Безлюдната демокрация и други политически чудеса през 2121 г.

Безлюдната демокрация и други политически чудеса през 2121 г.
Може смело да превъртим близките сто години, тъй като с тях всичко е достатъчно ясно. Те ще бъдат времената на i-империализма, тоест активното поделяне и „колонизация“ на киберпространството. В контекста на този генерален процес ще има няколко войни (в това число, струва ми се и ядрена) за американското наследство. А, в края на процеса ще се образува нова система на глобално разпределяне на господството и подчинението. При това, моделите на държавно устройство още дълго време няма да се променят. Политическите мутации се натрупват постепенно, и едва в края на века реформите и революциите ще породят няколко нови видове държави, които ще се развият и укрепнат в началото на следващото столетие.

 

Има понятие „исторически факт“. Понятието „футуристичен факт“ не съществува.

 

Прието е да се мисли, че ние „знаем“ това, което вече е било. А това, какво ще бъде, само си го „измисляме“. Преобладава мнението, че миналото е надеждно, противно на неопределеността на бъдещето. Затова стресираните личности и разстроените нации по-скоро охотно се предават на спомени, отколкото на мечти. Те се чувстват спокойно сред сенките на славните предци. Шумната компания от непознати и непредсказуеми потомци ги плаши. Така историята получава превъзходство над футурологията. Превъзходство, което не е напълно обосновано.

 

Всъщност, паметта за придобития опит ни влияе не повече, отколкото предчувствието за опита от предстоящото. Събитията от отдавна отминалите дни са описвани по-често разхвърляно и мъгливо, отколкото миражите и дистопиите на бъдещите епохи. Думите на визионерите обикновено звучат къде, къде по-уверено, отколкото описанията на археолозите. Така че средно се получава, че миналото и бъдещето въздействат на настоящето повече или по-малко равносилно и равноправно. Тези две големи халюцинации са изтъкани от размити образи. В тях по равно са фактите и фикциите. Като поставени едно срещу друго огледала, паметта и прогнозата ни отвеждат в безкраен тунел от взаимни отражения, създавайки илюзията за вечност. Тяхната симетричност и огледалност се изразяват нагледно в митовете за възвръщането на боговете и героите: Иисус от Рождество и Голгота е за християните от миналото, Иисус от Второто пришествие и хилиазма са за християните от бъдещето.

 

Кетцалкоатъл, прогонен от народа си, на който е дал всичко, задължително ще се върне пак за мъст и милост. Крал Артур-once and future king-e бил някога и някога пак ще бъде. Казаното по-горе е призвано да оправдае предприетия тук опит за кратко описание на държавите от далечното бъдеще, без претенции за пълнота на картината. Но с гаранция за нейната реалистичност. Никакви спекулации и гадания. Само сухи футуристични факти. За да може прогнозата да бъде интересна, може смело да превъртим близките сто години, тъй като с тях всичко е достатъчно ясно.

 

Те ще бъдат времената на i-империализма, тоест активното поделяне и „колонизация“ на киберпространството. В контекста на този генерален процес ще има няколко войни (в това число, струва ми се и ядрена) за американското наследство. А в края на процеса ще се образува нова система на глобално разпределяне на господството и подчинението. При това, моделите на държавно устройство още дълго време няма да се променят. Политическите мутации се натрупват постепенно и едва в края на века реформите и революциите ще породят няколко нови видове държави, които ще се развият и укрепнат в началото на следващото столетие.

 

През 2121 г. тези футуристични модели на държавност ще допълнят и впоследствие окончателно ще изместят привичните за нас форми на политическа организация на обществото. Наблюдаваната днес криза на представителството вече породи дискусия за целесъобразността от съществуването на класическите институции на народовластие, какъвто е парламентаризмът. Депутатът в качеството му на средство на комуникация на „народа“ с „властта на народа“, според някои експерти изглежда доста архаично. Когато английските „джентри“  качвали на кон един от своите съседи от блатистата земя и го изпращали в Лондон да занесе тяхното общо мнение до краля, тогава това е било разумно. Нали по това време не е било възможно нито да позвъниш на краля, нито да му изпратиш смс. Пита се сега защо да правите това, когато има интернет способен със скоростта на светлината да предаде вашето мнение на когото си пожелаете, без да прибягвате до охранените посредници? Въпросът е нериторичен. И на него има и такъв отговор: в общи линии, няма нужда.

 

Политическото представителство се провали по всички направления. От една страна „народните“ представители, по не безспорните, разбира се, твърдения на критиците на западните демокрации се превръщат в узурпатори и манипулатори, изкривявайки сигналите подавани от народа. От друга страна и сам народът на свой ред изпраща все по-объркани сигнали, защото живите избиратели ги изместват и надвикват банди от нагли ботове, фейкови акаунти и прочие виртуални емигранти, допълващи политическата реалност до степен на неузнаваемост. В нашата електронна съвременност вече съществуват такива технически възможности, че гражданите да могат да представляват сами себе си, като пряко се включват в процедурата за приемане на решения. Ако се наложи за приемане на поредния закон, да допуснем, че той е за някакво отглеждане на пчели, то в неговото създаване, внасяне за обсъждане и приемане могат непосредствено в режим онлайн да участва всеки, който има отношение към това, пчелари, любители на меда, козметици и фармацевти, хора ухапани от пчели и хора ухапали пчели, алергични и юристи, производители на кошери за пчели и опушващи пчели, пчелофили и пчелофоби, и накрая, просто тези, които винаги вземат отношение по всичко.

 

В тази схема няма парламент. Вместо него има средства за връзка, алгоритми и модератори. Но това е лъжлива свобода. Избавяйки се от „конгресмените-узурпатори“, избирателя веднага попада в Световната паяжина и се изгубва в Мрежата. Той влиза в двусмислени и неравноправни отношения със света на машините. Алгоритмите вече ефективно се разпореждат със средствата на инвеститорите на глобалните финансови пазари. Основните политически практики, както законодателните, така и, още повече, електоралните с нищо не са по-сложни от фондовите и валутни транзакции. И ако хората доверяват на електронния алгоритъм най-скъпото, което имат, тоест любимите си пари, то нищо не им пречи да му доверят някакви си там политически убеждения, твърдостта на които, уви е обратно пропорционална на ликвидността. Избори, законотворчество, много от функциите на изпълнителната власт, съдебни и арбитражни спорове, дебати и даже протестни акции, всичко това може да бъде делегирано, без да напускаш купона, от изкуствения интелект.

 

Обществото ще престане да издържа своите скъпи „представители“, което ще доведе до крах едновременно и на двете грандиозни бюрокрации, тази на професионално лоялните и тази на постоянните протестиращи. Разбира се, политическата класа няма напълно да изчезне. Нали и алгоритмите имат собственик. А според Маркс, който владее средствата за производство, той притежава и решаващото влияние. В цифровата епоха това са IT-гигантите, които са обърнати с лице (дружелюбните интерфейси) към народните маси, а отзад, гостоприемно, са отворили врати към специалните служби. По такъв начин, цифровиците и силоваците пак ще останат в играта. Но въпреки това, броя на работните места в политическата индустрия радикално ще се съкрати. Цеховете на високо-технологичните, автоматизирани и роботизирани предприятия са секретни и без персонал. Има специален термин за тяхното обозначаване-безлюдно производство. В резултат на неизбежната цифровизация и роботизация на политическата система ще възникне една нова, високотехнологична държава на безлюдната демокрация. Главна особеност на безлюдната демокрация ще бъде рязкото намаляване ролята на човешкия фактор в политическия процес.

 

Вождовете и тълпите постепенно ще напуснат историческата сцена и на нея ще излязат машините. Х. М. Маклуън е считал машината като продължение на човешките органи. Но има и друга гледна точка, че машината не е приложение към човека, а че тя е негова рожба. И като всяка рожба, тя е обсебена от едиповия комплекс, тоест да премахне родителя си. Както човека „произхожда от маймуната“, така и машината „произхожда от човека“ и заема неговото място на върха на еволюцията. Човешката „прекалено човешката“ държава се е развивала в продължение на векове като постоянно увеличаващо се семейство (семейство-род-народ-нация...), в което е имало място за бащата на отечеството, неговите синове и дъщери, и майката-родина, и любовта, и насилието. Това семейство ще бъде сменено от новата техногенна държава, в която йерархията на машините и алгоритмите ще преследва цели, невъзможни да бъдат разбрани от обслужващите ги хора.

 

Желязната логика на машинния свят неотклонно ще се стреми да изключи „човешкия фактор“ (понятие, отдавна станало синоним на фатални грешки) за да запази ефективността на системите на управление. Биологичните граждани ще имат все повече комфорт и все по-малко значение. Безлюдната демокрация ще стане висша и финална форма на човешката държавност в предверието на ерата на машините. Върху нейната платформа ще се подреди линията на вторичните и промеждутъчни модели на политически живот, като свръхдържавата-джудже, екологичната диктатура, постпатриотичното общество, виртуалната република...

 

Няколко малки по територия и население страни могат да придобият толкова мощни кибер-ресурси, че да бъдат в състояние да контролират значителна част от все още „ничията“ сфера на киберпространството и при необходимост да парализират военните и икономически потенциали на най-големите държави. Както в XVI век малката Португалия придобива несъразмерно могъщество с помощта само на няколко десетки кораба, две хиляди моряци и търговци, като своевременното завзема безконтролните морски търговски пътища, така и бъдещите свръхдържави-джуджета, посредством умело комбинирани технологии „e-war“ и „e-commerce“ ще се изравнят по влияние с традиционните свръхдържави. Редица правителства ще вземат решение за ограничаване на потреблението под натиска на задълбочаващите се екологични проблеми. Тези злощастни правителства ще изпитат върху себе си цялата сила на гнева на зрялото общество на потреблението.

 

Народите няма да се съгласят да вегетират в условията на жестоки икономии. Ониоманията, отдавна станала едва ли не единствения екзенстенц на жизненото битие, ще ги вдъхнови към активна съпротива срещу екологично загрижените власти. Въстанията на воинстващите шопинг-алкохолици, хедонисти и консуматори ще разклатят основите на социалния ред и ще предизвикат насрещни масови репресии. Така ще се формират екологични диктатури със злото лице на Г. Тунберг върху герба и банкнотите. Х. Мюнклер, характеризирайки отделните западни общества като постгероични, обозначава важната тенденция на изключване жертвеността от политиката. Това е един от симптомите за угасване на патриотизма.

 

Почитането на предците, историческото родство като основа на идентичността, готовността към подвиг, страдания, смърт и други ирационални начала на националната държава не много решително, но значително последователно ще се отхвърлят в полза на култа към комфорта и търговско-прагматичния възглед за отношенията между личността и социума. Постгероизма ще доведе до постпатриотична, постнационална държавност „по сметка“, а не „по любов към отечеството“. Някои велики градски агломерации бидейки разсадник на космополитизма, ще се обособят в автономни общности на меркантилни хора „без род и племе“, близки до либертарианския идеал за държавата, като хипертрофиран коуркинг, не обременен от сантименталната идеология на дълга и верността. Правителствата няма да могат да налагат волята си над човека използвайки понятия като родина и фатерленд, а ще бъдат за него само съвкупност от специфични услуги. Виртуалните републики ще дадат пример за създаване на държава без територия. Тяхното население ще включва както цифровите двойници на реални хора, така и абсолютно безплътните, чиста порода от ботове.

 

Възможно е също така в даркнета да възникнат полулегални данъчни оазиси или пиратски пазарни пространства, съществуващи изключително и единствено само в мрежата. Те постепенно ще придобият стабилна икономика, система за управление, кибероръжие и колективна гордост, тоест цялостен суверинитет, след което ще се превърнат в равноправни участници в международните отношения. Гражданинът на такава виртуална страна като „юридическо тяло“ ще живее в нейния суверенен цифров облак, а „физически“, ако има такова тяло на земята в някоя „обичайна“ държава, ще пребивава като чужденец. И навсякъде хората ще се чувстват в известен смисъл чужденци, аутсайдери. Няма да има голям избор, можеш или да бъдеш на гости на машината или да я обслужваш.

 

По-добра ли е 2121 г., отколкото 1984? Светло ли е бъдещето? Прекрасно ли е то? Как да го видите? Обаче красотата е в очите на наблюдателя. Както и справедливостта, и свободата, и много други неща. Умно ли е това предсказание? Сериозно ли е? Трудно е да се каже. Но във всеки случай, то е достатъчно нелепо за да се сбъдне. То и ще се сбъдне-credo quia absurdum.      

 

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

 

 

 


 

Коментари

  • грейки

    22 Окт 2021 16:47ч.

    Прекалено перспективна теория, за да се разбере веднага и от популация - нужно е да се гледа през лупа - от специалист и като за специалист. Сега съм зает, имам друга работа, но по принцип с удоволствие бих коментирал силно философичните му тези. Изобщо, много ме кефи, защото е нестандартен и дълбок.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Забравил

    22 Окт 2021 18:40ч.

    е Черния лебед. Бъдещето крие своите изненади, затова футурологията е несигурно занимание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Операция "ы"

    22 Окт 2021 19:53ч.

    Русские трансгуманисты - самие большие трансгуманисты в мире ! Га-га-га ! Исус няма да се спусне за Второто пришествие, за да не развали прогнозите на товарищ Сурков, мда-а-а... Вот такие дела,товарищи !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Абракадабра

    22 Окт 2021 20:59ч.

    Поздравления за статията "Гласове". Голям ум е този Сурков. Респект. Гледа напред в бъдещето, както Боби Фишер гледаше десет хода напред в шаха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ashurbanipal

    22 Окт 2021 22:06ч.

    Може смело да превъртим близките сто години, тъй като с тях всичко е достатъчно ясно.---------Хехехе ... това е смешно. Сега си представете че сте в 1900г, опитвате се да си представите, какво ще донесат следващите 100г и имате късмета/нещастието да ги изживеете. Толкова по сериозността на четивото. Днес по Хр Ботев видях обява на ясновидка. Едно от обещанията в обявата бе, че прави всякакви житейски решения на клиента да бъдат лесни за вземане . И гледай ти, в същият ден попадам на второ подобно твърдение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • как сказать в 22:06

    23 Окт 2021 1:10ч.

    Зависи кой е предсказатетеля. През 1870 (когато Ленин се ражда), Достоевски пише 'Бесове'. Там е предсказана Революцията в подробности - и плодовете на нихилизма, и разколът в обществото, броят на жертвите, но и психо-типовете, които я вършат, и ницшеанстващите типове от вида на Горки и Луначарски, които после се присъединяват. В същият роман има много от идеите на екзистенциализма, който трови душите много по-късно, а има и философията на Кириллов, която е актуална днес. Бесове са толкова тежка и страшна книга, в която Достоевски се взира в страшното бъдеще на Русия, че след това си 'почива' с един светъл роман - 'Подросток'. В последния си роман Достоевски се опитва да намери 'спасител', не идея, а личности, които да предотвратят бъдещата катастрофа. Романът е велик, но образът на 'спасителя' е слаб. Това доказва, че някои избрани могат ясно да виждат в бъдещето. Дали 'чеченецът' е от тях? - по-скоро не.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грейки

    23 Окт 2021 11:25ч.

    Машинира не човекът, машинира капиталът. А капиталът, според Дельоз и Гатари, е едно аморфно тяло без органи, възпроизвеждащо себе си, и превръщащо човека, като удобна представа за биологичен онсуматор, във функционал на социалното производство откъм капитала. Днес социалната машина поглъща желаещите машини и начинът да го направи окончателно е чрез трансхуманистичната дигитална революция. Изначалната енергия е в желанието, но то трябва да се блокира в аспекта му на субектова саморефлексия, да се насочи в затормозяващия катексис на социално функциониране, да му се отнеме присъщата екзистенциалност и(ли) суверенна субектност, която при това не притежава никаква субстанциалност. Това означава убийство на разумното мислене като способност за извечно живо критическо самооспорване на придобити статуси в социуса, и самозабрава на субекта, на който се отнемат гностичните корени на дълбокото знание (откровението). Едно време църквата преследваше гносиса с инквизиция. Днес направо ни бъркат в носа с безобразните клечки за ковид-тестове, за да вкарат там молекулите на убийство на чистото пожелаване, в което се крие силата да бъде извикан краят на капитализма и да бъде деконструирана представата за човек като самоотчужден функционал (вторичен завареник) на система, чиято самовъзпроизвеждаща симулациите на преживяване махинария никога не е изначално пресрещана, а само заварвана.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грейки

    23 Окт 2021 11:54ч.

    "Желязната логика на машинния свят неотклонно ще се стреми да изключи „човешкия фактор“ (понятие, отдавна станало синоним на фатални грешки) за да запази ефективността на системите на управление. Биологичните граждани ще имат все повече комфорт и все по-малко значение." - Много ясно, че една социална машина ще функционира много по-ефективно от една природна такава. В този смисъл, прав е, че бъдещето не е в демографията, нито в размножаването - това са остатъци от стара класическа традиционност, и във века на тотална механизация и автоматизация, и вече в контекста на дигитализация, природното себеотразяване и концепцията за раждане и умиране на индивид, самоасамблиран през биологичен детерминизъм, ще има все по-малко значение. Значение впрочем няма да имат и концепциите за спасение на душата, защото терминологично и смислово изобщо не се вписват в доминантния технократичен дискурс. Значение ще има само продължаването на живота до безкрайност. Това, разбира се, няма как да става чрез досегашното привидно безпроблемно съизмерване на субстратни носители на живота и демонстрация на телесна изложеност в масовката. Единият (технократски) начин ще е доброволният отказ от хуманно себеотразяване за сметка на инкорпориране на идентичността изцяло в цифрова (математическа) матрица, която ще се подчинява на напълно инклузивни предписания и хоризонтална кохерентност, непознаваща рефлексивното мислене поначало. Жертвайки мисленето си, тя ще получи от Луцифер за сметка на това почти безупречна евгеника. Другият начин е отказ от всякакво отъждествяване през субстратен принцип, непреривно и бдително съкращаване на себеотразяване и отчуждаващи определения за живот и заварено съществуване, включително и в дигитален смисъл. По същество при втория начин се изключва всякакво функциониране на съществото в среда и сред номенклатурно предлагани условия, ежемоментна деконструкция на пространство, време и същество на промяната, които биха позволявали горепосочената изложеност през тяло. При това положение корпусът на полагане би бил същевременно и онтологично производство на собственото му отменяне в аспекта на оцелостяване, което никога повече не се схваща като част от нещо си. Но това вече не би могло изобщо да възпроизвежда легендата за човешка общност, нито субстанциализиране на социално производство. То даже не би било живот в тривиалния смисъл на думата, а - парадоксално схванато - прицеленост на Желанието от самото себе си, за да не допуснем по никакъв повод и поради никаква проявена слабост негово опредметяване, едно перманентно "смертью смерть поправ". Някой ще каже: защо да го правим? Защото ако не го правим ние като чиста форма на желаещо производство, ще продължи да го прави капиталът чрез машинарията на социалното производство и механизми на едипизация, вече с възможностите на цифрата, и в едно поле на продължаващо безкрайно разрастване, но вече не консумирайки само телата ни (неусвоените територии се изчерпаха!), но вече и душите ни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • малкото правда в "джендърната революция" все пак е налице, въпреки консумеристките изкривявания на джендъра

    23 Окт 2021 12:10ч.

    И дайте да си го кажем: една не репродуктивна (екстензивна), а интензифицираща и продуктивна машина, е безполова. Продуктивното не познава половото сцепване, то не кръжи в зависимост от условията на средата, то не е причастно, то прицелва отвън и отведнъж. Засега така функционира тялото на капитала - като тяло на социалното производство. Но това тяло все още е продукт на отчуждаващата репродуктивност на желанията на едно същество, пребиваващо в легендата за своята биологичност и социалност. Какво ли би станало, ако саморефлексията екзистенциално прицели въпросните две легенди? Проблемът е как да се направи така, че неизтощимата производителност на капитала да си я присвои субектът, при това без поддаване на заварени (пред)определения за себе си. А за да бъде неизтощима производителна, една такава вече не биологична и не социална машина, би следвало да бъде безполова - това ни остана от неофройдиста Ж. Лакан, и то така се вписва в един доста любопитен и доста ясно очертаващ се с новите си прозрения дискурс за бъдещето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    26 Окт 2021 6:54ч.

    Тов. Сурков (Дудаев) безспорно пише интересно. Мноо по интересно от Дугин да кажем... :)) Но вместо да пише футуризми да вземе да посъветва "Лидера" си, че завалията съвсем изпадна в хибернация... :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задължително

    31 Окт 2021 11:30ч.

    Предсказания в стил Жак Атаки. Всъщност, ако погледнете трудовете и книгите на този хазар, ще видите, че той е един от основоположниците на пландемията. Това включва и планове за обезлюдяване чрез "ваксини".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задължително

    31 Окт 2021 12:28ч.

    Не Жак Атаки, а Жак Атали!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи