- 10 Sep 2020
- 56
- 63
Щом няма лоши новини, трябва да ги измислим, защото само лошата новина е истинска новина. Това изглежда е единственото правило в българската журналистика, което се спазва от по-голямата част от колегите. Прави впечатление, че при по-продължителна "суша" откъм големи трагедии, които пълнят дни наред новините по телевизията и вестникарските страници, съсловието започва само да си измисля ужасни истории, които държи да разказва дълго и напоително. Обикновено го отнасят лекарите, защото те са най-лесната плячка. Тяхната професия е сложна, изисква внимание и по-усложнено мислене, каквото повечето български журналисти не притежават. Те дори нямат търпение да вникнат в някакъв детайл или да потърсят основания за тезата си, с която най-често идват, преди да отразят самото събитие. По-голямата част от тях предпочитат да натаманят събитието според представата си за него, отколкото да сменят заготовката в главата си, и поради тази причина реалността и истината почти не намират място в българските медии. Това, според мен, е по-широк проблем, свързан с психологията на българина, но не бих искал да се отклонявам от темата.
Журналистите приличат по-скоро на бачкатори, погълнати от новините, които трябва да произвеждат на конвейер и въобще не се интересуват от каквато и да е истина. Това е основен проблем.
<p>А и в България здравеопазването е толкова окаяно, че каквото и да изръсиш по негов адрес, никой няма да забележи, дори да е най-голямата глупост. Друг е въпросът, че основната вина за дереджето в болниците и поликлиниките е на политиците, а не на хората, които работят в тях.<br />Ако следите новините в последната седмица, ще помислите, че в София вилнее зловеща организирана група в бели престилки, която убива родилки. "Черната серия с родилките продължава", пише на заглавната си страница едно издание, а от телевизионните репортажи човек може да остане с впечатлението, че се води кървава гражданска война между лекари и пациенти.</p>
<p>Лекарите морят нарочно пациентите, а на пациентите не им остава нищо друго, освен да се оплакват на репортерките и да покажат мъката си от синия екран. Новината "Родилка почина в болница еди-коя си" вече не звучи информативно, а осъдително за болницата и лекарите в нея. Погледнато от гледна точка на занаята, това не е новина. Няма как всеки смъртен случай в болница, пък бил той и на родилка или новородено, да бъде отразен от медиите. Това би било новина само ако родилката е била убита от някого и то преднамерено. Всеки нормален човек си дава сметка за това и на подсъзнателно ниво точно така приема новината за починалата родилка, когато я чуе в осем вечерта по новините.</p>
<p>В тях обаче нищо не се говори за убийство. Не се представят доказателства, не се посочва конкретен извършител и дори не се изясняват подробностите около смъртта. Да не говорим, че за установяването на фактите по евентуална лекарска грешка са необходими дни, че и седмици. От гледна точка на професионалното поведение журналистите би трябвало да оповестят за смъртта на родилката едва когато излезе експертизата на специалистите и в нея е записано, че става дума за грешка. И то само в изключителни случаи, които биха представлявали обществен интерес – ако грешката е особено груба, системна, представлява потенциална опасност за много хора, извън частния случай и т.н. Навсякъде по света новините съобщават факти. Само в България те произвеждат слухове. Така например за случая в „Шейново”, който доведе до оставката на директора, чух от новините взаимно изключващи се неща – жената била разкарвана няколко пъти и не била приета, защото не си платила, а като я приели, вместо да я интубират, й пробили трахеята, жената била посъветвана от лекар да остане в болницата, но самата тя не пожелала и си тръгнала, а лекарите са я интубирали съвсем правилно... Така и никой не каза какво точно се е случило. Заради журналистическата патардия, обаче, директорът бе принуден да си подаде оставката.</p>
<p>Не знам кой е той и какъв ръководител е, но съм сигурен, че в България няма под път и над път хора, които могат да ръководят болница, и то в такъв административен хаос. Всички започнаха да говорят за лекарските грешки и да искат специално законодателство, което да наказва лекарите заради тях, но никой не излезе официално и не потвърди, че случаят в „Шейново” е лекарска грешка. Ами ако не е. Както не е и в последния шумно оповестен случай в болницата "Света София". Какво ще направят или кажат журналистите, за да заличат всички внушения за "убийците в бели престилки", които ни натрапват с дни, месеци и години. И що за перверзно съзнание трябва да имат онези, които смятат, че могат да превърнат смъртта на майка и нейното бебе в новина и сензация! В навечерието на Рождество Христово тази кампания звучи наистина кошмарно, бих казал – злокобно!</p>
<p><br />В обилните репортажи по темата няма да намерите нищо за здравната култура на пациентите, за достоверността на оплакванията им от лекарите, за истинността на тяхната версия, която винаги ги изкарва жертви на системата. То е нещо като клишето "нашите майки и бащи ровят в кофите за боклук", което обикновено се употребява преди избори и което трябва да обрисува българската бедност. Днешното послание на журналята, които се упражняват по темата, звучи горе-долу така: "Нашите майки и деца ги убиват лекарите" . Далеч съм от мисълта да отричам наличието на лекарска небрежност, ширещите се и в тези среди простотия, цинизъм и грешки, които водят до фатален край. Такъв разговор обаче не може да се води нормално в истерична среда, в която информацията се заменя с пропаганда, фактите от слухове, истината с лъжа. Среда в която медиите се превръщат в следствие, прокуратура и съд и то в рамките на три минутен репортаж в края на който осъдените винаги са лекарите...</p>
<p>Според статистиката смъртността на родилки в България не е по-различна от средната за Европа. Тоест това не може да бъде повод за някаква особена журналистическа фиксация, каквато наблюдаваме в последните дни. И ако лекарските грешки, за които така редовно ни осведомяват в новините, често са пълна измислица, то журналистическите издевателства, граничещи с престъпление, са мъчително и отвращаващо ежедневие .</p>
