На първия работен ден от 2011 г. президентът Георги Първанов подписа Указ №2 за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИД на ЗСВ). В съобщението на президентския сайт се казва, че държавният глава подкрепя мерките на законодателната власт за продължаване на реформите в съдебната система. Припомням, че точно преди Коледа парламентът ударно прие промените в ЗСВ, с които създаде дълго дискутираните специализиран наказателен съд и специализирана прокуратура на по две инстанции. Няма да се връщам върху споровете около смисъла и икономическата обоснованост на специализирания съд. Само ще кажа, че вносителите на законопроекта предвиждаха той да се занимава не само с организираната престъпност, но и с дела на депутати, министри, магистрати и висши чиновници, но това не беше прието. За по-голямата част от обществото – сигурна съм, че стана ясна истинската причина за създаването на специализирания съд: провалите на правоохранителните органи. Но да се върна на новия съдебен орган. Според приетия текст компетентността на специализирания наказателен съд се определя със закон. Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд и седалището му е в София. Състои се от съдии и се ръководи от председател. Разглежда делата в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закона е предвидено друго. Съставът на съда се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.
Първанов толерира намесата на изпълнителната в съдебната власт

Специализираният наказателен съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. Председателят на специализирания наказателен съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.

Депутатите решиха още Столичният общински съвет (СОС) да прави предложения за съдебните заседатели за специализирания наказателен съд. Това предизвика критики от страна на опозицията. Депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов направо посочи този текст като пример за политически елемент в ЗСВ. Предложението беше защитено от вносителите с аргумента, че е продиктувано единствено от желанието за ясно разделение на съдебната и изпълнителната власт и ограничаване на възможностите за намеса на изпълнителната власт в кадровата политика на съдебната власт.

Дали на практика идеята СОС да предлага съдебни заседатели за специализирания съд ще доведе именно до изпълнение на това желание, ще проличи в бъдеще.

По-важен е въпросът

дали наистина в променения ЗСВ се ограничават възможностите на изпълнителната власт да кадрува в съдебната система.

Единият път за оказване на натиск и за ограничаване на независимостта на съдебната власт е приетата разпоредба (чл. 26а) членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да предприемат необходимите действия за получаване на достъп до класифицирана информация. В случай че някой от членовете на ВСС не получи такъв достъп, той не може да участва в заседанията, когато се обсъждат материали и документи, съдържащи класифицирана информация, и не се запознава с тях. Разрешението за достъп се издава от ДКСИ, а проверката за надеждност се извършва от ДАНС.

Предложението ДАНС, която е подчинена на изпълнителната власт (в лицето на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов), да проверява състава на ВСС за надеждност предизвика обществен дебат още преди влизането на законопроекта в парламента. Противопоставиха му се не само от опозицията, но и висши магистрати и представители на съдебната система, както и неправителствени организации. ГЕРБ бяха обвинени във въвеждане на „милиционерски похвати”, в поставяне на върховния орган на съдебната власт в пълна зависимост, та направо във възкресяване на времената отпреди 1989 г., когато БКП и ДС командваха и контролираха съдебните органи.

В пленарната зала Мая Манолова от КБ заяви, че това е форма на контрол и средство за натиск. „Няма как да не кажем, когато анализираме разпоредбата на това предложение за промяна, че с този текст се внася зависимост в дейността на членовете на ВСС от органите на изпълнителната власт, и то на такива органи, които изобщо не подлежат на съдебен контрол”.

Имаше съмнения, че заради този текст, който според опозицията е „на ръба на конституционализма”, президентът може да наложи вето на закона.

Но той не го направи, а на официалния сайт на президентството беше съобщено, че „ще направи необходимите консултации”,

за да се прецени дали новото изискване за получаване на достъп до класифицирана информация от членовете на ВСС не нарушава принципите на разделение на властите. „Поставянето на упражняването на правомощията на Висшия съдебен съвет в зависимост от актове на изпълнителната власт може да се тълкува като опит за намеса в дейността и поставяне под контрол на кадровия орган на съдебната власт”.

Може би беше по-редно Първанов да направи консултациите си, преди да подпише указа... Нейсе.

Има обаче и втори начин за намеса на изпълнителната власт в работата на съдебните органи – чрез кадровата политика. А него Първанов и юридическият му екип или не са го забелязали, или нарочно са го подминали с мълчание.

За какво става дума?

Досега административните ръководители на съдилища, прокуратури и следствени органи и техните заместници се избираха с мнозинство на ВСС след тайно гласуване. Членовете на ВСС вече ще гласуват явно съгласно допълнението в чл. 171, ал. 1. В мотивите на вносителите е записано, че това изменение се прави за осигуряване на максимална прозрачност при назначаването на ръководна длъжност в органите на съдебната власт. В Конституцията изрично било записано, че с тайно гласуване се избират единствено председателите на ВКС и на ВАС и главния прокурор, а не всички административни ръководители на съдилища, прокуратури и следствени органи. Но за всеки демократично мислещ човек въвеждането на явно гласуване при избора на магистрати противоречи на демократичното разделение на властите, защото може да се тълкува като инструмент за натиск и контрол над съдебната власт, който отнема от нейната независимост и свобода.

Досега имаше четири варианта един магистрат да се кандидатира за административен ръководител (или заместник на административния ръководител) на съдилища, прокуратури и следствени органи. Предложения пред компетентната Комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи можеха да се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател (т.е. самономинация); от не по-малко от една пета от членовете на ВСС; от министъра на правосъдието; от висшестоящия административен ръководител.

Отсега нататък, съгласно приетите промени в закона, самономинацията продължава да е валидна, но отпада правото на членове на ВСС да издигат кандидатури за административни ръководители на съдилища, прокуратури и следствени органи и техните заместници. Отпада това право и за висшестоящите магистрати. Един председател на окръжен съд например продължава да може да прави предложения само за своите заместници и за съдиите в окръжния съд, който ръководи. Той вече няма да може да прави предложения за председатели на по-долните съдилища – районните, влизащи в обхвата на окръжния съд. Един председател на апелативен съд пък няма да може да номинира кандидат за председател на по-долен съд. Включително и председателите на двата върховни съда и главният прокурор ще могат да номинират единствено своите заместници и съответно съдии и прокурори в органите, които ръководят. Доста абсурдна ситуация, която в парламента бе обяснена с желанието да се премахне неравнопоставеността на кандидатите – едни се самопредлагат, а други са предложени от висшите началници или от поне петима членове на ВСС. Сега се въвеждало конкурсното начало за всички постове и се насърчавала състезателността, т.е. самопредлагането...

Съмнително дали това са били единствените мотиви на вносителите на законопроекта. Ако бяха водени само от принципи и добри намерения, защо не ограничиха и възможността на правосъдния министър да предлага свои кандидатури за ръководни постове в съдебните органи?

Съгласно приетия през 2006 г. чл. 130а (т. 3) от Конституцията министърът на правосъдието може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи. Подразбира се, че той може да номинира и лица за административни ръководители на съдилища, прокуратури и следствени органи.

Какво излиза?

Че кадровата политика в съдебната система до голяма степен е в ръцете на министъра на правосъдието, който пък се съобразява, както е известно, с политиката и целите на правителството. Не бих искала в случая да персонифицирам, защото не е важно дали министър е Маргарита Попова или друг човек, дали управлява ГЕРБ или друга партия. Проблемът е принципен.

А еднозначният отговор на поставения по-горе въпрос е, че с промените в ЗСВ не се ограничават възможностите на изпълнителната власт да упражнява натиск върху съдебната система и да кадрува в нея.

И да се върна на президента Първанов и юридическия му екип.

Поради некомпетентност ли не съзряха капаните в новоприетия закон за съдебната власт? Или поради някакви задкулисни договорки с Бойко Борисов си затвориха очите и го пуснаха да мине?

Впрочем показателно е, че и от опозицията в парламента никой не реагира на това, че правителството в комбинация с ДАНС може без каквото и да било закононарушение да държи на къса каишка магистратите с обещания за бляскава кариера и заплахи за отнемане на достъпа до класифицирана информация или за понижаване и уволнение.

Не може в правова и демократична държава изпълнителната власт да държи така показно и тоягата, и моркова за съдебната власт.

Още от категорията

1 коментар/a

Brad Pit на 10.01.2011 в 22:53
Чудесен анализ на проблеми в съдебната власт, които въобще не се решават от промените в закона. Обратното. Но тя и целта е друга - да се подсигури надничането и натискането на изпълнителната власт върху съдебната. Просто и ясно.

Напиши коментар