Случаят "Чан" – класическа съдебна грешка

<p>Всъщност реабилитацията си Чан Ко Чънг дължи на своите родители и най-вече на баща си Цзян Чжъ Ан, който обаче не доживял този момент&nbsp;&ndash; той починал миналата година. Родителят години наред се обръщал към различни инстанции, убеден в невинността на сина си, твърди в. "Чайна Пост". Най-накрая през юни 2010 г. новото разследване е подето след препоръка на агенция "Контрол Юан"&nbsp;&ndash; институцията, която извършва контролни функции на различните клонове на властта. Някои я сравняват със Сметната палата в отделните държави, а други с омбудсман.<br /><br />Повторно разследване е установило противоречия<br /><br />в събраните факти, а експертизата в чужбина с използване на ДНК тест и други нови методи изведе следствието до истинския извършител на престъплението. Навремето е имало изобличаващи го факти, но просто не е имало кой да ги види.<br /><br />Чан Ко Чънг е арестуван на 12 септември 1996 г., след като останките на момичето са били намерени в канализацията до тоалетната във военна част на ВВС. В кошчето е открита тоалетна хартия, напоена с кръвта на убитото момиче. Върху хартията обаче е намерена и семенна течност на Чан, което кара следователите да стигнат до извода, че той е изнасилвачът и убиецът и да предявят срещу него съответните обвинения. На 13 август 1997 г. Чан е екзекутиран.<br /><br />Съвременните методи и технологии за разследване, използвани сега, но недостъпни за страна като Тайван при предишното следствие, установили, че капките от семенна течност на Чан Ко Чънг, паднали върху парчето хартия, са последица не от изнасилване, а от мастурбиране на курсанта. В суровия армейски живот някои естествени нужди се задоволяват и на такова място, нищо че там е извършено престъпление, чиито следи първоначално Чан не забелязал. По използвания за убийството нож, по хартията с кръвта на момичето не са открити никакви отпечатъци или следи от Чан. Нещо повече, на местопрестъплението има следи от дланта на друго лице, което е било заподозряно, но заради невежеството, неопитността или предубедеността на следователите те са пренебрегнати и това лице отървало кожата&nbsp;&ndash; става дума за Су Цзюн Чоу, редник от охраната на военната част, където е станало престъплението. Така или иначе второто следствие установява категорично, че Чан не е извършител на престъплението.<br /><br />Освен това бе доказано, че Чан е бил измъчван, за да поеме вина за деяние, което не е извършил, твърди в. "Тайпей Таймс". Всъщност за изтезанията той е написал още приживе на родителите си, които настояли тези му твърдения да се проверят. Според "Контрол Юан" второто следствие установило, че курсантът летец<br /><br />бил измъчван без прекъсване в продължение на 37 часа<br /><br />от 14 служители на контраразузнавателната служба към ВВС. Бил е измъчван с ток, бил е лишаван от сън, след като е бил подложен на изнурителни физически действия. Очите му били изложени на осветяване с мощни лампи. Карали го дори да гледа видео с дисекция на тленните останки на момичето. Всичко това трябвало да го пречупи, за да направи признания, които в крайна сметка са довели до смъртната присъда и екзекутирането му.<br /><br />Су Цзюн Чоу е арестуван този януари, а през март срещу него са предявени обвинения в убийство. Без да е бил измъчван или върху него да е извършен какъвто и да е натиск, той признал пред разследващите, че е изнасилил и убил момичето, чийто баща впрочем е работил в магазин във военната част. Най-поразяващото е, че той е направил същото самопризнание и при първото разследване&nbsp;&ndash; това е станало три месеца преди екзекутирането на Чан. Следователите обаче игнорирали самопризнанието му, позовавайки се на медицински доклад, според който Су Цзюн Чоу бил с психически отклонения. Още по-смайващо е, че разследващите не взели пред вид отпечатъци от дланта му, намерени на местопрестъплението. Разследващите били убедени, че престъплението е извършено от Чан. Су Цзюн Чоу отървал кожата, но след освобождаването му изнасилил други две 5-годишни момичета, заради което е осъден през 2003 година. Миналата година той бе пуснат от затвора. Впрочем медицински тест потвърдил, че е педофил. Оказало се, че бил жертва на домашно насилие и е бил принуждаван да помага на баща си да убива дневно по 200&ndash;300 гъски.<br /><br />Парадоксите обаче не свършват дотук&nbsp;&ndash; обвинението иска 20 години затвор за него, доколкото "частично е признал" деянието, а и заради "леки психични разстройства". Така престъпникът остава жив, докато невинната жертва се прости с живота си. Случаят просто е класика за съдебна грешка.<br /><br />След като получава реабилитиращата присъда за сина си, майката Ван Тай Лен сподели пред журналисти, че е удовлетворена от изчистването на името на сина й. "Ще занеса оправдателната присъда на гробовете на моя син и на съпруга ми, за да почиват в мир", кротко заяви изстрадалата жена Тя все пак подчерта, че за съжаление възстановяването на справедливостта не може да върне сина й. В тази връзка тя заяви, че ще продължи да търси отговорност и официално извинение от лица, замесени в манипулацията и съдебната грешка, която толкова трагично се стовари върху семейството й.<br /><br />Противно на логиката, случаят "Чан" не доведе до протести срещу<br /><br />смъртното наказание в Тайван<br /><br />Тайван е страна, в която тази мярка широко се прилага (същото е и в социалистически Китай, който обаче не признава капиталистически Тайван за държава на китайците). През 80-те и 90-те години на миналия век в Тайван са извършени 505 екзекуции, припомня Би Би Си. Миналото десетилетие обаче цифрата падна значително&nbsp;&ndash; до 36. До голяма степен това се дължеше на започналия дебат дали да се запази смъртното наказание. Този пък дебат е породен от влиянието на либералните ценности и особено на американската политическа култура в Тайван. Дори през 2005 г. бе въведен 4-годишен мораториум върху изпълнението на смъртните наказания. Като най-тежка санкция се предлагаше доживотна присъда. Властите и повечето правозащитни организации са за отмяната и предишната правосъдна министърка Ван Чън Фън поведе кампанията да се удължи мораториумът. Тя обаче удари на камък в лицето на роднините на жертвите на престъпленията, а и на общественото мнение. Допитванията показват, че две трети от тайванците искат смъртното наказание. Заради отказа да подпише екзекутирането на 44 осъдени на смърт Ван Чън Фън трябваше да подаде оставка през 2010 г. По повод грешката с Чан в. "Чайна Пост" изтъкна в либерална по дух редакционна статия, че смъртното наказание потенциално може да обрече на смърт невинен човек. Ако я нямаше тази мярка, реабилитираният Чан сега щеше да се радва на живота. Но подложен на обществен натиск, новият правосъден министър Тзънг Юнг Фу възобнови екзекуциите. Този март бяха разстреляни петима затворници, осъдени на смърт. Екзекутирането си очакват още 40 осъдени.</p> <p><em>Текстът е публикуван във <a title="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10171&amp;sectionid=5&amp;id=0001501" href="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10171&amp;sectionid=5&amp;id=0001501">в. "Сега"</a>.</em></p>