Фундаменталната цел на чернокожите гласоподаватели, както и на всички избиратели с дълбоко морална загриженост към обществения интерес и общото благо, е да върнат усмивката на покойния Мартин.
Според общоприетото мнение на първичните избори на демократите кандидатът, който ще спечели гласовете на афроамериканските избиратели, е Хилъри Клинтън. Нейният съперник Бърни Сандърс се представи добре в Айова и спечели Ню Хампшър, тъй като те са населени основно с бели американци. Шансовете на Клинтън обаче са по-добри в предстоящите надпревари в Южна Каролина и Невада, два изключително разнообразни щата по отношение на етническия си състав.
Но в действителност, щом става дума за градене върху наследството на д-р Кинг, гласът за Клинтън не само попада твърде далеч от целта – той ни пречи да дадем нов живот на наследството на Мартин. Точно Сандърс защитава това наследство с думи и дела в продължение на петдесет години. Тези избори не са обикновена кампания, те са кръстоносен поход за възкресение на демокрацията – точно в стила на Кинг, но в наше време. През 2016 година Сандърс оглавява тази мисия.
Клинтън изтъква факта, че през 1962 година се е срещнала с Кинг, след като присъствала на една от речите му – преживяване, което й позволило да оцени „моралната чистота” на Мартин Лутър. Въпреки това две години по-късно, като гимназистка, тя води енергична кампания в подкрепа на Бари Голдуотър – лице, което Кинг определя като „морално незащитимо” заради непоколебимото му противопоставяне срещу Закона за гражданските права през 1964 година. Освен това Клинтън е присъствала на конгреса на републиканците през 1968 година! Междувременно, в същия този момент от историята, Сандърс е арестуван, защото протестира срещу сегрегацията в Чикаго и потегля към Вашингтон не с друг, а със самия Мартин Лутър Кинг. Това е истинската нравствена чистота.
Излишно е да споменавам, че известна нравствена чистота се появява при Клинтън, след като тя възприема леви политически убеждения, докато учи в колежа. Когато завършва право, става адвокат към Фонда за защита на децата, работейки под ръководството на великата ученичка на Кинг, Мариан Райт Еделман – двете бързо завързват приятелство. По-късно обаче отношенията им се влошават. Това се дължи на факта, че Хилъри Клинтън защитава подписания от съпруга й Закон за контрол на престъпленията, свързани с насилие и правоприлагането, който доведе до драстично нарастване на броя на бедните затворници – най-вече чернокожи американци, като коравосърдечно лепва етикета „суперхищници” на младежите, които членуват в банди. Точно Бил Клинтън подписа и законопроекта за реформата, която унищожи т.нар. предпазна мрежа за бедните жени и деца. Това беше макиавелистки опит да насърчи десни политики, за да „неутрализира” Републиканската партия. В знак на протест Питър Еделман, смелият съпруг на Мариан, подаде оставка като помощник-министър в Министерството на здравеопазването и човешките ресурси.
Неолибералната икономическа политика на Клинтън – най-вече отмяната на банковото законодателство „Глас-Стийгъл”, вероятно провокирана от интересите на Уолстрийт, също нанесе вреди на каузата на Кинг. Машината Клинтън – възхвалявана от центристкото крило на Демократическата партия, било то бяло или черно – подпомогна икономическия растеж. Но това стана за сметка на бедните (изпадащи във все по-голяма безнадеждност и все по-застрашени от затвор) и за сметка на работническата класа (покосена от подкрепеното от Клинтън Северноамериканско споразумение за свободна търговия).
Бил се извини за ефектите от закона си за контрол на престъпленията, след като вече бе унищожил живота на хиляди чернокожи и бедни американци. Дали Хилъри ще поднесе извинение за това, че подкрепя същите мерки?
Няма нищо случайно в това, че от „Голдман Сакс” й плащат 675 хиляди долара за някакви си три речи, които държи през 2013 година, нито в това, че са похарчили стотици хиляди долари за кампаниите й и че в крайна сметка тя и съпругът й и са получили повече от 150 милиона долара като възнаграждение за речите си. Това е същата „Голдман Сакс”, дето се занимаваше с хищническо кредитиране чрез високорискови ипотеки, които се сринаха през 2008 година, ощетявайки основно чернокожите американци.
Тези връзки са много далеч от определенията „стари новини” или пък „ловки клевети”, за каквито ги обяви Хилъри Клинтън наскоро. Не, те много точно подчертават как Сандърс, а не тя гради върху наследството на Кинг. Конкретните политики на Сандърс – подкрепа за увеличението на минималното заплащане до 15 долара на час; широка федерална програма за заетост, осигуряваща нови работни места; безплатно обучение в държавните колежи и университети и здравно осигуряване за всички – безспорно ще редуцират социалната нищета сред чернокожите. Освен това той изрично обеща в Чикаго – по време на заседание на организацията Black Lives Matter – значително да намали броя на лишените от свобода и да наблегне върху поправянето на сбърканата система на наказателно правораздаване, като включително премахне всички частни затвори.
И Клинтън даде подобни обещания. Но как да ги вземем на сериозно, след като кампанията „Готови за Хилъри” получи повече от 133 хиляди долара от лобистки фирми, които работят за GEO Group и Corrections Corporation of America – две големи асоциации на частните затвори, чиято цел е да разширят масовото затваряне на хора, за да просперират финансово? Едва когато това се разчу, тя обеща да спре да приема дарения за кампанията си от подобни организации. Ако го нямаше Сандърс, за да й се противопостави в състезанието, тя най-вероятно нямаше и да спомене за Уолстрийт.
Бушуващата в Черна Америка битка „Клинтън-Сандърс” е всъщност конфликт между залязващата високообразована черна политическа класа, която все още подкрепя разпадащата се (и меркантилна) платформа на Клинтън, и набиращия популярност сред бедните, работниците и средната класа популизъм, насочен срещу статуквото „Клинтън” в Демократическата партия. Лесно е да използваш половата си идентичност, както прави Клинтън, или пък расовата си принадлежност, както стори организацията Congressional Black Caucus – организацията, която представлява чернокожите членове на Конгреса в САЩ - в нейна подкрепа, за да прикриеш предаността си към мултикултурния и мултиполов истаблишмънт. Но гласът ни за Клинтън ще ни лиши от ново бъдеще и ще ни държи в плена на финансовото неравенство, алчността („всички останали го правят”), корпоративната медийна пропаганда и милитаризма в чужбина – всичко това е вредно за Черна Америка.
В епохата на Барак Обама тази битка остана латентна, а всички, които са против – охулвани. Като чернокож президент, Обама има обичай да говори прогресивно, но да действа неолиберално, изправен пред опозицията на крайно десните. Детската бедност сред чернокожите се е увеличила от 2008 година насам, като повече от 45 процента чернокожи деца на възраст под 6 години живеят в мизерия. Сандърс говори и действа популистки и е решен да се справи с този проблем. Като президент той ще бъде далеч по-прогресивен не само от Клинтън, а и от Барак Обама – а това е добра вест за Черна Америка.
Когато Обама напусне Белия дом, ясно ще видим къде стои Черна Америка, що се отнася до връзката й с наследството на Кинг. Дали гласоподавателите ще предизвикат усмивка на лицето на Мартин Лутър? Ясно е как можем да го постигнем. Кинг се усмихва на дълбоката почтеност и на искрените убеждения на Сандърс, но и плаче заради глупавия опортюнизъм на машината Клинтън, която създава социално неравенство и несправедливост.
* Корнъл Уест е виден американски интелектуалец демократ, публицист, философ и активист.
Превод от английски език: Филип Каменов