Публичните откровения на бившия заместник на ДПС са знак, че той е изолиран и победен в собствената си партия. Декларацията му е опит да излезе донякъде с чест от унизителното положение, в което бе поставен през последната година Писмото на Касим Дал до структурите на ДПС и публичната атака на доскорошния втори човек в партията срещу лидера Ахмед Доган дойде изненадващо и даде сериозен повод за размисъл за бъдещето на една от най-значимите партии на прехода. Разбира се, Дал не е първият приближен на Доган, който се дистанцира от него публично. През годините подобни стъпки направиха зам.-председателите на ДПС Гюнер Тахир и Осман Октай. Тахир беше изхвърлен от партията още през 1996 г. и в края на деветдесеттте години, с помощта на тогавашното правителство на Иван Костов, направи неуспешен опит да дублира движението със своя структура, наречена НДПС. Осман Октай, който беше смятан за дясна ръка на Доган, през 2001 г. беше пратен в девета глуха от лидера си и оттогава, подобно на Тахир, неуспешно се опитва да се представи за алтернатива на Доган.
Доган смачка и Касим Дал

Случаят с Касим Дал обаче е по-различен от „инцидентите“ с Октай и Тахир. За разлика от тях двамата Дал има влияние в ДПС сам по себе си, а не благодарение на Доган. Друга основна разлика е, че до момента той дава ясни сигнали, че ще води битката си срещу лидера на ДПС вътре в партията, където шансовете му поне за частичен успех са далеч по-големи, отколкото ако я напусне. За разлика от Тахир и Октай Касим Дал е един от малкото хора от обкръжението на Ахмед Доган, които не са свързани със структурите на бившата ДС. Той не пропусна да подчертае този факт в писмото си и да атакува лидера си от тази позиция.

Липсата на агентурно минало през годините даде на Дал възможността да се превърне в живата връзка на ДПС с Турция. Срещата му с турския премиер Ердоган, който при посещението си в България преди няколко месеца демонстративно игнорира Доган и се видя само с доскорошния му заместник, извади на показ една фаза в отношенията между ДПС и Турция, която дотогава беше относително скрита. Всъщност от години именно Касим Дал е живата връзка между Доган и Турция, а самият лидер на ДПС никога не се е ползвал с доверието на Анкара. Една от причините е именно миналото на Доган в ДС. В тази връзка не е зле да се акцентира върху факта, че през последните двадесет години Ахмед Доган никога не е посещавал официално Турция и не е участвал в правителствени или парламентарни делегации до южната ни съседка. Липсата на доверие към себе си от страна на Турция Доган компенсираше със стотиците хиляди гласове, които получаваше по време на избори, и с хора като Касим Дал, които нямат агентурно минало.

Освен добрите връзки с Турция и с българските изселници там Дал има още едно предимство. Той е основният строител на структурите на ДПС в България и буквално познава лично почти всички членове на партията. Политическата биография на Касим Дал започва в далечната 1985 г., когато заедно с още няколко души от селата Дръндар, Николаевка и Бакалово основава нелегална организация, която да се противопостави на започналия по това време „възродителен процес“. Малко по-късно към тази организация е привлечен и самият Доган, който поема функциите на основен идеолог на организацията от София. Днес от създателите на първообраза на ДПС в партията членува само Касим Дал. Повечето от тези хора живеят в Турция, а основният инициатор на създаването на нелегалната организация Неджметин Хак е просто един обикновен гражданин на Добрич. Всички те по един или друг начин се дистанцират от настоящата политика, провеждана от Ахмед Доган. Впрочем преди няколко месеца Хак даде първото си по-обширно интервю пред в. „Труд”, в което разкритикува остро Доган и сподели, че след като се е върнал в България през 2001 г., е бил изолиран и очернен от ДПС. Освен Доган в интервюто си Хак критикува и Касим Дал.

Но да се върнем към настоящето. С връзките с Турция, познаването на структурите и добрата биография предимствата на Дал пред Доган се изчерпват. Сега предстои отговорът на Доган. Съществуват два основни варианта, по които могат да се развият събитията – първият е Касим Дал да бъде изключен от партията, а вторият да бъде маргинализиран вътре в нея и в крайна сметка да бъде принуден да я напусне сам.

Първият и по-радикален вариант ще породи известно напрежение вътре в ДПС, но то едва ли ще бъде толкова високо, че да разцепи движението. Все още не е ясно кои от силните фигури в ДПС ще застанат зад Дал, но опитът до момента показва, че те вероятно няма да са много. Напълно възможно е и бившият зам.-председател да не бъде подкрепен от нито една знакова фигура.

Макар безспорно да е обичан от привържениците на ДПС, любовта към Дал може да започне да се топи с бързи темпове, ако консолидирано членовете на централното ръководство го нарочат за „предател“ и подмолен рушител на движението. Заявка за това даде зам.-председателят на ДПС Камен Костадинов, който веднага след като стана ясно, че Дал е подал оставка, заяви: "Отдавна вървят приказки, че Дал обикаля по структурите, обявява как ще създава нови, паралелни партийни структури, търси хора, които са недоволни. До този моменти считах, че това са слухове и интриги. Оказа се, че може би не съм бил съвсем прав. Вече не съм сигурен, че тези слухове не са верни". Думите на Костадинов едва ли са случайни. В близките дни те могат да бъдат повторени от всички членове на най-висшето ръководство на ДПС, а Касим Дал да бъде обвинен в опит за стопиране на обновлението на партията.

В битката между Доган и Дал при всички случаи активно ще се включат и младежките структури на ДПС, които вероятно ще застанат на страната на по-силния, а това в случая е Ахмед Доган. След изборите през 2009 г. Доган официално обяви, че започва да обновява партията си, и действително вкара в политическо обращение много нови и млади лица. Именно те в настоящата ситуация ще бъдат неговото основно оръжие срещу ветерана Касим Дал, който притежава биографията на истински борец за права и свободи, но няма потенциал да осигури политическа перспектива пред младите кадри на партията. Голяма част от тези хора уважават спомена за „възродителния процес“, но той не е основната им мотивация за участие в политиката. Масово младите кадри на ДПС ще предпочетат да запазят местата си на общински съветници, кметове и депутати, отколкото да тръгнат по един авантюристичен и пълен с неизвестности път, насочен срещу настоящата политика на движението, която е осигурила собствените им места в общинските съвети.

И така, ако Доган реши да изключи Касим Дал от ДПС, ще загуби един от важните символи на партията си – съпротивата срещу „възродителния процес“. Този символ обаче веднага ще бъде заменен с друг – младите и бъдещето на ДПС. Тази смяна ще бъде по-скоро в полза на Доган, отколкото на Дал, а малцината, които ще тръгнат след бившия зам.-председател на движението, в повечето случаи ще бъдат или ветерани от съпротивата срещу комунистическия режим, или партийни функционери, които са изгубили шансове за реализация вътре в партията.

На този етап Ахмед Доган има всички възможности да изключи от ДПС доскорошната си дясна ръка и това да не предизвика сериозни сътресения, защото местните избори ще консолидират в пълна степен структурите, които се хранят основно от присъствието си в местната власт, а не от спомените за съпротивата срещу „възродителния процес“.

Вторият вариант, по който може да действа Доган, е да остави Касим Дал в партията и да се опита да го маргинализира вътре в нея. Това ще бъде по-изгодната ситуация за Дал. Тогава обявяването му за „предател“ ще бъде „по-меко”, а за самия него ще е по-лесно да се превърне във вътрешнопартиен опонент на лидера и да убеждава членовете на ДПС в правотата си, отколкото да поеме по пътя на Октай и Тахир, опитвайки се да създаде нови структури.

В обръщението на Касим Дал към структурите на партията обаче липсва цялостна визия за бъдещето на ДПС. Той посочва проблемите с изолацията и клиентелизма и това, че Доган трябва да бъде сменен, но дава да се разбере, че няма да се бори за председателския пост. Обръщението на Дал е изградено изцяло на морална основа и звучи автентично, но то няма политическа тежест в днешната ситуация. В него няма конкретни перспективи за алтернативно развитие на ДПС, а самият Дал побърза да заяви, че с атаката си не цели да заеме поста на Доган. Засега той не е посочил и евентуален кандидат за наследник на настоящия лидер на движението. Вероятно няма и да посочи.

С позиционирането на Дал като вътрешнопартийна опозиция обаче Доган рискува повече. Една вътрешнопартийна битка между лидера на ДПС и бившия му заместник може да създаде проблеми за партията в някои региони на страната по време на местните избори и ако Доган даде възможност за дебат в рамките на ДПС, то това може да разклати позициите на партията в местната власт. Все пак словесната атака на Дал вероятно ще се ограничи до констатациите, направени в обръщението му, защото самият той е участвал във всички по-важни публини и задкулисни действия на ДПС през последните 20 години. В този смисъл той едва ли ще си позволи да вади кирливи ризи от кухнята на партията, така че ситуацията да наподоби разпада на СДС  през 2004 г.

При всички случаи обръщението на Касим Дал ще катализира политически процеси в ДПС. Ролята на морален стожер и ветеран от съпротивата, която Дал изпълняваше до днес, няма как да бъде заета от друг, защото по-голямата част от ръководството на ДПС се състои от хора, които са съпричастни към ДС, а истинските основатели на движението отдавна са го напуснали. Въпросът е нужен ли му е на Доган символ като Касим Дал и съвместим ли е този символ с обявеното обновление на партията. Истината е, че Касим Дал е един от последните изтикани стари депесари, чиито места са заети от млади кадри, които тепърва ще се развиват в политиката. На местно ниво смяната на старите кадри започна още преди години и днес в общинските съвети, където ДПС са добре представени, кадрите на движението са млади и прагматични хора, които рядко говорят за миналото, не се интересуват от агентурното минало на лидера си, а от възможностите, които им предоставя политиката.
С Касим Дал вероятно окончателно ще си отиде романтичният образ на ДПС, който и без това от години е отстъпил пред образа на картелната партия. Въпросите кой и кога ще замени Ахмед Доган обаче ще останат и по всичко личи, отговорът им ще дойде отново от страна на дългогодишния председател на движението.

Още от категорията

2 коментар/a

тоя започва да ме дразни на 13.01.2011 в 22:24
Разсилният Тома още шава. Я марш да метеш редакцията бе слугиньо!!!
1 на 16.03.2011 в 01:32
Що така бе Томе?

Напиши коментар