- 10 Sep 2020
- 143
- 7
От днешната преса бихме откроили един коментар на социолога Андрей Райчев във в. Труд и радио Дойче веле, който публикуваме по-долу:
За “разпад на демокрацията” има два белега: а) силен - да няма свободни избори б) слаб - властта да се изземе от НС. Първото не ни застрашава - българите никога няма да се разделят с правото си да гласуват както решат (вкл. с “правото” да си продадат гласа, за съжаление). Но във второто сме нагазили, засега само до колене, обаче вървим решително напред.
<br /><strong>1. Изгражда се отношение към народните представители като към вид служители, и то мързеливи.</strong><br /><br />Най-първо тук е безобразното изискване те през цялото време да седят в залата, сякаш са момчета и момичета от рецепцията. Защо сме се вторачили в гласуването с чужди карти? Какво ни грее дали еди-кой си гласува лично в залата, или с SMS от Хасково? Та 99% от законите се обсъждат съществено в комисиите. Членовете на други комисии не знаят нищо за “т. 3, ал. 2” от закона за пътищата. Те вярват на съпартийците си от “комисията по пътищата” и гласуват като тях.<br /><br /><strong>2. Новата председателка на НС се изживява като началник на депутатите.</strong> Да оставим нейните лични културни липси, които тя следва енергично да прикрива. По-лошото е, че главната си задача тази дама схваща като задължение да пази властта ОТ парламента, а не да пази властта НА парламента. Дотам, че се чудя дали би могла да разбере смисъла на последното изречение... И това в медийния месец на ГЕРБ. А какво ли ни чака, когато скоро на вятърничавите българи им поомръзне сегашният политически брак?<br /><br /><strong>3. Въвеждат се правила, които “уточняват” конституцията.</strong> Що за абсурд е да се забрани на депутатите да образуват нови групи? Кой стои над волята им? И как нашият сенат, т. е. Конституционният съд, проспива това грубо погазване на главния закон? Слава Богу, този съд отмени друго малоумие: опитът да се ограничат правата на депутати с агентурно или офицерско (в ДС) минало. Т.е. опитът някой вместо народа да каже кой да го представлява.<br /><br /><strong>4. Върхът на всичко е всеобщата радост от падането на имунитети.</strong> Имунитетът пази главно опозицията и следователно нашата свобода. Ако кабинетът получи неограничено право да репресира депутати, колко от арестуваните ще са от опозицията и колко от мнозинството?<br /><br /><strong>Играем си с огъня, хора</strong><br /><br />Най-сетне искам да напомня гнева народен срещу г-н Доган, отпреди няма и 6 месеца. Човекът каза, че никакви депутати нищо не решават, а управлява той. Истината възмути милиони. Правилно ги възмути. Но излиза, че възмущението не е от въпросната практика, а от това, че го е казал турчин. Защото същото правят (без да казват) и г-н Борисов, и г-н Сидеров...<br /><br />Голямата опасност е да си докараме президентска република (т.е. пряко избиране от хората на министър-председател). Исторически нашата страна тежнее към лична власт. Историята започва веднага след Освобождението и “пълномощията” на Александър Батенберг. После към Първата световна война цялата власт се концентрира от цар Фердинанд I. Същото става постепенно между двете войни: лична власт на Борис III. Да не говорим за режимите на Вълко Червенков и Тодор Живков. И във всички тези случаи нещата завършват катастрофално.<br /><br /><strong>След личен режим трева не никне - не само в България, но особено в България.<br /><br /></strong><br /><br />
