В тази случка не е толкова важно колко пари ще бъдат отпуснати за земеделието в България. По-важното е, че в българското правителство работят министри, за които не е никакъв проблем да подпишат какъвто и да било документ, а след това да се отметнат на 180 градуса. Едва ли някой се съмнява, че Найденов и Дянков са подписали споразумението с пълното съзнание, че два месеца по-късно ще се отметнат. За правителството и Бойко Борисов беше важно да няма протести преди изборите. Това беше причината бюджетът за 2012 г. да бъде крит до последния ден на законовия срок, в който трябваше да бъде внесен в Народното събрание. Последният ден в този срок беше 31 октомвври, а вторият тур на изборите приключи на 30 октомври.
Следизборно омерзение изпитаха и работещите в Министерството на отбраната, които разбраха, че обещаните от военния министър Аню Ангелов бонуси за военните и цивилните служители в системата няма да бъдат платени. Оказа се, че след изборите Ангелов разбрал, че липсват достатъчно средства, за да бъдат раздавани бонуси. Сега във военните поделения имало масово недоволство заради неспазеното обещание.
Същото се случи и с обещаното от соцалния министър увеличение на пенсиите, което беше отложено за 2013 година.
На протест излязоха и работещите в БАН, които също не бяха информирани, че бюджетът им за 2012 г. ще бъде два пъти по-нисък от този през миналата година. По всяка вероятност през следващите седмици упреците към правителството ще бъдат подхванати и от други работещи в държавния сектор или зависещи от публичното финансиране.
Ако бюджетът беше внесен в средата на октомври, както се случва обикновено, то още преди първия тур на изборите правителството щеше да се окаже заобиколено от недоволни и протестиращи граждани, а изборният резултат можеше да бъде далеч по-различен. Едва ли синдикатите в БДЖ щяха да изчакат да минат изборите, за да протестират, ако преди изборите управляващите не ги бяха излъгали, че ще правят постепенна реформа в изпадналите в технически фалит железници.
В никакъв случай не оспорвам намеренията на правителството да прави радикална реформа в БДЖ или където и да е другате. Точно обратното – това правителство до момента не е направило нито една съществена реформа в нито един сектор на обществения живот и това е един от най-големите му дефекти. Това, между другото, е и причината за още по-високата цена на реформите, които така или иначе трябва да се направят. Проблемът в случая е, че преди изборите управляващите не само че не уведомиха избирателите за намеренията си, но и директно ги излъгаха. Вместо да искат вот на доверие от хората за тежките реформи, които предстоят, те предпочетоха да говорят, че сме най-добрите в Европа и че едва ли не благодарение на тях сме единствената страна в ЕС, която е излязла от кризата.
Миналата година бившият вече премиер на Гърция Георгиус Папандреу постави ултиматум на избирателите си. Преди местните избори в южната ни съседка, които се проведоха по време на един от пиковете на дълговата криза, той заяви, че ако партията му не получи доверието на мнозинството от гражданите за тежките реформи, които предстоят, ще подаде оставка като премиер и ще насрочи предстрочни парламентарни избори. След това управляващата партия ПАСОК спечели местните избори с убедително мнозинство и изпълни част от намеренията си за съкращаване на разходите.
Същото можеше да направи и Бойко Борисов. Само че той предпочете да лъже, че всичко е наред и че най-тежките моменти от кризата вече са минало. Преди изборите управляващите пропуснаха възможността да си осигурят доверието на гражданите, което е в основата на провеждането на каквито и да било реформи. Защото всяка реформа е обречена на провал, ако смисълът й не бъде разбран от хората. Провалът е още по-сигурен, ако преди да започне реформата, хората са били излъгани, че тя няма да се случи.
4 коментар/a