Един студент по кино попитал Мартин Скорсезе какво трябва да гледа освен американски филми. Ето отговора на маестрото, който е жива енциклопедия на седмото изкуство.
Списъкът на Скорсезе: филмите, които трябва да гледате

 

Младият Колин Леви не повярвал на очите си, когато преди няколко години получил писмо, подписано лично от великия Скорсезе. Няколко дни по-рано американският студент, който по онова време бил на 19 г., спечелил наградата Young Arts Award, като тя му била връчена лично от режисьора на “Добри момчета” и “Казино”.

Тогава младежът имал възможност да поговори няколко минути с Мартин Скорсезе и споменал за липсата си на познания за европейското кино, като помолил маестрото да го посъветва кои филми трябва да гледа. Скорсезе му отговорил, че ще помисли и ще му отговори по-късно.

Отговорът не закъснял и след няколко дни Колин Леви получил писмо, в което американският режисьор направил списък с 39 филмови заглавия, главно европейски и японски. 39 филма, като почит към “39-те стъпала” на Алфред Хичкок.

 

Ето кои са те:

“Метрополис” на Фриц Ланг

“Носферату” на Фридрих Вилхелм Мурнау

“Доктор Мабузе, играчът” на Фриц Ланг

“Наполеон” на Абел Ганс

“Голямата илюзия” на Жан Реноар

“Правилата на играта” на Жан Реноар

“Децата на рая” на Марсел Карне

“Рим, открит град” на Роберто Роселини

“Пайза” на Роберто Роселини

“Земята трепери” на Лукино Висконти

“Крадецът на велосипеди” на Виторио де Сика

“Умберто Д.” на Виторио Де Сика

“Красавицата и звярът” на Жан Кокто

“Пътуване до Токио” на Ясуджиро Одзу

“Да се живее” на Акира Куросава

“Седемте самураи” на Акира Куросава

“Разкази на бледата луна след дъжд” на Кенджи Мидзогучи

“Саншо управителят” на Кенджи Мидзогучи

“Рай и ад” на Акира Куросава

“Гълъбът” на Марио Моничели

“Роко и неговите братя” на Лукино Висконти

“Четиристотинте удара” на Франсоа Трюфо

“Стреляйте по пианиста” на Франсоа Трюфо

“До последен дъх” на Жан-Люк Годар

“Отделна банда” на Жан-Люк Годар

“Самохвалкото” на Дино Ризи

“Приключението” на Микеланджело Антониони

“Фотоувеличение” на Микеланджело Антониони

“Преди революцията” на Бернардо Бертолучи

“Месарят” на Клод Шаброл

“Уикенд” на Жан-Люк Годар

“Обесването” на Нагиса Ошима

“Търговецът на четирите сезона” на Райнер Вернер Фасбиндер

“Страхът разяжда душата” на Райнер Вернер Фасбиндер

“Бракът на Мария Браун” на Райнер Вернер Фасбиндер

“С течение на времето” на Вим Вендерс

“Американският приятел” на Вим Вендерс

“Загадката на Каспар Хаузер” на Вернер Херцог

“Агире, гневът Божи” на Вернер Херцог

 

Днес Колин Леви е пораснал и съветите на Скорсезе са му послужили. Аниматор по образование, от няколко години Леви работи за “Пиксар”, най-голямото анимационно студио в света.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

14 коментар/a

Гео на 22.10.2014 в 21:15
Щом си казва Леви няма начин да не успее.
Тео на 23.10.2014 в 02:35
Е това е малко като най-добрите храни за вашето здраве...
9966 на 23.10.2014 в 06:46
От т.нар. \"списък\" са ми близки следните филми:“Пътуване до Токио” на Ясуджиро Одзу“,Да се живее” на Акира Куросава,“Седемте самураи” на Акира Куросава,“Разкази на бледата луна след дъжд” на Кенджи Мидзогучи“Саншо управителят” на Кенджи Мидзогучи,“Рай и ад” на Акира Куросава >> останалите са отражение на специална \"култура\", която нямам нито време, нито желание \"да смилам\".
observer на 24.10.2014 в 17:21
И защо го няма Смърт във Венеция на Висконти? Явно е въпрос на вкус. Затова има толкова французи и германци в списъка, но липсват Тарковски, Бергман, както и нито един испанец. А и американците правеха голямо кино преди 3D и IMax, включително и Скорсезе, когато още не го награждаваха с Оскари.
Красимира Нинова на 24.10.2014 в 18:00
Колко елегантно са пропуснати Чаплин, Тарковски, Фелини, Пазолини, братя Тавиани, Бергман... и други незначителни европейски режисьори.
Феновете... на 25.10.2014 в 00:16
...на творчеството на Скорсезе нadali попадат в групата на почитателите на филмите от неговия списък.
az на 26.10.2014 в 02:35
а къде е Луис Бунюел?
ti на 26.10.2014 в 02:39
v gashtite mi e
Forbes на 27.10.2014 в 02:20
Щом няма филми с Рачков и Любо Нейков, този Скорсезе не струва две пари.
Благодарности към в-к „Гласове“ заради този материал. на 15.08.2016 в 10:50
Той дава добра първоначална насока за измъкване от тресавището, в което неминуемо затъва младежта на една страна като България, в която комай от много време насам доминира американската филмова «конфекция» — поради криворазбрано виждане на това КАКВО Е МОДЕРНО и КАКВО Е «ПРОВИНЦИАЛНО». Смятаме, че в елементарното образование на подрастващите трябва да има не толкова «религиознание» (което би разпалвало и фанатизъм!), а «културознание», което да насочва с кои книги, с кои театрални постановки, с кои филми, и с кои шедьоври на изобразителното изкуство трябва да се започне, за да не изпаднат младите хора в обичайния ИДИОТИЗЪМ, както често се случва.
Вярно е, че в списъка са пропуснати на 15.08.2016 в 11:01
Чаплин, Тарковски, Фелини, Пазолини, братята Тавиани, Бергман, както и Луис Бунюел, че и Карлос Саура. Но и с техните имена не се изчерпва пълният списък на филмите, които трябва да се имат предвид. В една колекция ЗА ПЪРВОНАЧАЛНО ЗАПОЗНАВАНЕ не бива да се включва прекалено много, а трябва да се остави «въздух» за ТЪРСЕЩИЯ ДУХ — пътешествието из света на човешката култура трябва да има аромата на авантюра.
си нема на 18.08.2016 в 09:00
Малко филми е гледал тоя човечец. В Русия има поне десет режисьора с минимум още толкова световни шедьоври. Да пропуснеш най-артистичната страна...
Да, така е — Русия е родина на колосални кинотворци и неоценими филмови шедьоври, на 18.08.2016 в 11:18
но тук се касае за обогатяване на ОГРАНИЧЕНИЯ МИРОГЛЕД и редуцирания интелектуален обхват на най-често проявяващата се като духовно безпомощна възприемчивост на европееца и особено на американеца, които от две столетия насам са подложени на смазващото въздействие на явлението «индустриално общество» — явление, което си остана чуждо за Русия дори и по време на нескопосните съветски експерименти. В Русия положението е подобно като това в Китай — и двата народа не проявяват никакъв афинитет към «сладостите» на индустриалното общество, но се индустриализират «от немай-къде» в името на своето «държавническо мислене». В такава ситуация масите участвуват в нещо, което наподобява индустриално общество, но си остават незасегнати от опустошаващото му въздействие — сиреч, остават си способни за художествено творчество, включително и за кинотворчество. (Вероятно Китай прави добра филмова индустрия — навярно далеч по-добра от набъбналото от прекомерни емоции индийско кино, — но ние почти нищо не знаем за културния живот на Китай.) Що се касае до европейското кино — и досега ненадминатият му връх е в Италия, населена с един особен народ, творец на жизнена култура: италианците, които макар да развиват и индустрия на своята територия, но си остават незасегнати от „гнилостните ѝ процеси“. Италия би трябвало да ни накара да се позамислим върху въпроса ОТКЪДЕ ИДВА и НАКЪДЕ ОТИВА европейската култура.
Мартина Скорсезова на 07.10.2016 в 16:17
Ей, големи познавачи били горните коментатори! От писанията ви става пределно ясно, че нямате особено широк поглед върху киното и историята му. Ако бяхте прочели малката бележка до английския списък, щяхте да разберете, че това е само препоръката на Скорсезе за НАЧАЛОТО на филмовото образование на Колин. Скорсезе е човек, който има необятна информация и познания върху киното - критиките и ''препоръките'' за включването на този или онзи режисьор или филм са смешни! По-добре и вие се захващайте със списъка! ;)

Напиши коментар