Имиграцията на два фронта

Имиграцията на два фронта
Нито един народ не приема на драго сърце да бъде безкрайно разводнен в едно по-голямо и разнородно цяло. Самите мигранти не са съгласни да се откажат от своята идентичност, нито в родните, нито в приемащите ги страни. Няма нищо скандално, нито “расистко” в понятието “квоти”, особено ако имиграцията се разглежда чисто икономически. Нито е незаконно да се разглежда естеството и произхода на кандидатите да се заселят.

 

 

На теория има два основни дискурса за имиграцията с безкрайни варианти. Първият, който е общ за католиците, верни на папа Франциск, и левичарите без граници, гласи, че приемането на имигранти е дълг за милосърдие или за човечност; вторият, който е характерен за всички привърженици на националната идентичност, е, че имигрантският поток е фактор за разпадане на единството на страната. 

 

Понеже трябва да се разкрасят нещата, преди да ги представят на публиката, първите, вместо да говорят за задължението за милосърдие, твърдят, че имиграцията е “шанс за Франция”. Този дискурс е повтарян толкова много, че дори вече не обясняват защо. Вторите заявяват, че същата тази имиграция е толкова непоносим товар и доскоро дори пропускаха да представят данни за това. Дебатът се усложнява допълнително от законовата забрана за етническа статистика, с презупцията, че всеки французин е потенциален расист.

 

Аз бих искал да се върна към някои прости реалности.

 

На първо място, бих искал да напомня на противниците на имиграцията, че каквото и да говорят и да правят, имиграцията ще продължи. Дори Доналд Тръмп, който се хвалеше по време на президентската кампания, че ще сложи край на имиграцията през мексиканската граница, не успя да я спре. Не само защото не можа да построи китайската стена, която бе обещал, но и защото имиграцията е течност, която прониква през всички пролуки, а ако е необходимо, си създава и нови. 

 

Някога имиграцията означаваше да заминеш на дълго пътуване. Днес самолетът отвежда само за няколко часа кандидата до подножието на стената. Остава само да премине границата, която често е само теоретична линия. Никога няма да бъдат разделени двата скачени съдове на бедността и богатството. Още повече, че сред привържениците на имиграцията пропуснах да спомена шефовете на предприятия, които навсякъде, където работната ръка е недостатъчна, не се затормозяват с теоретични съображения: те имат нужда от тази нарастваща резервна армия в европейските държави.

 

На привържениците на имиграцията бих искал да кажа, че е абсурден отказът им да се занимаваме с въпроса за броя и произхода на мигрантите. Нито един народ не приема на драго сърце да бъде безкрайно разводнен в едно по-голямо и разнородно цяло. Самите мигранти не са съгласни да се откажат от своята идентичност, нито в родните, нито в приемащите ги страни. Няма нищо скандално, нито “расистко” в понятието “квоти”, особено ако имиграцията се разглежда чисто икономически. Нито е незаконно да се разглежда естеството и произхода на кандидатите да се заселят. 

 

Това, което днес подхранва враждебните чувства или страха на повечето наши съграждани (60 процента) е 

 

отказът на част от имигрантите да се интегрират.

 

В последната си книга (La Première Personne - Първо лице), Ален Финкелкрот отбелязва, че в нашето общество “има все повече явни врагове”. Това, което отхвърлят нашите съграждани, не е имиграцията като цяло, а ислямът. Доказателството е, че хората, които идват от Далечния Изток, Виетнам, Китай и други, не предизвикват никакво отхвърляне. 

 

Ислямът, поне в интегристката си форма, иска да наложи своя закон 

 

не само на правоверните, но и на цялата страна, в която те се заселват. Много изявления на ислямисти са доказателство, че не става дума за фантазия, а за реалност. Тук сме в разгара на истинска културна битка. 

 

 

Не можем да говорим за имиграцията, без да отчитаме нейното политическо измерение. Имиграцията, както правилно отбеляза Еманюел Макрон, е в най-висша степен мястото, в което кристализира опозицията между народа и елитите. Първият е масово против, вторите са предимно “за”. Ако класическата опозиция ляво/дясно е напът да отстъпи място на опозицията парламентаризъм/популизъм, то е преди всичко по въпроса за имиграцията.

 

Във всички големи европейски демокрации, Франция, Германия, Италия, Англия, 

 

главната причина за възхода на крайната десница е раздразнението на народа от имиграцията,

 

в която вижда конкурент за работни местате и заплатите и, по-общо, влошаване на условията на живот и на културната рамка.

 

Когато във Франция партията на Марин Льо Пен се опита да заложи на отхвърлянето на Европа, тя залитна; тогава бързо се върна към своите основи в сферата на имиграцията, за да затвърди първото си място на последните европейски избори. В Дания социалдемократите се върнаха на власт, едва когато възприеха, без да се двоумят, програмата на крайната десница по въпроса за имиграцията. С една дума, този въпрос обърква политическия софтуер на Запад. Вярно е, че нито крайнодесните демагози популисти, нито професорите по социални науки, които дават тон на крайната левица, имат решение. Междувременно традиционните партии се опитват да говорят възможно най-малко по темата.

 

И накрая, ако проблемът с имиграцията придоби такъв мащаб, то е защото той поставя отново един въпрос, който смятахме за разрешен след Ренан: Какво е нация? Дали това е сборът от индивидуалните желания в даден момент, което е тезата на крайната левица без граници, или пък, както твърди авторът на “Бъдещето на науката”, синтез на този всекидневен плебисцит и споменът за общите дела в миналото. С други думи, колективно същество и идентичност. 

 

Ролята на училището

 

Дебатът за имиграцията и дебатът за училището всъщност поставят един и същ въпрос: за интеграцията на новодошлите. А какво по-добро средство от училището?

 

Или училището е мястото, където се формира модерният индивид, развива се индивидуализмът, или  е мястото, където чрез изучаването на езика, литературата, логиката и историята са формира духът на нацията. Технократичният капитализъм и индивидуалисткото левичарство са за първото; републиканците и социалистите универсалисти са за второто. Но само втората ориентация позволява на училището да изиграе ролята си на интегриране на новодошлите; това е националната топилня и главният инструмент за защита срещу културната несигурност.

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Денев

    08 Окт 2019 10:23ч.

    Вярна по принцип, но мнооого предпазлива и прекалено интелигентска позиция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Подмяната на коренното население с мигранти

    08 Окт 2019 10:57ч.

    гладни и послушни, и съответно - готови да работят за минимум заплащане, е много удобно за бизнесмените по света, а фактът, че новопристигащите са неуверени и по-лесно контролируеми, ги прави по-търсена работна ръка от коренното население навсякъде. Крайната цел на тази глобалистка идея и на целия този "проект" е: чрез хаос по света да бъде установено световно ционистко господство. За това се опитват постепенно и незабележимо да премахнат колкото е възможно повече от материалите по история, литература и другите дисциплини в училищните програми и да заличат в паметта ни познанието за нашите корени, и разбиват устоите на традиционното семейство. Тази е причината и да рекламират тотална търпимост и толерантност, още позната като "политическа коректност"... И това е повсеместно. По ирония на съдбата - в теорията на масовата миграция (още позната като философията за Отвореното Общество на "големият филантроп" ционистът Джордж Сорос) не се споменава нищо за миграционната политика на Израел, на тях им виждаме само делата... Слава Богу, светът не спи, и в родината му Унгария, и в Полша, Русия, Турция, Пакистан и Филипините той е нежелан и мръсните му подаяния са забранени... Можем ли и ние да се събудим, преди да е станало късно?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Подмяната на коренното население с мигранти на 08.10.2019 в 10:57 гладни и послушни, и съответно - готови да работят за минимум заплащане..."

    08 Окт 2019 12:23ч.

    Хахахахаха, голям смях. Това може да го има някъде, но не и в стара Европа. Там пришълците не идват да работят, не идват за да са гладни и послушни, а идват, за да точат социалните системи и за да налагат техните разбира за закон и власт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хахахахаха, голям смях. на 08.10.2019 в 12:23

    08 Окт 2019 13:54ч.

    Много смешно, наистина... Приятелска препоръка: отидете на Летище София, Терминал 2, качете се на който и да е сутрешен полет за който и да е град в Западна Европа, огледайте всички български пътници, и ако видите 1-2 който отива там НЕ за да работят, а да получават социални помощи трябва да се смятате за голям късметлия, и ... можете да си купите лотариен билет, или да продължите радостно да се смеете, и да се чувствате все така богоизбран.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До "Хахахахаха, голям смях"

    09 Окт 2019 6:35ч.

    Петсричковият Ви кикот не Ви се е получил. Дали поради неусвоено в началното училище четене с разбиране на четения текст, дали поръчково - си е Ваша лична работа. В статията е написано (леко хлъзгаво, защото в съвременна Франция не е безопасно и безобидно да се говорят публично подобни истини без увъртания), че не миграцията изобщо е проблемът, а мигриращият, налаган с помощта на институции, НПО и едни много пари (и не без съдействието на такива като Вас) ИСЛЯМ на съвсем различна култура и цивилизация, каквато е европейската. Ако не сте го прочели в редовете и между тях, какво изобщо коментирате? А ако сте го прочели, кикотът Ви е банална демагогия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на 09.10.2019 в 06:35

    09 Окт 2019 9:40ч.

    говорим за същият проблем, от различна гледна точка. Моята е малко по-далечна, защото визирам целия, не само Стария Свят. Точно организираната миграция Е проблемът. Аз не наблягам на такива детайли като пълзящата инвазия на войнстващия ислям с гета - цели квартали в съвременна Франция, Швеция, Лондонистан, в които дори полицията и пощальоните не смеят да припарят. Тези са проява на същото: видими резултати от глобалисткия проект за подчинение на целия свят на една шепа богоизбрани самозванци. В UK в момента е в ход проекта "Brexit" точно за да се прочистят от нежеланите мигранти... Идеята на ОО е незабелязана подмяна на коренното население с пришълци търсещи икономически напредък, хора с различен манталитет готови да работят за жълти стотинки и така поддържащи доходите и стандарта на живота на всички по-ниски от стандарта, които биха имали хората родени и живеещи там. В Северна Америка, където кандидат за президент спечели избори с химера като стена срещу притока от мигранти от юг... и след това нищо не може да направи, защото самите политици искат тази миграция, защото им е икономически изгодна. А обикновеният човек, който се е родил на местата където са обитавали предците му, не може да живее спокойно и с достоен труд да издържа семейството си точно заради тази дива поддържана изкуствено конкуренция. Проблемът на България и българите е, че за разлика от араби, индийци, пакистанци, китайци и други многобройни раси, които се преместват на тумби и се установяват в един и същ квартал/град/държава, ние, индивидуалистите които сме - всеки се спасява индивидуално, занимаваме се с гурбетчийство на дребно, и бавно и полеко просто си разпиляваме генния фонд и реализираме едно глупашко изтичане на мозъци, зазяпани в личното ни оцеляване и заветната цел - да сме едни гърди по-напред от събрата си, отстъпвайки нашата прекрасна земя на друговерците...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • д г

    14 Окт 2019 16:01ч.

    Проблемът не е само в мигрантите, а в замяната на едни институции с други; не официални поне на първо време, но фактически, неизбирани, но налагани, не сходни културно, но активни, не близки духовно, но агресивни. Институциите в западна Европа са изграждани хиляди години докато достигнат сегашния си вид, и държавните, и културните, и образователните, и духовните. Само че са били градени в среда на спокойствие, материална обезпеченост и социална еднородност. Сега средата се променя и те са неподготвени за новите предизвикателства. В България институциите са градени в много по кратки срокове, но в сходни условия, затова проблемът е общ и тук, и в западна Европа. Решението трябва да дойде отдолу, от хората, които с недоволството си да реформират институциите. Би трябвало в България хората да са по-напред в това спрямо западноевропейците, но българите нямат необходимата сила на общността, те са инфивидуалисти по манталитет. Затова другите страни на Източна Европа ще направят нужните реформи на социалните си институции и ще дадат пример на цяла Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи