„Оскар“ вече не е толкова бял

В сряда бяха обявени нови стандарти, към които трябва да се придържат авторите на филмите претенденти за "Оскар" в категорията “Най-добър филм”. Въведените правила са насочени към борба срещу тормоза над жени, расовите, етнически, сексуални малцинства и хората с увреждания. За първи път в над 90-годишното си съществуване, Американската филмова академия се отказва от ролята си на пасивен наблюдател и установява

правила, които могат да променят коренно живота в Холивуд. 

Новите стандарти ще се прилагат само за основната и най-желана категория - “Най-добър филм”. Всеки, който желае да кандидатства за номинация, ще трябва да отговаря на специфични изисквания. Така поне един от актьорите, изпълняващи главна или второстепенна роля, трябва да бъде представител на расови или етнически малцинства. Ако това не е възможно, най-малко 30 процента от актьорския състав трябва да бъдат жени, представители на расови, етнически, сексуални малцинства или хора с увреждания, или основната тема на филма да бъде посветена на проблемите на тези групи. Освен това академията обръща внимание не само на филмите, но и на производствения процес, т.е. 

зад камерата трябва да има същото джендър и етническо разнообразие, както и пред нея.

Така че, ако се стремите към главния “Оскар”, бъдете така добри да разширите хоризонта си и променете кадровата си политика. 

Наградата започна да обръща по-голямо внимание на филми с разнообразен актьорски състав и през последните десет години подобни филми получиха главния “Оскар” в пет от десет случая: “12 години в робство” през 2012 г., “Лунна светлина” през 2016-а, “Формата на водата” през 2017 г. (интересно, в каква категория биха поставили членовете на академията човека-амфибия, в когото се влюбва главната героиня?), “Зелената книга” през 2018 г. и “Паразит” през 2019-а. Филмът на Пон Джун-хо стана и първият чуждоезичен филм, получил най-високата американска награда.

Освен това академията започна радикално (в сравнение с предишни години) обновление на своя състав: това лято например тя прие 819 нови членове, 45 процента от които са жени и 36 процента - представители на националните малцинства. Въпреки тези стъпки, организацията все още е предимно “бяла” (81 на сто от членовете) и мъжка (67 на сто) и по-голямата част от нея все още се придържа към доста традиционни възгледи. Така че дори и да се даде избор на членовете на академията, не е сигурно, че техните предпочитания  ще бъдат на страната на расовото и джендър разнообразие. Затова академията реши да не чака възгледите на членовете ѝ да станат по-съвременни, а индустрията да започне да снима по-разнообразни филми и самата тя променя правилата на играта.

Отдавна се водят разговори за това, че публиката вече не се интересува от филми с изключително бял мъжки актьорски състав и киноиндустрията наистина започна да обръща повече внимание на проекти от различно естество. На някои фестивали участието на подобни филми се е превърнало в обичайна практика: на “Сънданс” например, се следи за половия и етнически състав на филмовите екипи и обръщат внимание не само на филмите, но и на тези, които пишат за тях. По време на акредитацията журналистите попълват стандартен въпросник, където посочват своята сексуална ориентация, принадлежност към една или друга раса и наличието на здравословни ограничения. Представителите на групите в неравностойно положение имат предимство при акредитацията. 

Европейските фестивали не са толкова радикални

и програмите им все още са малко стегнати, ако не по отношение на расовото разнообразие, то към филмите, заснети от жени, но въпреки това много от тях се съгласиха да постигнат равнопоставеност между половете в ръководния състав и комисиите за подбор.

По данни на организацията “Жени в Холивуд”, през 2019 г. 43 филма са имали жени в главните роли, като 16 от тях са били представители на националните или етнически малцинства, което, разбира се, е добре, но не е достатъчно. Освен това заснемането на филм, който отговаря на тези стандарти, е все още половин успех, защото той трябва да бъде забелязан от академията. Много хора често се оплакват, че дори когато избор, “Оскар” заобикаля достойните филми. Сега академията блокира пътищата за отстъпление не само за индустрията, но и за самата себе си. Тази стъпка е доста радикална, но не и революционна - 

“Оскар” следва примера на британската награда БАФТА, която прие подобни стандарти преди няколко години. 

Истината е, че колкото и да са строги изискванията за състава на филмовите екипи и тематиката на филмите, техният смисъл винаги оставя място за интерпретации. Например неотдавнашният лауреат “Зелената книга” е заснет от белия мъж Питър Фарели, но има чернокож актьор в една от главните роли, така че технически филмът отговаря на новите норми, но какво да кажем за неговото послание? Филмът предизвика ожесточени спорове и ако на белите зрители изглеждаше като 

сладка новогодишна история за междурасовото приятелство,

то за чернокожите зрители беше друг филм - за белия спасител, който освен това много свободно интерпретираше факти от черната история на Америка. Присъдиха на филма главния “Оскар”, но дали това помогна на националните малцинства в САЩ е спорен въпрос. Освен това ще възникват въпроси и кадрови решения, взети от студията: назначават ли този или онзи човек  да длъжност заради професионалните му способности или заради цвета на кожата? 

Но отчаяните времена изискват отчаяни мерки.

Академията не иска да чака Холивуд да узрее за ново, толерантно общество и форсира промяната. Индустрията има време да се опомни и да усвои всичко - новите стандарти ще станат задължителни едва от 2024 година.

Превод от руски: “Гласове”