- 10 Sep 2020
- 260
- 7
Може би всеки, след поредната кримка или холивудски екшън, е бил жегнат от репликата на главния герой: „Но, аз съм американски гражданин!” и не е помислил: „Ех, а аз...”. Защото това самочувствие идва от грижата на държавата - за да спасят американски граждани в беда някъде на края на света, отиват командоси, излита специален самолет, невидим за радарите, водят се сложни дипломатически преговори. Преди броени дни за Северна Корея замина не кой да е, а Бил Клинтън - бившият президент и съпруг на държавния секретар на САЩ, за да спаси две журналистки! Трагедията на Охридското езеро донесе и едно полуосъзнато чувство – май и българската държава има чувство за дълг към своите граждани.
<p><strong>Мина времето, в което новите министри казваха, че правителствен самолет е излишен разход. Оказа се нужен!</strong> Два пъти лети до Македония – да доведе оцелелите и за да откара роднините на загиналите. А военно-транспортният самолет „Спартан” ще прибере телата... Сещало ли се е някое друго правителство през последните 20 години за обикновените хора, изпаднали в беда, заболявало ли ги за тях чак толкова, че за да им отстъпи своите екстри? Представяте ли си например Сергей Станишев да разпореди, правителственият самолет да отиде и да доведе в родината някого?! Моля ви се, криза е, няма пари за гориво! Да са се застраховали!</p>
<p><strong>Когато Бойко Борисов прати в Иран правителствения самолет, за да вземе изпадналия в кома български моряк Панко Тодоров, се долови гадничък шум – „обикновен популизъм”.</strong> Но както казва бай Петко Бочаров: Да, ама не! Защото морякът ще живее, излиза от кома, докато в Иран беше оставен да угасне. А човешкият живот е най-ценното нещо, популизмът тук не играе. Не е странна грижата от страна на властта, а това, че я намираме за странна.</p>
<p><strong>Но вчера се случиха две безобразия, които няма как да бъдат отминати. Първото е изключително недопустимото поведение на пловдивския митрополит Николай</strong>, получил честта да отслужи заупокойна молитва за жертвите на зловещата катастрофа с кораба „Илинден”. Това лице, претендиращо да е посредник между Бог и миряните, вместо да даде всичко от себе си, за да успокои близките на загиналите и всички съпричастни българи, си позволи да свърже трагедията с ... концерта на Мадона в София. Да нарече нелепата загуба на 15 българи Божие наказание, защото въпреки, че бил призовал да няма концерт, той се провел точно в деня, в който е отсечена главата на Свети Йоан Кръстител. За тези, които не са учили богословие ще кажа, че и поведението, и претенциите на митрополита, са своеволие и нямат нищо общо с православната вяра и църковните канони. Проблемът е, че точно заупокойната молитва, който той отправи вчера, беше т.нар. официална. В останалите храмове български е била, надявам се, искрена. Но в Пловдив на службата, водена от митрополит Николай, присъстваха председателят на Народното събрание, президентът на републиката и други официални лица. <strong>Дано Мадоната му прости.</strong> Ако днес говорят, как всички български институции са реагирали адекватно на трагедията, аз ще репликирам: Не, не всички. Българската православна църква не бе сред тях.</p>
<p><strong>Недобър вкус остави и поведението на президента Георги Първанов.</strong> Да, той излетя с малкия правителствен самолет до Охрид, разговаря с оцелелите туристи, с македонския си колега, отиде и на заупокойната молитва в Пловдив. Никой не разбра защо отлетя по-късно, с друг самолет, а не с големия, заедно с министрите, но ако беше спрял до тук, добре. Но когато коментира поведението на правителството, пролича горестта му по конструирания от него бивш кабинет на тройната коалиция. Трябвало, видите ли, на мястото на закритото Министерство на извънредните ситуации на Емел Етем да се създаде спецзвено, което да координира усилията на всички органи при „мащабни трагични инциденти”. Защото, според Първанов, „инстинктът не е достатъчен”. За какво жали президентът? За това, че и до ден днешен никой не знае къде е била Емел Етем по време на взривовете в Челопечене? Или за това, че точно преди една година тя поиска да бъдат върнати на ведомството й фургончетата, предоставени на засегнатите от наводненията в Софийско през 2005 г.- 2006 г., поради „отпаднала необходимост”? Кое точно бе отпаднало – необходимостта хората да имат покрив над главите си?</p>
<p><strong>За първи път от две десетилетия насам при страшна трагедия, покъртила цяла България, не се намери никой, който да каже, че правителството е било заварено неподготвено.</strong> Дори Първанов, въпреки обяснимите му претенции. Защото то наистина реагира бързо и в забележителен синхрон. Новата власт няма програма, навлиза в материала понякога като слон в стъкларски магазин, но едно не може да й се отрече – има отношение към обикновените хора, или както казва президентът – има инстинкт. Някой ще нарече това е лицемерие. </p>
<p><strong>Пожелавам на себе си, на приятелите си и на всички българи, Бойко Борисов и екипът му да не си загубят инстинкта и ние, обикновените хора, да намираме за естествено, държавата да се грижи за нас</strong>, ако сме в беда.</p>
<p><em>Когато словосъчетанието „български гражданин” се изпълни с гордост, тогава цялото ни общество ще се изкачило с едно стъпало нагоре.</em></p>
