- Автор: Ангел Петров, "Дневник"
- 08 Окт 2021
- 2660
- 21
Президентът Румен Радев с премиера Зоран Заев, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и словенския премиер Янез Янша
От думите му следва и че още не е решено каква част от исканията ще трябва да изпълни Северна Македония, преди да може изобщо да започне преговори с Европейския съюз, и за кои ще се търсят писмени гаранции в хода на преговорите, включително от Брюксел.
Начинът, по който Радев описва исканията и потребностите на България, същевременно се различава от представяния от служебния кабинет, напомнящ повече на последното редовно правителство на ГЕРБ и Обединените патриоти; липсват например някои от точките, свързани с отказа от териториални и малцинствени претенции, или акцент в пътната карта върху подобряване на сътрудничеството в редица сектори. Миналия месец Заев даде сигнал, че Северна Македония ще направи някои отстъпки.
"Много е просто" - какво предстои за София и Скопие
Радев коментира темата преди началото на срещата на върха на Европейския съюз и Западните Балкани в Словения. Преди нея той проведе два отделни разговора съвместно с македонския премиер Зоран Заев - едната с премиера Янез Янша и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, а другата - с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. Пред журналистите дори не нарече срещата четиристранна с Меркел, Макрон и Заев, а обяви, че към нея се включил "премиерът на страната кандидат", макар в съобщението на прессекретариата му вчера да пишеше, че президентът е поканен на разговор с тримата.
Острият тон и нападките, които последваха, не попречиха да се обяви какво предстои в опитите на двете страни за изход от задънената улица.
Първата възможност за раздвижване между България и Северна Македония, изглежда, е през ноември. В началото на месеца (т.е. преди парламентарните и президентски избори) трябва да бъде представени и финализиран двустранен протокол с 6 области на сътрудничество. Той ще бъде подписан, ако анализът покаже съответствие на рамковата декларация с условия към Скопие, приета от парламента през 2019 г.
Следва изготвянето на пътна карта с "писмени гаранции за България". Ако тя бъде одобрена, България иска включването ѝ в преговорния процес. При това се отхвърля идеята на португалското председателство от първата половина на годината условията да бъдат прехвърлени към други формати за диалог; според Радев България иска те да са в Глава 35 ("Разни") от преговорния процес.
Помолен от чуждестранен журналист да конкретизира стъпките, Радев заяви, че иска промяна в конституцията на Северна Македония, обективни резултати от преброяването, признаване на историческата истина и "пътната карта да бъде включена от ЕС в преговорния процес. Много е просто".
"Сложната" част е другаде. В двустранния протокол ще има 6 точки, всяка със съчетание и от краткосрочни решения (условие за край на ветото) и дългосрочни (които трябва да се изпълняват в хода на преговорите). "Очаквам там да имаме прогрес. Но не мога да ви отговоря, преди да видя какво точно ще бъде изписано."
"Интересуват ме нещата, които трябва да бъдат свършени, за да кажем "да"."
Румен Радев, президент на България
Исканията на България
Попитан от журналистите, Радев обясни, че ключът към съгласието на България "не е сложен", а се заключава в изпълнението на духа и буквата на договора за добросъседство от 2017 г. Три основни групи искания се открояват в думите му - за правата на българите, за броя им и за историята.
- Равнопоставеност на македонските българи с другите "съставни части от народи" в македонската конституция и се подкрепя "тяхното искане да бъдат записани", "това равноправие да бъде тържествено провъзгласено от парламента и президента". По този въпрос двете управляващи партии - тази на премиера Зоран Заев и Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, показват различия, като ДУИ е по-склонен да приеме.
- "Да бъдат адекватно отразени (българите - бел. ред.) в процеса на преброяването, неговите резултати. Знаете, че в нашите регистри са вписани 120 хил. български граждани на базата на тяхното изрично волеизявление и документи за произход." Тази точка е спорна, най-малкото защото се смята, че хиляди от получилите българско гражданство македонци всъщност са го направили като врата към ЕС, по време, когато Държавната агенция за българите в чужбина прилагаше много по-хлабави критерии за получаване на български паспорт.
- Да бъде призната "историческата истина" като в договора с Гърция (не е известно дали този формат включва анекс към Договора за добросъседство, или това се обвързва с резултати от работата на комисията). "Обективните факти от нашата обща история не могат да бъдат подлагани на мултиперспективно тълкуване"; "получаването и прилагането на нашето съгласие следва да получим ефективни гаранции от ЕС, каквито вече има в преговорите процеси". Освен това учебниците "не трябва да водят до насаждане на омраза".
"Изтънчена асимилация"
Преди всички тези обяснения държавният глава избра остър тон срещу Северна Македония. По думите му (които бяха и атака към комуникацията на правителството на бившия премиер Бойко Борисов) "нашите европейски партньори все повече разбират" същността на проблема - "системната дебългаризация, системното унищожаване на българското културно-историческо наследство" и "водения от десетилетия наред възродителен процес срещу македонските българи". Той заговори и за "множество сигнали към хора с българско самосъзнание в процеса на преброяване", спомена и примера с подмяната на български паметник в село Клепач (всъщност станало през март), повишило напрежението между двете столици.
"Докато този своеобразен "възродителен процес" продължава, докато нашите сънародници са подложени на една изтънчена асимилация, докато не са потискани като основни права и те не се интегрират пълноценно в Република Северна Македония редом с другите части от народи, ние няма как да кажем "да" за начало на преговори", продължи Радев.
Според него България нито е наложила вето, нито е спряла процеса, а просто иска правата и интересите ѝ да се уважават, да спре дебългаризацията, да се изкорени езикът на омразата, "превратната представа за България от музеи, от паметници, от училища, от държавната политика" и това трябва да стане с "ясни правнообвързващи документи".
"Искаме ясни правнообвързващи документи за този процес... Няма български политик, който да не се съобразява с чувствата на нашия народ. Чакането на правителство и парламент, които да загърбят тези проблеми, е загуба на време."
Източник: dnevnik.bg
