Тази седмица Гърция изправи на нокти европейските лидери с идеята си да организира референдум по въпроса за спасителния план. Така Атина ги постави пред безпрецедентен казус: Може ли една страна да напусне Еврозоната? Папандреу се отказа от идеята си за референдум, но гръцката криза вдигна едно табу и извади наяве факта, че Европейският съюз няма юридическо устройство по този въпрос.
Как се излиза от Еврозоната

Оказва се, че разводът между една страна членка и Еврозоната не е проста работа. Европейските договори забраняват изключването на една страна членка от Еврозоната против нейната воля. Не е изработен и юридически инструмент, който да позволи на една страна да излезе от Еврозоната по свое желание.

Влизането в Еврозоната по принцип е необратимо  

Необратимо, в духа на европейската конструкция. "Новите страни членки са готови да влязат в Еврозоната, когато изпълнят критериите", пише в сайта на ЕС, Europa.eu.

Еврозоната обединява 17 страни от общо 27-те членки на ЕС. През 1999 г., с въвеждането на еврото, в нея влязоха Германия, Австрия, Белгия, Испания, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия и Португалия. Гърция влезе в Еврозоната през 2001 г. Три страни не участват във валутния съюз: Дания, Швеция и Великобритания. В Еврозоната влязоха и пет от 12-те нови страни членки на ЕС: Словения, Кипър, Малта, Словакия и Естония, която се присъедини тази година.

Влизането в Еврозоната изглежда необратимо на хартия. Няма текст, който да предвижда една страна да измине обратния път. Така че трябва да се импровизира на базата на съществуващите текстове, ако една страна реши да напусне своите 16 партньори в Еврозоната с всички икономически предвидими и непредвидими последици.

""

Излизане от ЕС, за да се излезе от Еврозоната?

Говорителка на Европейската комисия спомена тази седмица една възможна юридическа писта:

"Договорът не предвижда излизане от Еврозоната без излизане от ЕС. Такова е сегашното положение. Договорът от Лисабон, който влезе в сила през декември 2009 г., въведе клауза за излизане от ЕС. В замяна, в този договор не съществува никаква клауза за излизане от единната монета".

Говорителката се позовава на въпросния чл. 50 от Договора на Европейския съюз, новост в Договора от Лисабон, който за първи път предвижда доброволно разделяне на една страна членка с общността. Така че евентуално сбогуване с еврото може да се базира на този член.

"Въпросната страна трябва да подаде молба до Европейския съвет, който може да приеме или отхвърли нейното разглеждане, обяснява Ноел Льоноар, бивш френски министър по европейските въпроси. Ще последват преговори за начина на излизане, за фондовете, които тази страна е получила като членка на ЕС, както и нейното участие в общия бюджет на общността. Трябва да се постигне споразумение, което да бъде одобрено от Европейския парламент с просто мнозинство, след това от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство (което представлява 55 на сто от Европейския съвет и 65 на сто от европейските граждани)".

Този процес по излизане от ЕС и съответно от Еврозоната ще отнеме месеци, дори години, но трябва да се мине през него, за да бъде спазена законовата рамка.

Напускане на Еврозоната без излизане от ЕС?

Неточно, отговаря Жан-Доминик Джулиани, президент на Фондация "Шуман". "Няма нужда от базисен текст. Европейският съвет решава и създава международното право, така както Съветът за сигурност на ООН или Международният съд в Хага".

Джулиани цитира един "юридически сходен случай. Когато Сърбия оспори законността на Декларацията за независимост на Косово през 2008 г., Международният съд отговори, че, от една страна, съществуват договори а, от друга страна, това, което решат международните организации може да се превърне в международно право".

Тогава може ли една страна-членка да остане в ЕС, но да се раздели с еврото? "Това може да бъде направено, отговаря Джулиани. Ако това е желанието на всички, на въпросната страна и на Европейския съвет, тогава това се налага. Премиерът на страната, която иска да напусне Еврозоната, сяда на една маса с Европейския съвет, за да обсъдят начините".

В крайна сметка това, което надделява, е политиката, признава Саймън Тилфорд, главен икономист в лондонския Център за европейски реформи: "Дори и законово Гърция да не може да напусне Еврозоната (без да напуска ЕС), когато се стигне до политически избор, винаги е възможно да се преодолеят законовите пречки".

Да излезеш от ЕС… за да се върнеш обратно, но без да влизаш в Еврозоната?

И ако трябваше наистина Гърция да бъде оставена да напусне ЕС, един последен пирует можеше да я върне обратно в европейското лоно. Същият чл. 50 може да бъде интерпретиран много широко, така че да позволи на една страна да договори излизането си от ЕС, а след това да се присъедини отново към общността, но без да приема веднага общата валута. Така тя ще влезе в малкия клуб на Дания, Швеция и Великобритания, които са членове на ЕС, но не използват еврото.

"Поуката от гръцката криза е да се научим да правим неща, които не са предвидени в договорите", обобщава друг европейски източник, цитирайки създаването на първия спасителен план за Гърция или създаването на помощния фонд на Еврозоната. В крайна сметка, естествената логика е да продължим да импровизираме.

Сп. "Експрес"

Превод от френски: Галя Дачкова

Още от категорията

Напиши коментар