Валентин Хаджийски С ред публикации от последните години (най-новата, „Ей тамо лодка“, излезе на 4 февруари тук) археологът и публицист Иван Петрински се очерта като един от най-гневните „антизападници“ в българския печат. Професионално, ако и тенденциозно, боравейки с историческия материал, той ни представя съвременните неблагополучия на „Запада“, дължащи се най-вече на разпадането на пазарния фундаментализъм, като резултат на много по-дълбока историческа дефектност. Според него „Западът“ е исторически „комплексиран“ и злонамерен спрямо „Изтока“, а т. нар. „западни“ (всъщност общочовешки) ценности са в най-добрия случай фикции. България и „Западът“ са си дълбоко чужди исторически; членството ни в ЕС, нежелано от българите, е станало по волята на „безродните“ политици, жадни за европейските си „30 сребърника“, и е жалък край на славната някога България.
Антизападничеството в България – опит за реванш на бай Ганя над Алека

Да си припомним обаче и истинската „истинска история“

Западните ценности

През мразовития януари на съдбоносната 1903 г. четата на войводата Гоце Делчев и поета Пейо Яворов от 30–40 юнаци минала нелегално от България в Турско и – по снежните склонове на Рила, по скованите в ледове разложки полета – слязла в първия си „базов лагер“ в Банско. 

„Тук биеше на очи – разказва Яворов в „Хайдушки копнения“ – разликата между протестанти и православни. Евангелистката пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край. Банско има 4–5000 жители с голяма част протестанти. Пред вид последните аз бих го кръстил град; гледайки православните – село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнете от старите, като включите и жените. Любознателността им отдавна е прескочила кориците на Библията. Те четат всичко и всяка къща има по няколко книги – „позволени“ на полицата и „непозволени“ из кътищата. Православният обаче е останал селянин като баща си и деда си. Най-често той още смята на ръбуш, пази рогозката навита като масур зад вратата и не хвърля опинците нито по Великден даже. Като членове на организацията протестантите пак се различават от православните по ревност и кадърност за работа изобщо.“

Не е сигурно дали българинът протестант в Банско е бил по-цивилизован, защото бил станал протестант, всъщност едва преди петдесетина години, или бил станал протестант, защото тъй и тъй си бил цивилизован – но сигурно има някаква връзка. Става дума за откритостта му към света, в това число към модернизиращото западно влияние. Разбира се, съвсем не само протестантите в България в началото на миналия век били цивилизовани, но и у другите цивилизовани българи е била налице откритост към Запада. Много от 

„модерните“ ценности у българите от старо време обаче са си автохтонни, 

просто предлагат очевиден „структуралистки“ паралел на „западните“. Макс Вебер описа значението на „протестантската етика за духа на капитализма“ в Западна Европа и САЩ; у нас от Възраждането е известна „габровската“ (или „троянската“, по Иван Хаджийски) трудова етика. “Залудо работи – залудо не стой“, „хиляда бода за парá“, никакви излишества – всичко се влага в търговията, защото, както у калвинистите, успехът на предприятието ти доказва, че си предопределен за спасение. Тук е и споделената колективна порядъчност на еснафа, „справедливите“ цени, „справедливите“ лихви. Тук е общинското самоуправление. Понеже „мющерията (клиентът) винаги е прав“, тук е и религиозната търпимост към клиента или доставчика иноверец, стига да е „вярващ“, т.е. да не лъже и да спазва договорите. Много е вероятно тези банчани („банскалии“ е неоправдан с нищо османизъм), които споделяли такива ценности към средата на XIX в., да са приели новопоявилата се евангелистка пропаганда като нещо душевно близко и много различно от фанариотската църква, известна ни от описанията на Иречек и Ботев. 

Българските протестанти и лявото

Но не е само „духът на капитализма“. В същото протестантско Банско израсли и двете героични майки на българската левица – баба Парашкева, майката на „героя от Лайпциг“, и баба Елена Вапцарова, майката на световния ни поет, в чийто дом тогава нощували Гоце и Яворов. Колцина от левите ни интелигенти се замислят защо Парашкева и Елена – две обикновени възрастни селски жени – не само възпитали такива синове, но се и държали с такова ненашенско и небабешко достойнство и отвореност по митинги и срещи с големци из Европа? 

Това отбелязваше един познат, син и внук на методистки пáстири, както ги наричат, репресирани след девети от комунистите по нареждане на Сталин като „английски шпиони“. Методистите впрочем са типична английска работническа църква – често, макар не винаги, с леви или прогресивни убеждения. На многолюден митинг в Париж баба Парашкева, застанала до Ромен Ролан, пламенно отсякла: „Син ми е колективист, но не е разбойник!”.

Вапцаров постави България на менталната карта на света, направи света разбираем и близък за българина. От „онзи див копнеж по Филипините“ е само една крачка до „Испания... сега за мен си ти съдба“, „светът е наш“, „тоз приятел от ланкаширските котли“, „един работник от Тексас“... Това е времето на машините, морски и въздушни, на радиото и киното, на мизерията на Голямата депресия, на прогресивните социални идеи – „Имам ли аз, то значи да има за теб“ – и на единството на България с Европа и света. Поезията на Вапцаров от цялата българска литература е и най-разбираема, и най-податлива на мигновена самоидентификация за днешните български ученици емигранти в САЩ – знам го като техен учител. Те са деца, израсли в Ню Йорк със слушалки в ушите и смартфони в ръка. 

Логично е впрочем, като бедна европейска страна със силна егалитарна традиция, България да присъства в Европа главно чрез лявото – така е от Ботев и Парижката комуна до днес. По-логично е човек от БСП, каквъвто и да е и той, и партията му сама по себе си, да председателства ПЕС, а не човек от ГЕРБ да председателства ЕНП. Българската десница засега регистрира европейско присъствие на равнище „Румяна Желева“ и комай е справедливо. Генезисът на българската левица е изцяло европейски: преди Октомврийската революция тесняците са най-русофобската партия в Народното събрание. Има определено място за смислено българско участие и в започващата преориентация на ЕС наляво. 

Корените на „протестантството“ като модерно светоотношение обаче се откриват и в средновековна България 

В 1934 г. Иван Шишманов пише: „Ние, българите, които играем днес в историята на културата само една рецептивна роля, можем… да отбележим с известна гордост, че сме едни от първите, които повдигнахме в Европа въпроса за една реформа в църквата върху строгите принципи на евангелието. Нашето богомилство, което ние и днес не ценим достатъчно, представя един от най-сериозните и ранните протести против отдалечението на църквата от простите принципи на първобитното християнство. Нашите богомили са, така да кажем, първите протестанти в Европа – не защото поп Богомил предшества с няколко века Виклефа (Wycliffe – б.м.), Хуса и Лутера, а защото неговото учение се пренесе рано и на Запад и намери благоприятна почва не само в Италия, особено в Ломбардия, но и във Франция (в Прованс)... Белгия, Холандия и в долината на Рейн (Мец, Страсбург, Кьолн, Бон, Трийр и прочие), па дори и в Англия.”

Свидетел съм на превратностите в преобладаващото учено отношение към богомилството у нас и преди, и след 1989 г. Сега има индикации, че махалото пак се люшва наляво, както виждаме от достъпния в интернет автореферат на дисертация на Ерика Лазарова от 2013 г. с подробна библиография. Общоизвестно е, че учението на богомило-катарите, особено хуманистичните му елементи, протестът му против социалното неравенство, се възприема ентусиазирано от някои от най-напредничавите общества в Западна Европа по това време – в днешна Северна Италия, Южна Франция и отвъд, дето се ражда тъкмо тогава  време градското общинско самоуправление и – не без еретическото влияние – и трубадурската поезия с култа към прекрасната дама. Откриват се богомило-катарски влияния и у хуманиста св. Франциск от Асизи, чието име си избра днешният прогресивен итало-аржентински папа. Това, което ни е най-важно сега, е, че 

в X–XIII в., въпреки Петрински, явно е имало много интензивни – макар напълно неофициални – човешки връзки между България и Западна Европа. 

И преди, но особено след Великата схизма между Рим и Цариград в 1054 г. Широкото разпространение на ереста по пътя Видин или Охрид – Босна – Дубровник – Славония – Конкорецо (Милано) – Баньоло – Виченца – Тревизано – Флоренция – Сполето – Алби – Тулуза и по-нататък личи и от многобройните останки от българското народностно име в местните фамилни имена (търсенето на имената Bulgarelli, Burgarelli, Bulgarini или Bulgari в Гугъл дава милиони резултати), и в местната топонимия. А Петрински твърди, че „в цялото си досегашно историческо развитие България и Западът никога не са били не само в една лодка, но на един бряг“!

Имало е идейно единство, силни духовни, организационни и лични връзки (поновому – мрежи, networks) между българите и жителите на Ломбардия, Окситания, дори на Арагон и на Рейн. На запад отивали и миряни, търговци и занаятчии, и „съвършени“, странстващи пеша проповедници – люде “прогресивни”, одухотворени, интересуващи се страстно от идеи, чели и носили в торбите си книги. Местните ги различавали рязко от „фарисеите“ на официалната църква и особено от невежите и корумпирани селски свещеници. 

България някога била управлявана от изключително образован и визионерски елит. Налагането на българската азбука – кирилицата, създадена в Преславската книжовна школа по указание на Симеон, на преславския книжовен език, по-късно също получил название български, разпространението им по напълно мирен начин върху огромна територия, сравнима дори с тази на разпространението на испанския (кастилски) език с много насилие в Новия свят, са изключителни събития в историята на България и на света. И това не е било възможно без интензивни човешки контакти между България и Русия в X–XV в. Многолюдни човешки потоци са текли от България и на северозапад, и на североизток. Непреодолими граници за търсещия човек е нямало. 

Определението на „Запада“ 

у Петрински като земите на запад от Чърчиловата „желязна завеса  от Шчечин до Триест“ (авторът славянофил би могъл да употреби и славянското име на последния град – Тръст), плюс в най-ново време – и Северна Америка без Мексико, е модернизиращо и конюнктурно-политическо, а не географско и културно-историческо. Тази линия например оставя в „Изтока“ и някогашните столици на Свещената римска империя – Виена и Прага, както и повечето от Скандинавия. По живописния израз на съвременен френски географ Европа е само един малък полуостров на задницата на Азия – полуостров, стесняващ се фуниеобразно на запад и „прищъпнат“ в три все по-тесни „провлака“: „руския“ от Калининград до Одеса, „немския“ от Щетин до Триест и „френския“ от Биариц до Перпинян. 

Териториалното и човешко единство на „полуострова“ от изток на запад и от север на юг през цялата му известна история са несъмнени. Наред с историята и езикознанието, също и по-нови дисциплини като популационната генетика след Кавали-Сфорца, а също философията на историята след Джаред Даймънд не оставиха никакви шансове на строителите на „железни завеси“. Да вземем само общите индоевропейски корени на езиците ни: вѝдя и video, луча и luce, брат(ръ) и brother, свекър и suegro, гълѫбъ (старобълг. произношение галомба) и columbus, овца и oveja... Географското eдинство на Средиземноморието с неговите разклонения до Черно море, единството на Балтийско море, на Дунавския басейн или басейна на Елба са очевидни. В какъв смисъл Любек и Данциг, два „свободни ханзейски“ града, са от двете страни на някаква си „желязна завеса“? Или Венеция и средновековната „Албания Вéнета“ по източния бряг на Адриатика? 

В средновековна и нова Европа е имало и има, наистина, много невидими „завеси“ на разни места – между географски региони, страни, различни части на една страна, между езикови семейства и разновидности на християнството, но 

никоя вътрешноевропейска „завеса“ не е била нито желязна, нито вечна. 

Рейнският католик Конрад Аденауер например казвал, че всеки път, колчем влакът минел Елба (на път от Кьолн за Берлин), получавал „сърцетуп“. „Прусакът е славянин, забравил кой е дядо му.“ Има завеса между „Лега Норд“ (Севера) и Медзоджорно (Юга) на Италия. Алпите поне доскоро бяха традиционна завеса за американския турист – между „цивилизованите страни“ от север и там, дето „тоалетните са дупка в земята“. Завеса имало и между Северна и Южна Европа изобщо – нали у Шекспир почти няма злодей, който да не е италианец. Възмущението на консервативния север от езическия блясък, величие и злодейство на италианския ренесанс, от богатите църкви, разкошно нагизденото жречество и търговията с индулгенции, от папите предприемачи със светско име Медичи и Борджия, чиито козни правдиво описал Макиавели, запалило огъня на Реформацията.

Сериозна била завесата между католическа и православна Европа, но и тя не е била вечна – в IХ в. при св. Кирил още я нямало, папата благословил славянските книги. Великата схизма от 1054 г. стигнала кулминацията си чак в разграбването на Константинопол от латините 1201 г. Цариград предпочел по-късно „турска чалма пред папска тиара“, но съдбата му през 1201 г. не била по-различна от съдбата на Милано в 1162 г. в ръцете на съседните италиански градове и най-вече Павѝя, или на Рим в 1527 г. в ръцете на свещения римски император Карл V. Враждата между поляци и руси не била по-различна, отколкото между немци и поляци, французи и немци, англичани и французи.

В XIII–XIV в. България поддържа твърде оживени търговски, културни и политически връзки и на Черно море с италианските морски републики, 

и по суша с Дубровник, и активна дипломация с католическите си съседи. А и преминаващите пред българска територия кръстоносни походи са поддържали интензивни човешките контакти, при това без да се създаде у българите (за разлика от източните славяни) враждебност към „латините“. 

 

И след падането под османците българските елити поддържат връзки със Запада, българите взимат активно участие в усилията на папството и Венеция да отблъснат османците от Балканите, особено в похода на полско-унгарския Владислав III и битката на народите при Варна в 1444 г., последното голямо сражение в историята на кръстоносните походи в Европа изобщо. Заедно с младия крал при Варна пада и папският легат Джулиано Чезарини, един от най-забележителните ренесанови дипломати. 

Не случайно българската епическа песен се обогатява в XV в. с редица „западни“ юнаци: 

Янкула войвода (с прототип трансилванския воевода Янош Хунияди), Секула детенце (племенникът му Янош Секей), Филип Маджарин (италианският кондотиер Пипо Спано) и др., събирателните образи на Гърче-латинче, на девойките юнаци – Латинка девойка, или пък Маджарка, Немъчка, Арватка девойка. Останали са и местни гагаузки топоними от театъра на Варненската битка, свързани с „франките“ и „латинците“ – селата Голяма и Малка Франга, морското заливче Френклиман, местността Латин, дето се намира и Аладжа манастир, както и местното гагаузко вярване за Имри-поп или Рим-папа – митично същество, обитаващо катакомбите на тоя манастир.    

Ромейското владичество в България от XI в. насетне я обрича на относително откъсване от Запада и задълбочаващо се изоставане 

от него: в XII–XIII в. Западна Европа изпревари ромейското царство в цивилизационното си развитие – свободни градове, университети, готика, трубадурска поезия, школска философия, църковни реформи, кръстоносни походи, подготвят почвата за Великите географски открития, и най-важното – непрекъснато и охотно учене от по-знаещите, било то ромеи, евреи, араби или по-далечни азиатци, и все по-рационално, практическо отношение към света. 

Едно от основните измерения на изпреварването е морската търговия и свързаните с нея занаяти, природни науки, географски представи, финанси, практически хитрини и международна отраканост. Малко след разграбването на Цариград се появяват първите истински географски карти (не фантасмагоричните в романа „Баудолино“ на Умберто Еко, по които търсят приказната земя на „презвитер Йоан“), като „Карта Пизана“, на които, разбира се, са изобразени от самото начало и нашите черноморски градове. Венецианецът Марко Поло стига по суша до „Катай“, сетне генуезецът Кристофоро Коломбо, на служба у арагонския крал, се озовава по море в истинския Нов свят. 

Рационалността и отракаността на генуезците, които спасяват семейството на Никита Хониат в „Баудолино“, контрастира с ирационалността и на другите „латини“, и на ромеите.  

За различията на западната и източната църква по това време пише Христо Гандев в „Българската народност през XV век“ (достъпна в интернет): „Църквата, ръководена от римските папи, преживявала от XIII век нататък… развитие с обществено мобилизиращ и организиращ характер. Тя създавала и подкрепяла живо различни монашески ордени, всеки със свой профил в областта на стопанството, школското дело, религиозното възпитание, науката в университетите, политиката, благотворителността и пр. Всички споменати дейности били насочени обществено, съзидателно... Западната църква ревностно създавала и поддържала редом с владетелите университети. От началото на XIII век нататък техният брой в Западна и Средна Европа растял... 

И така, искаха ли българите да влязат в ЕС? 

„Мен не са ме питали – пише Петрински, – а и никой от вас, сигурен съм, не е бил питан дали бихме искали, моля, да се качим в [лодката на Запада].“ Не знам за другите, но аз – и няколко поколения български интелигенти преди мене (университетите в САЩ ти задават при кандидатстване и въпроса кое поколение възпитаник на колеж в семейството си ще си, и децата ми пишеха гузно – „пето“) – сме възпитани, покрай другото, и във възхищение от „културна Европа“. В това, разбира се, се включва и руската класическа и модерна култура – неделима част от „Европа“. Цялата новобългарска култура е ориентирана към „Европа“. Народният ни поет Вазов нарича „Епопеята на забравените“ – „реминисценции от Юго“. Националният ни роман „Под игото“ е написан под влиянието на френския романтизъм, Юго, Дюма и Йожен Сю – моето поколение пък се формира в ерата на рока, особено английския от началото на 70-те години. Масовият българин и при социализма пък живееше в света на „Барса“, „Юнайтед“, калчото и Бундеслигата. 

Помня посещението на Митеран в СУ през януари 1989 г. – там просто вреше и кипеше, навсякъде из претъпканите коридори и стълбища го следваха гръмки аплодисменти. Помня създаването на движение „Път към Европа“ пак в СУ, през декември 1989 г., където се събраха комунисти реформатори, дисиденти и много безпартийни хлапета като мене, и всички ентусиазирано искаха „България в Европа“. Проф. Петър-Емил Митев от катедрата на 65-а зала призова Алеко Константинов като българина европеец, пръв видял окаяната ни действителност с европейски очи. Помня, зад него на трибуната се въртяха Андрей Райчев и Иван Кръстев. В 1989 г. изобщо не си спомням някого от нашия кръг приятели и познати – студенти, аспиранти и млади научни работници от СУ, БАН и Студентския град – който да не беше заразен от еврофилство и желанието България час по-скоро да стане част от тази бленувана „Европа“, която свързвахме почти единствено с ЕО–ЕС.  

„В тая лодка [ЕС] ни набутаха безродниците от политическата ни класа“,

пише Петрински. Наистина, България е егалитарно, селско-плебейско общество, което не търпи „издатини, не може да излъчва „естествени“ елити. И колко си е патила от това, в това число от 2009 до 2013 г., начело с поредния човек от народа. Вината за това положение се пада най-вече на османското иго, когато бяха унищожени българската държавност и професионална интелигенция, та българинът и до днес по навик мрази държавата си – а и тя май него – защото още му е чужда, „поганска“, служителите ѝ са „еничари“ и „безродници“. Българинът, живеещ при демокрацията вече четвърт век, още не ще да носи отговорност за политическия си избор – или пък за „ходенето си за гъби“. Българинът не е и (поне духовно, ако не битово) религиозен, защото векове е бил плячка на фанариотските пастири-вълци на Иречек. 

Фактите обаче са, че в България мнозинството в началото на прехода искаше ЕС, имаше и трудно постигнат с времето национален консенсус за ЕС на парламентарните партии, поне на думи, макар че в действителност голяма част от „управниците“ вляво и от лявата интелигенция, както си спомняме, упорито не искаха ЕС. Народът – особено по-съзнателната му и напредничава част – искаше ЕС – поне преди  катастрофата, наречена „масова приватизация“, която коренно обърна представите му – защото знаеше, че без Европа – без постоянния ѝ натиск и в процеса на присъединяване, но много по-важно – след приемането – истинска промяна у нас не може да има. 

Така е и досега. Виждаме например как българските медии – всичките – дружно премълчават или омаловажават и замъгляват ясната констатация в доклада на ЕК от миналата седмица, че България си остава твърдо на последно място в ЕС по свобода на печата. Концентрацията на собствеността на медиите, липсата на прозрачност на финансирането и редакционна независимост, зависимостта им от държавата за рекламни приходи, самоцензурирането на журналистите под корпоративен и политически натиск, както и ниската култура и цинизмът превръщат българските медии в клоака. Това е добре известно на всички, но нежеланието нещата да се променят е почти пълно. А много пъти във връзка с медийния феномен „Борисов“ и миналогодишните протести за връщането на Борисов на власт се съгласихме, че без свободни и качествени медии добре работеща демокрация е невъзможна. 

Най-ценното, което сме постигнали за четвърт век посткомунистическо развитие, е членството ни в ЕС. 

Само по себе си то значи много и за нас, но и за образа ни в света – и в Европа, и извън нея. Като българин в Америка мога сега да отрежа всекиго – „България е в ЕС“. Точка. Да не говорим, като приказваш с китайци, индийци, индонезийци или латиноамериканци. За тях, а и за повечето американци впрочем, няма особена разлика между България, Гърция, Португалия, Ирландия, Испания... и дори Италия, Франция и Германия. Всичко е „Европа“. ЕС е също най-ценното, което самата Европа постигна за себе си след Втората световна война и което предизвика щастлив обрат в трагичната история на континента. 

ЕС е жизненонеобходим и на Европа, и на България, която има освен това и шанса да бъде мост между ЕС и Русия, 

която заради размерите и амбициите си сигурно няма никога стане член на ЕС. Мъките по „хармонизацията“ на България с ЕС няма да траят вечно – младите ударно се сближават душевно и телесно. След едно поколение няма да се помни, че България някога е била в друг, враждебен на „Европа“ политически и икономически лагер, да не говорим, че по-отдавна е била и в друга религиозна и културна (византийска) сфера. В Европа утре може би ще живеят само 3–4% от хората на земята, а засега още са 10%, докато в началото на миналия век са били 25%, а заедно със Северна Америка – близо една трета от човечеството, като само САЩ в 1945 г. давал над 50% от световния БВП. Контекстът на „европейскостта“ обаче все повече ще се задава от неевропейците – на колко части да се делят тия останали 3–4 процента европейци и защо? 

Голямо историческо нещастие за всички европейци обаче бе, че присъединяването ни към ЕС стана при господството на пазарния фундаментализъм. 

Той носи главната вина и за кастовия, мандарински характер на брюкселската бюрокрация, и особено за провала на еврото като типичен пазарно-фундаменталистки проект в условията на криза на търсенето, и за многолетната зловредна пропаганда против социалната държава, за което вече сме говорили. Депресията в европериферията, безработицата, деиндустриализацията, обедняването са причината за подивяването на много европейци, в това число и на българите, и за успехите на крайните националисти. Нужни са бързи спасителни действия на общоевропейско равнище. Защото тази Европа, която в 1989 г. всички толкова харесвахме, бе продукт на съвсем друго време и условия – накратко, 

тази добра Европа бе продукт на Америка от времето на Ню Дийл-а. 

Без Америка на Ню Дийл-а Европа щеше или да остане в положението си от декември 1941 г., „обединена“ от Хитлер в „крепост Европа“ (Festung Europa), или след време да бъде прегазена от Сталин, или да бъде някак поделена между двамата. В България обаче този прост факт е все още напълно неизвестен и неразбираем и това трябва да се промени. Разбира се, голямо значение за възникването на „добрата Европа“ след Втората световна война имаше и СССР. 

Характерно е, че

 „антизападниците“ нямат никаква позитивна идея с какво да заменим ЕС. 

„Славянофилството“ („панславизмът“) и „православието“ в политическо отношение са празни думи, в които никой не вярва. Празни думи, разбира се, са и неоосманизмът, и пантюркизмът, а за „пангерманизъм“ и „панроманизъм“ дори не се и чува. Чува се още само за политическия ислям. Възраждането на стария СССР и неговия блок също е нещо, което не се желае от никого, дори в Кремъл. И Путин след всичките си неочаквани дипломатически победи над объркания Запад, въпреки съюза си с големите неевропейски сили

няма никаква стратегическа идея за Русия, различна от развитието ѝ по „европейски“. 

Защото Русия е европейска страна, наистина с по-особена география и история, но възникнала в Европа, на пътя „от викингите до гърците“ („из варяг в греки“). Името „Рус“ евентуално може и да не е скандинавско, но руският обичай да се обръщат учтиво по лично и бащино име („по имени-отчеству“) е без съмнение скандинавски. Руската висока култура е изцяло европейска, оплодена от няколковековно тясно сближение на руските елити със западноевропейската култура; Русия и днес е велика европейска културна сила, както видяхме и на откриването на олимпиадата в Сочи – и постоянно се убеждаваме от репертора на нюйоркската опера и филхармония и експозициите на музеите, да не говорим за литературата.

Русия безспорно е и „евразийска“, но не по-„евразийска“, отколкото Америка е „евроафриканска“ или „евролатиноамериканска“. Европеизацията на Русия след Петър Велики е и „автохтонен“ процес, реформиращ местните византийско-ордински традиции, без да ги премахва – автохтонен в по-голяма степен, отколкото в Япония след революцията Мейджи. Дистанцията на Русия от Западна Европа в културно отношение не е много по-различна от тази на балканците, а и на англичаните, че и на немските „почвеници“, за които Берлин бил „бащиния на евреите“. Както русите отиват от Петербург в „Европа“ на бани в Карлови Вари, тъй и българите отиват в „Европа“ на опера във Виена, англичаните – в „Европа“ на уикенд в Париж. 

И в самата германо-романска Европа има останали „джобове“ на неразвитост и провинциална изолираност. И френският, и немският провинциализъм все още са стъписващи за космополитния англичанин или американец. Истинското обединение на Европа – с истинска централна банка, с фискален съюз, с общ „план Маршал“ за развитие и на най-затънтените региони – тепърва предстои, но сегашният ЕС е подход към него. 

Украинската криза, на която подробно се спира Петрински като аргумент за антизападничеството си, се дължеше на извънредно злополучно съчетание на проблемите на  вътрешното развитие на страната след 1991 г. с ред субективни грешки и на Киев, и на ЕС, и на САЩ, и на Москва. Недоволството на украинците на майдана беше от същата кръвна група като това на българите през февруари 2013 г., а развитието на протеста към насилие по-късно приличаше на българските летни протести. Културните различия между едната Украйна, която е неделима част от историческа Русия и от постсъветското пространство, и другата Украйна, бившата австроунгарска и полска територия, която не е част от постсъветското пространство, макар някога и да е била част от историческа Русия, са реалност, усложнена от наличието на юг и на историческата Новорусия, заселена и с украинци в по-ново време и подарена на Украйна от СССР в най-ново време. 

Идеята на Брюксел за налагане на Украйна на избор „или–или“ между асоциирането с ЕС или Русия беше грешна и губеща, както и налагането от Кремъл на такъв избор между Митническия съюз и асоциирането с ЕС. Грешна и анахронична е в общи линии и политиката на Обама в целия регион, както и друг път сме се съгласявали – но и Брюксел, и Вашингтон, и Москва могат и трябва постепенно да се коригират. Нали всички сме в една лодка. 

Две думи за емиграцията

Петрински пише за над двата милиона български емигранти на Запад със смесица от съжаление за тежката им участ и скрито пренебрежение. Но нали и в най-славното българско време – последните десетилетия на османското иго, а частично и след това – образованият елит на българите бил главно в емиграция? 

В странство са написани „Горски пътник“ и „Българи от старо време“, „Хаджи Димитър“ и „Под игото“, създадени са легиите и БРЦК, Книжевното дружество (БАН) и българският печат, там са израсли и българските тежки търговци, спомоществователи на българската култура.

Българските възрожденци били хора с голям международен опит, въртели дела по света, говорили и писали на различни езици (например Л. Каравелов – на три), били добре запознати с другите народи и разбирали добре мястото на българите сред тях и с доброто, и с лошото. Многоезичието, впрочем, показва Джаред Даймънд, било типично и за човека от предмодерния свят, както е и сега в постмодерния свят на миграция и професионален номадизъм. Едноезичието, за съжаление владеещо и сковаващо умовете на българите през последния век, е по-скоро историческо изключение от ранната епоха на модерната национална държава.

За много образовани емигранти емиграцията не е само икономически въпрос – да живеят по-осигурено и децата им да имат шанс за кариерно развитие, а и културен въпрос. Някои от тях искат също децата им да растат в по-цивилизовано общество със споделени публични ценности, поне минимум справедливост, солидарност, достойнство, просветеност и рационалност, с лесен достъп до обективна информация и високи културни ценности, с възможности и за социална и духовна реализация, освен за материална и кариерна. Повечето емигранти на Запад вярват в силите си, както сигурно са вярвали и преди в България; хората, свикнали с номенклатурни привилегии, не стават за емигранти. Аналогично, здравите семейства в емиграция оцеляват и процъфтяват, нездравите се разпадат. Емиграцията е сурова Дарвинова среда.

От друга страна, светът на мутрите и чалгата, боковщината, цецовщината и сидеровщината, на помиярите и боклуците из междублоковите пространства, на подпетените обувки на черджето пред вратата и на домашното насилие, на дебилните тв водещи и боклучавата жълта преса, бълващи омраза и цинизъм, на фиксацията в „имотеца“ и липсата на достойство, на шльокавицата и бахура, на пушенето по кръчмите, кухните и в тоалетните – с вързана с тел за вратата празна консервена кутия за фасове – тоя свят някак си не е достатъчно примамлив за такива емигранти като място, дето да растат децата им.

В същото време родината – хората, културата, историята, та дори ландшафтът – никога не е преставала да живее в сърцата на такива емигранти. Много от тях отделят много време, сили и средства за читалищна, училищна и друга културно-просветна дейност. Коя от двете Българии, вътрешната или външната, ще излезе по-истинската, коя ли ще остане по-дълго? Надявам се – и двете заедно, и то в атмосфера на взаимно уважение. Засега обаче българската държава води на „гражданското общество“ в България по зрелостта си по отношение на емигрантите с няколко обиколки.

Още от категорията

41 коментар/a

Паисий.... на 11.02.2014 в 19:21
Много приказки на г-на Хаджийски от и за миналото, а реалността от приемането на западноевропейските ценности ние я изпитваме в/у себе си - промишленост, селско стопанство, образование, социална сфера, енергетика, културни ценности по западноевропейски. С една дума сега сме вулгарно поругани и наказани от Европейците за това, че сме имаме 1300 години държава, култура, писменост и славно минало за утвърждаване на българщината.
Йордан Василев на 11.02.2014 в 19:22
Много добра статия в първата си част и много спорна във втората. Важното обаче е посоката, защото може да спорим за това дали следвоенна Европа е продукт на \"Ню Дийл-а\" или на социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард, както и дали Православието е изпразнена от същност дума или развиваща се(въпреки моментните забавяния) светогледна отправна точка на българщината, но не можем да спорим, че България винаги е била част от юдейско-християнските корени на ЕВропа. Казано с други думи: можем да спорим за пътя, но не и за посоката.
Деянов на 11.02.2014 в 19:46
Не е нужно човек да се връща чак в средновековието за да си направи изводи за лицемерието на “запада”а и неговите фалшиви “ценности”. Не беше ли “Запада” този, който забърка двете световни войни? Хитлер не беше ли от “Запада”? Не беше ли казал той, че славяните могат да служат само за тор на Арийската раса? Не беше ли “демократичния запад”, този който използва атомно оръжие срещу цивилно население (дори ген. Айзенхауър е казал, че атомните бомби не са имали никакво отношение към изхода на войната, а са използвани за сплашване на останалия свят. Най-вече на СССР)? Не беше ли “Запада” този който пусна 8 милиона тона бомби над Виетнам избивайки 3 милиона виетнамци (половината от тях – цивилни), докато им тровеше земята с “Ейджънт ориндж”, диоксини и всякакви химически гадости? Не беше ли Запада, който подкрепяше брутални диктаторски режими в Лат. Америка и “третия свят”, като тези на Пиночет, Видела, Стрьоснер, Техада, Кастело Бранко, Армас и сие? Не беше ли “Запада”, който бомбардира Югославия с обеднен уран? Не беше ли “Запада”, който използва фалшив претекст за да нападне,окупира и ограби една суверенна държава, като Ирак. Не е ли “Запада” този, който пропагандира пазарният фундаментализъм по целият свят и го налага, чрез МВФ, СБ, СТО, ОИСР, ЕС и др? За какви Евро-Атлантически ценности говорим? Достатъчно е човек да им погледне филмите, насаждащи култ към насилието, секса и парите. Ако това са им ценностите – гейпаради, гейбракове, разврат, опростачвене на населенито и насаждане на консуматорски манталитет...не мерси, предпочитам “ретроградните” източни ценности пред цялата тази помия.
Деянов на 11.02.2014 в 20:12
Проблема на повечето българи е , че не разбират, колко е вредно за България членството и в ЕС. Още преди 150 години Фридрих Лист е казал , че когато една слабо развита икономика влезе в общ пазар със силна икономика, то по-силната икономика разорява по-слабата. Точно това се случва с т. нар периферия на ЕС. Затова е тази дългова криза. За кого би било от полза, напр., ако в южните части на Европа има евтина работна ръка и евтин туризъм, ако висококвалифицираните кадри да напускат страната, водещи промишлени предприятия могат да се купят на дъмпингови цени и слабо производителната промишленост не представлява никаква конкуренция? Този съюз е създаден за да обслужва интересите на големите западни държави и корпорации, а ние сме в ролята на тяхна колония. Ето едно кратко видео по въпроса. Дано повече хора го изгледат - http://www.youtube.com/watch?v=h65QAIdmmyE&list=UUNvGVk2CRdeJTlZTheleNeg&index=38
карагьозов на 11.02.2014 в 20:59
Константин Леонтьев, Фьодор Достоевский, Лев Толстой, Владимир Соловьов, Николай Данилевский - все философи и писатели, които нито геният Алеко, нито посредственият Фичката не са чели, все байганьовци ли са? Аз мисля, че не са байганьовци, но са критични към лицемерието и престъпленията на Запада, от които черпи и българският критицизъм към лицемерието и престъпленията на Запада. А чичофичото сигурно е чувал за \"прекрасните действия\" на англичаните (не по етническа характеристика, но англичани по омраза кам България) Хидает паша (Станислау Сенклер) и Биконсфилд Дизраели. Позицията анти... нещо е изключително западно \"достижение\", придобило връх в антисемитизмът и антиславянството на Германия преди по-малко от 70 години и в Куклус-Клан в САЩ! Сен Клер и Дизраели бяха антируснаци и антибългари. И един съвет, Фичка, янки си, няма връщане назад! Не се вълнувай от българите (байганьовците) - те си показаха презрението към теб не в един и два вестника!
чугун на 11.02.2014 в 22:03
Много манипулативно писание на г-н Хаджийски. Мого хора бяха еврооптимисти в началото, моя милост също. Но стана безпощадно ясно, че Западът за едни е майка, припознава си децата ( Полша, напр.) за други - мащеха. Случайно или не, границата минава по конфесионалното деление православие - католицизъм, Украйна е най драстичния пример. Западът се възползува от закономерното разпадане на един изчерпан режим, какъвто беше социализма и от желанието на освободилите се от този режим народи, руския включително, да намерят нова социална парадигма, за да ги унижи, зароби, физически унищожи. В най голяма степен това важи за Русия, която при Елцин беше подмандатна територия на САЩ и се надяваше на добронамерена американска помощ за излизане от батака. Получи тотален разгром и НАТО на границите си - и за малко не се самоликвидира като държава, каквато вероятно е била и целта на западните \"помощници\". Подобна е ситуацията с нашето членсто в ЕС, което наистина будеше толкова надежди в началото. Ролята, която ни беше отредена в международното разделение н атруда в ЕС е слугинска и , мил пардон, проститутска. Нас ни третират много различно от протестантските или католическите страни и от фактите няма как да се избяга. Едната демографска картина стига.
тутю на 11.02.2014 в 22:21
Споделеното от автора, подвежда с рехава плетка & разни ерудитски възелчета. Вероятно липсата на агит-проп ориентация, барабар с реванш по стари сметки от други спорове, да е подвело някои от коментаторите да му приписват разграничителна бразда, която поне в написаното липсва.
тутю на 11.02.2014 в 22:25
Настроението е по към \'Всички /не/са маскари\', а не \'А вие защо убивате негрите?\' .
Вайю на 11.02.2014 в 22:33
Ако \"чичофичо\" бе прочел, когато е трябвало на времето, че \"Мудры-атъ по много казва кога помълчава, а не безумны-атъ кога булнува\", би ни спестил значителна част от прозападните си бълнувания, които имат ефекта на \"все едно пиян да черпиш или умрял да кичиш\", след като знаем от предците си и сами видяхме както \"меда\", така и \"жилото\" на запада. Няма да изтъкваме примери, защото и хиляда акъла да дадат на глупака, той своя ще последва. Първото и основополагащото от всичко е ЦОПВАНЕТО на българите в тресавището на ПАЗАРА, където \"кьоравият не трябва да играе карти\", защото там е \"мястото, където един друг се крадат и лъжат\". А това, че \"на пазара се крадат и лъжат един друг\", се знае от преди 2 600 години! Лошото на последствията от това \"цопване\" бе предхождано от подготовка, която извършиха не професионалистите, \"играли карти там на пазара\" и носели огромни доходи на държавата ни, а от възможно най-калпавите лаици, визирам групата, ръководена от една бивша журналистка, от гилдията, за членовете на която, патриархът на съвременния български език,Иван Вазов казва: \"вестникарин ... ли, по не ма е гнус жаба да пипна\", и екипа й от случайни хванати от улицата, но верни на \"новата партия\" калпаци. Спомням си, че в 2005, когато идваха представители на отделните комисарства на ЕК да установят нивото на адекватност на отделните администрации, към изискванията на съответните европейски и международни регулации, бях поканен от една наша такава, вместо да черпя знанията си от тях, да обясня на екипа й, какви са те в съответната област и дори им изпратих достъпните ми международни актове. В \"резултат на запознаването\" им с един от тях, в края на 2005 г., тази администрация издаде един регулиращ документ, като се позова на проект за резолюция от 1996 г., като самата резолюция вече беше приета и действаше още от 1997 г. Този документ, още стои непокътнат и не коригиран в списъка на нормативните документи на едно ведомство, при положение, че от 2011 г. споменаваната резолюция има нова редакция!?!? Така винаги става, когато каквато и да е работа се върши не от майстори, които са изкарали \"изпит\", както ни разказва Н. Хайтов в едноименния си разказ, а от \"назначени калпаци\", по-известни сега като на бате Бойко \"калинките\". Та да не виним нито Изтока, нито Запада, заради нашият си калпазанлък. И да имаме за пример Великият Симеон, който като не получил императорските исингини от византийския патриарх, се обърнал към римския папа и от него получил и венеца на императорската власт и всичко необходимо. За това той се е обявявал за василевс на българите и гърците, което никой не е могъл и никога не е оспорвал, и е създал не само империя, но сътворил й Златния век на България. А сега за управници си \"избираме\"..., които не създават, а раздават и разпродават, не бащиното си, а народното достояние?
Васик на 11.02.2014 в 22:37
Украйна въобще не е получавала покана за присъединяване към ЕС, а поводът за протестите беше отказът на Янукович да подпише споразумението \"Източно партньорство\". Това споразумение се сключва между ЕС, от една страна, и бившите държави от СССР, от друга страна. Мястото на Украйна е точно посочено от самия ЕС - нито тук, нито там. Ако протестите наистина отстояваха автономията на Украйна, те щяха да бъдат срещу Брюксел. Източно партньорство е проект на хартия, създаден като плашило за Русия. Той няма реално съдържание, но с известно подбутване на общественото мнение свърши мръсната работа на САЩ.
Вайю на 12.02.2014 в 01:11
Ако \"чичофичо\" бе прочел, когато е трябвало на времето, че \"Мудры-атъ по много казва кога помълчава, а не безумны-атъ кога булнува\", би ни спестил значителна част от прозападните си бълнувания, които имат ефекта на \"все едно пиян да черпиш или умрял да кичиш\", след като знаем от предците си и сами видяхме както \"меда\", така и \"жилото\" на запада. Няма да изтъкваме примери, защото и хиляда акъла да дадат на глупака, той своя ще последва. Първото и основополагащото от всичко е ЦОПВАНЕТО на българите в тресавището на ПАЗАРА, където \"кьоравият не трябва да играе карти\", защото там е \"мястото, където един друг се крадат и лъжат\". А това, че \"на пазара се крадат и лъжат един друг\", се знае от преди 2 600 години! Лошото на последствията от това \"цопване\" бе предхождано от подготовка, която извършиха не професионалистите, \"играли карти там на пазара\" и носели огромни доходи на държавата ни, а от възможно най-калпавите лаици, визирам групата, ръководена от една бивша журналистка, от гилдията, за членовете на която, патриархът на съвременния български език,Иван Вазов казва: \"вестникарин ... ли, по не ма е гнус жаба да пипна\", и екипа й от случайни хванати от улицата, но верни на \"новата партия\" калпаци. Спомням си, че в 2005, когато идваха представители на отделните комисарства на ЕК да установят нивото на адекватност на отделните администрации, към изискванията на съответните европейски и международни регулации, бях поканен от една наша такава, вместо да черпя знанията си от тях, да обясня на екипа й, какви са те в съответната област и дори им изпратих достъпните ми международни актове. В \"резултат на запознаването\" им с един от тях, в края на 2005 г., тази администрация издаде един регулиращ документ, като се позова на проект за резолюция от 1996 г., като самата резолюция вече беше приета и действаше още от 1997 г. Този документ, още стои непокътнат и не коригиран в списъка на нормативните документи на едно ведомство, при положение, че от 2011 г. споменаваната резолюция има нова редакция!?!? Така винаги става, когато каквато и да е работа се върши не от майстори, които са изкарали \"изпит\", както ни разказва Н. Хайтов в едноименния си разказ, а от \"назначени калпаци\", по-известни сега като на бате Бойко \"калинките\". Та да не виним нито Изтока, нито Запада, заради нашият си калпазанлък. И да имаме за пример Великият Симеон, който като не получил императорските исингини от византийския патриарх, се обърнал към римския папа и от него получил и венеца на императорската власт и всичко необходимо. За това той се е обявявал за василевс на българите и гърците, което никой не е могъл и никога не е оспорвал, и е създал не само империя, но сътворил й Златния век на България. А сега за управници си \"избираме\"..., които не създават, а раздават и разпродават, не бащиното си, а народното достояние?
БС2003 на 12.02.2014 в 02:58
Много приказки, погрешни тези, скучно написано и изобщо не разкрива корените на българското антизападничество в наше време.А темата е много интересна, проблемът е многозначен, опира до историческите и политическите събития по нашите земи и е опростенчество да се свежда до Алеко и бай Ганьо.Антизападничеството очаква своя автор и той съвсем не се нарича(чакайте да погледна името)Валентин Хаджийски.Името Хаджийски не е гаранция за постижения в разкриването на народопсихологията на българите.
istina на 12.02.2014 в 03:28
mnogo povurhnostno i poshlo. ne mozesh da sravniavash pravoslavieto po takav nachin vizda se che ne si naiasno za kakvo stava vapros. dalbinite ne pravoslavieto i balgarskia narod ne mogat da se sravniat s povarhnosta na protestanstvoto. Bog da pazi Balgaria ot krivorazbrani inteligenti!
Зарева на 12.02.2014 в 04:19
Браво на всички коментиращи.
Мукта на 12.02.2014 в 07:32
Интересна статия на Фичо с доста спорни тези , но и много верни попадения. В първата част абсолютно съм съгласен с наброските от исторически доказателства за връзките на изтока /в т.ч. България/ със Запада. Пропуснал е може би ролята на българските католици и католически свещенници по време на възраждането и борбите за освобождение , Чипровското въстание и др. Но като цяло - добре. За позитивното му отношение към Русия и руската култура , както и за европейското лице на Русия - само аплаузи , но... Самите руснаци последния четвърт век изместиха себеусещането си доста на изток. Естествен процес от разпада на СССР и отместване на границите на Русия. Страна , която обсъжда сериозно преместване на столицата си в Новосибирск , Омск или Красноярск ... едва ли може да се разглежда като европоцентрична... Как да е. Слаба /традиционно/ старана на Фичо е да засилва ролята на САЩ в европейските дела и интеграция , забравяйки че не сме 1946... Посоката на САЩ е видна за целия свят , само не и за Фичо. А тя е плавно завръщане в изолационизъм , или ако не изолационизъм , то - фокусиране в Пасифика. Европа , ЕС са си напълно самодостатъчни , отслабването на връзките на зависимост от Америка са неизбежни след 1990 и е въпрос на време.
Чехльо от Аспен на 12.02.2014 в 18:32
Колкото и водопади от алабализми да излее прозападната \"интелигенция\" не може да удави фактите, а те са че запада е яростен противник на България без тя да го е искала и основен извор на злото по света. Връзките в средновековието са естествени и е нормално да се намират доказателства за влиянието на България на Запад защото тогава тя е на светлинни години напред. Изобщо Ренесансът там идва с бегълците от Византия и Балканите от турските орди. Пропуснал е да спомене колко голяма е ролята на католическия свят в успешната турска експанзия на Балканите, кой финансира и осигурява транспорт и логистика на турските орди(Генуа и Венеция), пропуснал е факта че Сърбия и Влашко са принудени да воюват на два фронта срещу Турците и срещу унгарците-католици. Срамежливо премълчава унгарското управление на Северозападна България и зверския терор на който е подложено местното население - от там се появяват католици в него край. Това е основната причина никой да не участва в въстанието на Константин и Фружин, защото е вдъхновено и подкрепено от католиците а населението е имало пресни спомени от това какво представляват католиците и тяхното управление и е предпочело османците въпреки че по това време държавата им е направо пометена от войските на Тимур, нещо което не се учи в училище - странно защо? По-новата история дори няма нужда да я коментираме, примерите бодящи очите за зверство и липса на елементарен хуманизъм от запада са толкова много, че всеки може да даде крещящи примери. Все пак ни е трудно да забравим бомбардировките на София и хвърлянето на детски играчки-бомби.
Васик на 12.02.2014 в 22:03
Не само генезисът на българската левица е европейски, а Благоев създава една от първите социалдемократически групи в Русия. Посредством марксизма България има редкия шанс да споделя модерно европейско течение в реално време, паралелно, а не както най-често се случва - след десетилетия или столетия. Тази възможност едва ли ще се повтори скоро, независимо за коя област на духовността говорим. Съмнявам се, че някой от сегашните университетски преподаватели ще има смелостта да обсъжда тази тема пред студентите - както вика Карагьозов, ще го разнасят не в един или два \"вестника\".
има само едно пагубно Робство в нашата история на 13.02.2014 в 01:05
и това е Социалистическото робство 1944-1989 и постсоциалистическата агония 1989-2013...и всичко е резултат на тези две епохи!
Глас от публиката на 13.02.2014 в 01:05
Чиче, стигнах дотук: \"Местните ги различавали рязко от „фарисеите“ на официалната църква и особено от невежите и корумпирани селски свещеници.\" и спрях. Твоята е - видяла жабата, че вола го коват, па навирила крак! Що не тропнеш поне в любимата ти педивикия що е фарисей? Как може да се корумпира селски свещеник, чиче? Да не отслужи опело или водосвет, ако не му платят двойно? Всъщност, чиче, коя е твоята религия? Муслиманската или тая от Брайтън Бич? Или като се закле да браниш САЩ с оръжие в ръка срещу всички други страни, включително България, избра протестантството?
, на 13.02.2014 в 01:19
включително и такива симпатични персони като В.Хаджийски и И.Петрински ...които са левичари от двата вида:про-западен и про-източен....ама- левичари..... въобразяват си ,че света ще играе по тяхната гайда ......е-ще видим .....какво ще покаже Времето ....и Божието Провидение!!
към В.Хаджийски на 13.02.2014 в 01:33
уважаеми сънародниче и български патриоте от Америка,виждате ли какво ви правят нашите задръстени момчета-анти-западняци.Грешката ви е,че сте ЛЯВ....ако сте Десен -всичко ще си е на мястото!Защо?Защото Америка означава ДЯСНО......Америка Символизира Дясното-Принципа на Свободата на Личността-не -на Социалната Държава,която се появява едва в 1933-та.Решете си проблема ...и станете Истински Български Американец....т.е.дясно мислещ..........и за да нямате проблем с хуманността -просто вижте Америка от 1650 до1929-та.....и ще си отговорите на всичкки въпроси!....с най-добри чуства-И.М.-България.
Пенчев на 13.02.2014 в 02:04
Показателно - договор за сътрудничество със Северна Корея, докато в същото време се закрива Центъра за управление на кризи на НАТО в София!
карагьозов на 13.02.2014 в 02:42
Пенчев Показателно - договор за сътрудничество със Северна Корея, докато в същото време се закрива Центъра за управление на кризи на НАТО в София! СЕРИОЗНО ЛИ, ПЕНЧЕВ, НЕ ДУМАЙ, МАМИН, НАПРАВО СЕ ИЗПУСНАХ ОТ УЖАС! сега тоя Ким ще ни хвърли на 700 гладни върколака да ни изхрупкат с костиците, както направи с чича си, леля си и изобщо...абе чети западната преса.
Към И.М.-България на 13.02.2014 в 03:50
Валентин ти Хаджийски е американски гражданин по натурализация. Клел се е пред американското знаме да защитава САЩ с оръжие в ръка срещу всички други страни, включително България. Да ти ..ем сънародничето и патриота! Както казва Збигнев Бжежински: \"Остава последния ни враг - православието!\", а Соломон Паси е категоричен: \"Майната му на православието!\"
Цвета на 13.02.2014 в 04:26
Исторически и социологически анализ, който изчетох на един дъх, за изучаване в университет е.
Васик на 13.02.2014 в 05:12
Възгледите на Петрински получават сериозно потвърждение от образа на Запада и западната култура в редица български филми. Почти стопроцентово западните артефакти са обект на присмех и окарикатуряване или се предполага техният нечестив, криминален произход, например форда на другаря Ташев при братя Мормареви, бонбонките тик-так, цигарите Кент и часовника Сейко в \"Оркестър без име\", сравнението на Битълс с маймунски танци във \"Вчера\" и образът на \"Американката\" (всъщност проститутка) от \"Господин за един ден\". Западният човек е синоним на несхватлив, несръчен и малоумен човек в сравнение с българина, който, естествено е контрапункт на западняка със своя вроден талант за далавери, постоянна готовност за почерпка на аванта и огромна потентност. Подобни податки се съдържат още в \"На всеки километър\", но най-ярките образи в това отношение се откриват в \"Двойника\", серията за Баш майстора и \"Шведски крале\". Неслучайно българинът нарича германеца немец, тоест ням човек, безсловесен и безидеен. Това е и окончателната присъда, която българинът издава на Запада - западняците са хора със смутена сексуалност, изкълчен език и смешни имена като Джани Леопарди, ядящи жаби. Във всички вицове за различните народности Бай Ганьо се проявява като Супермен, спасявайки положението с обикновена тел и тесла, остроумие, дълбока глътка или отново с прехвалената си потентност.
Дон на 13.02.2014 в 05:48
Хаджийски, разбира се, е явление в българския начин на светоусещане. Да сме живи и здрави да се радваме на неговите опуси, защото иначе трябва да сублимираме изявите на платените герберски тролове.
Чичо Фичо на 13.02.2014 в 05:59
Васик -- така беше, да не пропуснем и мюзикъла -Криворазбраната цивилизация- на Хачо Бояджиев, по Д. Войников, дето на връх Нова година се смеехме на чуждопоклонниците. То се знае, карикатуренето на западняците и поклонниците им беше политкоректно и автотерапевтично лицемерие, а в действителност имаше много як карго култ -cargo cult- към всичко западно.
toii на 13.02.2014 в 17:38
Възхищавам се и от г-н В.Хаджийски, и от г-н Петрински! Благодаря им за това, което споделят с нас читателите. Блаагодаря им за този цивилизационен, културен, европейски начин на водене на спор, на излагане на гледни точки и позиции. Просто се великолепни, уважаеми господа!!!
Пенчев на 14.02.2014 в 00:02
Да, Карагьозов, разбирам притесненията ти, нормално е да се изпуснеш от страх. За жалост нищо не можем двамата да направим. Западняците ни окрадоха, взеха ни всичко най-ценно и сега наистина сме в ръцете на вожда Ким. Все пак да се надяваме, че той има малко повече мозък от нашите политичари от ДАНС и ще ни остави поне да си правим реформи на воля.
Глас от публиката на 14.02.2014 в 01:03
карагьозов, нещо много мелаим го даваш. Сенклер паша е полски евреин; барон Биконсфилд е левантински евреин (санким, с неизвестен произход); Сюлейман паша, изклал Стара Загора, е сефард, потомък на евреите, изгонени от Изабела Испанска; младотурския триумвират Джемал паша, Енвер паша и Талаат паша е съставен от двама евреи и един циганин, изтребили милион и половина арменски християни, плюс триста и петдесет хиляди православни българи в Одринска Тракия. Толерантност? Като едното нищо. Само че първо се покайте и платете компенсации.
Дончо на 14.02.2014 в 01:35
Показателно е, че Чичо Фичо не можа да процъфти даже и в специфическата газета на априлския пленум (за сведение: предполага се, че тогава са се събрали всички членове (мижи да те лажем, ма пленум значи това) на Централния комитет на Българската комунистическа партия и в резултат избрали Тодорчо Живков, еврейски зет и агент на Гешев, за цар на маймуните. Не че има нещо общо с еврейския зет и агент на който поиска Боко Рапоня. Показателно е присутствието на стародревности като Дон и Васик. Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Предстои ви да копаете по осемнайсет часа дневно за паница постна чорба, триста грама ръжен хляб и гордото звание затворник/каналоармеец. Не бе, не е Сталин и даже не е Берия. Казва се Леон Троцки, на млади години известен като Лейба Бронщайн.
Васик на 14.02.2014 в 03:03
Чичо Фичо, \"Криворазбраната цивилизация\" на Хачо Бояджиев със сигурност има идеологически контекст и подтекст, но хората и без допълнителна режисура с удоволствие си разказваха безброй варианти на вицовете, в които Бай Ганьо си мери силите с Американеца и Руснака, понякога и Французина. Това отношение към чужденеца може би има много по-дълбоки корени, които не се изчерпват само с мирогледа от епохата на застоя, тоест мирогледа на човека зад Желязната завеса, за когото повечето знания за останалия свят се изчерпват с Гедерето, Ленинград и Букурещ. Например \"Мисия в Лондон\" трябва да ни представи възгледите на българина вече от епохата на демокрацията, но дори в тази история не се открива нищо по-различно от \"На гости у Иречека\". Българинът вижда себе си по този начин и без Алеко. Проблемът е, че дори в тази история, която се основава на своеобразния сблъсък на цивилизациите, байганьовщината не се представя като същински отвратителна, а като частично симпатична и нашенска, родна. Интересно е, че във филма българинът е представен точно така, както го вижда и останалия свят - българинът (Любо Нейков) е космат бъчвоподобен мъжага с груби обноски и примитивно мислене. Тази роля можеше спокойно да се изиграе от Стоичков, защото той и в реалния живот представя България пред света, както често подчертават спортните журналисти. Трагичното в \"Мисия Лондон\" е, че Любо Нейков не просто играе герой на Алек Попов, а че целият останал свят разпознава този герой като действителния българин и българинът сам е усвоил тази представа и дори дотолкова се е примирил с представата на чужденците за себе си, че сам се иронизира, но добронамерено и самодоволно. Популярни илюстрации на това, което казвам, са образите на българина във филма \"Практична магия\" (Джими Ангелов) и книгата на Лий Чайлд (Врагът - Слави Трифонов). Джими Ангелов пие без мярка и раздава юмручно правосъдие на жена си, а Слави Трифонов е бивш български подполковник, обучен на най-изтънчените методи на изтезания от съветските тайни служби, но дори с този бекраунд той е щастлив, че се е реализирал на Запад, като е станал сержант от американската армия. Характеристиките на българина, изобразен в нечия друга култура, се изчерпват с неговия манталитет от каменната ера и асоциирането му с бившата вече \"империя на злото\". Поне според наличните данни така излиза. Любо Нейков впрочем продължава да играе същата роля успешно, независимо дали в \"Комиците\" или \"Голата истина\", и все още е смешно.
XXV на 14.02.2014 в 03:25
They say hell hath no fury like a woman scorned - and here\'s a woman who\'s taken that fury to a terrifying new level. When 26-year-old Torz Reynolds found out her boyfriend of two years had been cheating on her she took revenge, in the most gruesome way possible. Miss Reynolds, from London, had thought Stuart \'Chopper\' May broke up with her because he moved to Alaska to take a dream job. She even saw him off, tearfully, at the airport. But a week later Miss Reynold found out he had instead allegedly moved in with a woman he\'d allegedly been having an affair with for six months. So, taking a scalpel to her arm, she removed tattoo she had done of nickname \'Chopper\' and then sent the severed skin to him by post. Miss Reynolds was shocked when she discovered from friends that Chopper was still in the UK and had allegedly moved in with his new woman. It took her an hour and a half to carefully slicing the skin from her arm. She then used a pair of dissection tweezers to peel the skin back. More... The disturbing rise in SELF-HARM selfies: Teenagers are posting gruesome images online \'because they have no-one to turn to\' Horror as mother, 20, is beheaded in front of her young son after getting trapped in doors of elevator as it shot to the next floor Afterwards, the remnants of the tattoo were put in a jar, wrapped up with a bow and sent via recorded delivery to her former lover. Miss Reynolds even tracked it online so she knew for definite that Chopper, 24, had received it. Miss Reynolds, originally from Colchester, Essex, said: \'I packaged it up so it really did look like a present. I even used different handwriting so he\'d have no idea that it was me. \'I can\'t imagine what his reaction was. I wish I could have been there to see it.\'
Чичо Фичо на 14.02.2014 в 04:39
Васик, прав си. \\\"Мисия Лондон\\\" е кофти филм по кофти книга. Авторът й е бил назначен в посолството в Лондон по втория начин, като роднина на премеря Д. Попов, и така и не е научил какви точно ги вършат там дипломатите. Познавам това посолство от началото на 90-те, като следвах там. Посланик беше Иван Станчов, втори - Захари Радуков, консул -Бранимир Заимов, имаше и други добри професионалисти. Виж, Селянова е добро попадение на Алек, на неговото равнище е.
брунхилда от царичане на 14.02.2014 в 23:54
и статията и коментариите - слаби. т.е. типично по български-комплексарски. а бе, другарки и другари, стига с този комоплекс за малоценност. ако имате нещо да направите добро и за вас и за другите пеавете го и не мислете кой какво мисли за вас. не правете зло. уважавайте човека, без разлика на пол, раса, националност, възраст, социално положение и....ще бъдете уважавани. бъдете доволни пт това което сте. и стига моля ви, с тази 1300 годишна държава, когато през тези 1300 години, българска държава не е имало цели 700 години.
Васик на 15.02.2014 в 05:33
Попов може да е герой сам на собствените си книги, защото неговото звание член-кореспондент е уместно колкото доцентурата за Бойко Борисов и пагоните за Лили Иванова. Откога умението да се пишат разкази и романи в България заслужава академично уважение, тоест дотолкова ли нацията ни вече е бедна на хора, които могат да четат и пишат, за да се поощрява по този начин един писател? Понеже не се съмнявам, че това звание е дадено на Попов повече като социална помощ, а не толкова с цел Попов да бъде привлечен в решаването на въпроси за бъдещето на БАН. Например Джоан Роулинг възпита с книгите си няколко поколения в цял свят, за добро или лошо, но никой не се сеща да я направи член на Кралското научно дружество. В случая с член-кореспондента байганьовщината се споделя и от двете страни - и от този, който предлага зелника, и от този, който го взема.
БатВаню на 16.02.2014 в 17:09
Много добра статия, поздравления. Ето още една гледна точка за \\\\\\\"българина\\\\\\\" http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/02/15/2242113_ekzotichniiat_obraz_na_bulgarina_v_chujbina/?ref=substory
Фори Караджов на 21.02.2014 в 15:47
Чичо Фичо (екс), много се радвам, че пишеш вече с името си! Може да не съм винаги съгласен с теб, но те подкрепям като автор. Следваща стъпка: и-мейл адрес за обратна връзка ;)
Чичо Фичо на 22.02.2014 в 02:01
Благодаря, Фори. Имейлът ми е един същ от поне 14 години: [email protected]
Фори Караджов на 22.02.2014 в 16:42
Чичо Фичо (екс), много се радвам, че пишеш вече с името си! Може да не съм винаги съгласен с теб, но те подкрепям като автор. Следваща стъпка: и-мейл адрес за обратна връзка ;)

Напиши коментар