"Путин е подготвил всичко това. Но самият той не иска или не може по някаква причина да направи последната стъпка по преместването на „Прозореца на Овертон“. Или оставя това на бъдещето, за да остави оперативно пространство в историята на руската държавност. В условията на коронавируса стана привично хората наоколо един след друг да умират. И близките до нас и по-далечните. И роднините, и случайните. И знаменитите, и никому неизвестните. Пандемията изостря съзнанието за това, че човешкият живот има край. Никой не знае датата на края, но всички знаят, че той ще дойде. Затова и „дългата държава“ на Путин, и струващото ни се безкрайно бавно преместване на „Прозореца на Овертон“, рано или късно ще бъдат изчерпани, както и всичко на този свят. Но във всеки случай трябва ясно да осъзнаем, че занапред изборът не е от два, а от три варианта. След Путин може да последва: - или откат в либерализма; - или да се съхрани статуквото (което е сега); - или да настъпи епоха на истински и пълноценен суверенитет и триумф на руската цивилизация без либералите. Всеки може по различен начин да изчисли шансовете на всеки един от тези сценарии. Да гадае за личностите, да прогнозира и да предлага проекти. Но трябва да избира възможния от три, а не само от два сценария. Именно в това е основното съдържание на идеологическата картография на съвременната руска политика".
Дугин: Три версии за Русия след Путин

 

В предишни статии показахме, че главните полюси, между които се развива същността на основните процеси, е противоречието между реализма и либерализма. Тоест курсът за укрепване суверенитета на Русия, като самостоятелен и съвършено независим център за приемане на решения и желание да се интегрира в световната глобална система, където нормите, правилата, ценностите и приоритетите ще ги задава съвременната западна цивилизация в нейната ултралиберална, постмодерна версия.

 

Струва си обаче да подчертаем особено последното. Ако Русия избере пътя на интеграцията в глобалното общество, тя не може да избира тази версия на либерализма и западни ценности, която на нея ѝ се иска. Тя ще бъде принудена или да приеме именно този радикален либерализъм, който доминира в съвременния Запад, с ЛГБТ+, cancel culture, шейминга, постхуманизма, феминизма и постмодернистичната култура. Или да остана в края на периферията и с нея да се отнасят като с глуха провинция, с варварска граница, където свършва Западът и започват джунгли, степи, пустини и селища с недостатъчно цивилизовани и прогресивни диваци.

 

Сега нека се опитаме да намерим място в тази обща карта на това, което представлява политическият режим, установил се след 21 години управление на Владимир Путин. Съвършено очевидно е, че в продължение на всичките тези години, още от самия момент, когато Путин дойде на власт, суверенният полюс в Русия постоянно укрепва. „Прозорецът на Овертон“ последователно се преместваше от позицията на глобализма и либерализма, които бяха еднозначният избор на руския елит при управлението на Елцин през 90-те години на ХХ век, към позицията на реализма.

 

Този процес преминаваше през множество етапи, от погрома на нелоялните олигарси, до преборването на значителен процент от Елциновия елит в посока към признаване върховенството на държавата. Който от елита беше категорично против това, незабелязано изчезна. А някои сами се удавиха или избягаха от страната. Реализмът обаче, който постепенно се засили при Путин, далече не преодоля напълно либерализма. Путинската тактика за превръщане на глобалистите в реалисти, препрофилирането на олигарсите и превъзпитанието на създалия се през 90-те години елит в лоялност към самия него, сработи за укрепването на Путин като силен и напълно суверенен владетел. И именно върху тази лична негова власт се градеше целият политически режим. За запазването на властта и нейното укрепване подобен механизъм се оказа извънредно успешен. Но той имаше и обратна страна.

 

Сформиралият се в епохата на разпада на СССР и добрал се до големите пари и власт в ожесточени битки без правила върху руините на великата държава елит, който Путин подчини, разбира се не забрави предишната си свобода. Едва ли той искрено възприе реализма и патриотизма. Той само се подчини пред личната воля на Путин, на който по-добре беше да не се противоречи. Но този елит не се промени. Той продължи да се хлъзга по наклона на печалбарството, на разпада и разграбването на държавата, а така също на уютните отношения със Запада и смътната надежда, че ще бъде приет при приемливи условия в клуба на глобалистите. Докато Путин е тук, този елит ще бъде принуден да приема правилата на играта. Но съвършено очевидно е, че той дреме и наблюдава кога този кошмар ще свърши. Путин така или иначе ще си отиде и елитът най-накрая ще може да се върне към старото. Как може да стане това видяхме в периода при президентството на Медведев.

 

Разбира се, Путин залъгваше Запада, притъпявайки бдителността му с димната завеса на демократизацията, глобалистките Петербургски форуми и пауновите шествия на самовлюбените либерали, вече повярвали си, че Путин е в миналото и моментът на връщането в „благословените 90-те години“ е близък. Когато през 2012 г. либералите разбраха, че Путин се връща, истерията им се изля на площад „Болотной“, към която се присъединиха не само петата (праволинейните либерални опозиционери), а и шестата колона (външно лоялните към Путин системни либерали).

 

Но бунтът беше потушен и те отново бяха принудени да се кълнат във вярност на Путин и даже да преглътнат „Крым наш“ и Донбас. Путин все пак успя да ги убеди да спрат с „Руската пролет“. Но от наложените им санкции ги заболя чувствително. Въпреки това за целия период, в който Путин бе на власт, либералният елит така и не беше сменен. Той беше принуден да се огъне идеологически, да търпи санкции и унижения, да приглася с отвращение на патриотичните песни и понякога, плюейки се вътрешно, да посещава богослужения. Това означава, че преместването към суверенния полюс не беше завършено, или в крайна сметка не стана необратимо. Затова от гледна точка на баланса, патриотизмът и либерализмът на режима на Путин е компромисен. Путин лично проверява пропорцията между тези два ориентира. Безусловно, самия той се отъждествява със суверенитета и първостепенността на националната държава. Но неговия елит както беше, така и си остана предимно глобалистки и либерален.

 

Най-ярко това се забелязва в икономиката, културата и образованието, където системните либерали притежават очевиден монопол. Силовиците и външната политика, и преди всичко символните фигури Шойгу и Лавров, неслучайно са избрани на първото и второто място в списъка на „Единна Русия“ за близките избори (и обърнете внимание, няма никакъв Медведев!), те въплъщават в себе си реализма. Финансово-икономическият блок на правителството (с изключение на Белоусов, чийто патриотизъм и решителност според мен малко са надценени) остава либерален. Затова Путин като система, като човека-държава, не може да бъде отъждествен само с реалистичния полюс. Той стои като висш арбитър и над едните, и над другите и управлява и двата полюса едновременно. В крайна сметка, така поне смята той. И отчасти е прав. Но ако силовиците, които по определение са лоялни към държавата и законната власт, са подчинени напълно и телом и духом на Путин, то системните либерали имат друг стопанин. Те служат на двама господари едновременно: по необходимост на Путин, от който сънуват по-скоро да се избавят, и истински, на глобалната идеология на либерализма.

 

Либерализмът е именно идеология, нещо аналогично на вяра, религия, секта. Либерализмът е проект, идея, метод, цел. И той е фундаментално въплътен в съществуващите могъщи институции на съвременния Запад. Държавниците патриоти нямат никаква особена отделна идеология. Те са лоялни само на държавата, следователно лично на Путин. Такова положение на нещата има своите плюсове и минуси.

 

На Путин му харесва, че идейните либерали са активни и предприемчиви. Но той може би недооценява, че тяхната активност винаги е двусмислена. Те способстват за модернизацията и пряко или косвено съдействат за по-дълбокото оплитане на Русия в глобалните мрежи. И обратно, патриотите са безвредни, но пасивни. Тъй като нямат никакви идеи, освен да служат на държавата, те не се палят от вътрешен огън. А ако са и нравствено слаби, тогава леко стават жертва на глупава корупция. По този начин изглежда сега картата на руската-политическа действителност. В нея няма пряко противопоставяне на „либерали против реалисти“, където в качеството на либерали биха били явните противници на Путин (петата колона), а в качеството на реалисти, самият Путин и неговия политически режим, като цяло. Всичко е малко по-сложно. Но на тази карта следва да отбележим три, а не две зони.

 

В първата зона, зоната на либерализма, влизат всички либерали, и системните (шестата колона), и несистемните (петата колона, почиваща си днес в не толкова приятни места). Те са проводник на единния вектор, вектора на интеграцията на Русия в глобалния свят с неизбежното приемане на условията на международния елит и на западните ценности. Целта им е една и съща, но методите са различни. Петтата колона действа извън държавната система, а шестата вътре. С първата Путин и държавата се борят, а шестата се чувства напълно комфортно, каквито са Набиуллина, радиостанция „Эхо Москвы“ или колективният институт на Гайдар.

 

Втората зона е самият управляващ режим. Тук виждаме съчетание на реализъм, патриотизъм и суверенитет, примесени с определена търпимост към глобализма. Но всичко това базиращо се само на личната лоялност към Путин. Най-главното е компромисния характер на тази зона, в която е постигнато равновесие между двата полюса. И гарант за това равновесие е самият Путин. Тук всички, които са проследили мисълта ми, ще възразят. Стоп! Вие самият казахте, че Путин премества „Прозореца на Овертон“ към страната на реализма и суверенността в ущърб на либералите и глобалистите. Да, вярно е, премества го. Но прави това по такъв начин, че балансът между патриотите и либералите да не се нарушава.

 

Путин сменя курса на държавата така, че това да не бъде прекалено забележимо. И главното, така че тези изменения да могат да бъдат обратими, или поне да изглеждат такива. Какво видяхме с назначаването на Медведев за президент? Путин показа, че „ако поискам ще върна всичко както беше през 90-те години, само че на нов етап". И мнозина в Русия, и на Запад повярваха в това. Но през 2012 г. Путин уточни, че се е пошегувал. Обаче от тук нататък вече никой в нищо не е сигурен. Между тези две зони е прието да се разполагат всички процеси, които протичат в руското общество.

 

Между Путин и либералите, като че ли Путин е чистият реализъм и суверенност, а всички либерали се намират извън скобите на държавната власт. Но това не е вярно. И следователно ние изпускаме нещо още от самото начало. А нали именно в такава парадигма се правят повечето прогнози и аналитични разработки, касаещи преди всичко бъдещия приемник на Путин. Кого ще назначи Путин? Такъв, като самия него, или по-либерален.? Едни, като например Сурков смятат, че ще бъде същият (оттук идва и тезата за „дългата държава“ на Путин), и тогава ерата на компромисите ще продължи „вечно“, или пък той ще се смили и ще избере по-либерален. В това е цялата интрига за приемника и всичко свързано с нея. Само два полюса, или като досега, или назад в 90-те. И това е всичко. Трето няма.

 

Но трето има.

 

И то е още една зона, зоната на чистия суверенитет и чистия патриотизъм. Това не е просто реализъм в международните отношения. Това е нещо повече. А именно идеята, алтернативна на цялата структура на западната хегемония, отхвърляне на западната цивилизация като универсално явление, утвърждаване на руската самобитност, напълно противоположно на пътя на Запада, особено този в епохата на „Новото време". Тази зона се разполага значително по-надясно от Путин. В нея няма и намек за либерализъм, няма и помен от петата и шестата колони.

 

Това е зоната на пълноценното представяне на руската идея, утвърждаването на Русия като империя, като самобитна цивилизация на руснаците, славянофилите и евразийците. Тук се разполага и идеологията, която почти във всичко е огледално противоположна на съвременния либерален глобализъм, на капитализма, на материалистичните догми на естествените хуманитарни науки на „Новото време“. Това не е абстракция. Картината ще стане напълно логична и естествена, стига да си представите, че заелият мястото на Путин владетел ще анулира неговия пакт с либералите, със „семейството“ (става дума за семейството на Елцин - б.пр.), с олигарсите от 90-те, с мрежата от глобалистки институции, но ще продължи путинската линия на патриотизъм, суверенитет и независимост.

 

Това ще бъде просто Путин, но минус либералите. Минус Греф, Наибуллина, „Эхо Москвы“ и колективния институт на Гайдар. Нима е толкова трудно да си представим такава конструкция? Вземете всеки силовик от средния ешалон, който не е прекалено корумпиран, и ето ви третото звено. Но стига да допуснем наличието на такъв трети полюс и цялата картина рязко се променя. Безкрайното пристягане на въжето на сегашната система незабавно приключва. Шестата колона отива при петата. Награбеното метафорично и реално се дава на децата. Рубльовка се превръща в селище от детски пансиони и санаториуми. Само някои от вилите ще останат да служат като музеи, илюстриращи деградацията на руския елит през трудното тридесетилетие, последвало падането на великата империя. У държавата мигновено ще се формира отдавна търсената идеология. Русия ще се върне на световната сцена в качеството си на пълноценен, самостоятелен играч.

 

Путин е подготвил всичко това. Но самият той не иска или не може по някаква причина да направи последната стъпка по преместването на „Прозореца на Овертон“. Или оставя това на бъдещето, за да остави оперативно пространство в историята на руската държавност. В условията на коронавируса стана привично хората наоколо един след друг да умират. И близките до нас и по-далечните. И роднините, и случайните. И знаменитите, и никому неизвестните. Пандемията изостря съзнанието за това, че човешкият живот има край. Никой не знае датата на края, но всички знаят, че той ще дойде. Затова и „дългата държава“ на Путин, и струващото ни се безкрайно бавно преместване на „Прозореца на Овертон“, рано или късно ще бъдат изчерпани, както и всичко на този свят. Но във всеки случай трябва ясно да осъзнаем, че занапред изборът не е от два, а от три варианта. След Путин може да последва:

 

- или откат в либерализма;

- или да се съхрани статуквото (което е сега);

- или да настъпи епоха на истински и пълноценен суверенитет и триумф на руската цивилизация без либералите.

 

Всеки може по различен начин да изчисли шансовете на всеки един от тези сценарии. Да гадае за личностите, да прогнозира и да предлага проекти. Но трябва да избира възможния от три, а не само от два сценария. Именно в това е основното съдържание на идеологическата картография на съвременната руска политика.            

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

26 коментар/a

Николай Николов на 24.07.2021 в 11:14
Такива като Дугин са рядкост в днешни времена.Разсъждението,анализа са заменени от чувствата и емоциите,много по-достъпни за днешния свят в който удобно се е разположило НЕВЕЖЕСТВОТО.
За истински и пълноценен суверинитет е нужна самодостатъчност на 24.07.2021 в 11:57
в икономически и идеологичен план, т.е. в материалния и културен живот на хората. Това обаче не може да бъде триумф, защото развитието е динамичен процес и по отношение на икономиката, и по отношение на духовността и културата. В тази динамика се изявяват личностните качества на хората и те могат да бъдат както двигател, така и спирачка на развитието, независимо какви идеологии следват, патриотични или либерални. Затова и Путин имаше успех досега, той не поставяше идеологическите критерии над развитието на икономиката и културата. Всъщност това бе разбрано още преди Путин, затова и руската конституция не разрешава налагане на държавна идеология, а това изключва и религиозно-патриотичните идеи на Дугин. Разбира се, никоя конституция или закон не може да забрани идеалите, но от 70-те години съветска власт стана ясно че не те, а държавната идеология дава топло и удобно убежище на всякакви интересчии, вместо възход и триумф на цялото общество. Това в малък мащаб може да се види в различните комуни по света и преди, и сега. Единствено религиозните комуни в които липсва лидерство и ръководна върхушка са се доказали като жизнени във времето, като амишите и другите анабабтистки деноминации. Те обаче са малки и не са прицел на пропаганда, а в държавен план трябва да се осигури баланс за да има устойчиво развитие в дългосрочен план. Путин успя да постигне такъв баланс и не стана жертва на собствения си успех като Запада, не залитна в крайности и не послуша великоруските призиви на Дугин. Това е нормално, философията и управлението не вървят заедно още от времето на Платон. Такава балансираност е нужна на света сега, не само на Русия, времето работи за нея и тя не е нужно да прави нещо повече защото крайностите на Запада правят достатъчно.
Капитан Кук на 24.07.2021 в 11:58
За изненада в този сайт, много добър превод, на нормален български, без лингвистични флинтифлюшки и други езикови корделки! Поздравления!
observer на 24.07.2021 в 12:03
Прозореца на Овертон. Много интелигентно звучи, читателите се впечатляват и преглъщат и останалите внушения на Автора. Като това, как Путин стои като висш арбитър и над едните, и над другите и управлява заедно със символните фигури Шойгу и Лавров. Разбира се, има и едно много по-просто обяснение, когато общественото съзнание продължава да пребивава във феодализма, всеки опит за промяна е или временно изключение, или криза.
Дугин на 24.07.2021 в 12:14
"... утвърждаването на Русия като империя, като самобитна цивилизация НА руснаците, СЛАВЯНОФИЛИТЕ и евразийците. .. " "ГЛАСОВЕ" попда в този списък. "ГЛАСОВЕ" живее в "Рускиий мир", който според Дугин трябва да се нарича "Руска империя" . Но все още се страхува да признае това и трие всеки който го забелязва.
Абракадабра на 24.07.2021 в 12:15
Добра картина на съвременна Русия рисува Дугин, но в анализа му на желаното се придава по-голяма тежест от реалното. "Финансово-икономическият блок на правителството остава либерален и съдейства за по-дълбокото оплитане на Русия в глобалните мрежи". Какви силоваци, какъв Путин? Отвличане на вниманието. Русия, някога първата социалистическа страна, днес е пета - петата колона на глобализма.
грейки на 24.07.2021 в 12:30
Русия е като здрав сред болни в съвременния свят и в този смисъл прилича на човек, който има свои си съображения и мотиви да не се ваксинира, но "девет болни срещу един здрав", както е казано в Писанието, явяващи се доверчивци в статуквото, го карат упорито да се ваксинира, обявявайки го за неадекватник и болен. Хората, които нямат никакви съотношения с душата си, няма как да ме разберат какво искам да кажа... И не свеждайте Русия само до хората и институциите, които са налице и живеят днес. Русия е много повече метафизична идея, архетип, епистема, символ, мит, автентична история, култура, вяра, свръхрацио и пр., отколкото можете да допуснете.
Дугин на 24.07.2021 в 13:37
не забелязва най-вероятния четвърти вариант. Демографско нахлуване на Китай в Сибир. Завръщане на всички монголоидни народи в своето „родно пристанище“, пълноценно представяне на Китайската идея като автентичен продължител на хилядолетна цивилизация, утвърждаване на Китай като световна империя на китайците, народите на Азия и всички които обичат Китай. Империя която създава алтернатива на цялата структура на западната хегемония отхвърля западната цивилизация като универсално явление, Империя която ще съхрани езиците и националните обичаи на Московското Княжество и всички други народи избрали нелиберален път на развитие и ДОБРОВОЛНО присъединили се към нея.
888 на 24.07.2021 в 13:43
Великолепен анализ. И не е да има уишфул тинкин, макар да знаем че самият Дугин е идеолог и радетел за Третия път. Авторът само ни дава опциите и констатира, нещата са в ръцете на хората (в случая - руснаците). Никакъв световен либерализъм-глобализъм-ковидизъм ... не може да бъде наложен над хората, ако те организирано кажат "НЕ" - посочат подходящите лидери и разполагат с необходимите ресурси. Последното Русия го има.
24.07.2021 в 13:37 на 24.07.2021 в 13:51
Фантастики. Китай е национална империя. Исторически Китай винаги е свършвал на Великата Стена, а на север са били диваците. Китай и Сибир са съвършено различни места, и Сибир никога няма да стане Китай. Да, Китай има голямо икономическо проникване в Сибир, но го има и в Европа , и в Африка, и в САЩ... Отивате на Великденските острови, на края на света - и си купувате сувенирчета на "моаи", произведени ... в Китай ! Това не значи че там е Китай, или ще стане. Да се твърдят такива твърдения за която и да е точка по света, означава НЕПОЗНАВАНЕ на китайците. За руските ракети няма да отваряме дума.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 24.07.2021 в 13:56
вторият вариант на Дугин е запазване на статуквото, а третият подозрително прилича на болшевизацията от 1917 г. Дали Дугин наистина иска този експеримент от 1917 г. да се повтори и очаква други резултати? (това беше дефиницията на Айнщаин за лудост-"да повтаряш един и същи експеримент и да очакваш различни резултати"). Нямат ли в брацката РФ клинични пътеки за пациенти с отклонения от нормалната психика?
прилича на болшевизацията на 24.07.2021 в 14:29
Требе да си много залупен да изтърсиш такава глупня. Именно болшевиките са предтечите на днешните либерасти-прогресисти-НЕОТРОЦКИСТИ ! След Сталин лидерът на крайните болшевици Троцки , бяга в Мексико ! Хвърля отровните си семки по американските университети , и днес, 80 години по-късно , почваме да берем сатанистките им "плодове". Дугин , национализмът , имперското ... са пълната противоположност на болшевизма ! Антипод. Дугин е десен, консервативен и реакционер. Патриот и националист. Ако иска да създаде в Русия нещо , което вече е било исторически , то по-скоро е Руската Империя, нежели СССР...
Eisblock на 24.07.2021 в 14:59
Третият път за Русия е предвиден и предсказан от Едгар Кейси от преди 70 години. Нещата отиват в тази посока. И със засилване скоростта на събитията, те ще се забързат още повече, с което вероятната победа на Третият път се очертава като челна. Той ще е и спасението за една немалка част от човечеството. Но вече на практика няма време за никого - както за глобалистите с мечтите за Цифров Робовладелски Строй, така и За Третият път. Остават само 3-4 години. Вероятното решение ще се опира на събития от рода, дали САЩ ще се разпаднат или ще е нещо близо до това състояние. Както и дали Европа ще успее да се еманципира от САЩисаните "наставници". Азия е отделна пиеса, все пак тясно приплетена с Остатъка на света и най-вероятно ще е заета със себе си като отделна цивилизация. Остатъците от света ще бъдат "тераформирани" и присъединени към някое от трите основни формации. В този смисъл и налудничавите идей от Давос, представени от оня Шваб, предстоят да бъдат рециклирани в по-обтекаема форма, подходяща за Евроазийската концепция. Самият А. Г. Дугин е вече институция за себе си и прави чест на "Гласове" да публикуват не само него, но другите сериозни руски мислители!
Doksan Dokuz на 24.07.2021 в 15:03
За задунайските уфси пътеките не са клинични, а кланични.
ха ха ха на 24.07.2021 в 15:04
Айде стига вече с тия спекулации, някой му казал на тоя, че ги разбира нещата и той не спира да се упражнява, барем нацели нещо на боб :DDD Поживьом - увидим! ;)
консерватизмът фрисейският квас на 24.07.2021 в 15:43
Цветан Василев е единият в сянка зад ИТН. Радулов е негов човек. Бойко Рашков, Александър Маринов, са също кукловоди и създатели на партии, олигарси и мафия - сик, вис.. Но кукловодите са десетки. И няма от известните - журналист, тв. водещ, политик, анализатор, генерал, социолог, бизнесмен, олигарх, които да не са от партизански семейства. .... Бойко е от тях, но ги предава и им служи. Той е от тях но и маша против тях. Когато малка васална държава се включва към една империя, процесът на включването си има своите закономерности. Например в началото националната олигархия помага на чуждото проникване, но после започва да пречи. И тогава започва политическа криза, която завършва с отстраняването на пречката. Така е било и при Римската империя, и при Отоманската, и при Британската, и при Съветската. Националната олигархия вече пречи, защото заделя за себе си лаком дял и от парите, и от властта. А на метрополията ѝ трябват верни служители с благоприлични заплати. И започва чегъртането под формата на “борба с корупцията”. А защо местните олигарси се оказват толкова лесни за отстраняване? Защото уж са национални, а нацията не ги обича. Те самите се отчуждиха от населението заради узаконения грабеж. Техните партии пък се отчуждиха заради партийно-листовата система. И малко по малко народът започна да чака спасение отвън. Стигне ли се до това, самата национална държава започва да пречи. ФДР: Той може да е кучи син, но е наш кучи син. He’s a son-of-a-bitch, but he’s our son-of-a-bitch. — относно американската политика спрямо никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса Гарсия= ===== ========= ==== == ====..................................... дпс ДПС като най-близки с отстреляни олигарси, след Магнитските взривове срещу родната олигархия, те избягаха да търсят подкрепа от ЕРдоган. Тоест българската олигархия потърси подкрепа от Турция - от турската олигархия, за да спре домогванията на империята. Империята иска цялата мръвка. Бойко е между чукът и наковалнята. И едните и другите го ръчкат с моркови и тояги. И много олигарси са обрулени по поръчка на империятаа. .... .... И Израел преди 2000 години е така. Може да им се повтори и от сегашният звяр 666 - империята.
Илюзии привличащи невежи като мухи на мед на 24.07.2021 в 15:45
Вижте какво казва Дугин:"....И обратно, патриотите са безвредни, но пасивни. Тъй като нямат никакви идеи, освен да служат на държавата, те не се палят от вътрешен огън. А ако са и нравствено слаби, тогава леко стават жертва на глупава корупция. По този начин изглежда сега картата на руската-политическа действителност". И още : ".......Вземете всеки силовик от средния ешалон, който не е прекалено корумпиран, и ето ви третото звено". Вижте колко условности - патриотите са корумпирани, "безвредни и пасивни". Солженицин най-добре прозря ужасяващото:"... И отново ставаме свидетели на единствения извод от световните процеси. Изтокът и Западът пак постигат еднакви резултати заради същата причина: Хората са забравили Бога". Как ще се утвърди славянството като ядро на бъдещата Шеста раса , както предрича Рудолф Щайнер, когато болшевизма съсипа религиозната духовнаст на народите на Изток. „Ние отнехме на народа вярата в Бога, а какво му дадохме ?“ /Думи на Тодор Живков казани пред хора от близкото му обкръжение. От филма на Светослав Овчаров „Човекът и народа“/. Неслучайно Солженицин заявява с горест: "Социализмът от всякакъв вид води до пълното унищожение на човешкия дух." Руският патриарх е бизнесмен, той внася с държавно дозволение акцизни стоки, живее като олигарх, а как живеят техните и нашите архиареи? Кой се грижи за духовното спасение на народа ? Много вода ще изтече за да изпълни славянството своята историческа мисия. Но да направим уговорката "Славянството" не като руска имперска политическа доктрина, а като идея за спасение на праведните от материализма на либерализма, на олигархизма и на диктатурите, които оправдават своите репресии с някакъв фалшив патриотизъм. А имено той пали главите на местните другари робуващи на метастазите на комунизма. Тук преди време един другар/чувал съм го и от други"/ каза, че не сме живели в комунизма. На тези, които твърдят същото ще препоръчам да отворят учебниците по марксизъм-ленинизъм и да видят, че имено комунизмът има два стадия на развитие - социализъм и комунизъм.
Gen Gurko на 24.07.2021 в 16:28
В Русия е надеждата на нормалните хора с традиционни християнски ценности, желаещи държавен суверенитет. Русия притежава и необходимата тояга, за да респектира самозабравилите се дегенерати и мислещи се за богове психопати. Слава России!
Желев Желязко на 24.07.2021 в 16:29
100 или 150млн. държат 1/3 ,1/4,1/5 /няма значение/ от световните ресурси.Само заради това ще ги разкостят.Нямат необходимия демогравски растеж,а от 2008г. икон растеж е 1% годишно.Ако не в криза са в дълбока стагнация.Причините?Който ги назове и докаже ще владее бъдещето.Засега а може би още едно поколение военната сила ще крепи Русия.Без демографски растеж и икономика са обречени.И ние с тях.Нашето бъдеще зависи от тях.
Слава на България - духовната майка на Рус/Киевска/ и Московията на 24.07.2021 в 16:58
„Скъпи български приятели, не забравяйте – вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света. "Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.“ ................................ „Благодарение на езика, на литературата, на писмеността, които съставляват своего рода държава на духа, българската държава като цяло не бива да се смята дори временно унищожена от османското иго. Тя е била само пленена. Просто дълги години е била в плен. Българският език и българската писменост замениха най-важната общонационална функция на българската държава – обединителната. Аналогично явление имахме и ние в древна Рус. По време на феодалната раздробеност през 12 и 13 век, когато държавата престава да съществува като единно цяло, единният литературен език, по произход старобългарски и единната писменост и единната литература, тясно свързани с българските писатели, преселили се в Рус – Киприян и Григорий Цамблак, бяха действени фактори за запазване единството на руския народ…“, – Димитрий Лихачов Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия се е родил около 1330 г. във Велико Търново. Произхождал от болярския род на Цамблаковците. "Като синкел Киприян бил изпратен в Русия. Задачата му била да проучи на място споровете между Московската митрополия, от една страна, и Киев с Литва от друга… Завърнал се от Русия в Цариград, на 2 декември 1375 г. Киприян бил ръкоположен за митрополит на Литва със седалище в Киев. Имал и поръчение – да заеме Московската митрополитска катедра след смъртта на вече престарелия по това време московски митрополит Алексий. Като човек твърд и съобразителен той трябвало да съдействува за установяване на здраво всерусийско единство. … Като митрополит на цяла Русия той полагал архипастирски грижи за неделимото единство на Русия против разните отцепнически стремежи. … Работил върху текста на Служебника, превеждал молитви и молебни канони за разни случаи. Той превел и знаменитото ръководство за духовен живот “Лествица”, автор на което е св. Йоан Синайски… Оригинални творения на св. Киприян са написаните от него житие и служба на първия московски митрополит, св. Петър, предшественик на св. Алексий. Свят в мислите, чувствата и делата си, той стигнал до голяма духовна висота и Руската православна църква го канонизирала за светец.....................“Широтата и отвореният характер на старобългарската култура допринасят за възприемането й в другите славянски страни. Старобългарската култура става основа на културите на другите православни славяни и някои неславянски страни. И в това се състои нейното огромно общославянско и общоевропейско значение.” “Като създава литература, обща за всички страни на православното славянство, България спомага за общуването между славянските страни. Това би било невъзможно без общия за всички литературно-църковен език, в основата си български…езикът на “високата”църковна литература, старобългарски в своята основа, е бил разбиран във всички страни на православното славянство…” Академик Дмитрий Сергеевич Лихачов
грейки на 24.07.2021 в 17:14
За демографията - иди дойди, но с икономика повече не става - тая суперпозиция е вече фалшива и води само до едно - екологичен колапс и трансхуманно човешко израждане, за да бъде "спасявана" някак. Тоест, трансхуманизмът е само плаха надежда, че икономиката ще оцелее, ако мимикрията на виновниците от Запада проработи във форма, по-страшна от фашизма на миналия век. Междупрочем, осигуряването на демографията е свързано с икономиката. Тая формула, че от едната страна били ресурсите и средствата, а от другата - жадните и гладни потребители, повече няма да работи, тя е изчерпана. Затова са и смешни опитите за поставянето на "духовното" в тая схема, под формата на някаква надстроечна наместеност. Духовното, ако е такова, е гъвкаво, то е единственото, което прозира заробващото положение на схемата. Кризата е криза на човека-консуматор. На свой ред управление чрез изкуствен интелект не променя изоснови нещата, а само започна ускорено да консумира хуманни човеци. И забравете за църковно-религиозни представителства на духовното - мъртви и небоеспособни са отдавна.
бензиновоза на 24.07.2021 в 17:21
Александр Роджерс: Капитализмът е мъртъв; това, което е налице, повече не е капитализъм - https://cont.ws/@alexandr-rogers/2045900
задунајска уфсъ с евразијски манталитет на 24.07.2021 в 19:24
петата колона е изпратена на неујутни места, а шестата колона ште отиде при петата! Нјама опозиција, нјама проблеми. Заграбеното се връшта на децата(а не на работн. класа, којато го е създала, разликакта е голЕма), а нјакои недв, имоти остават за музеи, с които се пропагандира колко лошо е било преди и колко добре е сега. Само не е јасно-както в миналото тричленки ли ште отнемат имуштествата, или за икономија да са двучленки? Материалното го заклејмјават, остава духовното, то ште е движешта сила. Нешто като вјарата в светлото бъдеште на комунизъмъ? Не става јасно-ако на хората не им харесват тези нешта, ште ги застрелват ли по границата когато бјагат?
ДИАЛОГ на 24.07.2021 в 21:49
"Прозорецът на Овертон" - къде го видя??!!!
ДИАЛОГ на 24.07.2021 в 21:51
А Бог - заместен от Прозорец?!
тоя е за архив на 28.07.2021 в 00:43
Да се архивира вече, негодни новини са това, а собствениците на сайта все тоя си знаят. Ясни са паричните им потоци, повече от ясни. А тоя мужик архаичен за нищо не става.

Напиши коментар