Златният Орфей и тенекиените барабани

Златният Орфей и тенекиените барабани
"Уважаема госпожо председател на Народното събрание" – с тези първи думи започна тържественият концерт "Златният Орфей", който Националната телевизия организира и излъчи по случай своята 50-а годишнина. Двадесет години след падането на Берлинската стена, навръх 7 ноември, годишнината от Октомврийската революция, датата, на която българите са намерили за добре да се пръкне родната им телевизия – та на върха на всички тези много важни годишнини водещите в НДК се обърнаха първо към Цецка Цачева и оттук нататък целият им концерт мина в духа и стила на госпожата от Плевен. Без да искат или нарочно, не ми се вярва да е второто, колегите от БНТ затвърдиха представата за казионност от комунистически тип, и то на 20-ата годишнина след падането на комунизма. Водещите Драго Драганов и Анахид Цонева, както аз я помня от детските си години, а сега Тачева, направиха всичко възможно да превърнат този концерт в тежка официозка и да ни върнат години назад, без при това никой да ги кара насила.
<p>Между другото, водещите благодариха на председателката на Народното събрание, депутатите, гостите на концерта и генералните директори на самата телевизия, но се сетиха за зрителите чак накрая, а те са главните потърпевши както на тази медия, така и на недоразумението "Златният Орфей", който преди ни се налагаше насила, а днес се опитват да ни пробутат с върховни усилия. <strong>Имаше нещо много потискащо в начина, по който БНТ реши да отпразнува своята 50-а годишнина, която съвпадна с 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена.</strong> От честването на телевизията и опита да се възкреси един измислен фестивал се получи вяла вечеринка, която по някакъв абсурден начин се опита да скрие отговора на основния въпрос, който все пак се свежда до свободата.</p> <p>Защо не бяхме свободни, защо в продължение на 30 г. нямахме право да избираме нито канала, който да гледаме, нито държавата, в която да живеем, нито песните, които да слушаме. <strong>БНТ се опита да си направи едно напудрено представление, лишено от истината за по-голямата част от собствената си история. Истината е, че в продължение на 30 години тази телевизия лъжеше своите зрители, а последните 20 са мъчителен опит, който в края на краищата се оказа неуспешен за превръщането й в нормална обществена телевизия.</strong><br />Освен това БНТ има едно мръснишко минало, което самите телевизионери наричат "златен век" и което най-общо се свързва с шефството на Иван Славков. И досега там могат да се намерят бюра и секретарки, върху които Славков е упражнявал своята мъжественост, което и сега се счита за голяма работа. Повечето алкохолици там обичат да се наричат "доказани професионалисти", въпреки че много рядко им се удава да заснемат читав план и никога да извадят качествен звук, какъвто беше случаят и с последния концерт.</p> <p><strong>"Златният век" на телевизията се характеризира и със златно количество доноси от колеги за колеги &ndash; пример ви предлагаме в последния брой на в.Гласове: Кеворкян донася за Димитри Иванов, за да не стане последния трети водещ на "Всяка неделя".</strong> Това е БНТ на Държавна сигурност, вътрешноведомствения разврат и несекващата клюка. В късния соц телевизията беше точно това &ndash; цинична илюстрация на разпадащия се строй. Подобно на нея, "Златният Орфей" винаги е бил опит да се държи стадото в кошарата. Вместо Мик Джагър да ни пробутат Анита Хегерланд. Измислен от хора от Първо главно на ДС, на които им беше дадена възможност да практикуват капитализъм в рамките на социализма, този фестивал също се оказа недоносче, както "Тексим" на Георги Найденов и Георги Генков, както и социализма на Тодор Живков. И неслучайно умря. Той беше създаден, за да спира свободата, напираща отвън, но по парадокс роди и своите хубави музикални образци, които надживяха конюнктурата. Най-изненадващото в този случай бяха песните, класирани от публиката, промивана години наред с определени гласове и мелодии, които помним. В случая зрителите се оказаха по-адекватни от дългогодишната цензура и избраха песни, които в по-голямата си част носят духа на градската традиция, която винаги е бягала от бездарието на комунизма. Песните на Йосиф Цанков, Стефан Димитров, Найден Андреев (въпреки че е комунист по убеждение) и според мен най-хубавата българска песен, "Бяла тишина" от Борис Карадимчев, които бяха класирани на този своеобразен исторически финал, ми върнаха вярата, че българите имат все пак останало чувство за вкус и свобода.</p> <p>Това, което ще кажа, е много лично, но ми се струва, че споменатите композитори заедно със Сашо Бръзицов, Ангел Заберски-баща, Емил Георгиев, както и музикантите от ФСБ и "Щурците", винаги са били някакво свидетелство за свободна от идоеологически клишета попкултура. Свободна и градска музика. Впрочем, ако гледате филми от 50-те г. и се вслушате в музиката, с удивление ще откриете, че тя не отстъпва по стил и качество на най-добрите американски и европейски образци. В един кадър дори присъства Сашо Сладура, който свири на цигулка в едър план, преди да бъде прибран и убит в комунистически лагер. <strong>В противовес на това, за което говоря, бе създадено цяло пошло течение в българската естрада, което в края на краищата срина тази култура до попфолка и чалгата.</strong> Имам предвид композитори като Тончо Русев, Стефан Диомов, певици като Лили Иванова, Кичка Бодурова, Петя Буюклиева, дует "Ритон", Орлин Горанов, Маргарита Хранова и прочие.</p> <p><strong>Те представляват селско-социалистическото крило в българската естрада, което винаги е доминирало в радиоточките и в репертоарите на провинциалните ресторантски оркестри по линия на "Музикална дирекция". </strong>За мен техен антипод са гласовете на Паша Христова, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Георги Минчев, Камелия Тодорова, гласовете на българския град, оцелял въпреки социалистическия реализъм. Гласове, които носят частица свобода. Да ме прощават онези, които забравям, но музикантите биха усетили линията, която е много по-разделителна по отношение на светоусещане, отколкото политическата линия СДС&ndash;БСП, да речем. <br />За мое голямо щастие песните на селското крило, които публиката бе избрала за финала на юбилейния "Орфей", бяха по-малко от тези на градската култура. Стефан Димитров ги отнесе (повечето бяха негови), но това не помогна особено на юбилейния концерт, защото младите певици и певци, които се появиха, за да пеят старите, но златни хитове, се оказаха пълна трагедия. Не знам защо, но всички "млади" изпълнители в звученето си напомнят на сватбари, които случайно са се добрали до микрофона. Поли Генова, Мария Илиева, Орлин от "Каффе" и т.н. пеят с една и съща бленда. Глас, който идва от гърлото, но в никакъв случай от по-дълбоко място. Лили Иванова има такъв бездарен глас, глас шкурка, който извира от сливиците и не може да те докосне по никакъв начин. Впрочем името на голямата подмяна в попмузиката е името на тази медицинска сестра от Кубрат, защото името на истинската първа дама на българската естрада е Леа Иванова. Няма нищо случайно в това, че артистичният джазов тембър на Леа Иванова е забравен отдавна и подменен със социалистическия шперплат на Лили Иванова. Тук се крие голяма метафора за перманентната подмяна, която тече в българския живот на социално, културно и политическо ниво.<strong> Леа Иванова, лежала в лагери, бива изместена в общата ни памет от Лили Иванова, лежала по леглата на ЦК, което е единствената причина да се прочуе. </strong>Постепенно тази фалшификация се налага за модел и с нея се изменя цяло направление в масовата култура на българите, което не е за пренебрегване.</p> <p>За мое учудване свободата роди повече лилииванови, но не и връщане към истинските корени на градската ни култура. Трябва да си изключителен тапет, за да провалиш песен като "Бяла тишина", както това направи Орлин Павлов. Мисля, че хората, които днес се занимават с музика, не знаят нищо за нейната история, за нейното движение във времето и най-вече за нейния дух. Те я практикуват като занаят, което е убийство за всяка музика. И това беше най-тъжната "равносметка" &ndash; друга казионна дума, често употребявана тази вечер &ndash; която по-внимателните зрители на Канал 1 можеха да си направят. Тя премина като чиновническо и казионно отбелязване на годишнина, такова, каквото сигурно Цецка Цачева е очаквала да види и е видяла. Това обаче оставя горчив вкус у всички онези, които се надяваха дежурното бездарие да си замине с комунизма. А се оказа, че то пак е тук и си е все същото. <br /></p>

Коментари

  • logo

    12 Ное 2009 18:13ч.

    Браво г-н Дачков, прав сте напълно. Сега разбирам защо в онези години (няколко приятели свирехме на китара и купоните преминаваха с много свирене и пеене) никой не &quot;хвана&quot;, не засвири и не запя песен на Лили Иванова. &quot;Хващахме&quot; и пеехме Щурците, ФСБ и Бяла тишина ... Без никакви прозрения и идеологии, без знания за ръката на ДС, управляваща музикалния живот. Просто така го усещахме...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Малко остро, но ...

    12 Ное 2009 18:30ч.

    като цяло добро и в голяма степен истинско!В края на краищата Явор не се страхува да изрича това, което много от нас мислят, но по една или друга причина не казваме.Поздравления!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Киров

    12 Ное 2009 19:15ч.

    Как ли би изглеждало едно чевдстване на национална телевизия ва Германия, Франция или някъде другаде в цивилизована страна? Дали само естрадна музика? Няма ли в България изтъкнати цигулари, пианисти? Няма ли и друга музика?И да се твърди, както на чевстването, че видите ли Латният Орфей прославил страната ни в чужбина, е просто идиотщина. Къде остават наистина пнашите оперни певци, които наистина прославят страната? Ех, тази пошлост! Защо това не е направило впечатление на Дачков?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • минувач

    12 Ное 2009 21:40ч.

    Дачков, страхотно! Смятам, отдавна смятам, че сте единствения български журналист в момента, който говори от сърце, от себе си. Затова ви чета винаги и с удоволствие. Въпреки някои ваши много погрешни и много дълбоки заблуди в миналото. Относно едно лице-мрачна, отвратителна, одиозна фигура, цар на политическото лицемерие и мафиотщина. Впрочем вие изкупихте тази заблуда и докато не многото хора, които виждаме нещата по същия начин отвратено мълчахме, вие го казахте високо и ясно, така както подобава на истински журналист впрочем. Шапо за смелостта и за позициите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Emil

    12 Ное 2009 22:25ч.

    много хубава статия, аз като меломан винаги съм предпочитал музикантите, които Дачков, определя като &quot;градски&quot; и неслучайно времето доказа стойността им но от друга страна не ми е приятен този комплекс на тема &quot;селско/градско&quot;, който винаги се прокрадва в материалите на Дачков &quot;селската&quot; музика е фолклорната мзуика, днес и чалгата, но музиката, за която говори Дачков, много повече се вписва в континентално европейските &quot;шлагери&quot; - този тип &quot;поп&quot; музика винаги е бил леко долнопробен и глуповат, струва ни се такъв най-вече заради доминиращата англо-американска масова музика и вкуса, който тя налага тази музика по обясними причини у нас беше соц, а иначе има продължение в евро диското от 90те (а и до днес, не случайно и източна Европа даде своя принос с румънците Моранди, Озон и тн), че дори и групи от рода на Найтуиш

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анализатор

    12 Ное 2009 22:25ч.

    В общи линии г-н Дачков е прав, само малко засилва песенните способности на Леа Иванова, което разбира се не я прави по-маловажна личност. Освен оригиналният й тембър мисля, че музикалните й възможности не бяха кой знае какви. Но за Лили Иванова е безкрайно прав.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • #

    12 Ное 2009 22:30ч.

    lipsva mi imeto na tolkova darovitata i skromna Yildiz Ibrahimova i go pribavyam kwm imenata na izmestenite ot soc-shperplata, kakto mnogo tochno gi e opredelil Dachkov. A i Boris Godjunov

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Dr Stefan Slavchev,Dortmund,BRD

    12 Ное 2009 22:32ч.

    КЪМ КАЗАНОТО ПО-ГОРЕ ПРОСТО НЯМА КАКВО ДА СЕ ДОБАВИ или НАДПЯВАНЕ МЕЖДУ OSKAR METZERATH ОТ ИСТИНСКИЯ &quot;ТЕНЕКИЕН БАРАБАН&quot; (GÜNTER GRASS-VOLKER SCHLÖNDORFF) и АЗИС КОСТИНБРОДСКИ Хвърлям по едно око на родните телевизионни програми и с ужас установявам една напираща тенденция. ОФИЗИАЛИЗИРАНЕТО НА ЧАЛГАТА КАТО ВОДЕЩА НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА.Чалгаджийките са се настанили вече трайно на авансцената.Те журират наравно с иначе признати културтрегери.Те хвърлят гюбеци от сцената на `&quot;Народния театър&quot;,който допреди време беше светиня,достъпна само за избрани артисти.Вече няма честване на национален или официален празник,когато политическият и културният елит да не ръкоплещят на Софка Маринова,Глория, ,Стояна, Драгана и Ивана. Последната като музикално предпочитание на настоящия премиер е доста симптоматично явление за нивото на цялата нация(как ли се облизва Азисчо,който с удоволствие би заместил колежката си). Отвратителна гледка са набедени водещи като Драго Чая,&quot;богаташа&quot; Кънчев,двете лигави и невъзпитани гуспойци Иванушка и Андрюша,които така првъзнасят чалгаджиите,че човек ще си помисли,че става дума за Ростропович,Глен Гулд или Нат Кинг Кол. При последната ми разходка с трамвая през центъра на столицата в посока &quot;Университетския&quot; квартал преди &quot;Красна поляна&quot; млад циганин ,прегърнал с едната си ръка красива бяла девойка,а с другата огромен касетофон,тероризиташе с децибели и чалга цялото народонаселение в полупълния трамвай(тука не са толкова изискани като г-н Дачков и не наричат въпросния етнос римляни,неаполитанци или пуерториканци,а просто със съвсем естественото определение цигойнери). Всички се траеха(или се кефеха). Аз изтраях чак до ъгъла с бул.&quot;Христо Ботев&quot; и се обадих.Реакцията беше изумителна.Всички гракнаха срещу мене(&quot;не пречи на младите хора да се веселят&quot;),което даде прилив на сили на наглия сицилианец. По съображения за сигурност трябваше да се спася още на следващата спирка. По всичко личи,че наПЛиващата чалга скоро ще се спаси от малкото качествена кутура,която ни е останала.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Диана

    12 Ное 2009 22:45ч.

    :) Много хубаво написано, както винаги. Само да имах повод да се усмихна и срещу комунистическото бездарие, ееех...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Flame

    12 Ное 2009 23:17ч.

    Като цяло верни изводи и квалификации на Дачков.Не съм съгласен само с квалификациите за О.Горанов и М.Хранова.Тяхното място определено е &quot;над чертата&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • links 2 - 3 -4

    13 Ное 2009 0:34ч.

    Яворе, а защо забравяш , че и ти работеше в БНТ? Или тогава беше единственото истинско време на БНТ? Аз лично предпочитам БНТ пред наведените пред Боко Тиквата БТВ и Нова

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • читател

    13 Ное 2009 0:51ч.

    Какво като Дачков е работил в БНТ. Това няма отношение към текста му, който е точен. И по негово време БНТ беше тъпа и казионна. В предаването на Дачков се пускаше хубава музика и много архив, който е истинско богатство, но телевизията не го ползва. Или го прави, за да изкривява истината за себе си - както беше с орфея и юбилея

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кр.Кабакчиев, дфн

    13 Ное 2009 4:23ч.

    Господин Дачков, с уважение към Вас лично и към почти всичките Ви останали позиции - най-вече в политиката, моля, престанете да се излагате с тия простотии за Лили Иванова! Лили Иванова е певица с повече от страхотен и същевременно жестоко дисциплиниран и школуван глас, и, ако беше американска певица, Вие със сигурност щяхте всеки ден да я превъзнасяте до небесата! Господин Дачков, една певица е бездарна, защото е бездарна, а не защото е &quot;лежала по леглата на ЦК&quot;. Или не е &quot;лежала по леглата на ЦК&quot;! И друга певица е с огромен талант, защото е с огромен талант, а не защото лежи по разни легла. Или не лежи по разни легла. Ето тук - с изречението за леглата на ЦК, много яко се издънва цялата Ви конструкция - издънва се логически! Бих си позволил да Ви посъветвам да се съсредоточите върху политиката, както и върху музиката, която Ви харесва, а не върху Лили Иванова. Щом не я харесвате, не я слушайте. И оставете нас, които я харесваме, да си я слушаме. Аз съм фен на класическата музика и на класическия хард рок, и баба Лили далеч не ми е пръв избор за слушане. Но не виждам защо трябва да бъде охулвана без всякаква обективна причина една много добра певица.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Д. Райков

    13 Ное 2009 4:32ч.

    Използвам случая, за да кажа две думи за Явор. Като журналист и човек, за мен той е еталон. При това с всичките му &quot;грешки&quot; или заблуди. При него и да се греши - то е наистина човешко, всеки бърка. Грешките на други са предумишлени, от корист, съзнателни или не, но най-често не са неволна, а целенасочена лошотия. Освен, че харесвам текстовете му, които печелят много с искреността си, аз го използвам и за нещо съвсем практично. Явор е моят лакмус за човещина. Който го одобрява, самият е добър човек. Онези, които го ругаят в най-добрия случай са лишени от фини сетива... Благодаря ти, Яворе, за всичко, което правиш!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Д. Райков

    13 Ное 2009 4:39ч.

    Докато съм писал Кр.Кабакчиев, дфн и той писал и дори ме изпреварил. Засегнал се на тема &quot;Лили Иванова&quot;. Драги дфн, защитавайте си я, но не учете морален стожер като Я. Дачков в неговия сайт за какво и как да пише. Бих си позволил да Ви посъветвам да се съсредоточите върху своето дфн и ако не Ви харесва как пише Я. Д., просто да не го четете, така както ние не слушаме Лильето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кр.Кабакчиев, дфн

    13 Ное 2009 5:22ч.

    Хе-хе, на това за моралния стожер сигурно ще се смее самият Дачков. А г-н Райков е морален стожер на моралния стожер Дачков. Весело.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ъ,еъ(,цвраз1э53ц

    13 Ное 2009 6:58ч.

    Ха, тоя път съм напълно съгласен с Дачков - за делението на естрадата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mickey

    13 Ное 2009 13:59ч.

    Абсолютно съм съгласен с Дачков!!!! (а хайде, с едно изключение- Орлин Горанов. Просто не ми побира ума как човек с такъв усет към хубавата музика е пренебрегнал, може би най-качествения ни поп изпълнител. Предполагам не го е слушал достатъчно или прорто не е по неговия вкус. Но ако попита споменатите от него певци и музиканти ,които уважава ,сигурен съм- ще се убеди, че и те са моето мнение. Бас ловя:))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Д. Райков

    13 Ное 2009 17:39ч.

    Явор може и да се засмее - защо не? Той не живее с нарцистичната мисъл, че е говорител или носител на висша добродетел в общество и момент, в които морал няма и словосъчетанието &quot;морален стожер&quot; звучи повече като подигравка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • vg

    13 Ное 2009 17:49ч.

    Друг факт свързан с историята на БНТ е,че за петдесет години тя не успя да произведе нито една ситуационна комедия.И това ако е професионализъм?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • dsb

    13 Ное 2009 18:20ч.

    Kogato ne pishesh za Kostov si ostavash edin ot dobrite jurnalisti,razbira se sled Kulezich.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Алехин

    13 Ное 2009 20:40ч.

    &quot;Бяла тишина&quot; е наистина една от най-хубавите български песни!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • :)

    13 Ное 2009 21:03ч.

    орлин Горанов е толкова блудкав и зализан...... пее опера като естрада, а през останалото време инфантилни неслушаеми песнички, супер е :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • водач на МПС

    13 Ное 2009 23:52ч.

    Яворе ,аз Леа Иванова съм я слушал за първи път когато пееше в Лом!1950 или 1951 година.Имаше събор тогава за надпяване.Тя го спечели. Ама има и още нещо. Нея комунистите я подгониха и я вкараха в концлагер!Набедиха я че била от буржоазно потекло .Вкараха в концлагер и нейните роднини. После тя успя да избяга от концлагера и избяга в чужбина.Доколкото си спомням с нея избяга и оня големия пианист,как му беше името...От еврейско семейство беше... Милчо Левиев! Точно така беше! И като избяга на запад,Леа Иванова беше толкова прочута че е вдигала залата на крака по време на изпълнение на репертоара си! Тя беше от малкото български певици ,които достигаха до 4 октави!!! Толкова нисък тембър притежаваха! Къде може Лили Иванова да се сравнява с Леа Иванова? Че то място за сравнение изобщо НЕ МОЖЕ да има! Лили Иванова ли? Че каква певица може да е в сравнение с Леа Иванова? Никаква! Чуйте ме вижте ме е Лили Иванова... Айде холан,не ставайте смешни!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • водач на МПС

    14 Ное 2009 0:03ч.

    Ама трябва да преспя че да се сетя тогава коя песен изпълняваше. Сега не се сещам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дачков, интелектуалецо!

    14 Ное 2009 0:32ч.

    Като споменах в. „Галерия”. Написали едни работи за Люба Кулезич… Наричат я Клозетич, Курвалезич. Курлеги, Криси, не е хубаво така да се бъзикате с името на жената. Всяко име дава възможност де се подбъзикнеш. Ами, ако тя рече да ти отвърне по същия начин и ти каже Путкарашкова или Паткотрошкова, хубаво ли ще ти е? Не бива така! Кажете нещо за нея. Използвайте аrgumentum ad hominem, като немате научни аргументи. Както казваше Уили Старк от „Цялото кралско…”, „Ако избереш подходящ argumentum , винаги можеш да натопиш hominem така, както най-малко е очаквал.” Кажете, например, че се чука с Кеворкян. Тя това изобщо не го очаква. А и Кево ще бъде изненадан. Но с аrgumentum in nomine е несериозно! Дачков, интелектуалецо! Как допусна тази грозна статия?! Ей, ако тя е Курва-лезич, не мислиш ли, че и над теб ляга съмнение, че си от леките мъже? Няма, няма криза в българската журналистика! Не може да има криза в нещо, което го няма!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Attention, please!

    14 Ное 2009 1:45ч.

    13.11.2009 г. 17:32 ч. Дачков, интелектуалецо! ::::::::::::::::::::::: Внимание, плагиат! Освен, че подлец...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пфу

    14 Ное 2009 3:45ч.

    Да бе. Това &quot;Дачков, интелектуалецо!&quot; е щипнато от д-р Тони Филипов, &quot;Дневниците на един луд&quot;. Иначе съм съгласен с него - много грозно нещо е издращила тая Патрашкова. Дачков, не биваше да го допускаш - коджамити зам.глав.редактор все пак.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • П.П.

    14 Ное 2009 4:02ч.

    Вероятно е необходимо да се споменава, че Л. Иванова е прабаба на чалгата поне толкова пъти, колкото &quot;шкураката&quot; е стържела по жадните ни за нормална, духовна музика души. Само с версията за градски композитори си мисля, че е вярна дотолкова, доколкото те си превеждеха, копираха и плагиатстваха /под формата на аранжименти/ френски и английски песни. Ще направи впечатление на хората с музикален слух натрапващата се прилика между музиката от филма &quot;Един мъж и една жена&quot;/1966, с Трентинян и Анук Еме/ и песните създадени от Б.Карадимчев за родното кино. Не е възможно да е съществувало нещо в социализма/става дума за официалното изкуство/, без то да е било подчинено на системата или чрез ДС или от сервилното бездарно &quot;творчество&quot;. А много често и по двете направления. Нито един от бившите интелектуалци не се извини, че е задушавал, изопачавал, блудствал с изкуството, нито се потърси сметка на произхода и имотите на СБХ, или на някоя друга &quot;творческа организация&quot;. Новият вестник &quot;Галерия&quot; е с подходящо име за подобно разследване, но &quot;на кой му пука&quot;, ако си припомним един жаргонен израз от соцминалото ни...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум

    17 Ное 2009 3:09ч.

    Тук цитирам част от постингите ми в дискусията за радио &quot;Свободна Европа&quot; : &quot;Интересно е някой млад човек днес да се опита да изслуша за един ден предаване на нашето радио от петдесетте години. Кошмар! Пускаха се новини за Партията, плюеше се империализма, следваха военни маршове, народна музика, новини (първо се отпочваше със СССР - Хрушчов това, Хрушчов онова), после пак военни маршове, песни за партията, арии от руски опери, пак народна музика, имаше и поп-музика: Гюрга Пинджурова пееше за &quot;поо поолята роднии моомъък славен сее яавил, коомаандир на отреед славен партизааански, хей Балкан ти роден наш&quot;. Следваха военни маршове, народна музика: &quot;Ой горице бооруноова, борунова, лилякоова, стори мене пъът да миина, път да мина, даа заамии-на(2)&quot; , оказва се, &quot;че ме чака сбоор юнааци, сбор юнаци паартизаани&quot;, сетне пак се пускаха песни за партията: тежък баритон изпяваше с гласа на Левитан &quot; Тии Партииийооо!&quot;, следваха новини за челниците в производството: някой си руснак подкопал случайно рудника и се свлекли петдесет тона въглища, та на другия ден всички миньори тържествено се &quot;заклели&quot; да го надминат. И пак &quot;Разцветали яблоны и груши&quot;, пак за Катюшата на &quot;високий берег&quot;, потом опять военни маршове: &quot;Вставай страна огромная&quot;, &quot;Калинка малинка&quot;, в събота - музикално предаване - цял половин час: &quot;Подмосковские вечера&quot;, Ирина Чмихова, в началото на шестдесетте изскочи космонавтското парче &quot; Затравленний в планшьете касмическую карту и штурман утачняет в пасльедний раз маршрут, сдавайтье -ка ребята, закурим пьеред стартам, у нас ешчьо в запасе четъйрнадцат минут&quot;, пускаха се песни от рода на &quot;ми излезнал Зайко, Зайко Кукурайко&quot;, &quot;Кацнал бръмбар на трънка&quot;, &quot;Биляна платно белеше&quot; ( тя беше готина обаче), &quot;Чушката люта пак люта&quot;. И най-сетне пуснаха Емил Димитров, а по-късно и Лили Иванова. Георги Кордов пееше за &quot;Мооже бии, ще намерим вълшеебното цвеете, дето прави добри чудеса&quot;, закован като истукан пред микрофона. Имаше и военен секстет акордеонисти. Цирк. Чудил съм се, дали някой е правил изследвания за най-често употребяваните думи по нашето радио: СССР, война, Партия, фашизъм, империализъм, дружба със съветските народи, КПСС, Маркс, Ленин, марксистко-ленински, другарят Тодор Живков, паднали герои, враг, петилетката в съкратени срокове, победата, конгреса, ударници, Чичо Сам, тъкачни станове, план, социалистическо съравнование, другарски съд, самокритика и тям подобни, до подлуда повтаряна през пет минути между военните маршове. Това беше здрава комунистическа пропаганда, не беше шега-работа.&quot; &quot;Златният Орфей&quot; по никакъв начин не можеше да замести глада на младите българи към западната музика, на онези поколения беше позволено да слушат единствено някаква скопена &quot;забавна и танцова музика&quot;, както наричаха тогава естрадата. Докато от западните станции гърмеше рок, джаз и поп, ние слушахме &quot;Я подай ми, мила мамо, синьото елече&quot;..., спомням си Георги Кордов да стои вкаменен като сфинкса пред пирамидата и да пее: &quot;Може би ще намерим вълшебното цвете, дето прави добри чудеса&quot;;държеше се за стойката на микрофона, сякаш се готви да се изпикае. Почти всяка втора мелодия, пускана по радиото след краткото отпускане при Хрушчов, беше кавър на италиански парчета. Тук-таме някоя сръбска плочка на Джордже Марианович с кавъри на Нил Седака( Кинг оф клоун)или Рой Орбисън се мотаеше по стрелбищата (нашите местни певци пееха: &quot;Той е тук всяка вечеер, прави смяах на старатаа аренааа&quot; пред дансинга в ресторанта), там и в &quot;Луна Парк&quot; можеше да чуеш Елвис или &quot;Туист агейн&quot;, обаче след 63-та бийт музиката закопа социализма. Просто младежите искаха да слушат китарна музика и туй то, не им трябваха речи на правешкия диктатор, нито тезиси, нито бригадирски маршове. Появата на битълсите, после Енимълс, Холис, Стоунс, Кинкс и т.н. мамата им разгони на ченгетата. От всяко чуждо радио гърмеше &quot;Ю рийли гат ми&quot;. &quot;Златният Орфей&quot; пускаше &quot;Вечер бързат делфините, заедно бързат нататък&quot;, а дори сърбите бързаха да пускат едно след друго парчета на &quot;Дейв Ди ,Дози, Бик енд Мик енд Тич&quot;, Ярдбърдс&quot;, Трогс&quot;. У нас спряха концерта на Емил Димитров в зала &quot;България&quot;, шото публиката искаше с неистови крясъци :&quot;Туииииист!&quot;, в магазина пуснаха плочката &quot; Затравленой в планшете космическую карту и штурман уточняет в последный раз маршрут...&quot;, а Дъ Ху попиляваха ефира с &quot;Май дженърейшън&quot;. Какъв &quot;Златен орфей&quot; бе? Дееба и мръсните комунисти, откраднахте ни и младостта и музиката...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум

    17 Ное 2009 3:18ч.

    Днес слушахме записи у един приятел, правени през 59-та с микрофон от турско радио,хващано в Несебър.Дори яките изпращявания от време на време не можеха да развалят впечатлението, едно от парчетата &quot;Хонки тонк трейн блус&quot;, инструментално, и днес поразява с виталността и съвременното си звучене. Дори не знаем кой го изпълнява. Слушахме и Дийн Мартин, Пери Комо, Нат Кинг Кол, Синатра, по две-три парчета,записвани в далечното минало от малки плочки, а днес свалени на цифра.Ами отзад свирят страшни биг бендове, джаз с висш пилотаж, ние тук никога не сме имали такива инструменталисти, трупата ( щото това си беше цирк) на Вили Казасян правеше неслушаем &quot;Орфея&quot;. Само некой садо-мазо профан може да изтърпи три часа записи от фестивала. За награда получава още три часа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги

    07 Фев 2023 1:57ч.

    За себе си да попитам, този твой приятел дали е записвал концерти на Емил Димитров, Щурците, Сигнал, или Петър Чернев? По-скоро има ли нещо оцеляло? Аз лично бих заплатил, за да имам някакъв такъв запис!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум

    17 Ное 2009 3:29ч.

    Фестивалът от 68-ма беше наистина първото съприкосновение със свободния свят.Тук пускам друг цитат от друга дискусия. К&quot;онцертите на групите бяха първа среща със забранената музика, преживяването на истинската свободна атмосфера, подобна на тази на западните концерти. Беше невероятно. Усещахме вкуса на свободата и се виждахме недосегаеми в ликуването си сред чуждите студенти от ръцете на милиционерите и ДС. Концертът на унгарската група Сириус беше най-фрапиращ тъкмо с този контраст - там нервите на организаторите не издържаха. Беше странно да видиш дългокоси и брадати младежи с металическозелени китари и блестящи под ослепителната светлина саксофони (осветяваха ги с противовъздушни прожектори) да забият мощен рок в стила на Крис Фарлоу, Артър Браун, Дейв Кларк Файв точно срещу Мавзолея. Хем пееха нещо за Кенеди, но и това се видя контрареволюционен акт на ченгетата и те буквално спряха тока и прожекторите. В настъпилите внезапно тишина и мрак десетина хиляди гърла изреваха в яростно недоволство и седнаха в знак на протест на плочките. Милиционерите бяха безпомощни, не смееха да арестуват и да бият, гледаха в безсилна ярост. Точно тогава за пръв път усетих какво значи да си свободен и да не те е страх. Мракът на петдесетте години беше изтрит, но кой да знае, че ще чакаме още толкова години. А днес, по ирония на съдбата, все още ни управляват наследниците на комунистическия режим. Днес си пазя плоча на Сириус, пазя си и плочата на чешката група Фрамус Файв, с парчета на английски, издадена преди събитията. Помня и легендарните унгарци от Атлас, които изсвириха парчета на английски точно на мястото, където днес е паркингът за колите на депутатите. Беше в два часа през деня, адски пек, онези излязоха с червени китари и засвириха страшен рок, за нула време площадът почерня - може да се сравнява само с митингите по-късно на СДС от началото на прехода. В Парка на свободата свириха югославяните Елипсите с чернокож вокалист - истински подражатели на Енимълс. В зала Фестивална пък бяха изнесли концерт (нямах пропуск за там) немците Спайдърс - една от известните по онова време западногермански бийтгрупи от ранга на Ретълс, Лордс, Риветс. И все пак едно друго събитие - през 1963-та - разруши пропагандната кула на социалистическите глашатаи - изложбата &quot;Американски пластмаси&quot;. Тя ни удари като с мокър парцал, изобщо не мога да си представя как я пуснаха в София.&quot; За &quot;Американски пластмаси&quot; съм писал много пъти, просто пишете в Гугъл Хан Крум и Американски пластмаси. Можете да пишете и &quot;Хан Крум недругари&quot;, да не се бутам и в този форум.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи