По случай Девети септември

По случай Девети септември
Вълненията около Девети септември няма да угаснат скоро. Причината е, че във връзка с тази дата става въпрос не просто за „точно този“ политически режим, а за геополитическа ситуация (тази от средата на ХХ в.), която от своя страна е само момент от дълъг исторически процес - много по-дълъг от онези 45 години.

 

 

Но освен това покрай Девети септември става дума и за избор на култура, включително и духовна. А това засяга личността не по малко от колектива и затова е тема, надминаваща по важност дори геополитиката. И ако човек иска да има принципно (независимо) отношение към „Девети септември“, той трябва да помисли какъв е този исторически процес, в който той, като част от някое общество, е взел участие. Значи първият и главен въпрос относно датата напомня за класическото „Познай себе си“ и гласи: „В кое общество участвам аз?“

 

Ако човек мисли, че участва най-вече в „световното общество“, значи ако се чувства космополит, отговорът е лесен: „Не харесвам социализма, защото тогавашното положение беше полувоенно (със съответстващите ограничения), а войната в крайна сметка беше загубена.“ Значи – човекът съжалява, че се е оказал губещ. Въпросът за същността на социализма и капитализма му е безинтересен, той иска успех. 

 

Ако пък човекът иска да принадлежи към общността на „страната“ си, тогава той няма да се притеснява толкова за загубената война, колкото за това, дали страната му е имала полза от случилото се през 45-те години. Това е много мъчен въпрос, защото няма как да се провери какво би било, ако нещата се бяха развили по друг начин. Ако Германия (тази част на Запада) беше спечелила? Защото тогава светът сигурно пак щеше да се раздели на две, но столицата на Изтока щеше да е Берлин, а не Москва. И каква щеше да ни е ползата да станем част от едно фашизирано, открито расистко общество? 

 

Но въпросът е труден и по друга причина – заради това, че днес все още не се знае (или няма единодушие) какво ще рече, да си човек от „тази страна“.  Накратко, няма единодушие по въпроса „Що е България“. Ако някой мисли, че България е, въпреки всичко, страна, която се модернизира, желае прогрес (по отношение стандарта на живот) и се доближава до „най-развитите“, то и социализмът не би трябвало да му изглежда голяма беда – имаше индустриализация, урбанизация, всичко се електрифицира, построиха се детски градини, училища и болници, монархията беше премахната, а Църквата – почти забранена. 

 

Но ако мисли, че България, това е „завещаното от бащи и деди“, тогава ще трябва да каже кое е онова, което трябва да се вземе от предните поколения – защото не може всичко. Най-напред, без съмнение, езикът. А териториите, на които се е говорел той? Те не винаги са били част от държавата, но и там се е говорело на български, издавали са се книги, имало е обществен живот на „този народ“.

 

Но може би и монархията (България стана република в средата на ХХ в., преди това не е била)? Също и религията. А дали Църквата да е независима (автокефална)? И по този въпрос не всички мислят едно и също. При социализма езикът беше, общо взето, съхранен, а въпросите за териториите, монархията и религията – замразени за неопределено време. 

 

През 2000-та година в Народното събрание беше гласуван някакъв декрет с много кратък текст, където се казваше, че „комунизмът“ (държавният социализъм) в България през изминалите десетилетия е бил „незаконен“. И все пак не може да се отрече, че е имало конституция, редовни избори, функциониращи държавни институции и т.н.  От това решение впрочем следва, че законна е била монархията, тоест предишният политически режим; и че законен държавен глава през цялото това време е бил не друг, а Симеон II Сакскобургготски. Той, изглежда, е престанал да бъде такъв едва по силата на конституцията от 1991 (ако приемем, че тогава вече държавата е станала законна). 

 

Ако това решение има по-ясен смисъл, той е, че социалистическият режим се представяше за демократичен (на мнозинството, тоест работниците и селяните) и независим, а в действителност беше силно олигархичен и марионетен (зависим от Москва). А какво е положението с олигархията днес? 

 

Всички тези въпроси стоят открити и са причина за силни вълнения. По тях няма и сигурно не може да има единодушие. Но не е възможно човек да е безразличен към тях, тъй като те са свързани пряко с личността на всекиго – с въпроса за това, кой е той самият. И който може да даде добър отговор  на този въпрос, той ще каже нещо полезно и по другите. 

 

Коментари

  • кривата краставица

    09 Sep 2016 16:29ч.

    Сегашната власт е незаконна. http://against-toplofikatsiya.blogspot.bg/p/blog-page.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кратко и ясно...

    09 Sep 2016 16:32ч.

    ...за 0,8% от населението на територията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    09 Sep 2016 16:37ч.

    Ако някой си направи труда да прочете текста, към който дадох линк, нека обърне внимание, че всички партии и коалиции регистрирани след 13.07.1992 г. са незаконни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До @кривата краставица (след като прочетохме предложения от нея линк):

    09 Sep 2016 20:57ч.

    Да, така е. Политическия живот на България от 24 (и кусур) години насам безусловно се разминава с всякаква легитимност. Но — повярвайте ми: това е едно НЕИЗБЕЖНО и ПОЛЗОТВОРНО разминаване. Нали искате да живеете в един глобализиран демократичен и либерален свят? Искате, искате! Само не се преструвайте, че не искате! Но ето що ще ви кажа — на всички вас, гдето искате всичко хем да ви е законничко, хем да ви е и хубавичко. Това, което искате, са две взаимно изключващи се неща. Преди известно време съдбата ме срещна с едно духовно лице. Не беше християнски свещениек. Беше равин — от Израел. Скучаеше в очакване на самолетния си полет, а на лицето му беше изписана характерната за евреите гнуслива гримаса. От опит знам, че от един равин не можеш да очакваш нищо добро, но понеже видях, че чете вестници на руски, а нали съм си авантюрист по природа, реших да се впусна в поредното си приключение. Уж случайно заговорих на руски и така привлякох вниманието му. Лицето му запази хапливото си изражение, но изглежда досадата от чакането го тормозеше не по-малко от мен, та се заприказвахме. Аз заговорих разбира се за политика. С когото и другиго да поведеш някакъв малко по-откровен разговор на политически теми, той ще гледа „да не нагази лука“ и ще се прави на отхапан. На евреина обаче хич не му пукаше, още повече, че беше очевидно на моя възраст, а това стопява някои прегради. Е, само понякога… Но този път стана. От малко троснатия му тон се процеди малко информация за него — бил от Москва, по Брежнево време като съвсем млад успял да се изкопчи от хватката на Марксистко-Ленинската Една Шеста От Света (МЛЕШОС) и се озовал в Тел-Авив. След това — богословска школа (или както там му казват по еврейски) и т.н. Кариерата му се състоеше в контакти с лидерите на различни страни от Европа и Северна Америка във връзка с провеждания (уж тихомълком) експеримент на глобализация, чието бреме всички ние в наши дни носим на плещите си. Аха, рекох си — ето кой е за бой! Все пак сега — девет години след нашия знаменит разговор — аз мога да оценя ползата от неговия арогантен тон. Неговата откровеност стигаше до пределите на една наглост, погазваща всякаквите мислими норми на политическата коректност. Най-важното, което той тогава ми каза, се състоеше в следното: всеки подобен експеримент се прави от хора, а не от земекопни машини. Ето защо такива хора трябва да бъдат направени от същото грубо желязо, от което се правят земекопните машини. Как осъществихме някога Октомврийската революция? Събрахме разни малоценни и малотрайни хора и им казхме: «Вие сте пролетариат — революционна класа! На вас се осланяме да разчистите сметките, които са се събрали за разчистване.» И тези „хора за еднократна употреба“ се хвърлиха с главата напред, защото както и Маркс беше казал — нямаше какво друго да загубят, освен веригите си. Но тези хора съвсем не бяха класа. Те нямаха робските вериги, с каквито сантименталните поети обкичват мъчениците на хилядолетната експлоатация, а имаха — понякога, ако успеят да ги заловят — белезниците, които полицията поставя на своите „питомци“. Те бяха паплач криминални типове. Нямаха нищо общо с безобидните хорица на безропотния труд, на каквито по-късно болшевишката пропаганда искаше да оприличи революционните комисари. Това бяха хора, прекарали по много години из затворите и една революция беше техния звезден шанс да не бъдат повече гонени зверова, а самите те да станат ловци на „дивеч“ — за собствена консумация. С това се доказва неопровержимата истина, че революция се прави посредством бандити, а не от некадърници, които умеят само да работят като роби и да леят печални сълзи. А за да намерят бандитите размах за своята отговорна дейност — по разчистване на упоменатите вече сметки — нужно е да няма закони. Поне за известно време да ги няма, докато революцията се окопае и стане неуязвима. Ето защо първа грижа на най-висшите комисари на една революция е да ликвидират трите кита, на които се крепи законността: законодателната, съдебната и изпълнителната власт. В замяна на тях те организират в максимално кратки срокове криминална организация, в която се включват най-изявените и безскрупулни престъпници, и те получават статута на „тайна полиция“, на „чрезвычайная комиссия“. Е, всичко това, което се извърши през 1917-та година в Русия, се извършва и в наше време под съвършено същия сценарий, но в глобален мащаб — каквото е истинското предписание на Маркс за осъществяване на световна революция. Комунизмът беше демонтиран, защото той макар да показа, че е жизнеспособен, беше увреден от намесата на Сталин с неговата неприязън към реалните извършители на революцията. Натрупаният опит от тази седемдесет и пет годишна история е ценен принос за бъдещата стратегия в световен мащаб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Досадно

    10 Sep 2016 5:02ч.

    Изключително досадно четиво!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руснаците са виновни за всичко

    10 Sep 2016 11:32ч.

    Сега държавата притежава само дългове, а преди 30 години притежава индустрия за 300 милиарда долара и 1 милион жилища. И има 0,35% от световната икономика, срущу сега 0,11%. ТРИ ПЪТИ ПО-МАЛЪК ДЯЛ ОТ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА, 27 ГОДИНИ. Да, икономиката леко закъса след аварията в Чернобил, износът ни спря, ЕТО ЗАЩО ИЗКЛАХА КРАВИТЕ И ТЕЛЕТАТА, ФУРАЖЪТ НИ БЕШЕ РАДИОАКТИВЕН, А СВЕТЪТ НЕ НИ ПОМАГАШЕ. http://www.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Government_size/ ЛЕКО НАРАСТВАТ ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ РАЗХОДИ, НО СЕГА СА ПО-ВИСОКИ. НО РАСТЕЖЪТ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА: http://www.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Economic_growth/ но соц елитът - червената буржоазия иска капитализъм Десни утописти казват че Чехия ни е надминала заради бърза приватизация. През 1990г. Чехия има 12 700 долара БВП по паритет на покупателната способност. Ние стигаме Чехия от 1990г. чак през 2008г. Мао е съгласен с идеята на Сталин за увеличаването на класовата борба след събарянето на капитализма. Мао доразвива тази идея и стига до извода, според който в преходния период между събарянето на капитализма и окончателното въвеждане на комунистическото общество именно комунистическата партия и нейните кадри, функционери започват да играят ролята на буржоазия, която има интерес от възстановяване на капиталистическото общество. Целта на културната революция е именно това: сваляне от власт на комунистическата номенклатура, превърнала се в нова буржоазия. http://chetohche.blog.bg/…/poslednata-rech-na-todor-jivkov. Поради чешката пролет, и културната революция в Китай срещу червената буржоазия от партията, соц елитът в Източна европа решава да спаси елитът си като отрече марксизмът и напише тиранични конституции с насоченост излизане от социализмът и марксизмът-заплашващ елитът им - поради което за тях се оказва недоносче. Недоносче е ЕЛИТЪТ ТОГАВА. Недоносче изродено, присвоило си всичко. Въпреки това, Чехословакия успява да направи СОЦИАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ, и прави голям социален и икономически растеж придружен с демокрация. Просто след пражката пролет, никой не слага некадърни синчета на бащи от партията, а слагат истински кадри - кадърни. Иван Костов обещава голямо бъдеще за партийният елит - червената буржоазия, и изтъква напредъкът на Чехословакия в социалистическата икономика, но настоява за капитализъм и приватизация - като най доброто за червената буржоазия от БКП и елитът им.( „Работническо дело” от 30 ноември 1989 г. със заглавие: „Никаква отсрочка” )

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Руснаците са виновни за всичко

    10 Sep 2016 11:43ч.

    Без лявото нямаше да ви има. Преди 1944г., повече от половината деца са умирали. 7 милиона сме били по време на Левски, толкова си оставаме до 1944г. Преди 1944г., селянин е виждал пари един път в годината, когато закара накосена трева в градът за да си купи пет фафли и боза. Преди 1944 не е имало пенсии за селяните, а само за 70 000 работника и то за далечно бъдеще - с общо вноски 5 милиона сегашни лева - окрадени от държавата - фашистката. Така е било и със здравеопазването. Бях антикомунист, но разбрах - че ако притежавам всичкият бизнес, няма да мога да плащам достатъчно заплати за да се купи моята продукция - ако правя печалба. Така бях принуден от математиката да се поклоня на Маркс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • как би било ако америка ни бе освободила от фашизмът

    11 Sep 2016 17:49ч.

    как бе зачената сексуалната революция: В църквата на селото се укривали 17 жители - жени и деца. Блейк посочил с автомата си 20-годишната Елфрида, извел я на двора и я изнасилил. Върнал се в църквата и избрал следващата немкиня. Когато се оказало, че 40-годишната Марта е в период на менструация, просто я застрелял. Жената се мъчила дълги часове и умряла чак на другия ден. А храбрият американски войник, носител на демократичните "евроатлантически" ценности, в това време изнасилвал 54-годишната Бабет. Разказвайки този епизод, Мириам Гебхард констатира, че една от насажданите и любими на пропагандата картини за Втората световна война е следната: докато освобождавали Германия от нацизма, британските и американски войски се държали напълно прилично и достойно. А истината, която съобщава авторката, е доста по-различна: само по официални цифри американците изнасилили 190 хиляди немкини, британците - 45 хиляди, французите - приблизително също толкова. Но трябва да имаме предвид, че в такива случаи само малка част от изнасилените жени съобщават за насилието. 152 американски военослужещи са осъдени за изнасилване в годините на Втората световна война. Но, както съобщава британският учен Леон Радзинович, само 5% от жертвите съобщават за насилието върху тях. Тоест, на фона на 190 хиляди известни случая за изнасилени немкини, можем да смятаме, че на съвестта на американската армия тежат близо 20 пъти повече - около 4 милиона изнасилени немкини. Професор Гебхард пише: "Когато американските войници влизали в градовете и селата на Третия райх, крещели на уплашените жени: - Ще те...! Под дулата на автоматите и пушките немкините нямали изход. Много случаи са толкова жестоки, че дори днес Гебхард не се решава да пише за тях. Особено за изнасилванията на деца. Например, една от жертвите била на 3 годинки. Американците се разделяли на групи и си разпределяли районите, за да грабят и мародерстват. В една къща в предградие на Франкфурт през март 1945-та нахлули шестима пияни американци. Няколко часа те изнасилвали жената и 18-годишната й дъщеря, която крещяла: "Помощ!". Но никой не се притекъл на помощ... Обикновено немкините разказвали за изнасилването на местните свещеници. Мириам Гебхард цитира бележка в дневника на пастор Михаел Мерксмюлер от Берхтесгаден: "Осем момиченца са изнасилени, някои пред очите на родителите им". Британците не изоставали от американците. На 16 април 1945 г. храбреците от Англия няколко часа изнасилвали три жителки на Нойщад. В селото Ойле войниците замъкнали малко момиче в гората и, когато тя започнала да вика, я застреляли. Началството гледало през пръсти на престъпленията на своите подчинени. Военните съдилища обикновено били снизходителни към подобни "нарушения". Но какво ти съдилищата? Самият британски крал защитавал своите поданици. Един английски войник поради неопровержими доказателства бил осъден на дълги години затвор за изнасилване на местна жена в Германия. Но по заповед на монарха той бил освободен само след 2 години. Но не само в Германия... Западните съюзници изнасилвали масово и жените във Франция и Италия. През 2013 г. излезе сензационната книга "Какво правеха войниците: сексът и американските военни във Франция през Втората световна война" на професор Мери Робъртс от университета в Уисконсин. Истината е, че те изнасилвали всяка жена, която забелязвали. Изследването на военните архиви във Франция и САЩ, помага да се установи, че изнасилването на френските жени бил основният метод на американските военни за "установяване на тяхната власт над французите". На войниците, които били изпращани от САЩ в Европа, им били обещавани "еротични приключения" - и именно тази "специална мисия" те изпълнявали с най-голямо старание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи