Реквием за Б. Ц.

<p><strong>Наричаха го "скандален журналист", без да е написал нито една статия, без да е направил нито един материал. </strong>Работата му беше да се сдушава с притежатели на малки медии и да прави игрите на късмета, за да лови балъци<br /><br />Наградите, които даваше в кабеларки и маргинални радия, стигаха до стотици хиляди лева. Правеше се, че раздава пари, по-големи от стойността на медията, в която работеше. Колкото и нормалните журналисти да обяснявахме, че такава награда не може да съществува и не се рентира, толкова повече ставаха балъците.<br /><br />Номерът беше прост - Цанков обявяваше голяма награда от 5000 лева при положение, че самата му продукция струваше не повече от 50. И чакаше балъците да захапят. Хората се обаждаха, Цанков подбираше един от тях, обясняваше му, че "знаеш как стават нещата", и караше човека да му прати половината пари по пощата със запис, а цялата сума да изчака да му бъде пратена. Хиляди хора се връзваха на това, както се връзват на обикновените телефонни измамници. <strong>Б.Ц. печелеше от това, че хората "знаеха" как стоят нещата "в далаверата".</strong> На групи после идваха в Дарик радио да се оплакват как Цанков ги е завлякъл. Носеха си бележките от записите на парите, които му бяха пращали. Един от тях, от Стара Загора, беше загубил заради игрите на Цанков къщата си, жена си, а местни мутри го търсеха, защото бе взел пари назаем от тях.<br /><br />Така се стигна до натрупването на името Б.Ц. и първоначалния му капитал. По късно същият се замеси с игри около Клюна и компания. <strong>Заиграването обаче с истински бандити и това, че никой не успя да каже какво точно работи Б.Ц. и никой не го питаше откъде вади 1000 лева за охрана всеки ден - ето това го уби.</strong> Съдът - той уби "скандалния журналист". По непотвърдени данни от 16 дела на Б.Ц. само по едно е осъден, разбира се, условно. У нас усещането за недосегаемост го има и при орлите, и при хлебарките<br /><br />Остана тайна как обществени фигури и собственици на малки медии оставиха Б.Ц. да си разиграва коня и дори го защитаваха. Предполага се, че Б.Ц. делеше с тях доста пари - не само тези на балъците, ами и на наивни бизнесмени като Ваня Червенкова. Обещаваше реклама, твърдеше пред хора от провинцията, че всички билбордове в София са негови.<strong><br /><br />Имаше контакти с много известни имена от медиите, които го закриляха и дори не пускаха материали срещу Б.Ц.</strong><br /><br />А хората просто се страхуваха от него, което беше много жалко за същите тези хора. Но в държава, в която не знаеш кой кой е, всеки, който кара джип, е опасен. И е лесно да повярваш, че Б.Ц. наистина има връзки в подземния свят. Както казваше една готина малка мутра - "ние сме ебати бандитите, представяш ли си..." До деня, когато същият се забърка и самопохвали с геройства и познанства, които нямаше. <strong>Ако Георги Стоев беше убедителен луд, Б.Ц. се помисли по едно време за истински играч сред престъпните занимания на големите момчета.</strong> И те го свитнаха. Те винаги раздават правосъдие - късно или не. А можеше да оцелее с една малка присъда, която да му покаже къде му беше мястото. Но правосъдието закъсня, а лошите момчета винаги ще изпреварват това правосъдие.<strong><br /><br />Медиен мошеник, това беше Б.Ц.</strong><br /><br />И доколкото играеше тази своя роля добре пред загубеняците от провинцията, същата не му се получи, когато почна да се хвали с познанства и да прави "разкрития". Предполага се, че е изпълнявал нечия дребна поръчка. Той можеше добре тези неща - особено му се удаваше да се прави, че разговаря с "големите на деня" пред балъците, които го гледаха като едра риба и които той успиваше.<br /><br />Хората, прецаканите от Б.Ц. с по някой лев, са много. Те отново виждат в неговото убийство липсата на държава и дори потвърждение за това колко беше "важен". Щеше да е смешно, ако не беше глуповато тъжно. Бог да го прости момчето, той наистина си мислеше, че балъците нямат край, и беше прав. Но играта, мошенико, рано или късно свършва.</p>