На 45 години стегнатата секси сирена на екшън киното Мила Йовович реши да се върне към моделството, което я изстреля към върха още като тийнейджърка. Паралелно с носталгичната авантюра тя продължава да разгръща своята кариера в зрелищни филми с големи оръжия и странни създания, режисирани от нейния съпруг Пол Андерсън като например „Ловци на чудовища“, който мина и по българските кина.
 Мила Йовович: Никога не съм играла ролята на невинната жертва на някакви възрастни лоши мъже

 

Преди дни Мила обяви, че може би ще се върне и към поредицата, на която посвети повече от 15 години - „Заразно зло“. Йовович просто не може да стои мирно – тази актриса, певица, моден дизайнер и супермодел със сръбко-руски произход е в авангарда на шоубизнеса откакто се появи във фантастичния епос на Люк Бесон „Петият елемент” (1997) с Брус Уилис в главната роля.

 

Мила, как решихте да се завърнете към кариерата на активен модел?


Беше много емоционален момент. За пръв път започнах работа с IMG Models през 1999-а година. Тази компания ми е като семейство. Просто исках да се опитам да дам ново измерение на марката, което да е вдъхновено от моята идентичност на жена и майка с кариера.

 

Вие познавате този свят от детските си години. Какво е усещането да навлезеш във фешън индустрията в толкова ранна възраст?


Голямо приключение. Никога не съм водила стандартен начин на живот. Започнах да ходя на модни кастинги от деветгодишна. На 13 четях Балзак, представях си, че съм куртизанка и излизам софистицирани зрели мъже. Бях свободолюбива и любопитна. Исках да срещам и преживявам различни хора. Вършила съм доста опасни дивотии като малка.

 

Дали съм имала гадни моменти с нахални възрастни мъже, които са ме сваляли по арогантен начин? Разбира се. Вкарвала ли съм се в неподходящи сюжети с неподходящи мъже? Абсолютно. Чувствам ли се като жертва? Не, в никакъв случай.

 

Как гледате на младежките си приключения в светлината на днешното феминистко движение и кампании като #MeToo?


Осъзнавам, че съм поемала рискове. Бях малка и можех да бъда изнасилена. Имала съм връзки с големи мъже, докато съм била непълнолетна, а в известен смисъл дори те могат да минат за изнасилване. Но аз не съм злопаметна и гневна. Никога не съм играла ролята на невинната жертва на някакви възрастни лоши мъже. Винаги съм била сигурна в своята сексуалност и сила. Никой не ме е дрогирал или пребивал.

 

Подкрепям жертвите от движението  #MeToo и винаги ще съм до тях. Но моята история не е част от това движение. Не съм една от тези травмирани жени, които наистина трябва да бъдат чути. Може би защото съм повече европейка, но това е положението при мен.

 

Тази ваша увереност изигра ли роля при оформянето ви като истинска екшън звезда от женски пол?

 

Винаги съм се чувствала силна. Баща ми беше източноевропейски мъжкар, който ме отгледа като момче. Израснала съм с „Умирай трудно“ и „Рамбо“. Когато гледах „Пришълци“ със Сигърни Уийвър усетих онзи момент на просветление и вдъхновение. Най-накрая една жена, която правеше на екрана нещата, които аз исках да правя. Бой с извънземни или с роботи убийци като Линда Хамилтън в „Терминатор“.

 

С „Петият елемент“ окончателно циментирах желанието си да правя такива филми и да поемам такива роли. Винаги съм си падала по научната фантастика и фентъзито, по зрелищните бягства в други, непознати и опасни светове. Обожавам „Дюн“ и „Властелинът на пръстените“.

 

Редовно работите с вашия съпруг Пол Андерсън. Как се отразява това професионално партньорство на личния ви живот?


Пол е невероятен режисьор, който може да накара своите колеги да се чувстват уважавани и ценени. Той е мил и дисциплиниран и успява да влезе под кожата на хората. Пол дава необходимата свобода на актьорите да изградят своите персонажи. Ако не е доволен от нещо, ще го изрази по начин, по който да не накърни чувствата на изпълнителите.

 

Неговата мисия е да вдъхнови хората, които работят по неговите филми, да искат да му помогнат. Истинско изкуство е да можеш да критикуваш хората, така че те да се чувстват вдъхновени и надъхани да свършат по-добра и качествена работа. За това нещо се изисква специален талант.

 

Видяхме едната ви дъщеря в „Заразно зло 6”. Ще се радвате ли ако и тя стане актриса?


Да работя с дъщеря си по този филм беше магическо и незабравимо преживяване. Заедно с моя съпруг оценихме този момент като нещо наистина специално и неповторимо. Още когато тя беше на пет годинки ми каза: „Мамо, искам да стана актриса.”

 

Разбира се, аз приемам всичко, което тя казва много сериозно. И затова отговорих, че тя трябва да бъде подготвена да работи тежко и много, да бъде съсредоточена и отдадена на киното и ще трябва да се запише на актьорски уроци. Помислих си, че ако я запиша на курсове, след няколко седмици тя вече няма да бъде толкова ентусиазирана и ще предпочете да си има свободно време, да играе, да бъде като повечето дечица на нейната възраст. Но се оказа, че тя обожава да ходи на уроци по актьорско майсторство. Също се зарадвах безкрайно много, когато осъзнах, че тя има природен талант.

 

Пред мен е една мъничка актриса, готова за предизвикателствата на професията. Днес тя е на девет години и аз се гордея страшно много с нея. Толкова ме впечатлява, винаги успява да ме вдъхнови и да ме накара да се почувствам прекрасно. Тя наистина гори в киното със страст, отдадена е на актьорската професия, при нея е органично. Толкова е различно от моя старт в развлекателната индустрия. На нейната възраст аз нямах това естествено желание да играя в киното или телевизията. Затова днес, когато я гледам, не просто се гордея с нея, а направо се уча от нея. Хората ме питат дали аз є преподавам някакви уроци, дали є давам съвети, но аз отвръщам, че става точно обратното.

 

Много изпълнители трябва да учат сериозно и да работят здраво, докато се превърнат в истински професионалисти пред камерата и на екрана. Аз съм пример в това отношение. Трудила съм се тежко, репетирала съм до припадък, за да успея да придам автентичност на съответната роля, за да бъда убедителна. Но при моята дъщеря Евър е съвсем друго - при нея водещ е артистичният инстинкт. Получава по естествен път.

 

 

 

Източник: "Труд"

 

 

 

 

Още от категорията

Ток, шок и ужас

Ток, шок и ужас

Едва ли е имало много ситуации в най-новата ни история, когато е имало...

3 коментар/a

дреалист на 27.06.2021 в 10:20
БРАВО, Гласове! ... Велико решение - да ни спомните какви хубави хора има, да радват окото и душата!
Дали съм имала гадни моменти с нахални възрастни мъже, които са ме сваляли по арогантен начин? Разбира се. Вкарвала ли съм се в неподходящи сюжети с неподходящи мъже? Абсолютно. Чувствам ли се като жертва? Не, в никакъв случай. на 30.06.2021 в 12:57
Жена истинска!
Българин на 04.07.2021 в 11:07
Охххх много е красива тая Мила.... И много умна е явно, не се включва към крякащите митуу и други подобни.

Напиши коментар