Когато в края на речта дойде време да каже и за кандидатурата на Бокова, Плевнелиев забрави да я назове по име. Генералният секретар трябва да е жена от Източна Европа, ние имаме силен кандидат, каза той с безизразен глас – и благодаря за вниманието. За сравнение македонският президент Гьорге Иванов подкрепи своя кандидат Керим още в началото на изказването си, и то доста развълнувано, с лично отношение.

 

 

 

 

Вчера (четвъртък) сутринта препълненият салон на Съвета за външни отношения (Council on Foreign Relations), един от най-влиятелните американски тинктанкове и издател на списание „Форин афеърс“, бръмчеше от възбуда. Единият от участниците в дискусията за образованието, екстремизма и глобалното лидерство, Тони Блеър, вече говореше от сцената. Макар провален политик, смятан от мнозина за военопрестъпник, пък и мразен като собственик на глобална корупционна бизнес империя, бившият британски премиер остава желан оратор на такива елитни сборища – сред членовете на съвета в публиката имаше видни американски политици, дипломати, банкери и други бизнес лидери, учени и медийни могули. Блеър – тройно рафиниран лондонски адвокат, майстор на самоиронията и умерено дозираната искреност, печели публиката с отговорите си и най-неудобните въпроси, които му задават – като за неговата собствена вина за разпалването на близкоизточния екстремизъм вследствие войната в Ирак или отношението му към диктаторските ексцеси на Ердоган. Той твърди не без основание, че екстремизмът в Близкия изток има дълбоки местни корени и че е грешка да се обинява за него само Западът. 

 

Вторият участник в дискусията, Ирина Бокова, закъсняваше. Водещата Джейми Мисик, съпрезидент на консултантската фирма на Кисинджър, обясни, че е попаднала в задръстване край ООН, нещо нормално за Ню Йорк тези дни. Въпреки това се усещаше, че сред американския външнополитически елит се е развил нещо като култ към Бокова. Когато тя най-после пристигна, посрещнаха я със спонтанни аплодисменти, прекъснали Блеър на половин дума, и двамата се разцелуваха сърдечно. Неговата фондация участва в образователни проекти в много страни и има допирни точки с ЮНЕСКО. Когато дискусията свърши, желаещите да поговорят с Бокова или поне да я поздравят бяха едва ли не всички присъстващи в залата – и тя едва се отскубна от ръцете им за следващия си ангажимент. Блеър отдавна се беше изпарил. Сред почитателите й мярнах и Джилиан Соренсен, бившата дългогодишна заместничка на генералния секретар на ООН. 

 

Като оратор Бокова е далече от блясъка на Блеър, българският й акцент на английски е доловим, а и панически избягва да взима отношение по противоречиви политически въпроси – тези, за които е най-интересно да се говори. Когато Блеър на шега й предложи да каже вместо него нещо за репресиите в Турция, тя замаха с ръце с фалшиво престорен ужас. Обича да изброява – програми на ООН, по които работи или към които има отношение, проблеми в образованието в страните от Третия свят – а не да се задълбава в една идея. Обича да дава анекдотични примери главно от любимата на многостранната дипломация и безопасна за одумване черна Африка. Придържа се към картината на света на аудиторията си – там общо взето присъстват само три големи западни страни и бившите им колонии в Африка и Западна Азия. Не стана дума за Украйна – крещящ пример в центъра на Европа на самоубийствен екстремизъм у някога цивилизован европейски народ, отгледан с четвърт век сбъркани образование и медии. 

 

Но при все това култът сред външнополитическия естаблишмент на САЩ е налице. И той се дължи на това, че Бокова е изключително ефикасен лидер на ЮНЕСКО, което призна и Плевнелиев по-късно в речта си пред Общото събрание на ООН – и забележително обтекаем дипломат, умеещ да примирява враждебни позиции за постигане на общи цели. И като добавим симпатията, с която очевидно се ползва в Русия, може да се смята, че избирането й е почти в кърпа вързано. Независимо от помагането или преченето – засега не е ясно кое надделява – на българската дипломация. 

 

Наблюдавах от кабинките за журналисти над трибуната речта на Плевнелиев и реакцията на публиката. Първи оратор след обедната почивка, залата полупразна, сред немногото присъстващи не зърнах човек, който да го слуша с внимание. Дори министър Митов не го слушаше, почти непрекъснато дупчеше с пръст телефона си, сигурно есемесваше. Министърът седеше на мястото на водача на делегацията, според ооновския етикет, вицепремиерката – до него, в средата.

 

Снимка: Валентин Хаджийски

 

Плевнелиев, както обикновено, говореше (на английски) вяло, но не му личеше да чака с облекчение края на мандата си. По-скоро го притеснява, а и липсата на кандидат на ГЕРБ на фона на неговото отдавнашно бламиране го мъчи. Никъде не отстъпи ни милиметър от написаното и сигурно не може. Сръбският премиер Вучич въобще се отказа да чете и почна да импровизира, също на английски и не особено блестящо – наблегна на бежанския проблем, посочи България като еднакво потърпевша със Сърбия, натърти, че „Косово и Метохия“ си остава сръбска провинция. Плевнелиев пък изпя литанията за териториалната цялост на Украйна, „ескалацията на конфликта“, „неизпълнението на Минск“ и непризнаването на „незаконната анексия“ на Крим. Но изложението му за бежанците беше бледо, написано от космическа, а не специфично българска гледна точка. 

 

 Снимка: Валентин Хаджийски

 

 

Президентът наистина похвали Бокова за работата й в ЮНЕСКО, но преди това ни в клин, ни в ръкав цитира дълбока миисъл на еврокомисарката Кристалина, а също похвали Н. Младенов и особено ласкаво – Ст. Тафров, за отличната им работа в ООН. Изглежда с цел потапяне на комплимента за Бокова. Имаше и няколко хвалби за неизвестни на широката публика, но явно суперуспешни български председателства на групи в ООН и ЕС. 

 

Когато в края на речта дойде време да каже и за кандидатурата на Бокова, Плевнелиев забрави да я назове по име. Генералният секретар трябва да е жена от Източна Европа, ние имаме силен кандидат, каза той с безизразен глас – и благодаря за вниманието. За сравнение македонският президент Гьорге Иванов подкрепи своя кандидат Керим още в началото на изказването си, и то доста развълнувано, с лично отношение. 

 

Двусмислието в думите и поведението на президента и българската делегация по въпроса за кандидатурата е програмирано лично от премиера. На приема в Постоянното представителство при ООН снощи по случай Деня на независимостта и „в чест на Бокова“ от ухо на ухо се шушнело, че Борисов пак иска да издига кандидатурата на Кристалина. От това са недоволни и някои добросъвестни десни колеги – смятат, че се излагаме. Официално Плевнелиев обаче повторил ласкавата си оценка за Бокова от речта в ООН и от срещата с българската общност в неделя и тя му благодарила за подкрепата. 

 

За съжаление не бях свидетел – приемът бил с покани, изпращащите поканите не сметнали за целесъобразно да поканят автора на няколко коментара по темата в „Гласове“ и „Труд“ с десетки хиляди читатели онлайн и принт, с препечатки и в други медии. Не успях да изтръгна от присъствалите колеги кои чужди делегации са уважили приема и на какво равнище. Какво говорят представителите ни на срещите си на четири очи с чуждите си колеги – също те си знаят. 

 

България е на последно място в „цивилизования“ свят по свобода на медиите и на първо място по наплашеност на чиновниците. Бил съм и аз чиновник в 90-те години – такова нещо тогава нямаше. Чувал съм от стари хора, че и при диктатора Живков е нямало. Оловната сянка на ГЕРБ сковава душата. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Плевнелиев, както обикновено, говореше на 23.09.2016 в 12:45
(говори в момента и ще говори и в необозримото бъдеще — на английски, както и на който и да е друг език) вяло, вяло, вяло, и още един път вяло. Тази вялост е най-характерното за амтьорите в политиката, с които изобилствува българското политическо съществувание.
observer на 23.09.2016 в 16:19
Ако Бокова се е измъкнала от парливите теми и не е показала лично отношение към световните проблеми, с изключение на такива безопасни за дискутиране като глада в Африка, както пише Хаджийски, то тя наистина е подходяща за поста на генерален секретар.
Българин в България на 24.09.2016 в 10:47
Този наистина се е взел насериозно - не били го поканили на прием, моля ви се.
Маги на 24.09.2016 в 10:51
Никой не може да отрече, че Бокова е подходяща кандидатура и би била добър генерален секретар на ООН, дори и привържениците на Кристалина, тайно в мислите си. Работата е там, че в случая има политическа поръчка за осуетяване на избора и, което се извършва най-вече с българските "дяволи под казана". Жалко, че в списъка на дяволите има видни български политици, също на каишка отвън. А може би тези "някои" не искат ООН да има добър генерален секретар, а пионка, която да изпълнява политическите им поръчки?!?
Разбира се! От гледна точка на „свободното зидарство» идеалният свят изглежда така: на 24.09.2016 в 13:27
на дъното — роби; по «етажите» — послушни робонадзиратели, като всеки робонадзирател наблюдава и контролира по-низшите робонадзиратели, намиращи се на по-долния «етаж» (които са си всъщност пак роби, но с известно «лустро»); на върха — лидери, всеки от които е «пионка, която изпълнява политическите поръчки». Поръчките се задават обаче от НЕЩО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОПИШЕ С ДУМИ, нещо тайнствено, което стои в СЯНКА и се разпорежда със съдбата на всеки от нас. Навярно извънземни, на които земната франк-масонерѝя служи за маша, с която се разбъркват горещите кестени… Ама това били «конспиративни теории»! А как да не си обяснява човек ставащото с «конспирации», след като видяхме как Уго Чавес и редица други вироглавци като него по странен начин се заразиха от рак и болестта ги отнесе в рамките на точно планираните срокове. Всеки кандидат да заеме някакъв по-виден пост си прави със свито сърце сметката, че по всяка вероятност няма да може да се измъкне от капана, ако не проявява поне дипломатическа ловкост. Е, на Ирина не ѝ липсва дипломатическа ловкост…
Вялото говорене, на което очевидно Плевнелиев е майстор, на 24.09.2016 в 13:40
е хубаво прикритие — една прекрасна мимикрия, която създава илюзията за «безобидност». В политиката всеки, който е ЯРКА ЛИЧНОСТ е враг и трябва да бъде отстранен, обезвреден, ликвидиран и даже АНИХИЛИРАН, тъй че от него да не остане и поменът, който би разбунил впоследствие духовете. «Има човек — има и проблем. Няма човек — няма проблем.» Един начин човек «да го няма» и все пак да остане жив (а това ни диктува инстинктът за самосъхранение) е: бъди колкото може по-афиширащо се ВЯЛ в изказванията си; говори така, че всъщност нищо да не казваш…
«Гьорге Иванов подкрепи своя кандидат Керим още в началото на изказването си, и то доста развълнувано, с лично отношение.» на 24.09.2016 в 13:56
Всички ние много добре знаем, а ако още не знаем — лесно ще се досетим, на какво се дължи тази РАЗВЪЛНУВАНОСТ. Людете, които принадлежат на т.н. «политически сфери» винаги имат «двойно гражданство»: освен че са поданици на страната, която представят, те са чада и на своята древна родина — волният и бляскав библейски град Содом.
observer на 24.09.2016 в 17:27
Едно е да вироглавстваш, друго е да изградиш богата, цивилизована и социално справедлива държава. Първото е много по-лесно и Чавес е добър пример за това. Никой не го е убил. За враговете му той беше много подходящ за назидание.

Напиши коментар