Политически бежанец, убиецът притежаваше редовен документ за пребиваване, валиден до 2030 г. За да изрази благодарността си към Републиката за това, че му е дала убежище, че му е предоставила безплатни грижи и обучение, че му е помогнала да се настани, Абдулах Анзоров не намери нищо по-добро от това да убие един от хусарите на същата тази Република, който изпълняваше с ентусиазъм мисията си да преподава история и гражданско образование.
Във френската правна система правото на убежище се появява с Революцията. То не е формулирано в Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г., но е предвидено в Конституцията от 1793 г., която казва, че френският народ “дава убежище на чужденците, прогонени от родината си заради каузата на свободата. То се отказва на тираните”. Идеята по онова време е, че революционна Франция, майка на политическата свобода и равенството на правата, трябва да приеме писателите, борещи се за ценностите, родени от френското Просвещение, които са преследвани в монархиите, в които живеят.
Идеята е продължена в преамбюла на Конституцията от 1946 г., която казва, че “всеки човек, преследван заради своите действия в полза на свободата, има право на убежище на територията на Републиката”. Тази разпоредба, включена в Конституцията на Петата република, все още е в сила. В своята история Френската република практически винаги е била гостоприемна към хората, жертви на преследвания, били те расови или политически. Ако се ограничим само до ХХ век, видяхме как Франция прие топло оцелелите от арменския геноцид през 1915 г., руснаците белогвардейци, отхвърлящи болшевизма, испанските републиканци, бягащи от франкизма, германските или полски евреи, жертви на нацизма, бежанците от Индокитай, преминал под комунистическа власт.
По-късно за тези хора бе въпрос на чест да защитаватт ценностите на родината, която ги бе приела. Сред героичните войници на Свободна Франция, воювали под заповедите на генерал Кьониг в битката при Бир Хакеим, спирайки през юни 1942 г. в продължение на петнадесет дни напредъка на Африканския корпус къв Александрия, откриваме значителна част от тези източноевропейци, приютили се във Франция, след като са избягали от нацисткия или сталинистки тоталитаризъм. Обичайки Франция, те ѝ служеха още по-храбро от много французи по потекло. Бащата на големия френски философ Янкелевич беше руски лекар ашкенази от Одеса, който, искайки да избяга от погромите и дискриминацията, избра Франция за своя земя-убежище. Това се случи по времето на аферата “Драйфус”. Но неговата реакция беше: “страна, в която дори и да сте евреин, можете все пак да станете капитан и където половината от населението ще демонстрира заради вас, ако ви обвинят несправедливо, не може да бъде лоша страна!”. Самюел и синът му Владимир Янкелевич обичаха страстно своята родина-осиновителка и служеха блестящо на френската наука и литература.
Тези евреи от Централна Европа, дошли във Франция между 1880 и 1950 г., се интегрираха напълно във френското общество, което по онова време беше преобладаващо католическо. Те никога не са създавали никакви проблеми и никога не биха се осмелили да поискат да не се сервира свинско в училищния стол или да не се работи в събота. Като Ромен Гари, те се бориха за свободата на Франция и обогатиха нейната култура. Никога, никога не биха освиркали “Марсилезата” на стадиона.
Същата идеална интеграция имаше при арменците, руснаците, испанците, индокитайците, всички влюбени във френската цивилизация. Но от 80-те г. на ХХ век държавата направи сериозната грешка да даде убежище на хора без особена любов към Франция. Нещо повече, държавата пренебрегна интеграцията и присъединяването на техните семейства към ценностите на Републиката.
Много от тях наистина изповядват салафитски ислям, който презира основните ценности на френската цивилизация, като свободата на съвестта, на мисълта, на изразяването, равенството между мъже и жени, необходимото разделение между политика и религия.
Масово злоупотребявано с него от трафиканти на хора от Африка и Близкият изток, каналджии, чиито печалби надхвърлят тези на наркотрафикантите, правото на убежище вече е само сянка на републиканската представа за него. Това е любимата врата на икономическите мигранти.
Превод от френски: Галя Дачкова