Президентът Обама наскоро представи новия си бюджет, който за пореден път пренебрегва реалностите. В него е заложен нов 1 трлн. долара дефицит, изискващ голямо нарастване на приходите чрез увеличаване на данъците за „богатите” и корпорациите. И той, а и всички останали, знаем, че Конгресът няма да допусне каквото и да е вдигане на данъците. Но дори и да се случи, планираните приходи няма да бъдат събрани, понеже „богатите” ще намерят друг начин да печелят, а икономическият растеж ще намалее, намалявайки по този начин и данъчните приходи.
Обама няма План Б

Корпоративните данъци се плащат от потребителите под формата на по-високи цени на купуваните стоки и услуги, а от работниците чрез по-ниски възнаграждения – това важи още повече, след като е обещано да не се вдигат данъците на хората с приходи до 250 хил. долара годишно. Всеки експерт в областта на данъчното облагане знае това, но президентът въпреки всичко предпочита да не се съобразява с реалността и да подхожда популистки към темата.

По-притеснителното в рамките на този дебат обаче се отнася до непредвидимите обстоятелства, в случай че планираните икономически сценарии не се осъществят – при положение че вероятността да се случат е нищожна. Истината е, че Съединените щати и много други правителства, особено европейски, са стигнали или са близо до границите на възможностите си за данъчни приходи и разходи. Това означава, че или трябва да предприемат огромно съкращаване на правителствените разходи, или да предприемат проинфлационна политика (печатайки пари – б.пр.).

Всеки е наясно, че ако отделният човек или конкретен бизнес затъне в дългове, плащанията на лихвите и главниците по дълга в края на краищата ще изместят всички други разходи, ако не се предприеме радикално орязване на разходите или не се обяви банкрут. При правителствата е различно. Онези, които печатат своя собствена валута, както са Съединените щати, обикновено прибягват към инфлацията като начин да намалят реалната стойност на правителствените плащания или реалната стойност на дълга, оставяйки държателите на дълг с празна торба.

Правителствата, които не печатат собствени пари, както е при гръцкото и това на Калифорния и Илинойс, са принудени да направят радикални съкращения на разходите – независимо дали искат или не – или да обявят неплатежоспособност, без да има възможност други правителства или международни агенции да ги подпомогнат.

Съединените щати трябва да могат да преодолеят дефицита от 1 трлн. долара за следващата година и огромното нарастване на съотношението дълг към брутен вътрешен продукт (БВП), понеже Съединените щати въпреки големите си фискални проблеми не са по-зле от много европейски страни, а и парите все още се стичат към страната. Също така Съединените щати са длъжни да удържат ниски разходите си по събираемостта на данъците, понеже именно Федералният резерв (Фед) плаща дълга и понастоящем е най-големият държател на правителствени дългови книжа. Фед налива пари в икономиката, за да може да плаща за правителствените книжа, които купува, а това се отразява пряко на нивата на инфлацията като ги тласка нагоре. Но банките, финансовите институции и други играчи трябва да увеличат своите кешови резерви (поглъщайки парите бълвани от Фед), отчасти защото правителството увеличава изискванията за капиталова адекватност и понеже има твърде малки възможности за ниско рисково кредитиране.

Но, все пак, тази игра си има граници. След известно време – месец, шест месеца или година – частните икономически субекти ще престанат да трупат пари в брой и инфлацията ще се отприщи или пък ще се наложи огромно съкращаване на правителствените разходи, за да се намалят правителствените заеми.

Помислете за следния сценарий. Избухва война с Иран, по-голямата част от петролните доставки от Иран спрат, а корабоплаването в Персийския залив е разстроено. Резултатът ще е невъобразим ръст на цените на петрола, което ще струва скъпо на почти всички. С нарастването на инфлацията притежателите на дълг ще откажат да заемат пари при почти нулевите лихви. Цената за финансирането на правителствения дълг също ще се покачи неимоверно и правителството е бъде принудено или да намали значително разходите си, или да печата долари (още повече намалявайки стойността им и правейки всички по-бедни).

Могат да се изградят много сценарии, които биха предизвикали фискална криза. Но при висока вероятност от възникване на криза благоразумният човек, бизнес или правителство щяха да си направят план за извънредни ситуации, за да предотвратят катастрофата, когато те настъпят.

Администрацията на Обама очевидно няма такъв план, освен може би във въображението си. Днес почти 40% от федералните разходи се финансират чрез емитиране на дълг. Когато кризата настъпи, няма да може да бъде взет нов евтин дълг и понеже по този начин ще бъде ударена икономиката, данъчните приходи ще се сринат. Федералното правителство тогава може би ще трябва да бъде принудено да ореже разходите си наполовина (или с точно определена сума, или чрез инфлация).

Почти две-трети от правителствените разходи ($2,1 трлн.) отиват в системата на социалното осигуряване, на здравеопазването, на помощите за бедни, за застраховки срещу безработица и за други бюджетни трансфери. Останалата една-трета от правителствените разходи ($1,3 трлн.) се харчат по усмотрение на правителството, от които повече от половината отиват за отбрана.

Бизнесмените често са изправени пред необходимостта да съкращават драстично разходите по дейността си – заради промени в технологиите и пазарите – за да могат да съхранят и възстановят своите компании. Добрите бизнесмени имат план за извънредни ситуации, включващ запазването само на жизнеспособните части от бизнеса си и освобождават персонала, който не допринася нищо за компанията. Политиците и правителствата често се опитват да избегнат вземането на трудни решения, както направи Обама с новия бюджетен план. Фискалният план за извънредни ситуации е необходим сега, за да могат да бъдат избегнати болезнените последици от наближаващата икономическа катастрофа.

*Ричард Ран е американски икономист. Старши  сътрудник е в Институт „Като” и е председател на Института за глобален икономически растеж

Превод: Георги Киряков

Още от категорията

3 коментар/a

Сибир тоже русская земля на 16.02.2012 в 17:40
Дефицити, дългове. Смях. Миналата година дългът на Щатите е бил 14 трилиона долара. Федералният резерв по свое усмотрение и без да се допитва до никого е раздал кредити (на когото си поиска) от 16 трилиона долара. През Втората световна война Хитлер имаше специална военна операция -печатаха се лири стерлинги и долари - фалшиви , естествено - и трябваше да се разпространяват във Великобритания и САЩ тайно, за да се срине икономиката на тези страни. В Щатите това го прави Федералният резерв, който не се контролира от никого и си печата долари, както и когато си поиска. Правителдството купува от Федералния резерв доларите - те не се печатат по нареждане на правителството. То ги купува. Ерго - американската икономика няма по-голям враг от тази организация. Между другото, всеки американски президент, който се е опитал да постави Федералния резерв под контрол е бивал или убит или сменен скоропостижно... Това само за сведение. Може да се провери гореизложеното. А иначе - нямам коментар.
Задунайская губерния на 16.02.2012 в 20:17
Социализма се срина защото се оказа икономически "несъстоятелен".Сега Държавата на Благоденствието се срива поради икономическа несъстоятелност.Да видим какво ще дойде после?? И как ще се отрази този срив на Китай?
Момота на 20.02.2012 в 06:22
Задунайская губерния, икономическата несъстоятелност на Държавата на Бладенствието се дължи именно на прокарваните социалистически закони (държавно спонсориране и протекционизъм, държавно здравноосигуряване). Администрацията на Обама доказа своята некомпетентност и дори сега не се вслушва в думите на председателя на бюджетната комисия Пол Райън, защото е в опозиция, който в продължение на три години даваше проектобюджети, намалявайки разходите на правителството... Бъди сигурен, че ако запада падне Китай ще последва скорострелно. На Китай му трябва западния пазар и западния купувач, за да изнася евтино-произведените си боклуци и да наводнява пазара. Рухне ли този пазар, рухва и износа на Китай, защото няма на кого да продава.

Напиши коментар