Но освен това покрай Девети септември става дума и за избор на култура, включително и духовна. А това засяга личността не по малко от колектива и затова е тема, надминаваща по важност дори геополитиката. И ако човек иска да има принципно (независимо) отношение към „Девети септември“, той трябва да помисли какъв е този исторически процес, в който той, като част от някое общество, е взел участие. Значи първият и главен въпрос относно датата напомня за класическото „Познай себе си“ и гласи: „В кое общество участвам аз?“
Ако човек мисли, че участва най-вече в „световното общество“, значи ако се чувства космополит, отговорът е лесен: „Не харесвам социализма, защото тогавашното положение беше полувоенно (със съответстващите ограничения), а войната в крайна сметка беше загубена.“ Значи – човекът съжалява, че се е оказал губещ. Въпросът за същността на социализма и капитализма му е безинтересен, той иска успех.
Ако пък човекът иска да принадлежи към общността на „страната“ си, тогава той няма да се притеснява толкова за загубената война, колкото за това, дали страната му е имала полза от случилото се през 45-те години. Това е много мъчен въпрос, защото няма как да се провери какво би било, ако нещата се бяха развили по друг начин. Ако Германия (тази част на Запада) беше спечелила? Защото тогава светът сигурно пак щеше да се раздели на две, но столицата на Изтока щеше да е Берлин, а не Москва. И каква щеше да ни е ползата да станем част от едно фашизирано, открито расистко общество?
Но въпросът е труден и по друга причина – заради това, че днес все още не се знае (или няма единодушие) какво ще рече, да си човек от „тази страна“. Накратко, няма единодушие по въпроса „Що е България“. Ако някой мисли, че България е, въпреки всичко, страна, която се модернизира, желае прогрес (по отношение стандарта на живот) и се доближава до „най-развитите“, то и социализмът не би трябвало да му изглежда голяма беда – имаше индустриализация, урбанизация, всичко се електрифицира, построиха се детски градини, училища и болници, монархията беше премахната, а Църквата – почти забранена.
Но ако мисли, че България, това е „завещаното от бащи и деди“, тогава ще трябва да каже кое е онова, което трябва да се вземе от предните поколения – защото не може всичко. Най-напред, без съмнение, езикът. А териториите, на които се е говорел той? Те не винаги са били част от държавата, но и там се е говорело на български, издавали са се книги, имало е обществен живот на „този народ“.
Но може би и монархията (България стана република в средата на ХХ в., преди това не е била)? Също и религията. А дали Църквата да е независима (автокефална)? И по този въпрос не всички мислят едно и също. При социализма езикът беше, общо взето, съхранен, а въпросите за териториите, монархията и религията – замразени за неопределено време.
През 2000-та година в Народното събрание беше гласуван някакъв декрет с много кратък текст, където се казваше, че „комунизмът“ (държавният социализъм) в България през изминалите десетилетия е бил „незаконен“. И все пак не може да се отрече, че е имало конституция, редовни избори, функциониращи държавни институции и т.н. От това решение впрочем следва, че законна е била монархията, тоест предишният политически режим; и че законен държавен глава през цялото това време е бил не друг, а Симеон II Сакскобургготски. Той, изглежда, е престанал да бъде такъв едва по силата на конституцията от 1991 (ако приемем, че тогава вече държавата е станала законна).
Ако това решение има по-ясен смисъл, той е, че социалистическият режим се представяше за демократичен (на мнозинството, тоест работниците и селяните) и независим, а в действителност беше силно олигархичен и марионетен (зависим от Москва). А какво е положението с олигархията днес?
Всички тези въпроси стоят открити и са причина за силни вълнения. По тях няма и сигурно не може да има единодушие. Но не е възможно човек да е безразличен към тях, тъй като те са свързани пряко с личността на всекиго – с въпроса за това, кой е той самият. И който може да даде добър отговор на този въпрос, той ще каже нещо полезно и по другите.