернет активист, онлайн активист, киберактивист, уебактивист.

 

Каква е селекцията за влизане на нова дума в този речник?

 

Има много нови думи, които не влязоха в новия речника, защото не отговарят на критериите за достатъчен брой срещания и за по-широка употреба извън тясноспециализирана сфера. В речника присъстват само нови думи, неописани никъде досега, т.е. няма повторения с предишните или с други речници. А ако има такава дума, тя присъства с новото си значение.

 

Има ли нови думи, описани в предишните речници, които намаляват своята широка употреба?

 

Те не са обект на описването им в речник. Това са думи, които вече не се употребяват, тъй като губят своята актуалност, например масова или касова приватизация, работническо-мениджърско дружество (РМД).

 

Словотворчество, възраждане на стари думи с ново значение и побългарени чуждици - в какво съотношение са те в речника?

 

В новото издание има 360 заети от английския език думи. Едновременно със заемането на думи от чужди езици протича и тяхната адаптация - образуването на техни производни с традиционните за българския език наставки.

 

Стари думи също добиват нови значения. Например думата "висящ" в съчетание със съществителни за хранителни продукти като висящо кафе, висящ хляб, висящ козунак има ново значение: предплащане от някого на съответния продукт за следващ клиент, който е беден и няма възможност да си го позволи, купи.

 

Нови значения, свързани с компютърната сфера и със социалните мрежи, придобиха думи от различни части на речта като харесвам (лайквам), облак и облачен, следвам, споделям, абонат, абонирам се.

 

Също така при прилагателните умен и интелигентен възникнаха нови значения в множество устойчиви словосъчетания като например умна мрежа, умен часовник, умна ключалка, умна крушка, умен електромер, интелигентен хладилник, интелигентен дом, интелигентна къща, интелигентен телевизор и много подобни. Те са синоними на названия със съставката смарт-, напр. смартчасовник, смартгривна, смартлампа, смартпералня, смартотопление и др.

 

Пандемията от коронавирус безспорно доведе след себе си и много нови думи в езика ни. Доколко те се вписват в българския?

 

В езика ни се появиха много нови образувания със съставките корона и ковид, създадени по модел, който не е български, но който се наложи през последните две-три десетилетия - съчетание на две съществителни.

 

Спектърът от такива нови думи е богат: коронавирус, коронамерки, коронакриза, коронащаб, коранасубсидии, коронабюджет, ковидист, ковид тест, ковид отделение и др.

 

Част от производните са резултат от словотворчеството на българина като ковидарник (ковид отделение) и ковидясам (със значение заразявам се с ковид, разболявам се от ковид), които се използват в разговорната реч. Пак там глаголът коронясвам придоби ново значение (И ти ли короняса?) и се синонимизира с ковидясвам.

 

Локдаун и хоумофис са също сред новите думи в речника, внесени от английския език, но добили вече широка употреба в езика ни.

 

Други нови думи, които се срещат, са самоизолация, ваксър и антиваксър, ваксърство и антиваксърство, маскъри и антимаскъри (съответно за привържениците или опонентите за носенето на маски), маскне (със значение акне, породено от носенето на маска), панденомика (икономика по време на пандемия), панденомист (специалист по панденомика).

 

Пандемията разшири употребата на термините термометрирам и карантинирам извън сферата на специалистите. В архива ни има данни за употребата на термина карантиниране още през 20-те години на миналия век. Сега обаче вследствие на променените условия на живот навлезе широко в езика ни.

 

Много крилати изрази и пословици също се трансформираха:

По маската посрещат, по кашлицата изпращат.

Денят се познава от брифинга.

Пазарувам, следователно съществувам.

 

В историческото развитие на езика има различни периоди на влияние и нахлуване на чуждици и заемки от един или друг чужд език, някои изчезват, а други трайно се настаняват и дотолкова се вписват в езика ни, че ги приемаме за български. Откъде ги "внасяме" най-много днес, от английския ли?

 

Безспорно най-много заемки внасяме от английския език. Това са, както вече стана дума, 360 заемки, като дрон, джендър, лайк, лайт, селфи, смути, емоджи, влогър, блокчейн, инфлуенсър, които добиха широка употреба.

 

Много по-малко са заемките от френски, напр. демакиаж, демакиант.

 

От италианския навлиза балсамико, кантучи, кантучини, капелети, макачино, панетоне, чабата, рикота.

 

Единични заемки има от немски, португалски, испански, гръцки и руски, та дори от някои източни с посредничеството на европейски езици каквато е думата емоджи от японски и кимчи от корейски.

 

От миналия век ли датира това силно влияние на английския език?

 

Навлизането на английски думи започва от средата на миналия век, но бурното им нахлуване започва от 90-те години насам. Преди това, по времето на социализма, имаше силно руско влияние.

 

Ако върнем "лентата" още по-назад, по времето на Възраждането влиянието е на турския и на гръцкия език. След това започва заемането от западноевропейските езици - първо от френския, по-късно - от немския. Следва руският, а сега е английският, както казах.

 

Модата в употребата на чужди думи често поражда безумни словосъчетания. Каква е допустимата мярка?

 

Това се определя от езиковото чувство на всеки носител на езика. Но ако чуждата дума или израз може да се замести с българска, нека това да се предпочита.

 

Доколко въпросът за изчистването на българския език от чуждиците е актуален днес?

 

Навлизането на множество думи от чужди езици, най-вече от английския, както стана дума няколко пъти тук, с основание дразни по-възрастните - както заради чуждия облик на думите, понякога несвойствен за езика ни или труднопроизносим, така и заради непознаване на значението им.

 

Младото поколение обаче не изпитва никакви затруднения, затова тяхната реч може да бъде напълно неразбираема за по-възрастните, особено ако тема на разговор са компютърните игри, фейсбук и други социални мрежи.

 

Нахлуването на нови чужди думи днес е неизбежно. С повтарящата им се употреба в медиите или в битовата сфера някои от тях като джиесем, есемес, промоция стават разпознаваеми и за по-възрастните или малограмотни хора и влизат в речта им.

 

В нашия речник на новите думи срещу редица заглавки сме поставили бележка нежелателно. Това означава, че ние като автори на речника не сме съгласни с тези думи и не препоръчваме употребата им. Но въпросът е с какво ще се заменят, имат ли съответствия или дали тези съответствия са с приемлива форма и дали са достатъчно информативни.

 

Например съпорт трябва да се замества с подкрепа и съпортвам - с подкрепям, буквам - с резервирам, плейлиста - с музикална листа, шортлиста - с кратък списък, руминглист - с резервационен списък.

 

В конкурс за словотворчество за думата дрон бяха предложени съответствията роболет, робоптица и безлетец, но виждате, че до замяна не се стигна, още повече, че съществуват и производни на дрон като дронаджия, дронов, които по тази логика също би трябвало се транформират.

 

Имаше предложения за замяна на тъчскрийн с пипниекран, на слоган с рекламослов, както и за използване на емоционче вместо емоджи, което остана в областта на словотворчеството и не доведе до замяна на тези чужди думи.

 

За кого е предназначен речникът?

 

Речникът би бил полезен за широк кръг читатели, защото са представени думи, които се срещат в речта, а са неясни за хората, които не ги употребяват. Още повече, че този лексикографски продукт е единственият, в който могат да се открият значенията на навлезлите нови думи в езика ни.

 

Източник: dnes.dir.bg

 

 

 

 

Още от категорията

Беседа за смъртта

Беседа за смъртта

Митрополит Антоний (в света Андрей Блум) е роден през 1914 г. в Лозана...

5 коментар/a

хамалин на 20.06.2021 в 17:00
bg езика вече е шизофренна салата. подмяната си е чисто колективно самоубийство. фичизеското но стопяване върви едновременно съ духовното. бан само отбелязват ('констатират"), но ни едино задълбочено психолингвистично становище не представят ("промонтират") на публиката,което да отговри на главния въпрос:защо и по каква причина се отказваме отъ майчиния език. нали казваме,че бил "вълшебен", "сладък","омаен" и т.н. но по-голямата беля е,че зад най-уптребяваната англичанка "промоция" (това важи и за всички други :без,разбира сА, онези "техологични" примеси), се крие кухо звукосъчетание. скоро продавачка ми каза: "шконтирам" . да, вече "шконитирахме" езика на майки и деди. освен че губим смисъла на говорене,ние плюем на достойнството си като народ. заменените bg думи не могат да се подменят: е извират отъ майичината ни езикова гръд и са несрваними. сечем безпощадно горите,подлагаме на сеч и език. въпросът вече е"що за народ сме",който се отказва отъ бистрия извор. що за професори и учители имаме,които гледат глухо сеира на едно опростяло общество. няма защо да плачемЕ,че изчезваме.факт е, поангличаниният ни език е предвестник. нещата са по-сериозни,отколкото си ги мислимЕ:еизикова катастрофа сме
Стефан Петров на 20.06.2021 в 17:16
Кога и ние ще имаме закон за българския език, както във Франция и др. евродържави? Речникът свидетелства, че езика ни бива убиван от английския- нещо, което многократно констатират в Италия, Индия и редица др. държави, където този език не е ограничаван.. Наскоро бях в магазин за детски дрехи. Не видях нито една с надпис на български- само на английски. Не е чудно, че децата вече предпочитат дори между тях да говорят на английски вместо на български- вече лично видях няколко такива случая.
Студент българска филология, трета година на 22.06.2021 в 08:08
ми каза, че не разбира половината от "Под игото"??? Нашето поколение го прочете в 4-5 клас и не помня някой да е казал, че нещо не разбира.
Кака Милка архиварката, на 05.07.2021 в 11:20
Цялата статия е една антология на възхвалата на чуждопоклоничеството. А от всичките 2,700 ''нови'' ''български'' думи, има само една нова българска с по-благороден и състрадателен нюанс.Само една от 2,700-те е смислена и полязна. И тя не е нова, а наистина има един нов, за мен лично много трогателен и докосващ нюанс в замиращото и закърняващо човешко милосърдие. Думата е ''висящ''. Цитирам от текста по горе: ''Например думата "висящ" в съчетание със съществителни за хранителни продукти като висящо кафе, висящ хляб, висящ козунак има ново значение: предплащане от някого на съответния продукт за следващ клиент, който е беден и няма възможност да си го позволи, купи. ''. Единствено в тази дума има смисъл и духовност! Всичките други ''нови'' думи са умишлено пробутвани мутантни безсмислици, може да се каже и изгъзици, с цел българина да губи все повече и повече от автентичната си българщина! Авторите са изсмукали по педесетина ''нови'' думи от думи от рода на ''пиар'', джендър и още и още английски думи. Като на някой толкова много му се говори на английски, нека да си говори. Но да остави населението на мира и да не му пробутва само чуждици! Мога да им подаря още няколо такива, с думата ''пиар'', с нови ''приставки'' : пиардалдисвам, пиаромошеник, пиаромутреса, пиароаналфабетисвам, пиаротъпигьозец, пиаротъпанарстване, пиаролъжец, пиарошехерезадстване, пиаротъпня, пиапотъпигьзвач, пиарогъзец, пиарокабардисване, пиаровеганствуващи, пиарокрадене, пиармастурбиране, пиародрънкане, празнопиарстване, пиаргъзолизец, пиардебилизъм, пиаровонящи, пиароджендърирам, пиаротъпизвам и още ,ако искате поне 500 ''нови'' думи с представката-пиар.А на съществителното ''туризъм'' са залепили над 3 дузини прилагателни в глупави словосъчетания. Но са забравили най-нужните, като : виртуален туризъм, психиатричен туризъм, политически туризъм( от патрия на партия), психо туризъм, секс туризъм, мародеро туризъм, кашкавал туристи, задължителен 'туризъм', ''туризъм'' на държавни разноски, космически туризъм, бостански туризъм, нудистки туризъм, магистрален туризъм, чалга туризъм и мн. други видове туризъм. Който има глупустта да си купи този ''Нов'' речник на новите ''български'':-) думи, може да го ползва единствено за нивелиране на някои по-къс крак на кривокрака маса!
Кин-Войло на 26.07.2021 в 12:33
Избухването на НОВОГОВОР в едно общество е най-вярната индикация, че това общество загнива. Разбира се не е нужно да се стига до крайностите на „драсни-пални-клечица“, но факт е че всеки език, който е сам по себе си жив организъм, ще намери у себе си генетични модели, с които да попълни лексиканите празноти, продиктувани от духа на новата епоха, в която се е озовал. Днес ние очевидно се срамуваме от русизмите, с които се насити българския език непосредствено след Освобождението ни от Отоманското „присъствие“ (или „съжителство“). Последвалото „руско присъствие“ се оказа по-приемливо с езиковото си въздействие върху българския говор, поради „славянския дизайн“ на последния. Това обаче не се получи така ефективно с немското културно „присъствие“, стартирано от „съжителството“ ни с Кобургите. Започнахме да се „понемчваме“ по-осезателно едва тогава, когато се сприятелихме с Хитлерова Германия, което стана възможно поради дълбоко имплантираната в българския национален дух склонност към „битов фашизъм“. За съжаление (или за щастие) този процес беше прекъснат от възцаряването на едно друго „присъствие“ — съветското. То съвсем не беше продължение на започналото след Освобождението ни „езиково порусяване“, а беше едно съвсем ново явление, носещо натюрела на Сталиновата личност. След Априлския Пленум на БКП България се върна отново в своето естествено езиково русло, което само по себе си беше изпълнено с мултикултурните наслоения от всички изживяни досега влияния върху българите. Именно мултикултурализмът, култивиран у българите по Живково време (знаем, че Т. Живков, в комбина с принцеса Людмила, тихомълком се подвизаваше в сферата на франк-масонерията, а това предполага именно МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ) и именно тази особеност на Живковата епоха предразположи българите след Промените през 1989/1990 г. да се ориентират силно към англосаксонщината, поради която днес дължим замърсяването на езика ни с всичките тези глобалистични и нео-либерални термини, които са ни налетяли чрез английския език. Кое е спасението за нас — българите? Спасението е да изровим от полуунищожените вече хранилища с ОТРЕЧЕНАТА ЛИТЕРАТУРА на нашите предци и да придадем на тези окаяни книги вид, по-достъпен за идните поколения, които — да се молим на Бога, — биха реставрирали стъпканата днес българска култура. Какво би могло да означава „литература в по-достъпен вид“? В наше време технологиите вече позволяват да възкресим писменото си наследство чрез дигитализирането на ЗАБРАВЕНИТЕ и ОТРЕЧЕНИ книги. Книги в наше време наистина се дигитализират — тук и там из българските книгохранилища, — но се натрапва смущаваща тенденция: всичкото това уж спасено наследство ДА СЕ КРИЕ ОТ ПОГЛЕДА НА СТАДОТО, което трябва да си остане в псевдокултурната сфера на консумацията на булевардни трилърчета и почти порнографски „дамски романчета“— творби на съвременната „постмодерна Америка“, — с които днешното българско книгоиздаване обилно ни засипва, щедро субсидирано от БЕЗОГЛЕДНИ ВЪНШНИ СИЛИ, заинтересовани от демонтажа на последните искрици българска култура.

Напиши коментар