Глобалният капитализъм си поставя много по-амбициозна задача от манипулация на съзнанието. Манипулацията на съзнанието все пак е точково мошеничество, единично подхлъзване. А днес става дума за глобално формиране на идеалния потребител, напълно лишен от рационално съзнание и научни знания за света...Капитализмът не може да съществува без експанзия. На глобалният бизнес са нужни нови и нови пазари. И тези пазари бяха намерени. Но не през морета и океани, (където вече всичко е опоскано), а в душите на хората. Капитализмът вече започна не да удовлетворява, а да създава все нови и нови потребности. И триумфално да ги удовлетворява. Така например, операторите на мобилни мрежи създадоха потребността непрекъснато да се говори по телефона, фармацевтичните корпорации – потребността постоянно да се гълтат хапчета, производителите на облекло – потребността да си сменяме дрехите ако не всеки ден, то задължително всеки сезон... Как изглежда идеалният потребител? Това е абсолютно невеж, жизнерадостен глупак, живеещ с елементарни емоции и жажда за новото. Хайде, да не го наричаме точно глупак, а по-деликатно - шестгодишно дете. Но ако на трийсет имаш психиката на шестгодишен – ти все едно си глупак, както и да деликатничим. Той има загладена, необезобразена от излишни мисли физиономия, обръсната с „Жилет“, белозъба усмивка, обработена със съответната паста за зъби. Той е бодър, позитивен, динамичен и винаги готов. Да потребява. Какво именно? Каквото му кажат – това. Нали затова е идеален потребител. Няма да тръгне да мрънка: „Ама за какво ми е нов айфон, при положение, че още не съм усвоил стария? Въобще не ми трябва“. Не, на него всичко трябва да му трябва. В момента, в който му дадат нова играчка, той трябва незабавно да захвърли старата. Трябва също постоянно да си хапва, изпитвайки „райско удоволствие“, като едновременно с това се бори с излишното тегло. И при това да не забелязва идиотизма на своето поведение. Длъжен е постоянно да бърбори по телефона, в изстъпление от икономичния тарифен план. Длъжен е (това се отнася по-скоро за жените) непрекъснато да брани своите близки от микроби, което въобще не се налага и даже е вредно. И главно, той трябва да вярва – да вярва на всичко, което му кажат, без да търси и да иска доказателства.
Дебилите - основната движеща сила на съвременния капитализъм

 

 

Професор Катасонов обича да задава на студентите следния въпрос: „Кой е основният ресурс на съвременната икономика?“. Отговорите са различни: петрол, пари, знания. И всичките – грешни. „Основният ресурс на съвременната икономика — тържествено провъзгласява професорът — това е глупакът. На него можеш да му пробуташ всичко“. Следва смях в залата.

 

Забавно, нали? Само че това не е шега, а „медицински факт“, както казва Остап Бендер. Моторът на съвременното развитие са невежеството и мракобесието.

 

Как се стигна дотук?

 

Човечеството достигна максимума на научно-техническата си мощ през 60-те години на ХХ век. След това нищо радикално в науката и техниката не се случи. Движеща сила на това развитие бе ракетно-ядрената надпревара. Символ и апотеоз на научно-техническата мощ бе излизането на човека в Космоса.

 

По онова време професията на учения бе най-модерната и престижна, брадатите физици бяха герои на книги и филми, тях обичаха момичетата, на тях подражаваха „юношите, размишляващи над битието“. Спомням си колко бе моден Космосът в моето детство – през 60-те години. Знаехме наизуст всички космонавти, аз дори издавах стенвестник със заглавия, от които много се гордеех: „Нов жалон на космическата ера – радиограма от далечна Венера“.

 

Имаше огромно търсене на инженери-физици, математици. Именно физикът бе в онези времена съвременната представа за „добро момче“. Всяка епоха ражда своя представа за герой на нашето време - тогава това бе ученият–физик. Най-добрите, най-умните постъпваха в математически училища, а после в някакъв математически или физичен институт. Очевидно, че за да стане един световен шампион, хиляди трябва да започнат да играят футбол в кварталният отбор. По същия начин, за да направи един световно откритие, милиарди трябва да застанат на старта: прилично да учат физика и математика, да бърчат чело над задачката в „Квант“, да се стремят към победа в районната олимпиада. И всички тези занятия трябва да са модни, уважавани, престижни. Както беше тогава. Да си умен беше на мода. В детството ми излизаше алманахът „Искам всичко да знам!“ (Хочу всё знать!) -  там пишеха най-вече за наука и техника. И децата наистина искаха да знаят.

 

Някъде през 70-те години горивото на ракетата сякаш внезапно свърши и тя излезе в балистична орбита. Всичко уж вървеше като преди, но вървеше някак по инерция, душата на света излезе от тази сфера на живот. Напрежението от ракетно-ядрената надпревара започна да спада. Постепенно ядрените свръхдържави престанаха насериозно да се боят една от друга и да очакват ядрен удар. Страхът стана по-скоро ритуален: със съветската заплаха плашеха избирателите и конгресмените в Америка, а с „козните на империализма“ - в СССР. Макар че надпреварата във въоръжаването си продължаваше: големите проекти обикновено притежават колосална инерция, никога не спират изведнъж: ето, у нас, например, съветският начин на живот и досега не е изчезнал напълно. (Имам предвид както техническата инфраструктура, така и броделевските „всекидневни структури“).

 

Надпреварата във въоръжаването продължаваше, но не до степен, че министърът на отбраната на САЩ да се хвърли от прозореца с вик: „Руснаците идат!“. Надпреварата във въоръжаването с времето загуби своята пасионарност, от военна работа се превърна в бюрократична.

 

Започнаха да се понижават научно-техническите изисквания на правителствата към научните общности. Политическото ръководство вече не говореше на учените, както др. Берия на др. Корольов, докато седи в укритието на атомния полигон: „Ако това нещо не гръмне, ще ти откъсна главата!“.

 

Съответно и професията на учения, макар да си оставаше все така престижна, постепенно се превърна в една от многото професии, нищо повече.

 

Из аналите на историята на нашето семейство. Бащата и чичото на моят съпруг в началото на 50-те постъпват в институти: свекърът в Бауманския, а неговият брат – в МГИМО. Тогава онзи, който постъпвал в Бауманския, се считал от близките си за по-успешен и, така да се каже, по-печен, отколкото този, които постъпвал в МГИМО. Вече по мое време, през 70-те, скалата на престижа се обърна.

 

Проявлението на този нов дух се оказа знаменитото „разведряване“, под чийто знак преминаха 70-те години. Никой вече не вярваше сериозно във военната заплаха, не строеше бункери в двора и не се запасяваше с противогази. Тогавашните възторжени певци на Разведряването тръбяха, че това е същинският край на Втората световна война и истинският преход към мир. Напълно е възможно, в духовен и психологически смисъл наистина беше така.

 

Съответно и модата на науката, на естествено-техническото знание, на научния начин на мислене постепенно започна да залязва. Пък и науката не може да се развива от само себе си. Трябва да й се поставят задачи отвън. И в повечето случаи тези задачи са свързани с модернизирането на военната техника. От само себе си научната общност може да постигне само онова, което наричаме „задоволяване на собственото любопитство за държавна сметка“.

 

През 60-70-те години научният начин на мислене (т.е. вярата в познаваемостта на света, в експеримента и логическата му интерпретация) започна да отстъпва място на всякакъв род езотерически знания, мистика, източни учения. Рационализмът и свойственият за науката позитивизъм бяха сериозно разклатени. Още повече, че в Съветския Съюз тези неща бяха забранени, което само подклаждаше интереса към тях. Великият битописец на съветското общество Юрий Трифонов запечата този преход в своите „градски“ повести. Инженери, научни работници – все герои на неговите повести — изведнъж дружно попадат в плен на мистиката, езотериката, организират спиритически сеанси. На Запад по същото време се разпространи модата на будизма, йогата и прочее учения, далечни на рационализма и научният подход към действителността.

 

Това бе една от предпоставките за това, което се случи после. Имаше и други мощни предпоставки.

 

Животът стана по-хубав, по-весел

 

Някъде през 60-те години прогресивното човечество бе сполетяно от своеобразна беда.
Така например, през 60-70-те години във водещите капиталистически страни се случи нещо, което човечеството не бе познало досега, от времената на изгонването от рая. Това, че никой не го разтръби до ден днешен само потвърждава правилото, че както в личния си, така и в обществения живот, хората забелязват само незначителното, а голямото и същественото им убягва. Какво се случи ли?

 

Случи се страшното.

 

Задоволени бяха базовите материални потребности на преобладаващото мнозинство от населението.

 

Какво ще рече „базови“ ли? Това ще рече: естествените и разумните. Като потребността от достатъчна и здрава храна, от нормално, и даже нелишено от определена красота, облекло според сезона, от достатъчно просторно и хигиенично жилище. Семействата се сдобиха с автомобили, с битова техника.

 

Още през 50-те и 60-те години това беше американската мечта – мечта, в смисъл че не беше достъпна за всеки. През 50-те години в Англия даже се роди такава дума subtopia – съчетание от две думи – „suburb“ (предградие) и „utopia“: мечта за собствена къщичка в предградията, снабдена с всички съвремени удобства.

 

Преди няколко години блогърът Divov публикува интересен материал по тази тема. Това бе превод на откъс от спомени за живота в Англия, и по-специално в едно провинциално миньорско градче през 50-те и 60-те години. Та там, за цялото градче имало една (!!!) баня, всички тоалетни били на двора, съдържанието на нощните гърнета замръзвало до сутринта, майките перели в корито, плодове се купували само когато някой се разболеел, а цветя – когато умирал.

 

Та значи, в края на 60-те и началото на 70-те задоволителният житейски комфорт и обезпеченост станали достъпни за около две трети от населението. Вярно, с известни трудности, с хитрости – но достъпни. Тук, разбира се, говорим за „златния един милиард“.

 

Никога преди не е имало такова нещо в историята и в света! Дотогава бездността е норма на живот за простолюдието. Както и всекидневната жестока борба за къшея хляб. Така е било във всички – подчертавам всички! – страни в света. Достатъчно е да препрочетете под този ъгъл реалистическата литература от Юго и Дикенс до Ремарк и Драйзер, прочетете „Римските разкази“ за 50-те години на италианския писател Алберто Моравиа – и всичко ще ви стане ясно.

 

И ето, че всичко удивително се промени. Един обикновен, средностатистически гражданин получава  прилично жилище, снабдено със съвременни удобства и битова техника, започва да се храни прилично, да си купува нови дрехи.

 

Случвало ми се е да разговарям с възрастни европейци, които помнят този тектоничен подем, този епохален преход, този …  дори не знам как да го нарека, до такава степен е епохален. Помня, един италианец ми разказваше как след войната имал само една мечта: да изяде пълна чиния с обилно поляти с масло макарони. И ето, че към края на 60-те години този човек изведнъж открива, че „non mi manca niente“ — дословно „вече нищо не ми липсва“. А това е ужасно! Какво се получава? Човекът бута чинията и казва: „Благодаря, нахраних се“! А после какво?

 

С други думи, моделът на развитие, базиран върху удовлетворяването на нормалните потребности с изработените от хората пари, се изчерпа. Хората нямаха, а и не очакваха нарастване нито на наличните пари, нито на потребностите. Бизнесът можеше да расте само с прираста на населението, който също, за зла врага, започна да спада в развитите страни.

 

В „Юноша“ Достоевски пророкува. Ще се наяде човек и ще попита: а после какво? Дай му смисъл на живота. Или други някакви цели.

 

Но в реалността не човекът попита. Изпревариха го. Изпревари го глобалният бизнес. Той първи попита „Какво после?“ и първи намери отговор.

 

Капитализмът не може да съществува без експанзия. На глобалният бизнес са нужни нови и нови пазари. И тези пазари бяха намерени. Но не през морета и океани, (където вече всичко е  опоскано), а В ДУШИТЕ НА ХОРАТА.

 

Капитализмът вече започна не да удовлетворява, а да създава все нови и нови потребности. И триумфално да ги удовлетворява. Така например, операторите на мобилни мрежи създадоха потребността непрекъснато да се говори по телефона, фармацевтичните корпорации – потребността постоянно да се гълтат хапчета, производителите на облекло – потребността да си сменяме дрехите ако не всеки ден, то задължително всеки сезон.

 

Започнаха също да създават нови опасности – и да ни защитават от тях с помощта на съответните стоки. Защитават ни от всичко: от пърхот, от микроби в тоалетната, от вредните лъчения на мобилните телефони. Като специалист по маркетинг мога да кажа, че на руския пазар най-добре върви моделът „предотвратяване на опасността“.

 

На преден план излезе маркетингът. Какво е маркетингът? В същността си това е учение как да продадеш ненужното. Тоест, как да направиш така, че излишното да изглежда като нужно, така че хората да си го купят. Защо по-рано, през ХIХ век, да речем, не е имало маркетинг? Просто защото тогава са се произвеждали необходими стоки и са се удовлетворявали реални потребности. Едва когато става нужда да се измислят фалшиви потребности – тогава се появява маркетингът. Подобна е ролята на тоталната реклама.

 

Маркетолозите често изтъкват с професионална гордост: ние не удовлетворяваме потребности – ние ги създаваме. И това наистина е така.

 

За да купуват хората всичко, което им попадне, бяха отменени разумните доводи. Тъй като става дума за натрапени и лъжливи потребности – рационалното им обсъждане е опасно. Много лесно може да лъсне лъжата и да стане ясно, че това, за което ви говорят, не съществува в природата и няма как да съществува според законите на природата. Налагането на потребности се случва на чисто емоционално ниво. Рекламата се цели в емоциите – по-ниският пласт на психиката, отколкото разумът. По-ниско от емоциите са само инстинктите. Днес рекламата си прицелва все повече в тях. 

 

За да върви процесът по-бодро, трябва да се отстранят препятствия като рационалното съзнание, способността за критично мислене и научните знания, разпространени сред масите. Още по-добре, че тези способности и знания бяха разклатени още на предишния етап. Всички те пречат на глобалната експанзия на капитализма! Пречат за продажбата на купища ненужни и безполезни вещи.

 

Въобще, днес няма нужда да се прибягва до критично и рационално мислене. Не е модно, не е съвременно, не е trendy. С.Г. Кара-Мурза постоянно говори за манипулация на съзнанието (впрочем, едноименната книжка му донесе голяма известност). Това не е съвсем така. Глобалният капитализъм си поставя много по-амбициозна задача от манипулация на съзнанието. Манипулацията на съзнанието все пак е точково мошеничество, единично подхлъзване. А днес става дума за глобално формиране на идеалния потребител, напълно лишен от рационално съзнание и научни знания за света. Известният философ Александър Зиновиев вярно е казал, че идеалният потребител е като тръба, от единия край на която тъпчат стоки, а от другият те със свистене изхвърчат на боклука.

 

Как изглежда идеалният потребител? Това е абсолютно невеж, жизнерадостен глупак, живеещ с елементарни емоции и жажда за нови продукти. Хайде, да не го наричаме точно глупак, а по-деликатно -  шестгодишно дете. Но ако на трийсет имаш психиката на шестгодишен – ти все едно си глупак, както и да деликатничим. Той има загладена, необезобразена от излишни мисли физиономия, обръсната с „Жилет“, белозъба усмивка, обработена със съответната паста за зъби. Той е бодър, позитивен, динамичен и винаги готов. Да потребява. Какво именно? Каквото му кажат – това. Нали затова е идеален потребител. Няма да тръгне да мрънка: „Ама за какво ми е нов айфон, при положение, че още не съм усвоил стария? Въобще не ми трябва“. Не, на него всичко трябва да му трябва. В момента, в който му дадат нова играчка, той трябва незабавно да захвърли старата.

 

Трябва също постоянно да си хапва, изпитвайки „райско удоволствие“, като едновременно с това се бори с излишното тегло. И при това да не забелязва идиотизма на своето поведение. Длъжен е постоянно да бърбори по телефона, в изстъпление от икономичния тарифен план. Длъжен е (това се отнася по-скоро за жените) непрекъснато да брани своите близки от микроби, което въобще не се налага и даже е вредно. И главно, той трябва да вярва – да вярва на всичко, което му кажат, без да търси и да иска доказателства.

 

Въобще, самият феномен на рационалното доказателство, който някога бе голямо достижение на античната цивилизация и оттогава е неразривно свързан с мислещото човечество, постепенно гасне и изчезва пред очите ни. Хората вече нямат нужда от него.

 

 

Медиите – виртуалният „остров на глупците“

 

За възпитаването на позитивния хедонист, на идеалния потребител, който непрекъснато си доставя радост с нови покупки, дебелее и в същото време активно слабее, без да забележи нелепостта на своето поведение, е необходима всекидневна целенасочена работа по оглупяване на масите.

 

Основна роля тук играе телевизията като най-гледана медия, но не само.

 

Потреблението на, да не казваме „духовен“, но „виртуален“ продукт, трябва непрекъснато да радва или, във всеки случай, да не огорчава с трудност, непонятност, сложност. Всичко трябва да е радостно и позитивно. Всяка информация за каквото и да било трябва да се свежда до ниво дъвка. Така например, всички велики люде трябва да бъдат представени като обект на долнопробни клюки, прости и глуповати като самите зрители, и даже не като зрителите, а като онези идеални потребители, в които зрителите трябва да бъдат превърнати. Потребителят никога не бива да си казва: „Това не го разбирам“ или „В това не съм компетентен“. Това би било толкова огорчаващо и непозитивно.

 

Някога М. Горки писа, че има два типа подход към създаването на литература и преса за народа. Буржоазният подход се опитва да принизи текста до нивото на читателя, докато съветският – да издигне читателя до нивото на литературата. Съветските писатели и журналисти, смятал Горки, са длъжни да издигат читателя до нивото на разбиране на истинската литература и въобще на сериозните текстове. Съвременните медии не просто слизат до нивото на читателя, ами активно го дърпат надолу.

 

Напоследък все по-често се появяват книжки с картинки, но не за тригодишни, както бе досега, а за възрастни. Сполучлив пример е последното издание на най-новата история на СССР и Русия в картинки, дело на телевизионния водещ Парфьонов.

 

Всъщност, съвременните медии са виртуалният „Остров на глупците“, описан така блестящо от Н. Носов в „Незнайко на Луната“. Струва ми се, че в тази сатира авторът се издига до суифтовски висоти. За тези, които са забравили, ще припомня за какво става дума в този забележителен текст. На един остров събират бездомни хлапета. Там непрекъснато ги развличат, прожектират им криминални и анимационни филми, возят ги на въртележки и пр. атракциони. След известно време, вдишвайки отровния въздух на острова, нормалните дребосъчета се превръщат в овни, които стрижат, за да печелят от продажбата на вълна.

 

Е, днешните медии редовно доставят на поръчителите овце за стригане.

 

Поръчителите в тесен смисъл – това са рекламодателите, а поръчителите в по-широк смисъл – това е глобалният бизнес, който се нуждае от големи контингенти потребители. Както едно време съветската преса имаше за цел комунистическото възпитание на трудещите се, така днешните медии имат за цел възпитанието на идеалните потребители. Само напълно оглупени граждани са способни да смятат за цел на живота си непрекъснатата смяна на телефони или непрекъснатото харчене на пари за радващи окото дрънкулки. Затова гражданите трябва да бъдат доведени до надлежното състояние, сиреч до пълно оглупяване.

 

Оглупяването започва още от училището, от детските списания с комикси, които могат да се купят навсякъде, докато по-разумните списания са само с абонамент и никъде не се рекламират. Самата аз бях изненадана, когато научих, че все още излизат вестниците и списанията от нашето детство „Пионерска правда“ и „Пионер“. Само че те не се разпространяват, учениците не знаят за тях, те са нещо като нелегалния вестник „Искра“. Тези издания (качеството на които също не е идеално, но поне е прилично) ги няма нито в училищните библиотеки, нито в будките, въобще ги няма в продажба. В резултат, повечето деца четат само фентъзи, което ги подготвя за възприемането на гламурната преса, дамските и детективски романи и т.н.

 

Резултатът от тази целенасочена политика е невъзможността и немислимостта за сериозна дискусия в медиите, въобще за сериозно обсъждане на каквото и да било. Дори и да се направи опит за подобно обсъждане, то ще остане неразбрано и неподкрепено от публиката. Американските специалисти са установили, че средностатистическият американски зрител не е способен да възприеме и проследи обсъждането на коя да е тема повече от три минути; след това губи нишката на разговора и се отвлича. За нашата аудитория няма данни. Да направим ласкателното за нашето патриотично чувство предположение, че нашите са два пъти по-умни. Тогава те могат да слушат не три, а шест минути, например. И какво от това? За какво сериозно обсъждане може въобще да става дума?

 

Характерно е, че даже хора с формално високо образование (т.е. имащи дипломи) не усещат необходимост от рационални доказателства на каквото и да било твърдение. Не им трябват ни факти, ни логика, стигат им шаманските викове от рода на широко разпространения напоследък универсален способ за аргументация: „Това е така!“

 

По време на занятията ми с продавачи на директни продажби (практически всички с висше образование, получено още в съветско време – учители, инженери, икономисти, лекари) аз многократно се убедих, че на хората не им трябва аргументация. Тя е губи-време и излишно утежнява изказването. Аргументираното изказване се възприема като досадно. "Казвате как е и край". Много по-добре от всякакви аргументи се възприемат така наречените от Русо "емоционални крясъци", приписвани на доисторическите диваци.

 

Навикът да се зяпат любимите водещи формира представата (може би дори несъзнателно), че не е важно какво се говори, а кой го казва. Стига да го казва уважаван, любим, симпатичен човек - значи е истина, "пийпълът схваща". Хората искат "говорящи глави" по телевизора, възприемането на какъвто и да било печатен текст ги затруднява. Неслучайно много мои читатели предпочитат да гледат изказванията ми на видеозаписи, въпреки че много по-лесно е (от традиционна гледна точка) да ги прочетат.

 

Какво се учи в училище?

 

В простотата си министър Фурсенко се изпусна, че целта на образованието е възпитаването на културен потребител. И съвременното училище – както средно, така и висше – постепенно да се доближават до тази цел. Не веднага, но натам вървят.

 

На какво ни учат днес? Как да се държим в социума, как да се впишем в колектива, как да направим видеопрезентация или да напишем CV. А физиката и химията – те са досада, съветщина, отживелица.

 

До неотдавна на шосето на Ентусиастите висеше билборд, изобразяващ симпатична „молекула на среброто“, съдържаща се вече не помня в какво – струва ми се, в дезодорант срещу изпотяване. Идиотизмът на тази реклама сред служителите на моята компания забеляза само една възрастна жена – инженер-химик с дореволюционна професия. После билбордът беше свален.

 

Учат ни, че не е нужно нищо да знаем, в смисъл такъв – да си обременяваме ума. Всичко може да се види в Гугъл. Това е много продуктивна гледна точка. Ако човек нищо не знае, може да му се пробута всичко. А празната глава е идеална, за да бъде натъпкана с подробности за тарифни планове или за свойствата на различните видове тоалетна хартия.

 

В това отношение бяха постигнати огромни успехи. От време на време ми се случва да разговарям с млади хора, които постъпват на работа при нас. Те се държат прилично, изглеждат спретнато, усвоили са навиците на селф-промоушъна (саморекламата), но въпреки това са пълни диваци: нямат представа ни за историята, ни за географията, ни за базовите закони на природата. При нас, например, работеше една учителка по история, която не знаеше какво е това „болшевики“.

 

Защо да си пълниш главата с глупости? Сега са нужни съвсем други знания. Веднъж си направих тест в интернет за това доколко съм запозната с разните модни неща, присъщи, според авторите, на средната класа. Провалих се, разбира се. А отговорът, който получих, гласеше: странно, че въобще имате компютър и интернет, за да проведете този тест.

 

Тъкмо за формирането на този род познания са пригодени съвременните учебни заведения и съвременните образователни технологии.

 

Мракобесието и невежеството са последното убежище на съвременния капитализъм. И това не е просто някакъв дефект на съвременното общество – това е неговият най-важен компонент. Без това съвременният пазар не може да съществува.

 

Възниква логичният въпрос: кой тогава ще създава новите стоки за „пробутване“ на идеалните потребители? И кой ще води човешкото стадо, кои ще са пастирите? Очевидно идеалните потребители не стават за тази цел. В днешните Съединени щати тази роля играят емигрантите от Третия свят и от бившия СССР. Как ще бъде занапред, е трудно да се каже. Съвременният капитализъм, и въобще съвременната западна цивилизация не гледа напред, главното за нея е днешната експанзия. А тя се постига чрез тотална дебилизация на населението. Защото това днес е основният ресурс.

 

 

Превод: "Гласове" (текстът е публикуван още през 2013 г., но не е изгубил нищо от своята актуалност)

 

Източник: https://domestic-lynx.livejournal.com/50493.html

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

47 коментар/a

пэм на 01.02.2020 в 09:32
Човек е принципно глупак, това че има ум не значи че е умен, затова капитализма е вечен, щото най добре отговаря на човешката природа, стадото , сганта, пролетариата, и т.н. масата е винаги глупава, за тях няма по добро от капитализма.
100% дебил на 01.02.2020 в 09:40
Така е, благодарение на нас днес живеете в демократично общество гиди нещастни интелектуалци...
Уляна на 01.02.2020 в 09:41
Руската дебилка да напише за руските дебили
vbojilov на 01.02.2020 в 10:04
Още преди 25 века древните гърци и тяхната цивилизация определиха „хедонизмът“ като смъртна опасност поради безперспективността на такава хедонистична цивилизация и невъзможността й за развитие… Историята ги потвърди – гръцката цивилизация я имаме само в материални артефакти, но не и в жив организъм. Наистина инфлексията на земната цивилизация започва някъде 60-70те години. Инфлексия към… самоунищожение! Когато Лудвиг Берталанфи тогава написва своята общо системна теория на света, на него му липсваха данни за структуриране на следващите четвърто и пето иерархическо равнище на структурност. Днес вече имаме основните познания, но „знанието става опасно“ за съществуването ни.Знанието, че днешната цивилизация нарушава основния закон на еволюцията , и че вече сме влезли във водовъртежа на финалното самоунищожение, някак се самоцензурира , а неговите кълнове се затъпкват целенасочено. Моделът на идеалния консуматор-глупак е описан отдавна в научната фантастика, напр. във „Формула на невъзможното“ от 60те години, където бъдещето е на специфични животни, обгрижвани от териториален компютър, който осигурява ежедневно храна, ежедневни люлки и седмично зрелище на самоизбиващи се животни от местната фауна. Но това описание НЕ Е РАЗБРАНО от човечеството… Моделът на консуматора-глупак, колкото и да изглежда привлекателен днес, има фундаментален дефект – той не може да се САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДА. Защото „изхранването“ на този консуматор-глупак трябва да се обезпечава от успешни , творчески „умници-производители“, които няма как да се самовъзпроизвеждат и самовъзникват – те също се трансформират в своеобразни консуматори-глупаци, и за съжаление не идват от Космоса. Там, в космоса, според Теоремата на Вавилонската кула (Babel Tower Theorem) те умници-производители-демиурзи - си съществуват и се занимават със собствените си проблеми , и не се интересуват от нас , глупаците , тук на Земята…
Уляна на 01.02.2020 в 10:17
Уля се ма!
100% дебил на 01.02.2020 в 09:40 Така е, благодарение на нас днес живеете в демократично общество гиди нещастни интелектуалци... на 01.02.2020 в 10:18
Демокрацията не е необходима на капитализма, пример днешен китай.
“Гласове”, на 01.02.2020 в 10:20
Благодаря за публикацията!
"Окно Овертона", или как масовите нормализационни процедури и консумацията на "обективизъм" и "естественичество" ни докараха дотам - да заличим ангела в човека на 01.02.2020 в 11:07
Фазата на капитализма е "реактивен капитализъм" - живеем, защото обективността го предлага, така се е наложило и е практично и модерно. Няма как да се действа проактивно, защото проактивното отношение поставя под въпрос всичкото това, както ни го демонстрира авторката, а освен това лъсва със страшна сила недостига на свобода и справедливост в капиталистическата система. Нещо повече, стават видими и ясни изворите на глупостта и оглупяването - а те са в либералната демокрация, респ. най-малко критичните към собствените си основания идеология и система. И не защото съвсем им липсва потенциал за критика, а защото функционират чрез "мека сила" и сваряват жабата бавно и даже галантно. Френският философ Бернар Стиглер обвиняваше съвременната система на тотално оглупяване в това, че й липсва съпротива под формата на отрицателна ентропия. Масовият консуматор се страхува и срамува да напусне масата (разбирана във всеки смисъл) и да остане насаме със себе си. Не дай боже да не вземе да се припознае в следващия момент, оставайки сам. Ще вземе изведнъж да му светне, че освен потребности, имало и желания. И че изведнъж е станал лек като перце и би могъл да полети. Не с летателен апарат, разбира се.
Капитан Кук на 01.02.2020 в 11:13
Великолепна статия! Разбира се, за хора, които искат да мислят, а не за русофобски дебило-идиоти.
Добре го е написала! на 01.02.2020 в 11:15
То е ясно, че сив хайвер и розово шампанско "Вдовицата Клико" няма да има за всички, затова пък електротротинетки, татуировки, барбер шопове и айфончета - молим, не се блъскайте!
Лазар Кузев на 01.02.2020 в 11:21
Авторката е събрала на едно място очевидностите на модерното потребителско малоумие и това е полезно за евентуално проглеждане на хората, които са на границата на дебилността, но все още не са станали дебили.За последните няма надежда. Потребителят - дебил не е само един масов интелектуално импотентен резултат на съвременния капитализъм, както може да се заключи от този текст, напротив, той е много активен в своята "емоционална интелигентност"/колко модерно, а? - емоционална интелигентност - също като девствена ку*ва/. Екологичните бедствия и катастрофи, до голяма степен се дължат именно на съвокупния потребител - дебил. Това, че потребителят -дебил не осъзнава своята дебилност не го прави просто следствие /овца за стрижене, например/.Напротив , той е експанзивен в своята "успешност" обхващаща почти цялото социално поле - от "умността и красивостта" до лайф - стайл социализма и всичко по средата.Затова няма как да съзнава, че се бори за победата на "риболовните кукички за десен бряг", над подлите "риболовни кукички за ляв бряг", както и обратно. Някой може ли да ми посочи една единствена обществена организация в РБ, която не само ДЕЙСТВИТЕЛНО , но и ПРИОРИТЕТНО да защитава интересите не на бизнеса, а на тези, които създават богатството му?! Това, ченяма такава се дължи на масовото произвеждане и възпроизвеждане на "хомо дебиликус".
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 01.02.2020 в 11:28
понеже животът от 50-те и 60-те на миналия век се приема за нормален, а това е било преди 60-70 години, можем да погледнем как са мислили хората през 1880-те за живота през1950-те...със сигурност за тях е изглеждал префърцунен по същия начин (например дядо ми не виждаше разликата между "купешкия" сапун и домашно приготвения от тях сапун, който според мен миришеше на жаби, а аз буквално помирисвах разликата, защото за тях аз съм бил от поколението на презадоволените :-) И изобщо според идеята на авторката най-добро е било онова време, в което сме живели по дърветата в очакване на есента, за да се наядем на корем.
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 01.02.2020 в 11:40
какъв лукс беше да имаш парно през зимата, а? Каква радост беше, когато ни пускаха парното...Трябваше поне 3 дни през ноември температурата да бъде по-ниска от някаква ПРИЕТА за нормална температура, и тогава ни пускаха парното...а сега какво, студено ти било през първата половина на октомври, пускаш си парното, никаква радост...гадове, отнеха ни радостта:-)
"Не им трябват ни факти, ни логика" - на 01.02.2020 в 12:00
домашният сапун, сварен от свинска мас и сода каустик, им мирише на жаби. Липсата на централно парно е гулем кеф - можеш да си пуснеш локалното, а ако не ти стигат парите за отопление, какъвто е случаят с една трета от жителите на свободна и демократична България, можеш да не го пускаш.
observer на 01.02.2020 в 12:43
Правилно, дебили. Но с уговорката, че на дебилите се крепи всяка една система. От робовладелската, когато робът трябва да е покорен като домашен вол, феодалната, където изгарянето на една вещица на площада си е забавление като финала на България търси талант, поради липсата на телевизори, нашия капитализъм авторката го е описала, а и експериментът с комунистическите идеи също се базира на концепцията за дебилите като революционна класа, която да сервира властта на групичката умни на “тарелочке с голубой каемочкой”, както казваше великия Остап.
1978 на 01.02.2020 в 13:09
И аз благодаря за текста и превода! В крайна сметка, това е кратко и ясно описание на нещата, което си мислят хората с някоя и друга останала мозъчна клетка. А за тези, които ги мързи /или не могат/ да четат и/или мислят, или пък за които авторката не е достатъчно 'демократична' - за тях има и един щатски филм по въпроса с хубавото име "Идиокрация".
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 01.02.2020 в 13:31
нЕкои коуеги по форум, в знак на протест, могат да си отрежат кабела на интернета...но те не го правят
нъвли на 01.02.2020 в 14:07
Интернет е маша в ръцете на капитализма да унищожи човешкото в човека, нека всички заинтересовани от победата на добрите да си спрат интернета, тоя отвратителен вреден за целокупното прогресивно човечество продукт на човеконенавистническия капитализъм.
бойкий на 01.02.2020 в 14:32
Глу-пост и глу-пак не означава обезателно човек с малко ум, буквалистки погледнато означава по-скоро човек с прилепчив ум (glue - лепило, post - знак). Капитализмът и съпътстващият го неизменно консумеризъм са уникална форма на прилепчивост към предметното, невиждана досега в историята форма на стимулация на сетивата, довеждаща суверенния субект до разтваряне в сетивното, привързваща идентификация чрез масата и жизнерадостна индивидуална легитимация чрез масовката. Нищо не пречи на глупака в този смисъл да си бъде образован и даже начетен; единственото обаче, което му е докрай гарантирано, защото е поставено в презумпцията на удобството, е изначалното доверие в "реалността" на света, в неговата естествена пъстрота и икономико-детерминистична усвояемост, ако и последният в модерни и постмодерни условия да се състои от напълно изкуствени, симулирани предметни, артефактни или идейни дадености. Трябва да се задейства някаква наистина обратна тяга спрямо толкова широко и масово общоприетата, трябва някак някой или нещо в съвременния оглупяващ човек да провокира антагонизъм срещу неговата прилепчивост и направо залепеност към сетивно пълноценното и свързаната с него каталогизирана система от "гъдели" и удобства, за да бъдат запушени изворите на глупостта, да се върне човекът към началата си, отдалечавайки се от резултатите. Не информацията, не даже инженерното итехногенно знание, а саморефлексията като "знание за знанието" е в състояние да се противопостави на прилепващите тенденции, за които говорим. Науки, които само обговарят данните и само аналитично си служат с тях, по-скоро съдействат за масовото оглупяване и озоваване на всеки от нас сред водовъртежа на алгоритмичната утопия. Глупакът днес, от определени гледни точки, е понякога доста успешен мениджър и класификатор на формите на своето все по-задълбочаващо се в предметите, цифрите и статистиките екзистенциално-личностно отчуждение. Ето защо е лесно да припознаем глупостта дори сред елитно-художествения и академичен мейнстрийм на нашето време. Защото ако самите учители ще са прилепчиви към идейните си фетиши, как бихме могли да избавим учениците им от техните живи идоли? Дебилизмът е субкултура на глупостта, а глупостта е все по-втвърдяващата ни наша спойка с един свят, за чиято онтична мнимост и напълно фиктивна привлекателност, предпочитаме да не се сещаме.
Подкрепям на 01.02.2020 в 14:36
Обаче не само интернета, и подривните телевизионни канали също. Най-добре държавата да раздаде по една радиоточка на всяко семейство. Който е по-млад и не знае, що е то радиоточка, това е нещо като радио, обаче само с една станция и сигналът идва по една жица. И по нея ти пускат каквото трябва. В градовете наблягаха навремето на маршовите песни за трудещите се, по селата народни песни, хора и ръченици за кооператорите. Сега жанровете може да се актуализират в духа на времето.
Сега жанровете може да се актуализират на 01.02.2020 в 18:01
Сега освен чалга друго има ли?
Лазар Кузев на 01.02.2020 в 19:57
Вече не се учудвам, че и тук отново се прояви синдрома "кучето на Павлов" - пак идеологически клишета и пак малоумната едномерна "координатна ост" - русофили - русофоби. А акцентът в статията е за НЕПОМЕРНАТА консумация, а не за консумацията изобщо, защото във всяко историческо време има базисна, необходима за поддържането на ЧОВЕШКОСТТА, консумация. Солидаризирам се с написаното от "Обзървър" и "Бойкий" - няма идиологизиране, а - стремеж за логично вникване.
whit на 01.02.2020 в 21:19
само не обиждайте дебилите моля
Мильо Лудия на 02.02.2020 в 10:10
То вече и от дебили няма нужда, щото има роботи, които да ги заместят.
Наблюдател на 02.02.2020 в 13:45
Авторката разсъждава на по научни, технически и икономически теми и цитира Горки!!! Велико... А това направо е върхът на познанията й за съвременния свят: ...Човечеството достигна максимума на научно-техническата си мощ през 60-те години на ХХ век. След това нищо радикално в науката и техниката не се случи... И най-впечатляващото е, че сред коментиращите има такива, които одобряват написаното. Може би защото се отнася за тях.
Me and my opinion на 02.02.2020 в 16:18
Абе този/ тази :) , дето е написал тази статия , основана на толкова много факти , наясно ли е с реалността на живота ?! За да осигуриш работа на всеки един човек на това полукълбо ти трябват подмяна на старите играчки с нови, на старите дрехи с нови ... наясно ли е , че точно тези играчки разсейват човечеството да не мисли за война и да живее ( може би не толкова финансов спокоен живот, но напълно manageable ) по добре . Или трябва да се върнем във времето , когато се купуваше лека кола ( един скапан тръбант , Запорожец или престижна жигула ) със записване и се чакаше 15-20 години . Really?!
Helleborus на 02.02.2020 в 19:43
Човекът изгуби силата си, когато изгуби вярата си в Христос, Който много ясно ни обяснява защо ние не можем да живеем спокойно, защо е тази мъка. Мечтата на човека е да живее спокойно и хората решиха, че християните им мътят водата с разказите за дяволи и демони и без тях спокойствието им е гарантирано, както когато си завреш главата в пясъка. Но противникът ти продължава да бъде зловещ и добре въоръжен, а битката никога не спира. Имам близка, която имаше силно стресираща работа и беше много доволна да я напусне и да започне работа от дома си. Но после се оказа, че тя започна да има проблеми в дома си, каквито никога не беше имала преди това, с болести, страхове, тресеше се от проблеми. Нашите приказни разказвачи са го разказали добре, ламята, когато й отрежеш главата, на нейно място пораства друга, дори по-умна. Колкото повече светът се грижи за външния си комфорт и задоволява нуждите си от материалното, осигурява си мир, човешки права, здравеопазване, (не е лошо), но ако не разбира състоянието на света и човека, той бива атакуван в своята душевност, още по-жестоко и е съвсем беззащитен. Атаката е неочаквана и възмутителна, осигурил си всичко, задоволяваш си прищевките, но не живееш добре. Няма как да стане, човек или се учи да бъде „херос“ ( с копие и стъпкващ ламята, като Св. Георги), каквото е учението на нашите предци или ще бъде лузър, може би видимо не, но вътрешно – да. Христос беше разказал една такава притча, ако къщата е нападната от разбойници, покани в нея силния човек и го остави вътре. И понеже огромният процент от хората няма да спре да вярва в щастието (опитвайки се да го търси като подсача като катерица и пляска с ръце, по водителство на индийски гурута), в света ще нараства отчаянието, психическите болести, зависимостите и предаването на човека на тези фалшиви практики, обещаващи щастие. Още порнография, още по-извратен шоу бизнес, (новата мръсотия на новото шоу на БТВ надмина старата) още повече купон и алкохол и още повече агресия към всичко и всички. На фона на всичко това, лъжепророците ще обещават, че ще отидем на Марс и ще победим смъртта, защото сме напредничави и хуманни. Колкото и нелепо да звучи на материалния човек, той има нематериален враг и нито едно от неговите оръжия не работи в този случай.
Петко Т. Хинов на 03.02.2020 в 07:09
Решението е просто като мечта. Но трябва наистина ВСИЧКИ да го подхванем! https://petkohinov.com/archives/3486
Денев на 03.02.2020 в 11:13
Силен и нужен на разумните читатели текст. Не е за уляви.
Ели на 03.02.2020 в 13:51
Уникален текст! Адмирации за "Гласове"!
Ехо на 03.02.2020 в 15:14
Вселената се отвори и аз се обогатих! До някъде! Авторката, не разбрах каква е задачата на диктатурата? Кои са подлозите в описаните действия и последствия! И защо са те, а не други? Пък, няма да е лошо да прочетеш за пирамидата на Маслоу, за да разбереш къде и на какъв етап са дебилите!
авторката на 03.02.2020 в 19:42
"Донякъде" е една дума. Това е диктатура без задачи, без ориентации, без ценности, които да стоят над цената. Които и да са подлозите - дебилни са. И други да са, нищо не им пречи да се представят за "те". Чела съм за въпросната пирамида, и съм наясно на какво ниво (не етап!) са дебилите и недебилите. Е, и?
Helleborus на 04.02.2020 в 13:42
В пирамидата на Маслоу на върха е себеусъвършенстването, което означава контрол над живота и решенията ти, т.е. свобода и липса на ограничения. А на дъното са материалните нужди. За съжаление светът е силно олевял в последно време и пирамидата е обърната с главата надолу. Търси се задоволяване на материалните нужди, чрез силна държава и оттам личната свобода изчезва. Това е религията на материалистите, за тях пирамида няма, те си остават с манджата и нагоните.
Mimi ivaniva на 04.02.2020 в 15:23
Дали човек чете или не чете-това веднага се забелязва. Между хората няма по голяма разлика от тази. Добре де, всички страдаме по хубавото минало и било така, било онака. Че се комерсиализира нечетенето, какво като не четеш? А някой ще даде ли идея как ще се избегне глобалната комерсиалност?
влашаващите се показатели и перспективи на 04.02.2020 в 20:37
Вместо образованост и знание се разпространяват невежество и безпомощност - https://cont.ws/@Galtuv/1574900
А някой ще даде ли идея как ще се избегне глобалната комерсиалност? на 04.02.2020 в 20:42
Щом е глобална, значи не можем да я спрем, така ли? Момиче, чети статията и постовете под нея, идеи са дадени, обаче се блее, не се чете и не се усвоява прочетеното. Трябва да си налагаш да мислиш, така ще стигнеш до идеите сама, или някак си те ще те намерят. Но не става само с "дайте идеи" и с "какво като не четеш". Чети, говедарче! - е завещал народният поет Вазов. На нашите българчета, не на задокеанци...
Лазар Кузев на 05.02.2020 в 00:38
До Хелеборус: Пирамидата, включително и тази на Маслоу, няма дъно, а има ОСНОВА. И разликата не е само само в думите, защото без основа няма връх.
Ангел Грънчаров на 05.02.2020 в 08:14
Пример за пределно тъпа путинистка манипулация: дебилите са крепители на комунисто-кагебисткия и бандитски (путински!) "капитализъм", не на капитализма изобщо, щото този последният се крепи на ума, предприемчивостта и енергията на милиони свободни личности! Путинците са безочливи лъжци, които на бялото викат "черно", а на черното - "бяло", но това изобщо не прави бялото "черно", а черното - "бяло"!
Ангел Грънчаров на 05.02.2020 в 08:14 на 05.02.2020 в 10:51
Такива що не си ги говориш на митинга на сдс или в тесен семеен кръг на чаша рикия, ами ангажираш интелигентния форум с диващините си? Личи си злобицата от съветската школовка отдалече. Да не би да си съветски зет?
НИКОЛАЙ СТАТКОВ на 05.02.2020 в 15:50
Мазолите на българския политик са по коленете... Чл.-кор. проф. д.ф.н. Марко Семов (1939-2007)
Антонина на 05.02.2020 в 17:45
"Младите хора днес обичат лукса, имат лоши обноски, пренебрегват авторитетите, нямат уважение към по-старите, спорят с възрастните и тормозят своите учители." Сократ, V век преди новата ера
бон тон на 06.02.2020 в 12:39
Александър Дугин за логоса на Аполон: За Небесния елит. Кога ще рухне Царството на вещите - https://politikus.ru/video/126131-nebesnaya-elita-kogda-padet-carstvo-veschey-a-dugin.html
Ронстоф на 10.02.2020 в 12:33
Евтина пропаганда от 'великата' страна, която не в състояние да произведе друго, освен оръжия и мизерии. Единствените възможни отношения между хората са капиталистическите, и в развитието си те стават все по човеколюбиви. Други отношения никога и никаде не е имало, но в различни стадии.
Стоилов на 10.02.2020 в 20:05
Само `дебил` може да напише подобни глупости.
Bacillus Bulgaricus на 13.02.2020 в 12:35
В Америка бият негрите, е смисълът на целият текст. Много сме добри в знанията си за това колко е лошо/хубаво в гадният Запад и неговият безобразен-човеконенавистен-потребителски капитализъм. Как пък нито един от пишещите високоморални статии не се замисли, че нищо не знаем за собствената си държава/общество. И даже не се опитваме да узнаем. Вместо това, препратки към изследвания на американски институти за американското общество. НАРОДЕ????
ТозиРайВодиВАда на 09.03.2020 в 17:21
https://iskamdaznam.com/eksperimentat-vselena-25-kak-rajat-se-prevarna-v-ad/ Ето с мишки илюстрирано какво се случва
Станислав Гълъбов на 07.05.2020 в 18:00
Статията е повече от чудесна, но в самия и край веднага се появи реклама на нискотарифни разговори, после на решение на проблема със нарастващите доставки. Странно ми се струва!

Напиши коментар