Неустойчивата власт на „демократичните“ елити
Хляб, референдуми и пропаганда

 

В едно от по-лековатите си произведения Аристотел разказва един виц. Някакъв човек отишъл при кварталния хлебар да му омеси и изпече тестото. Та влиза той във фурната, дава брашното, хлебарят го поглежда мазно-мазно и му казва: „Как го искаш, господине? По-хрупкаво, по-меко? Може би с коричка отгоре? Колко би желал да го пека?“. Клиентът погледнал изумено и му отговорил: „Ама как? Не може ли просто да ми направиш хубав хляб?“ Плаща си човекът, демек. Не иска да го занимават с глупости, иска хлябът да е приятен на вкус, да не е смесен с трици и субпродукти. Инак, знаете, жена му ще му се кара. Простички неща.

 

Човекът (независимо дали е гражданин или поданик) рядко се интересува как точно работи политическата му система. Нещо повече – той не желае да се интересува от това, защото интуитивно разбира, че единствената истинска „политическа“ новина може да бъде само индикатор за проблем и нестабилност. Това по никакъв начин не означава, че обикновените хора са „безотговорни“, „пасивни“ или „с лоша политическа култура“. Просто делегирането на властта и отделянето на пари за заплати за т.нар. „политически елит“ предполага делегиране на задължения върху въпросния „елит“.

 

Когато плащаш за сиренето в магазина, ти рядко се интересуваш от точната технология на приготвянето му. Ти просто искаш... сирене. Когато започнат да те уведомяват за съдържанието на продукта чрез безбройни комбинации от болдове, италици, големи и малки шрифтове, неразбираема индустриално-химична терминология, това означава едно-единствено нещо – сиренето не е баш сирене.

 

През мандата на г-н Плевнелиев нас ни заляха с референдуми. Постоянно се допитват до нас за щяло и нещяло, защото това било отговорното политическо поведение. Поведението на президента и олигарсите около него е същото като това на хлебаря в анекдота на Аристотел.

 

***

 

Всеки обществен строй, всяко обществено устройство, има нужда от легитимност. Преди Френската революция в Европа нещата са били сравнително прости. Всяка власт е от Бога, монархът е миропомазан и поради това управлява. Неговото управление може, естествено, да бъде изцяло формално – властта винаги е била привилегия на определени групи от хора, но е била представлявана от определени личности. В Англия дори изнамират теорията за „двете тела на краля“ – физическо и нетленно. Владетелят може да бъде седемгодишно дете и очевидно да не е в състояние да управлява, но неговата личност въплъщава властта. Днес в някои заклеймявани (и вероятно с право) кътчета на света положението е същото.

 

След Френската революция и американската война за независимост нещата с идеологическата легитимност на политическите елити стават сложни. Властта престава да бъде обвързана пряко с бог и религия. Нужен е друг формален суверен – това е „народът“. Народът е абстрактен и анонимен, а волята му се контролира и манипулира лесно с определени тактики и стратегии. Народът е изцяло безопасен суверен. Механизмът за легитимизация на властта са изборите – една процедура, която се подчинява на фактори като пари за реклама („предизборни кампании“), налагане на мнение чрез платени медии, организиране на митинги. Думата „демокрация“ (в съвременен контекст) се сдобива и със собствена историческа традиция – демокрация, видите ли, имало в идеализираната, свободна и блестяща древна Атина, люлката на съвременната цивилизация, родината на Перикъл, Платон, Аристотел, създателката на философията и изкуството. Това, естествено, са пълни глупости.

 

За всеки, който си направи труда да се отклони 200 метра от обичайните туристически маршрути в залятата от бежанци гръцка столица и да се качи (напълно безплатно) на хълма на Народното събрание (Пникс), ще забележи, че там могат да се съберат едновременно не повече от 6000 души. През „златната епоха“ на V-ІV в. пр.Хр. „пълноправен гражданин“ означава мъж, чиито майка и баща са атински граждани. От около 500 000 души население едва около 1/10 (около 50 000 души) реално имат пълни граждански права. От тях около 1/10 (5-6000 души) реално могат да се съберат на Пникс, да чуят брилятно построените речи на образовани и богати олигарси (Темистокъл, Аристид, Перикъл, Есхин, Демостен) и да гласуват. Тези хора, естествено, не са професионални политици – както и в днешните парламенти, те са почти неми подгласници на състоятелни и политически образовани хора, които им представят готови мнения. Тяхната функция е просто да гласуват и по този начин да легитимират властта на елита.

 

Впрочем и в прекрасната Атина са си имали отговорно задължително гласуване. Заплатата за ден, прекаран в Народното събрание, е била 3 медни монети (достатъчни да се изхрани мизерно едно семейство) и повечето хора са предпочитали да си стоят в дюкяна, нежели да си губят деня по чукарите на Пникс. Поради тази причина често не се е събирал кворум. За да реши този проблем, полицията е дебнела на стратегически места с потопени в червена боя камшици и е подкарвала с тях де когото свари към стръмните върховете на демократичната власт. Който отиде в Народното събрание с почервенял хитон, не е получавал дори трите монети. Атинската демокрация е власт, представлявана (доста неохотно) от 1 процент от населението на Атика и упражнявана от отделни личности. Това е митичната и идеализирана история на съвременната власт на народа.

 

През цялата човешка история от обединяването на Горен и Долен Египет до днес политиката е игра на имидж. Казва го отново Аристотел – ключовият елемент от аргументацията в политическата реч е личността на самия оратор. Всичко останало (логиката, та дори и емоцията) е вторично. „Демократичните процедури“ в днешните държави доста често се превръщат в обикновени шоута, които носят гръмкото название „дебати“ – нещо като предаването на големия български политик Слави Трифонов.

 

Първите такива телевизионни дебати са проведени през 1960 г. от кандидат-президентите Джон Кенеди и Ричард Никсън. Естествено, почти никой не им слуша изказванията – „народът“ като цяло рядко разбира и рядко иска да разбира от геополитика и икономика. В медиите след това неповторимо телевизонно шоу се обсъждат съвсем други въпроси. Кенеди изглеждал страхотно и си бил сменил ризата, защото давала отблясъци в камерите. Никсън бил зле гримиран, потял се обилно и стоял нестабилно, а жестикулацията му била уморена и неуверена. И аудиторията „верва“, че представителят на всемогъщия бостънски клан е станал президент заради хубавата си фигура, здравия си вид и самоувереното си поведение. Същото се случи и преди няколко седмици на дебатите преди втория тур на изборите за български президент.

 

„Обикновената българска майка“ г-жа Ц. Цачева се разплака горко до самоуверения генерал Радев и това предизвика доста нелицеприятни за нея коментари.

 

Основният проблем на дясно-центристката политика в България обаче не бяха потресающите сълзи на кандидатката за върховен главнокомандващ на страната. Проблемът беше самата дясно-центристка политика на ГЕРБ, която осигурява на българския народ магистрали, заплати от Третия свят, цени на хранителните продукти от Първия свят и безкрайни референдумни въпроси от типа „Как искате да ви приготвим хляба?“.

 

Да, без съмнение невербалната комуникация е изключително важна и всяка година убеждавам успешно в това голям брой студенти. При бизнес преговори един неподходящ жест често дели успеха от неуспеха. Обаче политиката не е делова среща между дистрибутори на пиле. Залозите са много по-високи и изграждането на имиджа струва пари. Много пари.

 

***

 

На базата на горното можем да формулираме следните основни проблеми пред българския управляващ елит от дясно-центристкия спектър, които намериха отражение в референдума и чието лице се оказа г-н С. Трифонов (водещ на масово телевизионно предаване и специалист по... вероятно музика, пеене и такива неща):

 

  • Как да легитимираме непопулярната си, неефективна и дълбоко зависима от чужди политически и корпоративни интереси власт?

 

  • Как да не допуснем до властта „радикални“ и „популистки“ политически формации, които няма да са зависими от корпоративните интереси на нашите шефове в Брюксел, Вашингтон и където там са техните седалища?

 

  • Как да отделим напълно изборите и политическата система от понятия като „политическа платформа“ и „политически идеи“?

 

Така се превеждат на човешки език въпросите в референдума на г-н С. Трифонов.

 

На първо място – задължителното гласуване:

 

Обосновка: Ние всички сме граждани и имаме задължения към политическото си устройство. Редно е да поемем отговорността си и да отидем до урните.

 

Реално значение: Вие всички трябва да бъдете част от нашата игра. Трябва обезателно да ни делегирате активно властта, която иначе няма как да държим. И трябва да го правите постоянно. Няма особено значение фактът, че законът не е предвидил полицаи с камшици, които да карат хората да гласуват. Вече е отдавна наложена утопичната идея, че вотовете са „задължение“ на всеки гражданин, висша проява на „политическа отговорност“ и „гражданска свобода“.

 

Задължителността на разходка до местното училище представлява само леко и напълно ефективно сръгване в ребрата за хората, които не го правят просто от мързел. В действителност чрез самия акт на гласуването „гражданинът“ приема и показва, че приема легитимността на наложения обществен ред. Всъщност няма особено значение как точно гласуваме – винаги има хора, които пускат вота си за „несистемни“ партии, но те са сравнително малък процент. Повечето гласуват за формации, които имат шанс да спечелят, обикновено в дясното пространство.

 

Задължителното гласуване всъщност представлява задължително участие в ТЯХНАТА игра. Повишените проценти на гласувалите всъщност означават: „все по-голям брой български граждани се усещат част от водените от нас демократични процеси“.

 

На второ място – държавната субсидия за партиите.

 

Обосновка: Вие, гражданите, давате много пари за разни охранени политици. Спрете да ги давате!!! Тези пари могат да бъдат спестени и да отидат за здравеопазване и социално обезпечаване.

 

Реално значение: Тук нещата са очевидни и са казвани многократно – преди няколко дни в едно интервю проф. Иво Христов разясни този въпрос изключително добре. Липсата на субсидия означава, че рекламните/предизборните кампании трябва да се финансират отнякъде. Те могат да се финансират само от хората с пари. Хората с пари са международните корпоративни елити.

 

Целта е политическият „елит“ в България да се превърне в изцяло ексклузивен клуб на зависимите от всевъзможни бизнес организации, в който не се допускат външни лица. За предпочитане с дясна политическа ориентация... В добавка, парите за „здравеопазване“ и „образование“ са фикция. България няма нито здравна, нито социална система. Повечето болници представляват просто търговски сдружения. Наливането на пари в такава система е безсмислено, защото няма да създаде реални, социално ориентирани медицински услуги.

 

На трето място – мажоритарният вот:

 

Обосновка: Вие, гражданите, трябва самостоятелно да вземете решение за хората, които да ви управляват. Важни са личностите и вие трябва да им делегирате властта.

 

Реално значение: Политиката никога не се води от личности, а от групи хора. Това, което в действителност е важно, е политическата програма на дадена формация – това е толкова очевидно, че дори ме е срам да го пиша. Създаването на ефективна политическа програма, ориентирана към стратегията за развитие на страната, е трудна работа и все пак донякъде обвързва съставилия я.

 

Далеч по-лесно е да подбереш определени „личности“ (като например „личността“ г-н Трифонов), да им изградиш имидж, да ги пооправиш на външен вид, да ги научиш да говорят приятно и да ги пуснеш на политическото игрище. И това не е всичко. На такава процедура могат да бъдат подложени само най-висшите кадри (кандидати за президент и вицепрезидент, шефове на големи партии, кметовете на София, Пловдив и Варна). Останалите съвсем спокойно и безопасно могат да бъдат никому непознати имена в листите. А хората остават с полезното впечатление, че сами са „решили“ относно определена личност. В повечето случаи, за жалост, това „решение“ следва логиката на иначе симпатични хора, гласяща: „тоя е грозен, начи лъже“.

 

Самото организиране на референдума беше висша проява на вредоносна политическа пропаганда – от първия до последния момент. Подбраха един типичен „квазер“ (човек, който няма нищо общо с политиката, който не е специалист по нищо и който просто се появява по телевизията често).

 

Затвориха Орлов мост за два дни и го огласиха с треторазредни песни и пиянски възгласи в името на „свободата“, „правата“ и „демокрацията“. Заляха ни с обидно неграмотни обосновки на обидно манипулативни въпроси. После ни накараха да отидем до урните и да упражним „правото“ си на глас. Натрапиха на следващото правителство изпълняването на неоспоримия „народен вот“.

 

Честно казано, не искам да съм на мястото на г-н Радев и г-жа Нинова, когато евентуално БСП вземе властта. Новоизбраният президент не може да направи особено много, макар че внимателно се опитва да се дистанцира от пълното въвеждане на популистката мажоритарна избирателна система.

 

С цялото си сърце им желая успех в ограничаването на щетите от антируската реторика на г-н Плевнелиев, от „икономическата стабилност“ на г-н Борисов и от „народния глас“ на г-н Трифонов. Наследството на референдума, което оставя ГЕРБ, беше великолепен политически ход, от който единственият губещ е България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

22 коментар/a

МАЛ на 29.11.2016 в 16:16
Прочетох с удоволствие статията! Дано стигне до повече хора и дано по-често има такива четива!
&&&&& на 29.11.2016 в 16:23
Сиренето не е сирене! Факт! И хлябът не е хляб!
Браво момче, наистина оригинално! на 29.11.2016 в 16:27
Браво момче, наистина оригинално! ________ А това за Слави, няма как да е по-точно!
Непримир Вироглавович Противопоставский на 29.11.2016 в 17:36
Единственото спасение за българите на настоящия етап е да се върнем към модела: «всяка власт е от Бога, монархът е миропомазан и поради това управлява». Не е задължително разбира се монархът да е цар, крал, княз или някакъв подобен сорт средновековен дворянски велможа, коронясан и заел обкования със злато и скъпоценни камъни престол. Би могъл да се движи пешком из улиците на града (дори без охрана) — с костюм, вратовръзка и дипломатическо куфарче. …И да се нарича „президент“. Важното е да е ПРОСВЕТЕН АВТОРИТАРЕН лидер — нещо като Путин, — който да управлява НЕОГРАНИЧЕНО ДЪЛГО ВРЕМЕ и да е надарен от Бога с добри намерения и тънък управленчески усет. Това е нужно, за да се постигне съществен подем в социалния живот — с особена важност за мнозинството от хората.
Мери на 29.11.2016 в 17:53
Напълно съм съгласна с това, което пише авторът, не съм съгласна, че го пише сега. И той, и много като него преди изборите лапаха мухите, а населението първосигнално се хвана на Славчовата въдица. Бълтарите нямат политическа култура, тя е просто нулева. Да не кажа, че нямат никаква.
Елена Митова на 29.11.2016 в 17:56
Кликнах на линка / всички статии на автора/ , изненада ?, няма такива. ?А сега един въпрос към автора. Защо сега? Къде бяхте цяла година? Защо имаше медийно затъмнение? Може би страх? Или пари (сега)? А колкото до мажоритарната система, пожелавам Ви да поживеете малко във Франция ( като мен ) . Явно на Вас ви харесва много сегашната действителност, а ако не, то предложете Вие нешто друго. Само с писане на статийки не става.
Муйо на 29.11.2016 в 19:39
Поздравления за автора!
Мито Еленов на 29.11.2016 в 19:47
Кликнах на коментарите на Елена Митова. Пълни са с предложения за нещо друго, няма медийно затъмнение, няма изтъркани клишета, саде един конструктивизъм. А сега един въпрос към Елена Митова - като харесвате френската мажоритарна система, можете ли на предстоящите избори да гласувате за Саркози, да речем? Ах не можете? Някой друг вече е избрал за кого можете да гласувате, така ли? "Ако от изборите зависеше нещо, отдавна да сме ги забранили."(с) Уинстън Чърчил
Светлана на 29.11.2016 в 20:37
Отдавна не бях чела такъв смислен коментар на случващото се не само в България - в света въобще. Брилянтен в примерите, които дава; в иронията, която така деликатно, без да обижда никого, потопява читателя. Поздрав и затова, че се е позовал на изключителния ерудит проф. Иво Христов. След като прочетох този текст на това младо момче - вече не съм толкова скептична относно умните млади, които остават тук, в България. И милеят за нея.
hhh на 29.11.2016 в 20:59
Браво за възможността да прочетем наистина нещо смислено, обикновено и разбираемо поднесено. Харесвам и следя публикациите на Иван Петрински по исторически въпроси. Надявам се, че Герасим Петрински е негов син, което показва истинността на приказката - крушата не пада по далеч от дървото. Казвам го в най-добрия смисъл и значение на народната мъдрост. Браво г-н Петрински, Вие сте достоен наследник на вашия баща! Хвала на такива български синове и патриоти!!!
Христова на 29.11.2016 в 21:09
Да, специалистът по късноантична и византийска риторика знае как да използва думите! Въпросът е с каква цел и на каква цена?!
Цъфнал магарешки бодил на 29.11.2016 в 21:17
До Мери. Намериха се все пак хора доста време преди референдума да кажат някои истини. Съжалявам само, че записът не е пълен. https://www.youtube.com/watch?v=1au531wXKg0
Елена Митова на 29.11.2016 в 21:34
До Мито Еленков Мисля че не сте ме разбрали. Аз гласувах с НЕ на референдума. А Вие можете ли да ми кажете кога се проведоха дебати върху трите точки, казвам дебати, а не отделни интервюта по разни кабеларки. Кога някой партиен лидер излезе и си каза мнението преди изборите? А колкото до Саркози, тук никой не си и помисля да гласува за него. Франция е Президентска Република, но виж за определен депутат бих гласувала. Освен това има различни видове мажоритарни системи и определено френската не е приложима в България. Освен това не е моя работа да давам предложения. Работа е на всичките тези социолози, политолози и др. ози и работата трябваше да се свърши преди референдума.
Дида Иванова на 29.11.2016 в 21:47
Прекрасно , прекрасно, прекрасно, прекрасно, прекрасно. Казват,че първородните синове приличали на майките си, а първородните дъщери - на бащите си.Три поколения на можещи и достойни българи.
observer на 29.11.2016 в 22:48
Единствената ми критика към автора и другите изказали сходни мнения е, че закъсняха с анализите си. Докато Слави пееше, разсмиваше вярната си публика и се зъбеше на неидентифицирания тиран, за референдума не се чу и дума. А трябваше да се очаква този резултат, още щом го пришиха към задължителните избори.
за observer на 30.11.2016 в 03:25
A като не гледаме Слави? Как да реагираме? А да не говорим, че и не бяха задължителни изборите. То един от въпросите не беше ли и това, да е задължителен вота?
СЕМ трябва най-после да реши на 30.11.2016 в 06:35
Дали е уместно в развлекателно шоу всяка вечер да се прави партийна пропаганда и лансиране на популистки тези на несъществуваща все още партия. Редно ли е се ползва ефира за личните нужди на една самозабравила се група хора с претенции, без познания в правната материя, която така щедро предлагат за продан. Който иска да прави шоу, да си го прави - скечове, мечове, 7/8, 3/4ти и прочее, чалга до дупка. Но щом става дума за политика, да си направи партия, да спечели избори, да си вкара депутати в Парламента, да управлява даже ако има мнозинство и да предложи исканите от тази управляваща партия промени в законодателството, в т.ч. и в Изборния кодекс. Другото са празни приказки: "така бил искал народа", ала бала. Ако питат народа: "Искате ли на всички да санираме сградите и да направим безплатно газови инсталации", какво мислите, че ще отговори народа? Тези които питате няма да седнат да правят сметки дали това е възможно и как ще стане. Същото е и с тоя абсурден референдум. Той може да покаже само едно: "Не сме доволни и искаме промяна. Как ще го направите си е ваша работа, нас ни интересува резултата - да живеем по-добре". Нищо повече. С такъв референдум и нов Хитлер може да дойде на власт, ако въпросът е: "България над всичко! Ще се бием ли срещу мигрантите, които Ердоган ще пусне?". Сценаристите да се пишат скечовете и толкоз. В това качество, нищо друго не им е позволено. Като искат друго да правят партия, да станат депутати и да заповядат пак със същите въпроси. Пък тогава ще видим, ако са мнозинство имат шанс. Това е демокрацията. Слободията е едно друго нещо.
Имаше обсъждане на 30.11.2016 в 08:27
Имаше публично обсъждане в предаването "Референдум" на БНТ. Обаче то е само един час и само веднъж, а не всяка вечер по един час като онова шоу.
кривата краставица на 30.11.2016 в 09:07
Най-после всички трябва да разберат, че шоуто е политически инструмент за манипулация. То е замислено като такова и основната му роля е да промотира/награждава правилните политици и да осмива/наказва неправилните или с други думи - да бъде нещо като политически полов орган. Щом на Б. Б. така хубаво му залепна прозвището Бай Х@й, защо да не наричаме Слави Златния Х@й, нали успешно доставя радост на едни и мъка на други според поръчките?
Муйо на 30.11.2016 в 17:47
Само с писане на статийки не става. на 29.11.2016 в 17:56 Освен това не е моя работа да давам предложения. на 29.11.2016 в 21:34 И сака може, и вака може! И не се правете на неразбрала за Саркози - можете да гласувате само за предварително избран кандидат. Избран не от Вас.
Пантелей Пътник на 30.11.2016 в 21:31
Добър вечер! Като изключим факта, че авторът, съвсем очевидно, е интелигентен и можещ да се изразява добре гражданин, остава някакъв привкус на политическо заклинание и... на нещо недоизказано... 'щото, нали... Трифонов бил такъв, онакъв, и подливал водица на горките граждани. Няма лошо да изкажеш разрично мнение, дори е задължително. Но след "А" кажи и "Б", пък после и нататък. Та така, де, струва ми се, че авторът е спестил да каже в прав текст, че има-няма 3 000 000 българи са тъпи, необразовани, чалгари и т.н. Само той, авторът, и още два-три милиона са умни, образовани и елитни. И всеки ще му повÉрва! ВÉрвайте ми! Между другото, ако все още има Éнтелектуалци, незабелязали факта, че гласуването за референдума беше най-слабо в циганските махали, е време да се пусне Бах, Вивалди или Гершуин, да палне една лула и да си рече за пореден път, като същий Боко Тиквуня: "Този народ не ме заслужава!" Лека вечер!
Слави Златния Х@й на 30.11.2016 в 22:41
Вярно е, че Слави Трифонов прилича на Х@й в главата, но не мога да разбера кое му е „златното“.

Напиши коментар