- Автор: Христо Смоленов за "Гласове"
- 21 Ное 2021
- 2403
- 19
През последните месеци по една от българските телевизии се излъчва свеж и талантливо направен македонски сериал „Преспав“. Персонажите там приличат по манталитет на политици – лично аз ги разглеждам като аватари на новоскалъпените авторитети, с които ни „зарадва“ черният петък на балканската лъжедемокрация. Реалната политика е попрището, на което аватарите се отнасят един към друг, възползвайки се един от друг, за да направят впечатление на своите кукловоди. Така, на 16 ноември 2021 г. господинът Владо Бучковски се изцепи за новия подход на Кирил Петков към преговорния процес на Република Северна Македония за приемане в Европейския съюз. Ще цитирам това „епично“ изказване:
„Този подход, който той (Кирил Петков) промотира, честно казано е форсиран от македонска страна от момента, в който станах специален представител на правителството.“
Нечуваното самолюбие на господинът Бучковски го търкулва по една наклонена плоскост, която при нормални условия е самоунищожителна. В своето арогантно самоизтъкване той дезавуира Държавния департамент на САЩ, като си приписва заслугите на американското дипломатическо ведомство за евентуална промяна в позицията на България.
Три-четвърти от българския народ (всъщност над 75 процента!) поддържат досегашната позиция. В очите на тези хора промяната тук е равносилна на измяна… Представете си каква широка усмивка ще е нужна на българския кандидат-премиер Кирил Петков, за да запази фасада след издънката на Бучковски.
Представете си я като знаме с размери метър на метър, на която се мъдри уста два на два метра. Това, разбира се, е в рамките на шегата, комедийно погледнато. Но ако сменим жанра с по-реалистичен, играта загрубява. Ако Кирил Петков не поиска отзоваването на Бучковски, ще останат съмнения, че въпросният специален представител на правителството на СРМ има още по-специален статут, предоставен му от по-сериозен външен фактор.
Едва ли е тайна, че правителството на Република Северна Македония има огромни трудности с оцеляването си. Вот на недоверие му се размина само с един глас, може би напазаруван в последния момент. Очевидно е, че самохвалството на господина Бучковски има за цел да подобри неговите собствени шансове пред лицето на продължаващата промяна. Но защо, по дяволите, това трябва да стане с цената на инсинуация, която вреди на още младия и зелен кандидат-премиер на Република България. Та той още не е встъпил в длъжност, а македонската страна му избира външен министър в лицето на г-н Лорер. След това заявява, че новият подход на Кирил Петков Е ФОРСИРАН (= НАЛОЖЕН СЪС СИЛА) ОТ МАКЕДОНСКА СТРАНА...
Нека не се залъгваме, че това е просто грешка на езика – проблем е езикът на омраза по адрес на народа ни – език, с който ни карат да се примиряваме в името на либерАЛЧЕН нов световен ред. Нека не се примиряваме с лъжата, която ни се рекламира като „версия на истина“ в един политически черен петък.
Защото
ЛЪЖА + ДЕМОКРАЦИЯ = ЛЪЖЕДЕМОКРАЦИЯ
Призовавам стотиците хиляди български избиратели, гласували за Кирил Петков да реагират на лъжата, която хвърля сянка върху мотивите на техния избранник. Да предотвратим деградацията на промяната до измяна на цивилизационния суверенитет на България! Призовавам президента на Република България да реагира на арогантното (и всъщност тенденциозно) изказване на господина Бучковски, ако иска да запази авторитета на Кирил Петков за трудностите, които предстоят пред нашата страна.
Президентът трябва да препотвърди позицията, която самият той е заемал досега и която е поддържало служебното правителство.
В противен случай ще остане да виси – като усмивката на Чеширския котарак в прочутия литературен шедьовър – въпрос лъжа ли е всичко това, с което се хвали господинът Бучковски. Ще се надигне и цунами от други –много по сериозни въпроси, свързани с характера на властта по света и у нас. Цената за глобална толерантност към лъжата се плаща от човечеството в опасна за света валута. Това е масова и ентусиазирана лудост, сляпа за белезите на приближаваща война.
ЛиберАЛЧНАТА клептокрация, т.е. власт на големите крадци, изврати неукрепналата демокрация у нас; но направи същото и със самодоволните стари демокрации. Отне им доверието на младото поколение, а им остави
либерАЛТАВИ блянове
за нов и още по-нов световен ред. Вампирясване на колониализма сега се гримира като woke-продължение на „перманентната революция“. Преди век тя покоси милиони млади животи в името на една утопия. Сега тя се опитва отчаяно да запълни ценностния вакуум в западните общества с друга либерална идеология, която пак е анти-утопия. Защото диктатурата на чудовищно големите пари превръща отВОРеното общество в отРОВено общество… А съответната идеология, казано на шега, играе роля на сутиен: поддържа големите (крадци), но създава самочувствие на малките, че и те имат шанс да станат големи. А като цяло заблуждава наивните, че всичко това ще е в интерес на обикновените хора…
