Служебното правителство планира да се изтеглят заеми за 10 млрд. лв. догодина. С тях трябва да финансира бюджетен дефицит от над 7 млрд. лв., а с останалите ще се изплатят падежиращи стари заеми за 2.7 млрд. лв. Стойностите са направени в последните седмици, когато Министерство на финансите актуализира есенната си макроикономическа прогноза. Допусканията са за икономически растеж от 4.6% при инфлация 4.2%. Така брутният вътрешен продукт се очаква да стигне 138 млрд. лв. В тези условия проектът на бюджетна макрорамка предвижда дефицит от 5.5% спрямо брутния вътрешен продукт, което надхвърля 7 млрд. лв.
Над 7 милиарда дефицит и 10 милиарда нови заеми през 2022 г.



Проектът за бюджет може да бъде внесен от служебния министър на финансите Валери Белчев веднага, след като се сформира парламента. По този начин той ще спази изискванията на Закона за публичните финнси и ще остави видима следа от пребиваването си в министерството преди да се върне в ББР, за чийто надзорен съвет му е издадено разрешение. В неофициални разговори обаче "Продължаваме промяната" се опитват да го разубедят да не внася проектобюджет и да остави бъдещия редовен министър (най-вероятно това ще бъде Асен Василев) да предложи план сметка за догодина. Проблемът в този случай е, че гласуването на бюджета през комисии ще се проточи до януари идната година и за първи път от 90-те години насам България ще започне нова година по финансовите правила за предходната.


Декомпозиция
 

 

Министерство на финансите се опитва да представи дефицита като комбинация от естествено превишаване на разходи над приходи, което е около 3% спрямо БВП и допълнителен дефицит от още 2.5% (спрямо БВП), който ще се фомира от мерките за възстановяване на икономиката.

 

Разбивката е много важна и трябва да бъде убедителна, защото в противен случай Европейската комисия (ЕК) може да открие процедура по прекомерен бюджетен дефицит (Excessive Deficit Procedure). Самата процедура не е страшна – ЕК ще ни разкритикува и ще обяви, че наблюдава страната ни. Ако междувременно дефицитът се свие, процедурата ще приключи. По-големият проблем е, че това ще бъде публично порицание точно преди България да потърси дългово финансиране от международните пазари и ще стане повод те да поискат от нас по-висока лихва. В крайна сметка, няма да не получим най-добрите възможни условия.
 

От гледна точка на плановете за нов дълг, желанието зорлем да се вдигнат пенсиите, с което и президентът Радев, и служебните министри Асен Василев и Кирил Петков, подкрепиха кампанията си, ще пречи. Ако в бюджета за идната година се предвидят добавки към пенсиите, те ще могат лесно да се представят като компенсация за най-възрастните, бедни и уязвими групи от обществото срещу нарастващите цени. Колкото и големи да са те, добавките ще се приемат като разход с временен характер. При по-добри времена може да се узаконят като увеличение на пенсиите, или да се отменят, като едновременно се заложи друг механизъм за постоянно покачване на пенсиите.
 

Важното е Брюксел да не види устойчиво превишение на разходите над приходите, което според тях не може да се свие без вдигане на данъците, или орязване на публичня сектор. А точно това е рискът. В последното десетилетие държавата покрива над 50% от пенсите с преливане на пари от данъци в бюджета на държавното осигуряване, защото осигуровките не стигат. С увеличението на пенсиите от лятото, Републиканският бюджет ще субсидира над 60% от разходите за пенсии, което показва неустойчивостт на пенсионната система и. Ако увеличението се поднесе като добавки, систеата пак ще се уязви, но ще изглежда като временно разклащане, а не като ерозия на фундаментите ѝ.
 

 

Относно заемите

 

Изминалите месеци от съставянето на второто служебно правителство с премиер Стефан Янев показаха, че България навлиза в нова макроикономическа среда. Капиталовите пазари вече очакват покачване на лихвите и в еврозоната, след като Полша и Словакия предприеха подобни стъпки. Резултатът е, че макар засега ЕЦБ да не предприема нищо, инвеститорите вече изискват от емитенти като България по-висока доходност по дълговите ѝ книжа. За да си гарантират, че няма да загубят, купувайки скъпо дългосрочни дългови книжа днес, а утре лихвата се покачи и те се обазценят, инвеститорите вече търсят дълг с по-висока лихва, или с лек отбив от номиналната му стойност и като цяло с по-кратък срок на обслужване.


Динамиката на вътрешния пазар на държавен дълг показва, че ДЦК със срок на обслужане 3.5 години вече носят по-висока доходност от 5-годишните ДЦК, емитирани преди месец, а същите 5-годишни книжа през септември носеха отрицателна доходност. Тенденцията е същата и при 10-годишните книжа, а по-тревожното е, че не само условията за финансиране се влошават, но расте и рисковата премия, която се начислява на България (т.нар. спред спрямо аналогичните германски дългови книжа).

 

В тези условия на 3 ноември финансовото минитерство е провело разговори с първичните дилъри на ДЦК. Н срещата е станало ясно, че до края на годината изтеглят заеми за 2.5 млрд.лв. (от тях вече остават само 1.5 млрд.), с което ще се достигне законовият таван от 31.9 млрд. лв. държавен дълг за тази година. Той ще бъде 25% от БВП, а относителното му тегло ще спадне спрямо очакванията заради високата инфлация и номиналното разрастване на икономиката.

 

Догодина обаче, след тегленето на новите заеми и плащането на старите падежи в края на 2022 г., нетният ефект ще бъде задлъжняване на страната със 7 млрд. лв., а отношението на заемите към БВП (отново ако прогнозният растеж и инфлацията се реализират) ще мине 30% от БВП.

 

Основното, което следващият финансов министър трябва да има предвид, е, че той ще бъде първият министър от повече от десетилетие, който ще трябва да тегли заеми в условия на затягаща се монетарна среда с растящи лихви. Обемът на новите заеми е такъв, че половин процент по-висока, или по-ниска лихва вече има голямо значение. Още повече, че заемите ще се плащат дълго, вероятно повече от десетилетие. 

 

Грешката, която не трябва да се допуска, е възприемане на перверзното отношение, което ГЕРБ проявяваха към заемите. Всеки път, когато Бойко Борисов мине в опозиция, се оплаква колко са лоши другите, че теглят заеми. Реалността е по-различна. „Лошата“ Тройна коалиция завеща на ГЕРБ държавен дълг от 14% спрямо БВП, което беше под 10 млрд. лв. За изминалите 12 години той нарасна до 30.3 млрд. лв. От увеличението на допълнителните 20 млрд. лв. дългове само 3 млрд. лв. не се пишат на сметката на ГЕРБ. За всичко останало – дефицити, фалита на КТБ, изтребители, отговорност носят Борисов и партията му.

 

Сметка може да се държи на Пламен Орешарски и финансовия му министър Чобанов за заемите, които изтеглиха през 2013г.  след актуализацията на бюджета. Всеки външен заем, изтеглен докато Орешарски управляваше, биеше рекордите по ниска лихва. От тенденцията се възползваха и ГЕРБ в добрите години. С настъпването на пандемията обаче те се върнаха към подхода си да оставят всички да окапят и чак тогава да се раздвижат. Съответно, големият заем, от който държавата се нуждаеше, го изтегли Кирил Ананиев през лятото, вместо Владислав Горанов още през февруари 2020 г.

 

Припомнянето на тези практики има смисъл, защото Асен Василев трябва да си даде сметка, колко отговорна е неговата работа. Нелекото му наследство го задължава да овладява дефицита и в същото време да финансира реформи, които да ускорят растежа. Възстановяването вече настъпи, а изоставането на България от догодина ще бъде отговорност на „Продължаваме промяната“ и коалиционните им партньори.

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

Ех, а помните ли онези 8 (осем) МИЛИОНА долара външен дълг? на 23.11.2021 в 08:40
Колко реваха за тях, какъв ОГРОМЕН бил........... струваше колкото едно по-голямо предприятие......... тогавашно, обаче. Сега цялата държава, заедно с моловете и хартиените изтребители не струва колкото новият дълг!
Успешното на Радев служебно правителство на 23.11.2021 в 08:45
Продава България с градовете, селата, комуникациите, земята, индустрията, полезните изкопаеми и нас. За 2-3 седмици теглиха милиарди и никой - ни журналисти, ни протестърите, които свалиха Орешарски за намерението да вземе мижав заем, не попита даже за какво и сметка не поиска.
8 милиона?!?!? на 23.11.2021 в 09:05
1 млрд $ дълг беше изтеглен само за супер предприятито на Дойнов край Радомир, което никога не заработи. Поне 5млн $( а се говореше и за 50 навремето) са само комисионните по сделката заграбени от един-двама другари.
Справка за другаря по-горе. През своето управление Българската комунистическа партия (БКП) довежда България три пъти до състояние на неплатежоспособност (1960, 1977 и 1987 г.) на 23.11.2021 в 10:12
Още през 1987 г. председателят на БНБ Васил Коларов предупреждава генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, че управлението на комунистическата партия е докарало страна до поредния фалит. За тежкото състояние на неплатежоспособност Коларов го информира писмено на 13 октомври 1987 г. В справката е направен разчет на плащанията по външния дълг, по главницата и лихвите. Посочена е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – „около 6 млрд. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара. По обще оценки тези 7 млрд. долара тогава днес са около 70-80 млр.долара днес. Може би най-точно финалът на комунизма е описан от Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет. Той определя положението, в което през 1990 г. е изпаднала страната, като „дълбока и всеобхватна криза”, която се характеризира с три основни дефицита: - стоков дефицит; - натрупан бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации; - валутен дефицит. Освен това: - неконтролируема емисия парични знаци; - неконтролируеми инфлационни процеси; - голям консумативен внос от второ направление; - голямо незавършено строителство; - умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти; - амортизирани основни фондове в почти всички сфери на материалното производство; - липса на средства за технологични инвестиции; - реално и системно понижаване на жизненото равнище. Дългогодишният вицепремиер при управлението на Тодор Живков е един от най-активните инициатори за образуването на дело № 4 за виновниците за икономическата катастрофа, което тогавашната Главна прокуратура прави през октомври 1990 г. По ирония на съдбата през юни 1992 г. самият Луканов е призован на разпит от държавното обвинение, за да даде показания по същото дело. Малко преди да влезе в следствения арест на ул. „Развигор” № 1, Луканов е запитан от журналисти: „За какво бяха изхарчени 10-те милиарда долара външен дълг?”. Отговорът му е: „Заедно ги изядохме”.
Без лустрация на 23.11.2021 в 10:12
ще си влачим едни и същи системни проблеми , които ще оставят страната оглозгана , задлъжняла на нивото на Гърция, Италия или Португалия, абе наред с PIGS страните.
Нема се пуашите, овце синергийни... на 23.11.2021 в 10:27
Важното е да сме набълбукани с Пфайзер и Модерна ! Да върви пЪндемията ! Другото е ала бала , там некви милиарди борчове - какво ви бризга ? И без това до 2030 ще сте 200-300 хил. българи на територията, нема да ги плащате вие ! Тия 200-300 хил. да му мислят.
Манол Колев на 23.11.2021 в 11:01
При 70-80 милиарда БВП, само лумпеньочът може да се разтревожи така силно!!!
ха ха ха на 23.11.2021 в 12:04
Нарочно ни бълбукат със заеми, вижте, че и радеф тегли през ден пари без обяснение, също като БОКО. Няма никаква разлика в политиката и на единия, и на другия, само глупендерите си помислиха, че той е нещо различно от слуга на глобалистите!
Наскоро четох едно изследване, което показва, че близо 50% от инвестициите в публичния сектор са неефективни. на 23.11.2021 в 13:21
Вие можете да си представите какви пари са минали под масата и са закопани в големи "дупки". Да допуснем, че Бойко Борисов е бил причината частично за това. Защо тогава през последните 8 месеца се теглят милиардни заеми и са планирани още 10 млрд. за харчене. Не е ли крайно време да се намалят кражбите от бюджета, които според Корнелия Нинова, са около 10 млрд. лева на година. Колко ще ни струва още популизма на служебните правителства? Знае ли изобщо Радев какво се случва в държавата и защо дефицита се увеличава ? Кога парламентът ще се намеси и ще регулира цената на тока и газта за да могат българските фирми да останат конкурентоспособни ? Въпроси много, а отговори никакви - някой някого гони, а едрите риби си плуват необезпокоявано в блатото на корупцията.
лъжец на 23.11.2021 в 16:10
Робивладелчвски строй който няма нищо общо с демокрация, социална политика,икономика. Заробването от тези проамерикански лакеи ше да е за последно.
Наблюдател, не сте наблюдателен ! на 23.11.2021 в 16:19
Правителството на ББ и НС гласуваха 6 млрд. извънредни разходи, голямата част от които бяха похарчени от сл.правителства. Не се съмнявайте, първата работа на следващото НС е да гласува нов 10 млрд. заем, немалка част от които се вече похарчени на вересия.
Д-р Илко Семерджиев, зъболекар-импресионист на 23.11.2021 в 17:06
Третият закон на госпожа Паркинсън гласи: "Всяка следваща туземна колониална администрация е по-калпава от предишната."
Ех, а помните ли онези 8 (осем) МИЛИОНА долара външен дълг? на 23.11.2021 в 17:16
Тодор Живков, Мемоари, изд. "СИВ" АД - "Абагар", 1997 г. Из главата "Бяха задействани опасни детонатори" " ...Кой можеше в онези смутни дни да оспори явният факт, че България е подложена на безмилостен грабеж. Че България се разграбва. Че България, както обичат да казват в подобни случаи, вече е заприличала на разграден двор. Кой каквото можеше и откъдето можеше - грабеше! И този процес, за всенародна жалост, продължава!... "Наследниците" ми твърдят, че по мое време имало над 10 милиарда долара външен дълг. Ще повторя - опашата, някому угодна лъжа.Спомням си, през лятото на 1989 г. пред американски бизнесмени, пребиваващи у нас оповестих, че външният ни дълг е около 6 милиарда бруто. Но зад него стояха немалки и неизплатени от други държави дългове към нас. Вече не ми останаха думи за питане..."
Айдее на 23.11.2021 в 17:57
До 1989 България произвежда 1 милион тона домати годишно, повечето за износ. Внезапно след подскачане по площадите и "реформа" числото става 50 хиляди тона годишно. Но в бизнеса производството и износа са естесвено преплетени в разчети за 1-2 години напред, и самоунищожавайки някакво производство, демократите не осъзанват че веднага нанасят щети и сриват текущ догвороен обмен, парите от който е влизал в бюджета било за производство, било за социални дейности. Така протестите сриват държавата и създават дълг, голяма част от дълга! Така че не дрънкайте за Тодор Живков. А фалита е нещо нормално във всяка държава, която сама си печата парите. Парите са фома на обществен договор.
КАЗАНО на 23.11.2021 в 21:10
България е като труп. Кзва Zawracamy z Grecji! Let’s head back from Greece! Iwona Blecharczyk - като сравнява Румъния и България - в 6-та минута. В Румъния имало живот, живец по хората и селата, а България и селата са труп. Добра енергия в Румъния. В Румъния работят в селското стопанство 21,24%, в Полша 9,15%, България 6,6%, Турция над 18%, 15,6% в Сърбия, Гърция 11,6%, като процент от заетите. Тук европарите за селско стопанство отиват само за няколко фамилии милиардери. И банките не отпускат за дребно фермерство, семейно. А ББР? https://youtu.be/0cv_c4prJFo?t=329

Напиши коментар