Представяте ли си какво щеше да остане от правителството, ако ДПС беше истинска опозиция и атакуваше управляващите всеки ден през своите медии! Тогава със сигурност щеше да се стигне до предсрочни избори, за каквито тези дни се обяви и самият Доган.
Само че в стила на българската политика, която е театър, той произнесе реплики, които нямат нищо общо с истинските му намерения. ДПС не иска предсрочни избори, но го казва, за да изглежда, че е опозиция. Борисов иска подкрепата на ДПС, но точно такава, каквато е и досега – скрита, и затова обявява публично, че не се нуждае от нея.
Впрочем за по-голямата част от българските политици ДПС е любимото необходимо зло на сцената и най-желаният партньор зад кулисите. Дори тайната надежда за успех на сините днес са гласовете на Ахмед Доган. Не случайно той е може би най-откровено корумпираният и в същото време най-недосегаемият политик.
Всички печелят гласове, когато преди избори говорят срещу него, но никой не го закача, щом дойде на власт. Бойко Борисов е поредното потвърждение на това наблюдение. Той подмени вота на голяма част от избирателите си, които гласуваха с надеждата най-после да се потърси съдебна отговорност заради далаверите на лидера на ДПС. Не само че не го закачи, но му даде и огромна медийна власт.
Въпросът за подкрепата на ДПС има и още едно измерение, което би предизвикало скандал във всяка нормална страна. Фактът, че те не издигнаха свой кандидат-президент и все още отказват да застанат открито зад друга кандидатура, говори за търговията и пазарлъците, които текат зад сцената. С всеки изминал ден Доган си качва цената, а предвид оспорваната борба, която се очертава, тази цена ще се вдига до последния момент.
Това е очевидно, но не скандализира никого. Каквото и да ни разправят за борбата срещу купуването на гласове, създаването на спецзвена и "граждански мониторинг", най-голямата сделка за гласовете на избирателите вече е на тезгяха, а в момента текат наддаванията. Това става пред очите на всички, но никой не ще да си мръдне пръста, за да може най-после нещо да се промени.
Общото безсилие срещу Доган и неговото най-отвратително престъпление срещу демокрацията, а именно търговията с народния вот, е изобличение за цялата ни държава. Това е едно от най-ярките доказателства за корупция, срещу която никой не си мърда пръста. Какъв Шенген, какви критерии! Доган си е тук и си е все същият, а Борисов нека да не прекалява с театъра.
Коментарът е публикуван във вестник "Галерия"
4 коментар/a