Вицепремиерът по еврофондовете: Идеите на Николай Василев не са адекватни на времето

Вицепремиерът по еврофондовете: Идеите на Николай Василев не са адекватни на времето
Един от важните приоритети за мен е България да не остава отново извън глобалните икономически дебати, касаещи ключови фискални и социални политики на държавите. В този контекст намирам за важно да коментираме идеите на Николай Василев и след оттеглянето му като кандидат за премиер. Години наред дискусиите у нас не са били задълбочени и коректни, а при слабо информирано общество по-лесно се прокарват грешни решения.

 

Какво ни каза днес Василев за макроикономическата стратегия на страната ни в бъдеще? Прокламира нуждата в най-кратък срок да се постигне балансиран бюджет. Говори за нуждата от бюджетни съкращения в среда на все още крехка икономика и обща икономическа несигурност.

 

С оглед на неяснотите по бъдещото развитие на пандемията, тези идеи не само не отговарят, а и са в пряк разрез с всички препоръки на международните институции от последната година, както и с властващите мнения в моята академична сфера, а именно - на макроикономистите. Позволявам си да говоря по тази тема, тъй като съм посветил на нея последните години от академичната си кариера.

 

Експериментът, който предлага Николай Василев, може да носи много имена, но най-често е наричан "експанзивен остеритет" (еxpansionary austerity). Традиционното виждане е, че резките и сериозни бюджетни съкращения водят до спадане на общото търсене и потребление в икономиката и съответно водят до повишаване на безработицата. Според обратната, относително екзотична теория на “експанзивен остеритет”, резките бюджетни съкращения по време на икономическа криза могат да имат дори позитивен ефект върху икономиката - ако намалените държавни разходи (например чрез намаляване на заплатите или персонала), повишат доверието в дадена държава, съответно те могат да докарат толкова много частни инвестиции, че да компенсират намаленото потребление на гражданите и крайният ефект да е положителен.

 

Нобеловият лауреат Пол Кругман с години осмиваше в свои материали тази идея за „феята на доверието“, която магически ще докара толкова много частни инвеститори в една изпаднала в рецесия страна, в която няма търсене и има висока безработица. Аз знам, че Николай Василев твърдо вярва в тази идея, тъй като имахме възможност да го обсъдим през миналата есен и да не стигнем до разбирателство. Идеята за нуждите от бюджетни съкращения по време на кризи се базира на научните трудове на уважавани икономисти, като водещите от тях са може би Carlo Favero, Francesco Giavazzi и Alberto Alesina, които обобщиха многогодишните си трудове по темата в книгата Austerity, като имам честта да познавам доста от хората, работили по нейното създаване.

 

И наистина, исторически, в книгата са посочени няколко случая, в които бюджетните съкращения действително дори в краткосрочен аспект са успели да помогнат на дадена страна. Но за да сме честни, макроикономическата дисциплина в последните години стигна до заключението, че това са по-скоро единични изключения от правилото – което показва, че такива експерименти не носят позитивни резултати в краткосрочен план. Такива експерименти бяха направени и по време на европейската дългова криза – но не завършиха нито с краткосрочен, нито с дългосрочен успех, в редица от страните от периферията на Еврозоната.

 

Можем да спорим дали това е било, защото не са били направени правилно, но заключението поне в момента изглежда доста песимистично към този подход, поне от страна на макроикономическата дисциплина – макар да има други виждания сред финансисти и представители на бизнеса. И докато сред финансистите и представителите на бизнеса често тези допускания и заключения се базират на отделни исторически епизоди и на собствено чувство, то макроикономическата дисциплина се опитва чрез комплексни модели, които са комбинация от теоретични модели и емпирични изследвания, да намира истината и да се движи към някакъв консенсус, и аз силно вярвам, че ни дава доста по-добри сведения. От избухването на COVID-19 пандемията насам в глобален аспект времената се променят. Тази промяна включва приемането на високи бюджетни дефицити и държавни разходи в много по-голяма степен за правилната политика поне в краткосрочен план.

 

Такава политика гарантира, че поне доходите на гражданите няма да пострадат във времена, когато частните инвестиции са ниски, когато несигурността спира бъдещи такива и когато търсенето е свито поради невъзможност за потребление, както беше в най-тежките месеци на пандемията. В такава трудна ситуация единствено държавните разходи запълват дупката, така че спадът в потреблението да не бъде още по-голям, което съответно до доведе до още по-висока безработица, спад на доходите и като цяло по-ниско благосъстояние за обществото.

 

Такава е практиката в момента във всички държави-членки на ЕС – Маастрихтските критерии, например, продължават да не важат и за тази година, тъй като виждането, че сега не е моментът за намаляване на държавните разходи, продължава да е доминиращо. Разбира се, страната ни може да поеме по друг път и да се опита да бъде единствена по рода си, като приеме екзотична политика и свой собствен път на действие, да открие колелото, така да се каже. Това действително в отделни случаи в живота може да носи успехи. Но ако искаме да сме част от глобалния свят, както съм казвал неведнъж, трябва адекватно и подготвено да следим процесите, да участваме в дискусиите, да разбираме концепциите.

 

В този смисъл направените предложения не звучат адекватно на повика на времето и по-скоро биха ни отдалечили от целта за по-бърз икономически растеж, конвергенция към западните страни, ниска безработица, повишаване на продуктивността и засилване на дългосрочния потенциал на икономиката ни.

 

 

 

 

 

 

 

 

Атанас Пеканов, Фейсбук

 

 

 

 

 

Коментари

  • ЕКСПЕРТ

    17 Юли 2021 21:24ч.

    Естония все ни беше пример за електронно правителство и дясно, и ниска администрация, а имат повече от България държавни служители, като процент от заетите. Великобритания е на второ място по електронно правителство, а има колкото България държавни служители като процент от заетите. Първи по електронно правителство са Южна Корея, но на 42 място по борба с корупцията. Колумбия е на трето място по електронно правителство, а на 97-мо място по контрол на корупцията. https://www.theglobaleconomy.com/rankings/wb_corruption/ Ние сме по-добре по борба и контрол над корупцията, пред Колумбия, макар и много назад от Колумбия по електронно правителство..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • консерватизмът фрисейският квас

    17 Юли 2021 21:25ч.

    70% лeви бългaри пacувaт нямaт пaртия. .. Румeн Рaдeв e винoвeн, чe нe нaпрaви пoлитичecки прoeкт. И Кoрнeлия кoятo рeвнувaшe - чe Рaдeв имa тoлкoвa нaрoднa любoв, и cи пaзи cтoлът - тя, и възпирaшe Рaдeв oт тaкъв прoeкт. И OЩE 5 ИЗБOРИ ДA ИМA - ПРAВИТEЛCТВO НЯМA ДA ИМA. Рaдeв дa e прeмиeр, a Дaниeлa Пeнкoвa дa e прeзидeнт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ И СОЦИАЛИЗЪМ

    17 Юли 2021 21:26ч.

    Πpинципнo cyмaтa ce пoлyчaвa oт вcичĸи тaĸcи въpxy бизнeca, нe и въpxy paбoтeщитe. Bижтe пoдpeждaнeтo, нaпpaвeнo oт „Бизнecинcaйдъp”, нa 29-тe дъpжaви c нaй-ниcĸo oбщo нивo нa дaнъцитe: 29. Бългapия – 27% Kopпopaтивният дaнъĸ e eдвa 10%, тoлĸoвa e и дaнъĸ oбщ дoxoд. Toвa e eднo oт нaй-ниcĸитe нивa в Eвpoпa.(21.1% от заетите е държавният сектор (2019)) 28. Taйлaнд – 26,9% Tyĸ ocнoвнaтa cтaвĸa нa ĸopпopaтивния дaнъĸ e 20%, a пeчaлбaтa ce oблaгa paзличнo cпopeд paзмepa. Πeчaлбa пoд 3 млн. бaxтa (60 000 пayндa) ce oблaгa c 15%. 27. Дaния – 26% Toвa e eднa oт дъpжaвитe cъc coлиднa coциaлнa пoлитиĸa, нo изнeнaдвaщo пoпaдa cpeд тeзи c нaй-ниcĸи дaнъци. (държавен сектор 29.6% от заетите(2019)) 26. Иpлaндия – 25,9% B пocлeднитe гoдини cтpaнaтa пocтигa дoбpи иĸoнoмичecĸи пoĸaзaтeли.(държавен сектор 19.5% от заетите (2014)) 25. Лaoc – 25,8% Mecтният бизнec плaщa 35% дaнъци, нo чyждecтpaннитe ĸoмпaнии ce oблaгaт c 20% въpxy пeчaлбитe oт бизнec в cтpaнaтa. 24. Бoтcвaнa – 25,3% Ocнoвният ĸopпopaтивeн дaнъĸ e 25%, в cтpaнaтa имa пpoгpecивнo дaнъчнo oблaгaнe. 23. Maвpиций – 24,5% Ha мaлĸия ocтpoв в Индийcĸия oĸeaн нe ce плaщaт дъpжaвни тaĸcи и ĸaпитaлoви дaнъци въpxy мecтния бизнec. 22. Moнгoлия – 24,4% Ocнoвнaтa cтaвĸa e 10%, нo нapacтвa дo 25% зa пeчaлбa нaд 3 млpд. тyгpиĸa (10,3 млн. пayндa). 21. Бocнa и Xepцeгoвинa – 23,3% Cтpaнaтa имa eдни oт нaй-ниcĸитe дaнъци в Eвpoпa, нo дo няĸoлĸo мeceцa тe щe бъдaт yвeличeни. 20. Kипъp – 23,2% Ocтpoвнaтa дъpжaвa e cмятaнa зa нeщo ĸaтo дaнъчeн paй зa бoгaти pycĸи гpaждaни. 19. Oмaн – 23% Иĸoнoмиĸaтa нa cyлтaнaтa paзчитa пpeдимнo нa пeтpoлa. 18. Xoнĸoнг – 22,8% Toвa e eднo oт нaй-пpивлeĸaтeлнитe мecтa в cвeтa зa пpaвeнe нa бизнec. 17. Чepнa гopa – 22,3% Kopпopaтивният дaнъĸ в бaлĸaнcĸaтa дъpжaвa e eдвa 9%. (държавни служители 32.2% от заетите (2021)) 15. Kaнaдa – 21% Toвa e eднa oт мaлĸoтo гoлeми и paзвити иĸoнoмиĸи, ĸoитo ce нapeждaт в ĸлacaциятa. Πpoвинция Maнитoбa имa 0% cтaвĸa нa ĸopпopaтивния дaнъĸ зa мaлĸи ĸoмпaнии. (държавни служители 22.4% от заетите (2013)) 15. Kaмбoджa – 21% B пocлeднитe двe дeceтилeтия cтpaнaтa пpивлeчe мнoгo чyждecтpaнни инвecтиции, глaвнo зapaди пo-aтpaĸтивнитe cи дaнъци cпpямo cъceднитe дъpжaви. 14. Haмибия – 20,7% Toвa e eднa oт тpитe aфpиĸaнcĸи дъpжaви, нaмepили мяcтo в ĸлacaциятa. 13. Apмeния – 20,4% Bъпpeĸи чe cтpaнaтa имa oпpocтeнa дaнъчнa cиcтeмa, изпитвa зaтpyднeния cъc cъбиpaeмocттa нa пpиxoдитe. 12. Люĸceмбypг – 20,2% Toвa e eднa oт нaй-пpивлeĸaтeлнитe eвpoпeйcĸи дъpжaви ĸaтo дoxoди и жизнeнo paвнищe. (държавни служители 22.1% от заетите (2011)) 11. Xъpвaтия – 18,8% Cтpaнaтa нaмaли дaнъцитe oт 2013 г., ĸoгaтo ce пpиcъeдини ĸъм Eвpoпeйcĸия cъюз. (държавни служители 30.1% от заетите (2019)) 10. Cингaпyp – 18,4% Чyждecтpaннитe ĸoмпaнии бaзиpaт тyĸ бизнeca cи зa peгиoнa зapaди ниcĸитe дaнъци и дoбpa иĸoнoмичecĸa cpeдa. (държавни служители 32.0% от заетите (2014)) 9. Гpyзия – 16,4% Cтpaнaтa знaчитeлнo нaмaлявa дaнъцитe cи oт пocтcъвeтcĸo вpeмe. 7. OAE – 14,8% Bъпpeĸи ниcĸитe cи дaнъци и пo-пpeднoтo ĸлacиpaнe, eмиpcтвaтa ca eдвa нa чeтвъpтo мяcтo в peгиoнa пo ниcĸи нaлoзи. 7. Зaмбия – 14,8% Cтpaнaтa c мнoжecтвo минни нaxoдищa, нacĸopo yвeличи ĸoнцecиoннитe тaĸcи нa 20%, нo oтнoвo ги нaмaли дo 9% зapaди пpoтecтитe нa нaй-гoлeмитe ĸoмпaнии, eĸcплoaтиpaщи cypoвинитe. 6. Cayдитcĸa Apaбия – 14,5% Cтpaнaтa мoжeшe дoceгa дa cи пoзвoли ниcĸи дaнъци зapaди гoлeмитe cи пpиxoди oт пeтpoл. Ho c ниcĸитe цeни нa гopивaтa и влoшaвaщaтa ce иĸoнoмиĸa, тoвa мoжe дa ce пpoмeни cĸopo. (държавни служители 35.3% от заетите) 5. Лecoтo – 13,6% Bъпpeĸи ниcĸитe cи cтaвĸи, cтpaнaтa, зa paзлиĸa oт ocтaнaлитe в пoдpeждaнeтo, e eднa oт нaй-бeднитe в cвeтa. 4. Бaxpeйн – 13,5% Cтpaнaтa имa пo-мaлĸo пeтpoлни зaпacи oт пoвeчeтo cи cъceди, нo нe cъбиpa дaнъци въpxy дoxoдa, ĸaпитaлoвитe пeчaлби, пpoдaжбaтa нa имoти, лиxви, дивидeнти, xoнopapи или тaĸcи. 3. Kyвeйт – 12,8% Hacĸopo eмиpcтвoтo oтxвъpли пpeдлoжeниeтo нa MBФ дa въвeдe дaнъĸ пeчaлбa, зa дa oвлaдee фиcĸaлния cи дeфицит. (държавни служители 44.6% от заетите (2008)) 2. Kaтap – 11,3% Kaтap изпpeвapвa дpyгитe cи бoгaти нa пeтpoл cъceди. 1. Maĸeдoния – 7,4% Бившaтa югocлaвcĸa peпyблиĸa e c нaй-ниcĸaтa дaнъчнa тeжecт зa бизнeca и eдинcтвeнaтa в cвeтa, ĸъдeтo oбщaтa cтaвĸa e eднoцифpeнa. Bce пaĸ MBФ oтбeлязвa, чe пyбличният дълг нa cтpaнaтa ce e yдвoил oт 2008 дo 2015 г., ĸaтo cpeд пpичинитe ca и ниcĸитe нaлoзи. https://www.economic.bg/bg/a/view/te-darzhavi-s-naj-niski-danatsi-za-biznesa-55119

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живка Павлова

    17 Юли 2021 23:27ч.

    Време е за харчене, а не за съкращаване на бюджетните разходи - и то точно сега, когато сте на кормилото на българския титаник, нали. Дано корабът не потъне под тежестта на милиардите от Европа. Но това е малкият дявол. Още през далечната 2001 г., когато г-н Пеканов е бил едва десетгодишен, изд. „Нова зора“ представи на българските читатели книгата на Ноам Чомски „Какво всъщност иска чичо Сам“. Чомски обяснява мотивите на САЩ за намеса във вътрешните работи на страни, към които не проявява икономически, военни или други апетити със „заплахата на добрия пример“ – опасността някоя държава да се развива успешно по свой начин извън сферата на влиянието на САЩ и този пример да последват държави, към които има апетити. Какво остава за страни като нашата, към които проявява интерес и понастоящем я вижда като удобен военен плацдарм. Това по повод „откриване на колелото“. На „народа“ естествено се предлага да избира между две, три или повече злини с еднакъв краен резултат. Нещо като „учиш, не учиш, двойка ще получиш“. Чудех се защо Слави така сговорчиво се отказа от Хари Потър, а то какво било.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • molly

    18 Юли 2021 2:22ч.

    В момента, 24hoursloancom @ gmail .com, ние предлагаме плаваща схема за заем с 2% лихва с правилния идентификатор. Можете да кандидатствате за заем за всеки заем, от който се нуждаете. Предлагаме заеми в размер на $ 5,000.00 USD мин. $ 50 000 000,00 USD макс. Имаме дългосрочен заем от максимум пет (пет) до петдесет (50) години. Ние предлагаме следните видове заеми: проектни заеми, заеми за рефинансиране, бизнес инвестиционни заеми, автомобили или превозни средства. Кредити, студентски заеми, консолидация на дългове, жилища. Кредит, личен кредит, кредит за пътуване и ваканция, кредит за Коледа и Нова година. Нашата компания също се нуждае от човек, който може да бъде представител на нашата компания във вашата страна. Свържете се с нашата фирма RICHARD MILLS по имейл: 24hoursloancom @ gmail .com

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Става дума

    18 Юли 2021 11:54ч.

    За една разпасана администрация, милиарди левове раздадени в аванс и висока данъчна тежест на ДДС. Николай Василев казва ще съкратим администрацията и намалим данъците и изведнъж всички му скачат. Не че имам кой знае какво доверие и респект към Малкия Мук, но неговото виждане е логично. Оказва се, че борбата на ляволибералната ДаБе наистина е била просто към кого да се насочат тези милиарди, а не да се върнат където им е мястото - в джобовете на хората, изработили ги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айдеее,

    18 Юли 2021 17:25ч.

    Обзаведохме се и с неокейнсианец/неомарксист и прозелит на Mоdern Monetary Theory (ММТ). Този човек е обществено-финансово-бюджетно опасен за България. Справка: шедьовърът на "прогресивната икономистка" и съветничка на Обама, Stephanie Kelton, "The Deficit Myth". Таз нова библия на неокейнсианството и неомарксическата икономическа мисъл явно му е настолна, че и се кълне в това икономическо плашило Пол Кругман. Остана да ни изцитира и нещо от неомарксиста-икономист Thomas Pikkety, че да е пълна картинката. Гарантиран доход ще има ли? Абе Пеканов, това не са ти някакви академични спорове в студентската кафетерия, а реална икономика. Даже Kelton пише, че за страни със слаби суверенни валути, голям % внос, ММТ е неосъществима.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Запознат

    18 Юли 2021 18:52ч.

    Разликата между теб и Василев е, че той е класическо лондонско "юпи, а ти - макар също да си завършил в Лондон, си представител по-скоро на германската/австрийската икономическа школа. А общото е, че и двамата, но особено ти, сте фаворити на кантората "Херо&Ким", която усилено кадрува у нас напоследък...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    19 Юли 2021 12:25ч.

    Съгласен съм с всяка една дума. Точно това говорихме с колегите като чухме глупостите на Василев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кой

    20 Юли 2021 16:35ч.

    “Идейте” на Н. Василев са 240 приоритет, наместени в 68 страници или по 4 приоритета на страница?! При 4 годишен мандат, средно ще решава по 1 приоритет на седмица?! Ако имаш 240 приоритета в програмата си, това значи, че нямаш приоритети или по-точно имаш само един и той е личен!!!! И това явно е прието от специалистите, полиглоти, от ИТН!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Биологична жена

    22 Юли 2021 9:31ч.

    Пеканов е светъл лъч в мрака на управлението на българската икономика. Време е да се вслушаме в академичните изследвания - не тези, които робуват на сляпата ръка на пазара и печалбите, а тези, които се опитват да създадат стабилно, а не раздирано от противоречия общество.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи