Разколът на Америка

Снимка: Ройтерс

Известният американски журналист и писател Джордж Пакър публикува в списание The Atlantic статията „Как Америка се раздели на четири части“ (How America Fractured into Four Parts). Пакър пише: „Народът на Съединените щати няма нито общи цели и ценности, нито даже обща история и национални идеи“. Той различава четири типа американци и четири Америки:

1. „Свободната Америка“ (Free America). Това са американците, които вярват в консервативните идеали.

2. „Умната Америка“ (Smart Americа), или либералната образована среда.

3. „Истинската Америка“ (Real America). Това според Пакър е „солта на земята“, където хората се отнасят скептично към глобалния световен ред.

4. „Справедливата Америка“ (Just America). Това е поколението на миленалите, загрижено за расовото и социално неравенство.

Всяка от тези Америки „назначава свои победители и губещи“. В „Свободната Америка“ победители са съзидателите, а губещи са тези, които искат да поставят останалите в постоянна зависимост от правителството. В „Умната Америка“ победител е меритокрацията, а губещи са необразованите хора. В „Истинската Америка“ победители са трудолюбивите бели християни, а губещи са предателските елити, заразяващи народа с желанието си да разрушат страната. Пакър счита, че това разделение се е формирало в течение на дългогодишната конкуренция между републиканците и демократите. До края на 60-те години на ХХ век, според мнението на автора, е имало ясно изразена разделителна линия между двете партии. Републиканците са защитавали идеята за индивидуално предприемачество, а демократите за социалната солидарност. 70-те години слагат край на следвоенната двупартийна Америка, а заедно с нея и на двата относително постоянни разказа: стабилното придвижване напред на републиканците и умереното, без излишни трусове, разклащане на основите в името на справедливостта, от демократите. На тяхно място възникват, според Пакър, „четири конкуриращи се разказа“ и нов разкол „по двете страни на тази пропаст, която е разделила страната на две“.

„Свободната Америка“ през последния половин век беше най-влиятелна в политическо отношение. Нейна опора са либертарианските идеи. Либертарианската свобода е негативна свобода, основаваща се на принципа „не ми се натискай“ (don’t tread on me). Култова книга за либертарианците е романа на Айн Ранд „Атлас изправя рамене“, където се възпява „американския мит за човека, който сам се е изградил, самотният пионер на равнините“. При Роналд Рейгън, привърженик на „Свободната Америка“, бяха унищожени профсъюзите и закрити социалните програми. Настъпи епохата на монополите Walmart, Citigroup, Google, Amazon, JP Morgan и Standart Oil. Милиардерите либертарианци Чарлз и Дейвид Кох, инвестираха средства в политическите кампании на „Свободна Америка“, действайки като представители на корпоративната власт. Причина за краха на тази Америка, смята Пакър, става лежащият в основата ѝ кланов капитализъм и упадъка в качеството на лидерите ѝ. И когато „новата икономика на знанието създаде новата класа американци: мъже и жени с висше образование, имащи опит в боравенето със символи и цифри“, тогава на преден план излезе „Умната Америка“. За това бе необходима и подкрепата на правителството, за да може всички да имат равни шансове за просперитет.

В политическо отношение „Умна Америка“ започна да се асоциира с Демократическата партия, но това доведе до нейното откъсване от народа. „Ако Демократическата партия бе приела, че закриването на заводите през 70-те-80-те години е стихийно бедствие, ако беше станала глас на милионите работници пострадали в резултат на деиндустриализацията, в условията на нарастваща икономика в сферата на услугите, тя би могла да стане многонационална партия на работническата класа, която съществуваше до 30-те години“. Обаче това не стана и „белият Юг“ напусна Демократическата партия и „Умната Америка“. „Умните“ американци вярват в институциите и подкрепят американското лидерство във военните съюзи и международни организации, но те не харесват патриотизма. Пакър пише, че за тях това е „неприятна реликва от предишните, по-примитивните времена, нещо като цигарения дим или надбягванията с кучета“. „Истинската Америка е едно провинциално село, където всеки си знае работата и никой няма повече пари от другите“, казва той. През есента на 2008 г. Сара Пейлин, кандидат от Републиканската партия за вицепрезидентския пост, заяви, че „всичко най-хубаво в Америка се намира в тези малки градчета, които аз наричам истинската Америка“. Политическата кариера на Пейлин се провали, но изпускайки знамето на „Истинската Америка“, то бе подхванато от Тръмп.

Най-антисемитската сила е „Справедливата Америка“, в която се вля поколението на миленалите и активистите от BLM. Тях ги обединява протеста срещу „всеобхватния ад на бялото превъзходство... против Америка, като единна зловредна сила, превъзхождаща всяко друго зло на земята“. В условията на отсъствие при тези четири Америки на общи цели и ценности, Джордж Пакър не вижда изход от социалния тупик, в който се е оказала страната. Обяснение на това как се е създала толкова разделена в социално-културно отношение нация, той също няма. Няма и рецепта за преодоляване на разединението на населението.

Американският историк Питър Турчин обяснява феномена на социалния разкол в Америка със „свръх-производството на елити“ и самоизолацията на върховете от останалите членове на обществото. Той пише: „Ситуацията става толкова екстремална, че подкопава социалните норми и започва разпад на институциите“. Тревожен знак за САЩ е и задълбочаващото се политическо напрежение в армията. Американският политолог, емигрант от СССР, Дмитрий Саймс смята, че победата на Джо Байдън на изборите през 2020 г. е задълбочил разкола в обществото, тъй като цялата политика на демократите е насочена към разделянето на обществото на категории по расов, класов и морално-идеологически признаци. И това, което е добро за едни групи, се смята за недопустимо от другите групи. Тръмп, който се върна в политиката, няма да може да преодолее този разкол. Връщането на републиканците в Белия дом ще означава загуба за „Умните“ и „Справедливата Америка“, но те без борба, която може да прерасне в пълноценна гражданска война, няма да сдадат своите позиции.

Превод от руски: Никола Стефанов