- Автор: Никола Стефанов
- 10 Sep 2020
- 2378
- 13
Сигурно сте чули за Междуправителствения панел за климатични промени. Това е международна научна организация към ООН, която изследва климатичните промени, причинени от човека, последиците от тях и начините за тяхното предотвратяване. Характерно за изводите на тази организация е, че те винаги използват същите опорни точки и стигат до почти идентични заключения за промените в климата и техните последствия, каквито следва и известният Световен фонд за живата природа WWF.
Така например, организацията към ООН пресметна с абсолютна точност, че човечеството може да си позволи затопляне на планетата максимум да 1.5 градуса по Целзий над нивата преди индустриалната революция. Това според тях е „въглеродният бюджет“ на човечеството. В момента според учените от организацията, ние вече сме стигнали до затопляне от 1 градус. Минем ли посочената от тях граница, лошо ни се пише. Трудно е да изброим всички ужаси, които тогава ще връхлетят планетата и човека, но за да не бъдем многословни, ще кажем, че това ще бъде „Апокалипсис“.
Други изследователи, еколози с подобни възгледи, следвайки стриктно спуснатите им опорни точки, с голяма точност вече пресметнаха, че ни остават само още осем години до изчерпването на планирания „въглероден бюджет“. Целта на тези трудно поддаващи се на точни изчисления факти и научно необосновани изводи е да стресира обществото, за да може определени кръгове да се възползват от това. Или, иначе казано, ако климатът се променя, значи някой трябва да има определена изгода. Но нека хвърлим поглед и към мненията на други учени, чиито изводи сериозно се разминават с изводите на изследователите от ООН и WWF.
Общата площ на вечно замръзналата територия на Земята е 35 млн. кв. км, разположена основно в Русия, САЩ, Канада, Финландия и някои други северни държави. Интересно е, че ефектът от средногодишното повишаване на температурите на Земята започва да се проявява не от последните десет или двадесет години.
В доклад на Станфордския университет се отбелязва, че: „Финландия, Исландия, Канада, Норвегия и Швеция поне от 50 години се ползват от плодовете на глобалното затопляне“. Забележете, „ползват се“, а не страдат от него. В документа се отбелязва, че “Брутният вътрешен продукт на Финландия би бил към сегашния момент с няколко процента по-нисък, ако нямаше глобално затопляне“. Подобно е състоянието и в други северни страни. Учените от космическите лаборатории в САЩ и Русия отдавна са установили съществуването на 200-годишна цикличност на слънцегреенето, съобразно с което точно с такава периодичност се променя и климатът на Земята. По тяхна оценка, глобалното затопляне може да се смени със застудяване някъде около 2050 година.
Парадоксален е и фактът, че за апокалиптичните си видения западните еколози се позовават на Втория оценъчен доклад от 2015 г. на „Росгидромет“ (Федералната служба по хидрометеорология и мониторинг на околната среда на Русия). В доклада се отбелязва, че „средната температура на въздуха около Земята се е повишила със средна скорост от 0.43 градуса по Целзий за десет години.
Това явление се наблюдава от средата на 1970 г. Скоростта на затопляне в полярните и зад полярните зони превишава скоростта на световното, глобално затопляне около 2.5 пъти. Съгласно твърденията на ВВС: „от 80-те години на миналото столетие дебелината на ледовете в Арктическия басейн е намаляла средно с 40%“. От тук идва и тревогата на западните еколози, че вечните ледове се топят. Но по данни на същи този „Росгидромет“ „от средата на 90-те години увеличаването на средната дълбочина на сезонното топене на ледовете е между 1-2 см. в Западен Сибир и Якутия, и между 2-6 см. в европейската част на Русия.
Според учените обаче глобалното затопляне има и своя положителен ефект. В периода на размразяване на ледовете се освобождават нови обработваеми територии за селското стопанство и става възможна разработката на находищата на нефт, газ и ценни метали в полярните зони, които иначе няма как да бъдат използвани от човека. Анализаторът от National Interest Час Голдман прогнозира например, че „благодарение на топенето на ледовете и освобождаването на земи, Русия може да се превърне в селскостопанска свръхдържава“. Освен това изданието смята, че „транспортът от Китай до Европа по Северния морски път ще даде на Русия гигантско икономическо предимство“.
Затова американците искат да премахнат руския национален статут на контрол върху Северния морски път и да го обявят за международно притежание. Вярно, че тук Голдман разглежда Северния път, като някакво поточе, в което децата си играят, като пускат корабчета. Той обаче не споменава за колосалните средства, които ще бъдат нужни за оборудване на пристанища, безопасен морски маршрут, логистични центрове и т.н.
Американската национална служба за разузнаване в доклада си „Глобални тенденции-2025 г. на променения свят“ още преди десет години пишеше, че „икономиките на Русия и Канада ще спечелят от глобалното затопляне, защото съсредоточените на север природни ресурси ще станат достъпни за разработка“.
По данни на Геоложката агенция на САЩ, „в Арктика лежат около 30 процента от нефта и 13 процента от газа на Земята, които и до настоящия момент си остават неизползвани“. Вярно е също така, че заедно с преимуществата от топенето на ледовете ще възникнат и определени проблеми. Например размекване на земните пластове, върху които е изградена инфраструктура, като жилища, заводи, газопроводи, пътища и ж.п. линии, което на свой ред ще изисква допълнителни инвестиции за решаване на този проблем. Освен това, на САЩ вероятно ще им се наложи да преместят и някои от военните си бази, попадащи в зоната на затоплянето.
Но е факт, че водещите държави бързат да използват периода на затопляне, за да изградят нефтена и газова инфраструктура, която да могат да използват в следващия период на охлаждане на климата. Самите обекти от инфраструктурата на добиващите отрасли (месторожденията на нефт и газ) са разчетени обикновено на експлоатационен период от 20-30 години. В този период няма да се случи нищо катастрофално, защото тези 30 години завършват през 2050 г., когато затоплянето ще премине в постепенно застудяване.
До 2050 г. European Green deal ("Зелената сделка" на Урсула фон дер Лайен и новата Европейска комисия) вече ще е успяла предсрочно да доведе Европа до точката на замръзване, а европейските компании отдавна ще са започнали да инвестират капиталите си в нови енергоресурси и суровини в северно направление. Докато световните икономики извличат ползи, като успешно адаптират бизнеса си, следвайки промените в климата, ЕС измисли програма, с която да води война с него, поставяйки си непосилната задача да обърне посоката на климатичните процеси, нещо което ни напомня идеята за промяната на течението на реките от времето на Сталин.
