- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 224
- 16
Този случай още има да се нищи, това поне е безспорно, но безброй въпроси напират и сега отвсякъде – защо специализираните експертизи показват коренно противоположни резултати; какво правят многобройните зяпачи наоколо, освен да се упражняват в операторско майсторство; има ли и каква точно е връзката между биячите, собственици на автокъща, и правораздавателните органи; отивал ли е, или се е връщал от училище в 12:55 ч. убитият младеж. Вероятно още стотици въпроси могат да се поставят в тази, както изглежда, битова драма, но нас, разбира се, ще ни вълнува най-вече общественият й отзвук заради несъмнената връзка между биячите и правораздавателните органи.
Защо да е очевидна връзката ли?! Ясно е – през час бяха сменяни и подменяни версиите, мнението си по случая местните и централните следствени, обвинителни и съдебни органи сменяха два пъти дневно; ако не друго, то точно срастването на предположително престъпните и държавните правораздавателни структури в този случай изглежда засега необоримо.
Очевидно на обстоятелствено обсъждане ще трябва да се подложи и поведението на зяпачите; това е от съществено значение. Едва ли някой е пропуснал, съвсем тайно, разбира се, да запита сам себе си как той би постъпил, ако бе станал свидетел на убийството на Тодор във Враца. Тук вече се появи остра критика (вж. Свързани текстове) на поведението на кинематографистите любители, при това съвсем основателна впрочем; съпричастността и безкористната взаимопомощ са най-съществените показатели за здравословното състояние на едно общество.
Нека обаче се опитаме да предположим развитието на действието в случай, че някой от многобройните присъстващи се бе намесил за да предотврати убийството на младежа. Знаем със сигурност за опитите на биячите да набедят убития за нанасяне на телесни повреди, при това в пълно противоречие с излезлите в общественото пространство видеозаписи; едва ли не само случаят ги е спасил от сигурна смърт. При условието на практически сигурното съучастие на местните правораздавателни органи смелчакът, който би се намесил в разпрата на страната на потърпевшия, сега щеше да е вече обвинен в опит за убийство на селските мутри и в добавка щяха да му лепнат смъртта на ученика.
И това вече е симптом за неудържимото ускоряване на обществения ни разпад; парализирането на съпротивителните сили на обществото е главна цел на сценаристите на този процес. Вярно е също, че никакъв обществен разпад и никакви опасности не бива да ни спират в отстояването на истината и справедливостта; това занятие никога в човешката история не е било приятно и забавно, то винаги е било свързано в една или друга степен с липса на гаранции за собствената сигурност. И милиони наши предци са пренебрегвали опасностите, за да отстояват общочовешките ни ценности; твърде често с цената на собствения си живот.
Впрочем вече бе забелязано от множество наблюдатели, че всяко управление на ГЕРБ устойчиво се характеризира с неимоверно засилване на бруталните показни тежки престъпления; което ни най-малко не е чудно. Управлението им неминуемо е свързано със срастване на престъпните и държавните структури, което е най-характерната черта на мафията. В тези условия всеки с нечисти намерения и действия се чувства недосегаем – така бе убит преди четири и половина години младежът Ангел Петров в Катуница (понеже скоро ще станат 5 години от това убийство, то непременно ще го припомним по-късно през тази година) и единствено мощният обществен протест осигури поне минимална справедливост в наказването на виновните; затова двете врачански мутри, при огромен брой видеосвидетелства, заявяваха, че „не са удряли това момче грам” и се изкараха жертвите всъщност – убитият сам се нанизвал на юмруците им, и така 28 пъти.
Убийството във Враца разкри още нещо важно. Машината за тролене в мрежата се поддържа вероятно с държавни пари – нейната всеобхватност го доказва; което пък обяснява за какво се харчи колосалният бюджет на Вътрешното министерство; това е друга характерна черта на сегашните управляващи. Тази машина за тролене е изглежда толкова мощна, че засяга както злободневните теми в социалните мрежи, така и специализираните исторически, архитектурни и всякакви други форуми; за това бюджетният милиард за МВР никога не им стига.
* * *
Предполагаема възстановка на първоначалния вид на най-ранния духов инструмент, познат в човешката история – така наречената „неандерталска флейта”. Тя е първото безспорно доказателство за възникване на човешка духовна дейност, свидетелство за най-ранната форма на духовен живот у нашите далечни предци; от бедрена кост на пещерна мечка; археологически обект „Диве Бабе”, Западна Словения; 41 хил. пр. н. е.; Национален музей – Любляна
Съставно изображение на автора
Пак тук (вж. Свързани текстове) спрямо главния сегашен държавен началник бе използван изразът „неандерталец с харизма”, по определението на Явор Дачков. Разбира се, ще е много мъчно да не се съгласим с това определение, особено като си представим въпросния на някои фотографии, докато „рита мач”. Макар първоначално да възприемаме безрезервно този израз, ще са наложителни някои бързи и кратки уточнения.
Времето, в което неандерталците обитават значителна част от днешна Евразия, е приблизително от 600 хил. пр. н. е. (350 по други сметки) до 23–33 хил. пр. н. е. Една важна археологическа находка, открита в Словения през 1995 г. и датирана в 41 хил. пр. н. е., дава, изглежда, отговор на въпроса за възникване на духовен живот у предците ни. Въпреки споровете около този артефакт изработените точни копия и възстановки на предмета ни осигуряват възможност да смятаме, че от тази пищялка е възможно вярно звукоизвличане (Matija Turk, Ljuben Dimkaroski, Neandertalska piščal iz Divjih bab I: stara in nova spoznanja, Opera Instituti Archaeologici Sloveniae, 2011). Понеже съществуват и редица други доказателства, то, изглежда, ще се наложи да твърдим, че по това време се полагат основите на духовния ни живот; около времето на направата на пищялката от „Диве бабе” възникват първите ритуали за почитане на мъртвите, първите религиозни представи – те са свързани с обожествяването на природните стихии, слага се началото на обичайното право. Ето защо, когато се определя Борисов като „неандерталец с харизма”, ще трябва да се уточнява, че се имат предвид ранните фази в развитието на неандерталците – някъде след 41 хил. пр. н. е. духовният живот е вече възникнал. И под „духовен живот” нямаме предвид Лепа Брена и „Винету”; изглежда все пак трябва да сме благодарни, че поне може да чете без запъване…
Що се отнася до харизмата, то според личното ми възприятие обектът притежава чувствеността и обаянието на кравешка турта, но очевидно на част от българските граждани – тези, които гласуват за него, той все пак се нрави; та затова ще сме принудени да приемем и харизмата, изглежда.
* * *
Въпреки несекващия поток от трагични събития – побоища, разстрели, убийства, в условията на повсеместната мизерия и при ускорения обществен разпад, осигурени от един нечист политически режим, логиката на днешния ни историческия път е определено обнадеждаваща все пак.
Убийството на Ангел Петров в Катуница, което носи ясните белези на политическо убийство – първото по време на управлението на ГЕРБ, и последвалите масови протести, сложиха началото на първото оттегляне на тази политико-икономическа структура от властта (март 2013 г.); при това отчитаме всички разлики между двете убийства – на Ангел и на Тодор. Последствие от убийството на Тодор може да е началото на второто им изхвърляне от властта.
Неандерталският човек всъщност няма никакво продължение, той е сляпо разклонение в човешкото развитие; около 23–33 хил. пр. н. е. неандерталците прекратяват съществуването си, за да отстъпят място на по-висшия биологичен вид – съвременния човек, Homo sapiens.
Миналата седмица бе разгласено, че ученици от Асеновград са успели да съберат огромната сума от 340 хиляди лева, за да осигурят лечението на своя учителка.
Наистина има надежда. Дори посред бял ден.
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/komentari/news/je-suis-kibik
http://glasove.com/categories/komentari/news/vulgar-vulgar
