Страхът на Меркел от „отстъпниците”

<p>В четвъртък при гласуването на новите правомощия на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) в Бундестага черно-жълтата коалиция е изправена пред много важно решение. Важно както за Европа, така и във вътрешно политически план. За 17-те държави, членки на Еврозоната, договореното бързо увеличаване на средствата във фонда е необходимо, за да се подкрепят финансово силно задлъжнели страни, но и за да могат да се предпазят и &bdquo;здрави&rdquo; страни от последствията на една държавна неплатежоспособност. Без одобрението му от страна на Бундестага бъдещето на еврото става съмнително. За управляващата коалиция на Меркел (ХДС) обаче значение има и още един сигнал, който ще бъде даден с гласуването в четвъртък. От броя на депутатите, които ще се въздържат или ще гласуват против спасителния чадър, ще може да се прецени на каква подкрепа продължават да разчитат Меркел и правителството й в собствените им редици.</p> <p><strong>Нуждае ли се Меркел от т.нар. канцелско мнозинство?</strong></p> <p>От чисто правна гледна точка законът за увеличаването на средствата в спасителния фонд, който ще се гласува в четвъртък, е обикновен закон. Следователно, за приемането му е нужно обикновено мнозинство на присъстващите. Такова мнозинство е предвидимо дори само заради това, че Социалдемократите и Зелените обявиха, че ще подкрепят закона. Надеждността на едно правителство и способността му да налага своите решения обаче се определя от подкрепата, на която разчита в своята коалиция при такива основни решения. В политически смисъл собственото обикновено мнозинство е минимумът, но канцлерското мнозинство (половината депутати + 1), при което мнозинството от депутатите в Бундестага биха гласували в подкрепа на канцлера, би било един много силен сигнал. В Бундестага има 660 депутати. От тях ХДС и Свободната демократическа партия (СДП) разполагат с 330. За да се излъчи този силен сигнал управляващата коалиция се нуждае от 311 от своите 330 гласа. Следователно не повече от 19 депутати трябва да гласуват &bdquo;против&rdquo; или &bdquo;въздържал се&rdquo;.</p> <p><strong>Какъв е броят на &bdquo;отстъпниците&rdquo;?</strong></p> <p>Когато законът влезе в Бундестага в началото на септември ХДС и СДП направиха пробно гласуване. Тогава резултатите бяха следните: ХДС &ndash; 12 гласа &bdquo;против&rdquo; и 7 &bdquo;въздържали се&rdquo;, СДП &ndash; 2 гласа &bdquo;против&rdquo; и 4 &bdquo;въздържали се&rdquo;. Преди седмица имаше повторно пробно гласуване в ХДС, което даде по-добър резултат &ndash; 11 гласа против&rdquo; и само 2 &bdquo;въздържали се&rdquo;. Но от известните критици най-малкото Волфганг Бозбах не присъства на заседанието. СДП не проведоха повторното пробно гласуване. Обявиха, че двама от депутатите не могат да бъдат убедени да подкрепят закона.</p> <p>Ако ситуацията остане същата, коалицията би могла да постигне канцлерското мнозинство. Още повече, че дори депутатът Петер Гаувайлер, гласувал &bdquo;против&rdquo; разчита, че някои, които във фракцията протоколно са протестирали с отрицателния си предварителен вот, в момента на същинското гласуване ще подкрепят мнозинството. Според фракционните правила до сряда вечерта &bdquo;отстъпниците&rdquo; трябва да се обявят при своите фракционни ръководства.</p> <p><strong>Какви са аргументите на &bdquo;отстъпниците&rdquo;?</strong></p> <p>Разбира се, всеки депутат има различни аргументи за негативния си или въздържащ се вот. И все пак аргументите имат две общи пресечни точки: от една страна критиката е насочена срещу слагането на дълговете на всички държави членки на ЕС в един кюп. От друга страна, голяма роля играе опасението, че Гърция въпреки новите милиарди помощи няма да се изправи на крака. Все пак в четвъртък няма да се гласува поредната финансова подкрепа за Гърция. За критиците на закона обаче спасителният чадър е нещо като отворена врата, през която задлъжнелите държави непрекъснато ще получават нови и нови пари, които Германия ще трябва да осигури.</p> <p>&bdquo;Дългове не могат да се преборят с нови дългове&rdquo; &ndash; това е изречението, което повечето &bdquo;отстъпници&rdquo; най-често произнасят. Те се страхуват, че Еврозоната ще се превърне в един гигантски Съюз за гарантиране на дългове, т.е. точно обратното на това, което беше обещано на германците при въвеждането на еврото, а именно стабилна валута, която ще функционира по правилата на германската марка и изрична забрана отговорността за дълговете на една държава да бъде прехвърляна върху други. Освен това чрез Пакта за стабилност и растеж и Маастрихтските критерии трябваше да се предотврати натрупването на прекомерни дългове на отделните страни. Според &bdquo;отстъпниците&rdquo; с увеличаването на фонда на общо 750 милиарда евро и разширяването на правомощията му &ndash; особено що се отнася до възможността да се изкупуват държавните заеми на задлъжнелите страни, ЕФФС, който е една люксембургска целева общност, ще продължи да трупа проблеми върху плещите на германския данъкоплатец. Аргументът, че Бундестагът трябва и в бъдеще да подкрепя подобна политика, защото така ще държи в ръцете си един влиятелен контролен механизъм, за &bdquo;отстъпниците&rdquo; не е приемлив. Те се опасяват, че Бундестагът ще бъде жестоко притиснат и че няма да намери изход да избегне превръщането на ЕС в съюз на длъжници.</p> <p>Много &bdquo;отстъпници&rdquo; стоят на позицията да се засили строгостта на Пакта за стабилност и да се прилагат автоматични санкции за допусналите дългове държави. Освен това те искат разработване на производство по несъстоятелност за държавите и възможности за изключване на държавите нарушителки от Еврозоната. Според тях излизането на Гърция от Еврозоната няма да означава края на еврото като обща валута. Те по-скоро са убедени, че подобна стъпка ще елиминира натиска върху системата и по този начин ще я стабилизира.</p> <p><strong>Застрашават ли новините за увеличаването на спасителния фонд мнозинството на коалицията?</strong></p> <p>Годишната среща на Международния валутен фонд няколко дни преди важното гласуване в Бундестага още веднъж стресна доста от депутатите. Защото там се обсъждаше как спасителният чадър може а стане по-ефективен чрез финансово-технически трикове. Малко са онези, които разбраха как ще функционира тази &bdquo;лостова система&rdquo;. През Атлантическия океан към Европа прелетя само впечатлението, че ЕФФС ще продължи да бъде увеличаван &ndash; вероятно със знанието и одобрението на федералния финансов министър. Волфганг Шойбле се видя принуден да обясни, че остава на позицията горната граница да бъде 440 милиарда евро.</p> <p>Федералният канцлер се опита да успокои духовете във фракцията на ХДС с още един аргумент, без да си прегради възможностите за действие в международен план. Тя заяви, че с оглед на неяснотите в ситуацията нищо не може предварително да бъде изключено като вариант и решение. Но стриктното парламентарно участие щяло да гарантира, че нищо няма да се случи през главата на Бундестага. С други думи: който иска да предотврати по-лошото, трябва да гласува &bdquo;за&rdquo; закона. Доста неубедително, защото мнозина от &bdquo;отстъпниците&rdquo; в ХДС аргументират при предварителния вот своя глас &bdquo;против&rdquo; именно с новите неясноти около правомощията на ЕФФС.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>