Какво ще стане, ако Китай първи получи ваксина срещу COVID-19?

 Снимка: Politico

Фидлер, който е експерт по въпросите на глобалното здравеопазване и националната сигурност и работи като консултант в СЗО и в Центровете по контрол и профилактика на заболяванията в САЩ, далеч не е единственият специалист, разсъждаващ върху това какво може да тръгне в погрешна посока през следващите няколко месеца, докато големите държави се състезават помежду си, стараейки се всяка една от тях да получи първа ваксината срещу COVID-19. След половин година социално дистанциране, набираща обороти безработица и неумолимо нарастване на броя на смъртните случаи, на мнозина много им се иска да повярват в изявленията за „историческите“ усилия на Америка да създаде ваксина и да приключи с епидемията, както се говори в новините, а така също и за „многообещаващите“ резултати, получени в първия стадий на клиничните изпитания, и прогнозите за „високата вероятност“ американците  да получат достъп до ваксината още в края на тази година.

Експертите в областта на здравеопазването и ваксинирането предупреждават обаче, че все още е много рано да се каже дали поне една от разработваните осем ваксини, които се намират в трета фаза на клиничните изпитания, ще се окаже безопасна и ефективна в борбата с коронавируса. От тестваните днес осем ваксини четири са създадени в Китай, три са получили финансиране в рамките на програмата на Тръмп под името Operation Warp Speed, а осмата е разработена в Австралия. Експертите вече изказват своите опасения, че някои от най-рекламираните кандидати са съществено надценени, което означава, че страховете на Фидлер са напълно обосновани. Напълно възможно е първа да завърши клиничните си изпитания в трета фаза една от китайските ваксини. Ако кандидатите за създаване на ваксина в рамките на програмата Warp Speed провалят изпитанията, САЩ могат да изостанат в разработването на ваксина, например с шест, а даже и с осем месеца. Какво ще стане тогава? Експертите в областта на здравеопазването и националната сигурност предполагат, че в този случай

събитията ще се развиват според принципа „сами изберете своя кошмар“.

Всеки потенциален сценарий ще води до геополитическа криза и опасни научни капани. Какво ще стане, ако Китай откаже да продаде на Щатите безопасна ваксина и започне да я използва в като коз в борбата с влиянието на Америка? Какво ще стане, ако администрациите на Байдън или на Тръмп откажат да приемат китайската ваксина? Какво ще стане, ако „победата“ на китайците принуди американците и европейците да „изрежат ъглите“ в процеса на разработката или лицензирането на собствените им ваксини (скорошните коментари на президента Доналд Тръмп, в които той се опита да намеси и Управлението за контрол на качеството на хранителните продукти, само засилват тези опасения)?

„Ефективната ваксина ще стане най-важният човешки ресурс в съвременната история“, казва Лари Гостин, професор по медицинско право в Джорджтаунския университет. Държавите ще използват ваксината за постигане на стратегически цели. Професор Гостин казва, че „след като ваксинира населението си, Китай може да започне да продава ваксината на този, който предложи най-висока цена. Китай със сигурност ще използва ваксината за увеличаване на политическото си влияние, с цел политическо отмъщение или в рамките на водените със САЩ търговски преговори.

Напълно възможно е Америка да се окаже последна на опашката“.

Дори ако Китай започне да продава ваксината си, без да поставя някакви специални условия, според Фидлер тя едва ли ще попадне в САЩ. По-нататък Фидлер обяснява: „Ако допуснем, че възникне ситуация, при която Управлението по контрола за качеството на храните и медикаментите одобри тази ваксина, то тогава САЩ ще трябва да я закупят. Нима си мислите, че Конгресът на САЩ ще одобри отпускането на средства за закупуване на ваксина от Китай, когато ние не разрешаваме на гражданите на САЩ даже да използват приложението Tik Tok? Разбира се, аз иронизирам, но в действителност ситуацията е много сложна“. Тези тревоги са нагледна илюстрация за това колко силно влияе геополитиката върху реакцията на страните в отговор на най-тежката здравна криза през последните 100 години. През февруари, когато този смъртоносен вирус се разпространи в целия свят, мнозина се надяваха, че духът на глобално сътрудничество ще застави лидерите на водещите страни в света да се съберат в Zoom и да се договорят как ще се разпределят ресурсите, как ще си сътрудничат в процеса на разработване на ваксината и на нейното разпределяне. Някои действително се опитаха да направят това. Но когато напрежението между двете световни държави, САЩ и Китай, стигна до такова ниво, каквото не сме виждали от няколко десетилетия, надпреварата в разработването на ваксина срещу коронавируса се превърна в

традиционно национално съперничество за власт и престиж.

Ако Съединените щати и Китай не действат внимателно, глобалното здравеопазване в крайна сметка ще се превърне в поредния инструмент и поредната жертва в тяхната нова игра на велики държави. Фидлер казва: „Веднага си спомних за Студената война, защото отново се оказахме в ситуация, когато такъв род динамика оказва въздействие върху всички сфери на политиката. Балансът на силите изкривява представата за това как големите държави и тези, които се стараят да маневрират между тях, разглеждат всеки въпрос. Здравеопазването няма да бъде изключение, добавя той. И не е важно доколко световното ръководство в областта на здравеопазването е готово да разбере и приеме тази реалност. Все пак Китай има много по-балансиран портфейл в момента“.

Администрацията на Тръмп нарече програмата Operation Warp Speed „едно от великите хуманитарни и научни постижения в историята“. Но директорът на Центъра за иновации в областта на биотехнологиите и разработването на лекарства към Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Майкъл Кинч, твърди, че ако му предложат да смени американския портфейл с ваксини с китайския, той веднага би се съгласил. В основата на всички разработвани в САЩ и Европа ваксини, с които сега се провеждат клинични изпитания и са получили финансиране в рамките на програмата Operation Warp Speed, лежи използването на високотехнологични методи за изработване на имунитет срещу тази част от вируса SARS-CoV-2, която се нарича шиповиден белтък. Шиповидните белтъци, които излизат от самата сърцевина на вируса и го правят подобен на корона, му помагат да се свърже с рецепторите на клетките в човешкия организъм. Всички тези ваксини са призвани да научат нашето тяло да атакува шиповидните белтъци на вируса още преди той да има възможност да се свърже с клетките в нашето тяло. Но какво ще стане, ако нашата концентрация върху шиповидния белтък се окаже погрешна? По този повод Кинч казва: „На хартия, това е напълно разумна стратегия. На биолозите често им се удава да ни демонстрират границите на логичното мислене“. Той сравнява този подход с това, което прави Китай.

Някои китайски ваксини действително са ориентирани към шиповидния белтък на коронавируса.

Докато при създаването на други ваксини се прилагат по-традиционни методи, доказали се от години. Например сега Китай разработва няколко неактивирани вирусни ваксини, в които мъртвите вируси се използват с цел да научат нашата имунна система да отблъсква атаките на живите вируси. В случая с подобни ваксини тялото само̀ решава, как е по добре да се бори с патогените. По този повод Кинч казва: „То (тялото) има огромен избор. То може да се бори не само с шиповидния белтък. То само̀ избира този метод, който ще сработи най-добре от всички останали. Ако вследствие на законите на еволюцията или поради това, че не ни върви, нашата имунна система не може да изработи достатъчно силна и устойчива защита от този шиповиден белтък, възможно и поради това, че и другите коронавируси също притежават шиповидни белтъци, тогава САЩ ще се окажат в тази точка, в която бяха през март. Стяга ми се сърцето, като си помисля, че

слагаме всички яйца в една кошница“.

Други експерти също са обезпокоени от начина, по който се избират победителите в рамките на програмата Operation Warp Speed. По-рано това лято конгресмените дълго и подробно разпитваха високопоставени чиновници от администрацията защо в рамките на този проект се отдава предпочитание на нови, а не на традиционните технологии за създаване на ваксини, като някои от тях никога досега не са се използвали за създаване на практически успешна ваксина. Директорът на Националния институт по здравеопазване Френсис Колинз се опита да обясни този избор,  позовавайки се на рисковете свързани с безопасността. През 1955 г. вирус във ваксината срещу полиомиелит се оказа не напълно деактивиран, в резултат на което някои от децата, ваксинирани с тази ваксина, умряха. Оттогава обаче досега подобно нещо не се е случвало и Управлението за контрол на качеството на продуктите и медикаментите одобри редица деактивирани ваксини.

Между другото някои експерти смятат, че част от кандидатите, получили финансиране в рамките на програмата Warp Speed, не струват похарчените за тях средства. През юли Оксфордският университет, чиято ваксина ще се произвежда от компанията Warp Speed, публикува в списание The Lancet резултатите от клиничните изпитания на първа и втора фаза. С ваксината са били инжектирани 543 доброволци, но за наличието на антитела са били проверени само 35 човека. „Защо само 35? А къде са останалите 508 човека?", пита Пол Офит, който се занимава с разработката на ваксина от ротавирус и сега е директор на центъра за ваксиниране към Детската болница във Филаделфия, като даже резултатите от ваксинираните са били стандартни, но не и забележителни“. След това Оксфорд избра десет души (но не на случаен принцип) и им бе поставена втора доза. При тях резултатите се оказаха малко по-добри. Но, както обясни Офит, „ако компанията Astra Zeneca планира и по-нататък да работи върху създаването на ваксина с две дози на прилагане, ще им напомня, че в тези изследвания участваха само десет души. А вече говорят как могат да пуснат десетки милиони дози в производство“. Между другото Astra Zeneca вече има подписани договори за производството на 2 млрд. дози, 300 милиона от които са предназначени за САЩ. Офит отбелязва, че „тези, които се занимават с това от толкова дълго време, би трябвало да бъдат малко по-скромни. Пътят към търговски успешна ваксина често е съпроводен с трагедии. Често за знанието се налага да платим с човешки животи“. На другия край на света китайският лидер

Си Дзинпин също мечтае да получи първи безопасна и ефективна ваксина.

С нея той може да обезпечи населението на страната си и, паралелно с това, да възстанови китайската икономика, като  покаже на целия свят, че САЩ все още изостават. Но аз не съм уверен, че китайците ще ни дадат тази ваксина. Високопоставените китайски чиновници и производители на медицински препарати позиционират вече ваксината като инструмент на дипломацията, обещавайки, че първи ще имат достъп до нея тези страни, които представляват стратегически интерес за Китай. Приоритет ще бъде даден на Филипините и Индонезия, тоест страни, които имат териториални спорове с Китай за Южнокитайско море. А също така Бразилия, като главен политически и икономически партньор на Китай в Латинска Америка. Китайската фармацевтична компания CanSino вече води преговори с няколко страни, включително Пакистан и с няколко държави от Латинска Америка, по повод стартиране ваксинирането на служителите им в жизненоважните сектори, макар че все още не са завършили третата фаза на изпитанията. До момента обаче все още няма подписани споразумения. Подходът на Китай винаги е делови, но той винаги се старае задължително да извлече някаква допълнителна изгода за себе си,

„накрая китайците винаги започват да искат нещо в замяна“,

казва Нед Прайс, член на Съвета за национална сигурност при Барак Обама. В Африка Китай инвестира огромни средства в нефтената и въгледобивна индустрии в замяна на сключени множество изгодни за китайците сделки, като паралелно с това те продължават да увеличават и своето военно присъствие на този континент. В африканските градове се строят китайски небостъргачи, а между градовете се прокарват също строени от китайците шосета. Освен това, Китай инвестира огромни средства в Латинска Америка и Пекин вече е най-големият търговски партньор на няколко от крупните икономики там, включително Бразилия и Перу. Между другото в целия регион се откриват финансирани от китайското правителство „Институти на Конфуций“, призвани да разширяват влиянието на Китай. Ваксината за COVID-19 ще даде на Пекин шанс да провери силите си в нови за него места. Прайс казва: „На много места китайците търсят и най-малката възможност, за да навлязат. Те се стараят да си отворят вратите. И наличието на ваксина, която няма все още никой, без съмнение е отлична възможност за отваряне на вратите в целия свят, включително и в страни, които допреди това приемаха много внимателно китайците“.

Тези страни ще трябва да решат дали са готови да приемат китайската ваксина,

даже, ако нейното закупуване е съпроводено с редица условия. Или те ще изчакат други варианти на ваксина, например от САЩ или Европа. Но какво ще се случи, ако САЩ сериозно изостават от Китай при създаването на ваксина? Освен това, както казва Тръмп, че отначало ще бъде ваксинирано цялото население на САЩ, тогава каква е вероятността американската ваксина, някога да попадне и в друга страна? В тази връзка Фидлер пита: „Не ни се иска да попаднем в сферата на влияние на китайците, но ако Америка не е готова да сътрудничи и да помага, тогава какво ни остава да правим“. Според него някои близки съюзници на САЩ също може да се сблъскат с тази дилема. „В контекста на това, когато Съединените щати са направили всичко възможно, за да демонстрират неуважение към своите съюзници, тогава например вие германците ще продължавате ли да подкрепяте Америка? Аз не съм много уверен в това. Тоест ще ви се наложи да разговаряте с китайците много по-сериозно, отколкото в този случай, когато САЩ ви оказват подкрепа", разсъждава Фидлер. Сега всички размишляват върху това ще бъдат ли САЩ до нас, когато на вратата почука Китай“. И ако Си докаже, че Китай е способен да разработи безопасна и ефективна ваксина и обезпечи с нея целия свят, това може да му донесе плодове в други високотехнологични сфери, такива, като например 5G.

Фидлер се съмнява, че държавите ще се откажат с лекота от продукцията на Huawei и други китайски технологични компании, ако вече са започнали да си сътрудничат с Китай и нямат възможност отново да се обърнат към САЩ. Въпросът за безопасността на ваксината също може да бъде повлиян от геополитически съображения. Какво ще стане, ако китайците създадат ваксина и СЗО каже, че е ефективна, а Управлението по надзор за качеството на продуктите и медикаментите на САЩ не я одобри? Репутацията на това Управление, което винаги е служело като златен стандарт в областта на контрола върху медицинските препарати, сериозно пострада, особено след като през април под натиска на Тръмп то одобри използването на хидроксихлорохина за лечение на тежките случаи на COVID-19, а след два месеца се отказа от това свое решение, признавайки, че „потенциалните ползи от препарата не превишават известните при прилагането му потенциални рискове“. Ако вие сте бедна страна, в която няма аналог на подобно Управление за контрол на качеството на медикаментите,

на кого ще вярвате тогава?

В подобни случаи неофициалните канали за връзка с Европейската медицинска агенция и други подобни управления могат да ви свършат добра работа. Ако Управлението по контрол за качеството на продуктите и медикаментите на САЩ провери китайската ваксина и реши, че тя е безопасна, много експерти се съмняват, че Китай ще позволи на Америка да я получи. „Аз не съм уверен, че китайците ще ни я продадат, казва Гостин. Освен САЩ, Пекин има още множество купувачи. В това се състои и огромният риск за Съединените щати“.

Но нека да разгледаме и обратната ситуация, при която първи създават ваксина срещу коронавируса САЩ. Гостин коментира този вариант, като казва: „Много трудно бих си представил, че САЩ, като ваксинират цялото си население, биха взели решение да доставят ваксина първо на Китай преди Европа, Африка или Латинска Америка. Или ако стане това, то ние ще използваме ваксината като коз в търговските преговори. Но все още програмата Warp Speed е черна кутия“. Възможен е обаче и вариант, при който Китай, желаейки да демонстрира своя алтруизъм, се съгласи да продаде ваксината си на САЩ без всякакви други условия. Какво ще стане в този случай? Тръмп превърна нападките си срещу Китай и изявленията за опитите на китайските власти да скрият мащабите на епидемията в един от ключовите елементи на предизборната си кампания. Той критикува остро тази страна в изказванията си, на предизборни митинги, пресконференции и в Туитър.

„Никой не се е отнасял по твърдо с Китай от мен“,

заяви той през април. През юни генерал Густав Перна, един от ръководителите на програмата Warp Speed, заяви, че САЩ няма да сътрудничат с Китай в процеса на създаване на ваксина. Известно е, че президентът вече успя да промени мнението си, но едва ли внезапно ще приеме Китай за спасителя на Америка, като признае, че по въпроса за притежаването на най-голямото съкровище на ХХI век, САЩ зависят от Китай. По-скоро това може да означава, че Тръмп ще поиска да застави Управлението по контрола на качеството на медикаментите да откаже лицензирането на китайската ваксина в Америка, независимо от степента на нейната сигурност. Или пък американските власти могат просто да не разглеждат варианта за закупуване на китайска ваксина, дори ако тя бъде одобрена от Управлението.

Работата не е само в Тръмп.

Недоверие към Китай изпитват представителите и на двете партии. Според Фидлер Конгресът на САЩ няма да одобри средства за закупуването на китайската ваксина, даже ако Управлението по контрола на качеството я признае за безопасна. Ситуацията едва ли може да се окаже по-различна, ако това се случи и в първите месеци от управлението на Байдън. По този повод Фидлер казва: „Представяте ли си какъв политически натиск ще изпитва администрацията на Байдън… Нима може да си помислите, че тя ще купи китайска ваксина? Политическата съпротива срещу такова решение ще бъде толкова силна, че сега покупката на китайска ваксина изглежда невъзможна“. Но ако Китай пръв създаде ваксина, то тогава ще се „наложи програмата Operation Warp Speed още повече да увеличи своята свръхзвукова скорост“. Тогава Фидлер задава въпроса: „Няма ли да стане така, че ние да започнем да изрязваме ъглите по политически причини?“. Именно този въпрос не дава на експертите да спят нощем, защото САЩ могат по-рано от срока да одобрят ваксината с цел постигане на

пропаганден триумф в духа на Студената война,

както направи това президентът Путин в началото на август, когато обяви победата на Русия, още преди да е завършила третата фаза на изпитанията. Подобни изявления и на другите страни биха заставили администрацията на Тръмп да съкрати клиничните изпитания в трета фаза, които се провеждат в момента, само и само да покаже някакъв резултат от програмата Warp Speed. Особено обезпокояващо е поведението на правителството на Борис Джонсън, което вложи десетки милиони британски лири в разработването на ваксина от Оксфордския университет и Astra Zeneca, а това позволи на учени от Оксфорд да заявят, че са готови да ускорят процеса, като преминат към клинични изпитания, в хода на които ще заразят малка група доброволци с вируса. Но според мнението на Офит, такива изпитания не може да се приемат за пълноценен заместител на мащабните клинични изпитания в трета фаза.

Тези страхове са напълно оправдани, защото политиците в САЩ отчаяно търсят одобрени методи за лечение на COVID-19. Отначало възникнаха проблеми с хидроксихлорохина. След това през август Управлението по контрол за качеството на продуктите и медикаментите издаде разрешение за използване в екстрени случаи на многообещаващ, но недобре проверен метод за лечение. Това стана, след като Тръмп обвини Управлението в излишно бавене, което може да навреди на предизборната му кампания.

Но все пак главният приз за Белия дом ще бъде ваксината.

Също така през август Тръмп обвини „дълбоката държава“ за това, че пречи на фармацевтичните компании да наемат доброволци за изпитанията на ваксината и другите методи на лечение. След това "Файненшъл Таймс" съобщи, че администрацията на Тръмп разглежда възможността да ускори получаването на одобрение за оксфордската ваксина, ако резултатите от клиничните изпитания на 10 хил. доброволци се окажат многообещаващи, без оглед на изискването на Управлението по контрол за качеството на медикаментите, че за одобрение е необходимо резултатите от клиничните изпитания, минимум на 30 хил. души да бъдат положителни. Тази разлика е твърде съществена. Ако се бърза с пускането на ваксината, без да има безспорни доказателства за нейната ефективност и безопасност, това може да настрои обществеността против нея и да лиши американците от ценно оръжие в борбата с COVID-19. Нещо по-лошо, това може да причини сериозни вреди на хората.

Кинч обяснява, че „всеки медицински препарат се извежда от организма. Тоест ако в него има някакви токсични компоненти, организмът рано или късно ще ги изведе. Ваксината обаче е длъжна да научи имунната система да прави нещо, което нещо организмът е длъжен да прави до края на живота си. Ако се допусне грешка, проблемите могат да останат за цял живот“. Чиновниците от американската система за здравеопазване се стараят да смекчат тези страхове и то в същото време, когато Тръмп продължава да ги разпалва. Шефът на управлението по контрола на качеството на медикаментите Стивън Хан уверява, че агенцията ще одобри само истински безопасна ваксина. Но страховете не изчезват. Според Фидлер не трябва да се надяваме, че геополитиката ще престане да се намесва във въпросите на общественото здравеопазване. Сегашното стълкновение между САЩ и Китай сложи край на епохата на оглавяваните от САЩ алтруистични инициативи в областта на здравеопазването, такива като програмата PEPFAR на президента Джордж Буш например, за борба с инфекциозните болести в Африка. Днес великите държави ще се стремят да си осигурят преимущество, използвайки за това всякакви средства. „Ако в отношенията между Вашингтон и Пекин не започне период на разведряване, касаещ преди всичко здравеопазването, ни очакват сериозни неприятности“, предупреждава Фидлер.

Превод: Никола Стефанов