Националният рамков договор за медицинските дейности, както вече казах по-горе, се сключва между НЗОК и БЛС. Съгласно ЗЗО (чл. 4а) той е нормативен административен акт, който действа за определен срок на територията на страната и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Негов предмет са правата и задълженията на страните по оказването на медицинска помощ.
Като нормативен административен акт, НРД следва да бъде обнародван в „Държавен вестник” (ДВ), съгласно Административно-процесуалния кодекс (чл. 78, ал.2).
Същото важи и за посочените в Преходните и заключителните разпоредби на НРД повече от 20 приложения, тъй като те са неразделна част от съответния договор и следователно са също нормативни административни актове. В националните рамкови договори за 2010 и 2011 г., както и в проекта за 2012 г. е записано, че тези приложения трябва да бъдат обнародвани в притурка към „Държавен вестник“.
За НЗОК обаче това изискване явно не важи. По надлежния ред в ДВ не са обнародвани приложенията нито към НРД-2010, нито към НРД-2011. Следователно, както пише в сайта си за медицинско право експертът в здравеопазването Мария Радева, тези приложения не са част от действащото позитивно право в България, защото именно обнародването им в ДВ е правопораждащият факт за действителността и приложимостта им.
От 2010 г. контролът по изпълнението на индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска/дентална помощ, сключени с НЗОК, вече не се извършва по реда на НРД, а търсенето на административнонаказателна отговорност е въведено в системата на НЗОК, която получава санкционни правомощия.
В края на март 2011 г. стана известно, че контролните органи на НЗОК са направили 3247 проверки в 335 болници от цялата страна. Част от тези проверки са финансови, други са медицински. Установени са повече от 4000 финансови нарушения и над 6000 медицински нарушения, които са свързани предимно с неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека; неспазване на критериите за хоспитализация и дехоспитализация; нелекуване на придружаващите заболявания на пациента и др. За всички нередности НЗОК е издала 2275 акта за установени административни нарушения (съгласно Закона за административните нарушения и наказания) и 2207 наказателни постановления със санкции в размер на 2 194 100 лв.
Какво обаче е правното основание за тези санкции? В доста от случаите наказателните постановления се налагат заради нарушени норми от приложенията към НРД. Отново Мария Радева казва в своя публикация, че липсата на обнародване на приложенията поставя въпроса за приложимостта на нормите, съдържащи се в тях, както и за посочването им като правно основание за налаганите от НЗОК и РЗОК административни наказания.
Само през 2010 г. са постановени повече от 250 съдебни решения (въззивни и касационни) по жалби срещу наказателни постановления на РЗОК. Радева цитира мотиви от съдебно решение на Районен съд – Русе, в които се казва, че указанията за попълване на амбулаторен лист не са част от действащото позитивно право и нямат нормативен характер, защото не са публикувани в официалната страница на ДВ. В случая става въпрос за параграф от Приложение 3 от НРД. В тази част съдебното решение е потвърдено и на втора инстанция от Административния съд – Русе: Приложение 3 не е част от позитивното право поради липса на надлежно обнародване, което е задължително изискване в процеса на създаване на нормативни актове. Всички обжалвани пред РС – Русе санкции, наложени на лечебни заведения за нарушени норми от необнародваните приложения към НРД 2010, са отменени. Мотивите за съдебните решения са сходни. Изрично е записано, че „тази празнота” не може да се запълни с публикацията на приложенията в интернет на страницата на НЗОК, защото това не е „обнародване” по смисъла на цитирания по-горе член от Конституцията.
Разбира се, има и районни съдилища, които тълкуват публикуването на приложенията в интернет като „факт с правно значение”. Неизпълнението на конституционна разпоредба обаче си е потъпкване на принципите на правовата държава. Еднократната публикация в ДВ се изисква именно за да гарантира автентичност и неизменяемост на съответните нормативни актове, докато едни качени в интернет, пък макар и на официалната уебстраница на НЗОК, файлове на приложения не могат да създадат сигурност и стабилност за лечебните заведения.
Неизпълнението на Конституцията и на закона от страна на НЗОК е не само скандално. То има негативни последствия за лечебните заведения, които са принудени да плащат незаконосъобразни санкции или да водят ненужни дела в съда. А оправданието, че НЗОК не разполага с достатъчно средства, за да публикува и обнародва в ДВ или в официалния сайт на ДВ приложенията към НРД, е направо смехотворно!
5 коментар/a