- 10 Sep 2020
- 39
- 11
„Ще имаме футбол в най-скоро време“. Това каза тази неделя вицепрезидентът на Българския футболен съюз Йордан Лечков в предаването „На четири очи“ по Нова телевизия. Доскоро Лечков беше кмет на Сливен, но на последните избори загуби. След осемгодишното му управление градът остана разкопан, със спрени еврофондове и в тежко финансово състояние.
<p>Самият Бойко Борисов, който лично застана зад кандидатурата на Лечков в Сливен, призна загубата и обяви, че тя се е случила, защото в качеството си на премиер е спрял еврофондовете за Сливен. Нищо че кметът бил от ГЕРБ. Борисов забрави да уточни, че европарите за града, управляван от Лечков, бяха спрени, защото от Европейската комисия заплашиха, че ако това не се случи, ще спрат парите за цяла България, както направиха през 2008 г. заради случая „Батко и братко“.</p>
<p>Парите на Лечков бяха спрени, защото през последните години, кметът на ГЕРБ е възлагал всички ремонтни дейности и обществени поръчки на няколко близки до него фирми. Малко преди да дойде новината за спирането на европарите за Сливен, Лечков беше осъден на три години условно заради това, че в нарушение на служебните си задължения е нанесъл вреда на община Сливен в размер на 671 368.</p>
<p>А иначе Лечков стана кмет на Сливен, защото съгражданите му повярваха, че докато е играл футбол в Германия, е усвоил и немския манталитет. През 2003 г., когато за първи път беше избран за кмет, самият той нееднократно казваше, че ще работи по немски образец. След това Лечков превзе града и започна да го ползва за лични нужди. Това той представяше като саможертва – можел да си гледа бизнеса, обаче градът бил по-важен. Не криеше близките си приятелства с известни мутри и криминални типове, които също успяха да се възползват от властовата му позиция. Накрая стигна дотам, че застраши еврофинансирането на цяла България.</p>
<p>Разбира се, че това нямаше нищо общо с германския манталитет и модел на работа. Ако Лечков управляваше по този начин който и да било град в Германия, днес не само че нямаше да се показва по телевизията, но и вероятно вече щеше да търка наровете в някой германски затвор. Въпреки биографията си на футболист и въпреки ореола си на футболна легенда. Тук само ще припомня, че най-великият футболист на всички времена, Диего Марадона, лежа в италиански затвор, докато беше на върха на славата си, и никой не си и помисли да му даде условна присъда заради връзките му с италианската мафия.</p>
<p>Днес Лечков вече не е кмет. Той е само вицепрезидент на Българския футболен съюз. Сега обещава, че в най-скоро време ще имаме футбол, така както допреди няколко дни обещаваше, че Сливен скоро няма да е разкопан и европарите пак ще текнат към фирмите му.</p>
<p>Проблемът в случая не се корени в личността на Лечков, а в начина, по който възприемаме успешните спортисти след края на спортната им кариера. На младини Лечков можеше да рита добре топка и поради тази причина беше възнаграден с народна любов и милиони долари. След това благодарение на футболната си слава той скочи от стадиона направо в кметския стол, без никой да се осмели да го попита дали има нужните качества за тази позиция. Футболните умения не могат нито да те направят почтен, нито интелигентен, какъвто би трябвало да бъде един управленец в нормална европейска страна.</p>
<p>Да сте чули добре познатия ни вече Лотар Матеус, който беше много по-добър и много по-успешен футболист от Лечков, да е заел какъвто и да било пост в Германския футболен съюз? Или да е станал кмет на сравнително голям град? Да сте чули изобщо някой легендарен западен футболист да е станал каквото и да било, само и единствено благодарение на това, че е ритал добре топката? Обикновено в нормалните държави, след като се откажат от футбола, звездите започват от нулата и прекарват няколко години в търсене на новото си призвание – едни стават треньори, други учат, трети се занимават с благотворителност и т.н. Всички им признават успехите, но никой не им дава даром нищо. Защото техните успехи са добре заплатени и обществото не им дължи нищо повече от това, което им е дало, докато са играли.</p>
<p>Искам да кажа, че не дължим нищо нито на Лечков, нито на Стоичков, нито на когото и да било от т.нар. „златно поколение“. Извън стадиона тези хора са обикновени граждани, които са длъжни да спазват правилата. Друг е въпросът доколко някои от тях го правят. Друг въпрос е и това, че и Стоичков, и Лечков, и Борислав Михайлов, които най-много напират за обществена изява, след приключването си с футбола се провалиха във всичко, с което се захванаха.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Ретро"</em></p>
