В четвъртък Бундестагът трябва да гласува новия спасителен чадър за Гърция. Според анализатори това вероятно е най-важното решение на управляващата коалиция в Германия. Как ще гласуват депутатите?
Страхът на Меркел от „отстъпниците”

В четвъртък при гласуването на новите правомощия на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) в Бундестага черно-жълтата коалиция е изправена пред много важно решение. Важно както за Европа, така и във вътрешно политически план. За 17-те държави, членки на Еврозоната, договореното бързо увеличаване на средствата във фонда е необходимо, за да се подкрепят финансово силно задлъжнели страни, но и за да могат да се предпазят и „здрави” страни от последствията на една държавна неплатежоспособност. Без одобрението му от страна на Бундестага бъдещето на еврото става съмнително. За управляващата коалиция на Меркел (ХДС) обаче значение има и още един сигнал, който ще бъде даден с гласуването в четвъртък. От броя на депутатите, които ще се въздържат или ще гласуват против спасителния чадър, ще може да се прецени на каква подкрепа продължават да разчитат Меркел и правителството й в собствените им редици.

Нуждае ли се Меркел от т.нар. канцелско мнозинство?

От чисто правна гледна точка законът за увеличаването на средствата в спасителния фонд, който ще се гласува в четвъртък, е обикновен закон. Следователно, за приемането му е нужно обикновено мнозинство на присъстващите. Такова мнозинство е предвидимо дори само заради това, че Социалдемократите и Зелените обявиха, че ще подкрепят закона. Надеждността на едно правителство и способността му да налага своите решения обаче се определя от подкрепата, на която разчита в своята коалиция при такива основни решения. В политически смисъл собственото обикновено мнозинство е минимумът, но канцлерското мнозинство (половината депутати + 1), при което мнозинството от депутатите в Бундестага биха гласували в подкрепа на канцлера, би било един много силен сигнал. В Бундестага има 660 депутати. От тях ХДС и Свободната демократическа партия (СДП) разполагат с 330. За да се излъчи този силен сигнал управляващата коалиция се нуждае от 311 от своите 330 гласа. Следователно не повече от 19 депутати трябва да гласуват „против” или „въздържал се”.

Какъв е броят на „отстъпниците”?

Когато законът влезе в Бундестага в началото на септември ХДС и СДП направиха пробно гласуване. Тогава резултатите бяха следните: ХДС – 12 гласа „против” и 7 „въздържали се”, СДП – 2 гласа „против” и 4 „въздържали се”. Преди седмица имаше повторно пробно гласуване в ХДС, което даде по-добър резултат – 11 гласа против” и само 2 „въздържали се”. Но от известните критици най-малкото Волфганг Бозбах не присъства на заседанието. СДП не проведоха повторното пробно гласуване. Обявиха, че двама от депутатите не могат да бъдат убедени да подкрепят закона.

Ако ситуацията остане същата, коалицията би могла да постигне канцлерското мнозинство. Още повече, че дори депутатът Петер Гаувайлер, гласувал „против” разчита, че някои, които във фракцията протоколно са протестирали с отрицателния си предварителен вот, в момента на същинското гласуване ще подкрепят мнозинството. Според фракционните правила до сряда вечерта „отстъпниците” трябва да се обявят при своите фракционни ръководства.

Какви са аргументите на „отстъпниците”?

Разбира се, всеки депутат има различни аргументи за негативния си или въздържащ се вот. И все пак аргументите имат две общи пресечни точки: от една страна критиката е насочена срещу слагането на дълговете на всички държави членки на ЕС в един кюп. От друга страна, голяма роля играе опасението, че Гърция въпреки новите милиарди помощи няма да се изправи на крака. Все пак в четвъртък няма да се гласува поредната финансова подкрепа за Гърция. За критиците на закона обаче спасителният чадър е нещо като отворена врата, през която задлъжнелите държави непрекъснато ще получават нови и нови пари, които Германия ще трябва да осигури.

„Дългове не могат да се преборят с нови дългове” – това е изречението, което повечето „отстъпници” най-често произнасят. Те се страхуват, че Еврозоната ще се превърне в един гигантски Съюз за гарантиране на дългове, т.е. точно обратното на това, което беше обещано на германците при въвеждането на еврото, а именно стабилна валута, която ще функционира по правилата на германската марка и изрична забрана отговорността за дълговете на една държава да бъде прехвърляна върху други. Освен това чрез Пакта за стабилност и растеж и Маастрихтските критерии трябваше да се предотврати натрупването на прекомерни дългове на отделните страни. Според „отстъпниците” с увеличаването на фонда на общо 750 милиарда евро и разширяването на правомощията му – особено що се отнася до възможността да се изкупуват държавните заеми на задлъжнелите страни, ЕФФС, който е една люксембургска целева общност, ще продължи да трупа проблеми върху плещите на германския данъкоплатец. Аргументът, че Бундестагът трябва и в бъдеще да подкрепя подобна политика, защото така ще държи в ръцете си един влиятелен контролен механизъм, за „отстъпниците” не е приемлив. Те се опасяват, че Бундестагът ще бъде жестоко притиснат и че няма да намери изход да избегне превръщането на ЕС в съюз на длъжници.

Много „отстъпници” стоят на позицията да се засили строгостта на Пакта за стабилност и да се прилагат автоматични санкции за допусналите дългове държави. Освен това те искат разработване на производство по несъстоятелност за държавите и възможности за изключване на държавите нарушителки от Еврозоната. Според тях излизането на Гърция от Еврозоната няма да означава края на еврото като обща валута. Те по-скоро са убедени, че подобна стъпка ще елиминира натиска върху системата и по този начин ще я стабилизира.

Застрашават ли новините за увеличаването на спасителния фонд мнозинството на коалицията?

Годишната среща на Международния валутен фонд няколко дни преди важното гласуване в Бундестага още веднъж стресна доста от депутатите. Защото там се обсъждаше как спасителният чадър може а стане по-ефективен чрез финансово-технически трикове. Малко са онези, които разбраха как ще функционира тази „лостова система”. През Атлантическия океан към Европа прелетя само впечатлението, че ЕФФС ще продължи да бъде увеличаван – вероятно със знанието и одобрението на федералния финансов министър. Волфганг Шойбле се видя принуден да обясни, че остава на позицията горната граница да бъде 440 милиарда евро.

Федералният канцлер се опита да успокои духовете във фракцията на ХДС с още един аргумент, без да си прегради възможностите за действие в международен план. Тя заяви, че с оглед на неяснотите в ситуацията нищо не може предварително да бъде изключено като вариант и решение. Но стриктното парламентарно участие щяло да гарантира, че нищо няма да се случи през главата на Бундестага. С други думи: който иска да предотврати по-лошото, трябва да гласува „за” закона. Доста неубедително, защото мнозина от „отстъпниците” в ХДС аргументират при предварителния вот своя глас „против” именно с новите неясноти около правомощията на ЕФФС.

 

Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

Още от категорията

Напиши коментар