Интересите на САЩ в Хаити

<p>&nbsp;Спасителни екипи и катери на бреговата охрана са изпратени в пристанищата на Хаити. Летищата, където пристига хуманитарна помощ от други страни, са под контрола на Южното военно командване на САЩ, а разузнавателни самолети АУАКС кръстосват въздушното пространство над Карибите.&nbsp; За момента са отпуснати 100 милиона долара. Бил Клинтън, който е специален пратеник на ООН за Хаити, и друг бивш президент &ndash; Джордж Буш, поемат ръководството на новоучредения фонд за Хаити. Хората са призовани да даряват пари, които по-рационално могат да бъдат вложени в храна, медикаменти и питейна вода. Едва по-нататък ще се пристъпи към възстановяване на щетите и реда в страната. Всичко сторено до момента ясно показва, че САЩ твърдо са решили да поемат контрола над Хаити, докато страната се възстанови от огромните разрушения.</p> <p>Съобщението, че бившият президент на Хаити, Жан Бертран Аристид, който от 2004 г. живее в изгнание в ЮАР, е изразил готовност да се завърне в страната си, за да я подкрепи, би трябвало да е обезпокоително за Обама. Политиката на САЩ спрямо Хаити е парадоксална, включително и в отношението към Аристид. Докато Бил Клинтън направи всичко възможно да върне Аристид на власт след преврат през 1994 г., неговият наследник Буш го принуди да емигрира след масовите вътрешни размирици през 2004 г.</p> <p>След 30-годишната диктатура на фамилията Дювалие в средата на 80-те години Хаити навлезе в период на повтарящи се политически кризи, прекъсвани от кървави държавни преврати. През това време страната затъна в бедност и корупция, а за близо десемилионното население основната мисъл е поне веднъж дневно да си осигури храна. Липсата на държавност се възприема от САЩ като благоприятна среда за организираната престъпност и тероризма. Южното командване на ВС на САЩ със седалище в Маями отдавна предупреждава, че Хаити може да се превърне в нещо като Сомалия в непосредствена близост до САЩ. Това е сериозно предизвикателство за американската външна политика. От тази гледна точка интересите на САЩ да поемат товара на хуманитарната операция не са само геополитически. Масираното участие на военни сили трябва да предотврати бежанските потоци. Именно това беше основният мотив за намесата във вътрешните работи на Хаити и по времето на Клинтън. В Хаити живеят около 45 000 американски граждани, а хаитянската диаспора в САЩ е в състояние да окаже натиск върху правителството и Конгреса.</p> <p>От края на 90-те години обаче Вашингтон е с разклатени позиции в Латинска Америка. Проектът за глобален пазар от Аляска до Огнена земя в рамките на Общоамериканската зона за свободна търговия не се осъществи. На места възникнаха умерени или крайни леви управления, създаде се енергиен съюз между Венецуела, Боливия и Аржентина, основана бе Южната банка, объркваща плановете на Международния валутен фонд и Световната банка, появиха се Боливарската алтернатива за двете Америки (Боливия, Куба, Никарагуа и Венецуела) и наченките на &ldquo;социализма на XXI век&rdquo; в Каракас, Ла Пас и Кито... Заговори се, че САЩ са загубили Латинска Америка, но след падането на Аристид от власт са превърнали Хаити в свой &bdquo;модерен протекторат&rdquo;. Това обвинение постепенно бе разбито чрез включването на военни сили на някои латиноамерикански страни в ръководената от Бразилия Мисия на ООН за стабилизиране на Хаити (MINUSTAH). В този дух, не на последно място, с настоящата хуманитарна операция Обама иска да попречи цялостната политика на САЩ в Латинска Америка да бъде поставена на карта.</p>