САЩ са федерална държава, чийто президент се избира от Избирателна колегия, като нейният състав се определя от вота във всеки щат, така че т. нар. “суинг” щати, като Мичиган, Охайо, Пенсилвания или Флорида, са ключови. Днес Байдън е почти сигурен, че ще спечели народния вод на национално ниво, заради солидната си преднина в най-населените щати, Калифорния или Ню Йорк, които са под влиянието на демократите.
Тръмп е непопулярен и поддържа около 40 процента подкрепа от началото на мандата си. Но ако привържениците му се мобилизират масово,
той може да повтори успеха си от 2016 г.: да спечели Избирателната колегия, губейки народния вот,
благодарение на малка преднина в “суинг” щатите. В този случай можем да се обзаложим, че част от левицата ще оспори легитимността на президента, както прави през последните четири години, предпочитайки да изтъкват ролята на Русия, вместо да се запита за дълбоките социални причини за избирането на Тръмп, посочва Хадад.
И обратно, ако Байдън спечели с малко в тези щати, републиканците рискуват да оспорят валидността на изборите чрез гласуване по пощата, което е потенциален източник на измами според Тръмп, особено в контекста на Covid. Накратко, освен ако няма приливна вълна за Джо Байдън, която би попречила на евентуално оспорване, вероятно победителят няма да бъде избран в деня на изборите, а преброяванията и съдебните процедури ще продължат седмици наред.
Подобна ситуация не е безпрецедентна, ако си спомним изборите от 2000 г. между Буш и Гор във Флорида, но сега атмосферата е много по-напрегната и съставът на Върховния съд, който може да се наложи да отсъди, много по-оспорван политически. САЩ могат да навляват в период на голяма политическа несигурност,
разсейване, от което могат да се възползват авторитарни държави, като Китай, Русия или Турция,
за да преместят геополитическите си пионки. Такъв е случаят с Анкара в Източното Средиземноморие или Нагорни Карабах. Европейците трябва да се подготвят за период на турбулентност в края на годината.
САЩ преживяват период на силна политическа поляризация, изострена от електорални разделения, структурата на медийното пространство с новинарски канали, насочени главно към единия лагер, социални мрежи, които засилват информационните балони и т.н. Тръмп е колкото симптом, толкова и ускорител на тази основна тенденция.
В този контекст целта на кандидатите вече не е да убедят евентуалните гласоподаватели, които още не са решили за кого ще гласуват, а да разпалят собствената си база, за да я мобилизират за деня на изборите. В тази игра Тръмп, в когото привържениците му виждат последната опора срещу медийния и културен елит, доминиран от левицата и политическата коректност, има предимство пред опонентите си. Но въпреки че остава популярен за своя електорат, той не е мнозинство в останалата част на страната. Бруталният му стил и неуспехът му при справянето с Covid измориха много американци.
Доналд Тръмп вече не може да се хвали с икономическите си резултати отпреди Covid и затова се стреми да свърже опонента си, по-скоро центрист, с насилието и бунтовете от последните месеци и с крайната левица. Дебатът между Тръмп и Байдън беше брутален, посредствен, белязан от многобройни прекъсвания и лични атаки. Байдън излезе по-скоро победител, защото имаше повече да губи, водейки в социологическите проучвания: той не стъпи накриво и не изгуби хладнокръвие пред опитите на Тръмп да го дестабилизира. Но не можем да кажем, че ентусиазира с енергията си, добавя Бенджамин Хадад.
Превод от френски: Галя Дачкова