Европейската комисия (ЕК) е разрешила на всяко правителство в Европейския съюз да подпомогне с директни средства всички тежко пострадали браншове в своята държава още на 20 март 2020 г. От тази дата до 25 ноември са изминали осем месеца и пет дни и през това време дори не е ставало дума, че правителството е с напълно развързани ръце да спасява българите с директни плащания.
От мързел и некадърност ли правителството не дава одобрени от ЕК пари за бизнеса?

От публикуваната

 

Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от Ковид-19

 

е видно, че от самото начало на кризата е ясно кои сектори от икономиката и обществения живот ще бъдат засегнати, като резултат от социалната дистанция и набора от допълнителни ограничения и забрани за хората, съставляли до този момент традиционен начин на живот. Затова в документа се казва, че „предвид на ограничения размер на бюджета на ЕС, основният отговор ще дойде от националните бюджети на държавите-членки. Правилата на ЕС за държавната помощ дават възможност на държавите членки да предприемат бързи и ефективни действия за подпомагане на гражданите и предприятията, по-конкретно малките и средни предприятия, което са изправени пред икономически трудности, следствие на епидемичния взрив“.

 

И тук следва ключова фраза: „В съобщението от 13 март 2020 г. за координирани икономически мерки в отговор на пандемията от Ковид, Комисията изложи различните възможности, с които разполагат държавите-членки, извън обхвата на извършвания от ЕК контрол на държавните помощи и които те могат да въведат без участието на Комисията. Тези възможности включват мерки, приложими за всички предприятия, във връзка със субсидии за заплатите, спиране на плащането на корпоративния данък и данъка върху добавената стойност или на социалноосигурителните вноски, или финансова подкрепа, предоставят директно на потребителите за отменени услуги или билети, които не се възстановяват от съответните оператори.“


Какво значи това по същество?

 

Означава, че всеки българин, който лично е пострадал от бизнес бъркотиите, предизвикани от локални и световни мерки, породени от вируса, още от март е в правото си да получи платената от него сума за неосъществена услуга директно от държавата. Това не само не се е случило, но и никой, никога и по никакъв повод от правителството не е направил този текст достояние на обществеността.

 

Какво още се казва в документа от 13 март?

 

„Комисията изложи различните възможности, с които разполагат държавите членки, извън обхвата на извършвания от ЕС контрол на държавните помощи и които могат да се въведат без участието на Комисията“ – тоест никой не би санкционирал държавата за това, че тя помага на хора, изпаднали в реална криза, поради мерките, наложени заради вируса.

 

В точка 9 на официалния документ се казва още, че „държавите членки могат да решат да подкрепят предприятията в областта на пътническата и туристическата индустрия, за да се гарантира задоволяването на исковете за възстановяване, свързани с разпространението на Ковид-19, с цел да се гарантират защитата на правата на пътниците и потребителите и равното третиране на пътниците и туристите. Правилата на ЕС за държавна помощ дават възможност на държавите членки да предприемат бързи и ефективни действия за подпомагане на гражданите и предприятията, които са изправени пред икономически трудности, вследствие на разпространението на Ковид-19.“

 

Уточненията продължават в т. 15, където изрично е казано, че „държавите членки могат също да компенсират предприятия в секторите, които са били особено тежко засегнати от епидемичния взрив, напр. транспортът, туризмът, културата, хотелиерството и ресторантьорството, както и търговията на дребно и/или организаторите на отменени събития за щетите, които са претърпели.“

 

Да обобщим: държавата вече осми месец категорично отказва да изпълни дори и едно от напълно разрешените действия от страна на ЕК и нито един български евродепутат, независимо от коя партия е изпратен да „европейства“, не е посочил това писмо като решение за тежкия финансов крах и реална ликвидна криза за неуточнен брой бизнеси в България. В писмото на ЕК изрично е казано, че „Комисията счита, че държавната помощ е оправдана и може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар“.

 

Каква е причината за този официален европейски документ да не говори никой и защо парите от месеци не се дават по стройно направен механизъм?

 

Възможните отговори се крият в следните характеристики на сегашните политици:

Некадърност;

Неинформираност;

Незнание;

Некомпететност;

Незаинтересованост;

Мързел;

Страх от поемане на отговорност.

 

Сред най-гласовитите и пряко засегнати от всички мерки са работещите в сферата на услугите и в частност ресторантьори, хотелиери, туроператори и екскурзоводи. Всички те – на лично, браншово, организационно и всякакво ниво, получиха обещания, уверения и клетви, че ще получат пари, но до днес нито туроператорите, нито екскурзоводите, нито който и да било друг, не е видял тези пари да постъпват. В същото време ЕК излезе с решение докога парите на граждани, дадени за туристически услуги, трябва да бъдат възстановени на 100% и родните туроператори ревнаха отново, защото те няма как да ги съберат, за да ги върнат, но никой от правителството не каза, че всъщност е в правото си да овъзмезди лично всеки българин, който е платил за пътуване, което не е осъществено.

 

Няма две мнения в света, че най-засегнати от всички ограничителни мерки са транспортният и туристическият сектор. Нито един механизъм за тяхна защита не работи в България през последните месеци. Повече от сигурно е, че много от дейностите в тази сфера завинаги ще се променят, но именно сега, в този момент, заетите, които доскоро са били честни данъкоплатци, се нуждаят от помощ, защото няма как да живеят на тъмно, студено и без храна. Десетките установени нарушения в тази сфера са не само плод на национален манталитет, а някаква възможност за натрупване на приходи, на фона на никаква, каквато гарантират управляващите.

 

В момента сме изправени пред поредния абсурд:

 

държавата ни разполага с пари и с пълното право да ги дава на тези, които отчаяно се нуждаят от тях, от другата страна да стоят хора, които точно в кризата да искат да си ги получат, но никой никому да не дава.

 

Обявените мерки 60:40, 80:20 вече няма как да работят, защото онези, които трябва да дадат 40 и съответно 20, нямат откъде да ги вземат. Само държавата разполага с пари, но си ги стиска, защото явно няма кой да измисли механизъм как „даването“ да става и не се намира кой да поеме отговорност, че това ще се случва по честен и прозрачен начин.

 

На този фон легендата за фразата на Мария-Антоанета, която рекла, че щом бедните нямат хляб, да ядат сладкиши, е в нов и много по-изроден вариант: „Просто спрете да ядете – полезно е за фигурата!“

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Rattrack на 27.11.2020 в 14:07
Браво на Джендов този път. Само не ми е ясно как и защо сме проспали този документ. Или просто е бил скрит.

Напиши коментар