Когато през 80-те години на ХХ век Елия Казан се връща към своето творчество в мемоарите си, които без съмнение са една от най-хубавите книги за кино, писани някога, той едва отделя място за “Последният магнат”. Книгата на Ф. Скот Фицджералд “никога не биваше да напуска библиотеките”, уверява кратко той, припомняйки си с горчивина деня, в който изтерзаният Сам Спийгъл, продуцентът на филма му “На кея” (1954), го убедил да направи адаптацията: “Сам прояви такава искреност и привързаност, че ме уговори, без да си дам време да помисля”. Сговорчив: думата не е избрана случайна - защото за автора на “Споразумението” (1969) няма по-лош компромис от този да забравиш да слушаш себе си, с надеждата да не си създаваш трудности, да се съобразиш с очакванията, накратко да угодиш.
Лебедовата песен на великите режисьори: “Последният магнат”

Ингрид Боултинг и Робърт Де Ниро в "Последният магнат" на Елия Казан (1976 г.)

 

Така 67-годишният Елия Казан с дълга поредица шедьоври зад гърба си (“Трамвай “Желание”, “На изток от рая”, “Великолепия в тревата”, “Америка, Америка”…) се изправя пред сценария на Харолд Пинтър, бъдещият носител на Нобелова награда за литература, по незавършения роман на Фицджералд.

 

Казан работи с най-големите автори на своето време - от Джон Стайнбек до Тенеси Уилямс,

 

и не е човек, който се плаши. Въпреки това товарът му се струва смазващ: Пинтър не напуска Англия, не е на разположение, за да обсъдят сценария, и въпреки дългите аргументирани писма, които режисьорът му праща, се мръщи на “промяната и на най-малката запетая”.

 

Към това се прибавя и проблем с драматичната структура: книгата на Фицджералд не е завършена и намирането на идеалната развръзка на историята не е лесно. А после и кастингът. Казан, който стои зад основаването на “Актърс студио” и е режисирал Брандо, Джеймс Дийн и Монти Клифт, дори не успява сам да определи актьорите. Разбира се, Спийгъл му позволява да наеме новия идол на публиката,

 

Робърт Де Ниро за ролята на Монро Стар,

 

меланхоличният млад шеф на киностудио. Но що се отнася до актрисите, той му налага две почти неизвестни, Ингрид Боултинг и Тереза Ръсел, чиито качества режисьорът без особен ентусиазъм се опитва да открие.

 

В “Последният магнат” Фицджералд изоставя богатите безделници, които са любимата му тема, за да атакува единствената индустрия, която наистина познава отвътре: тази на киното. Липсата на пари го отвежда в Холивуд през 1937-а за няколкогодишен неблагодарен труд върху сценарии, повече от които никога няма да бъдат заснети. Писателят използва  възможността да наблюдава функционирането на една система, която представя като микрокосмос на американското общество. “Последният магнат” далеч не е най-добрият роман, който сме имали за Холивуд, и е единственият, който ни позволява да го видим отвътре”, отбелязва Едмънд Уилсън.

 

Монро Стар е притиснат между големите босове, които искат да го лишат от студиото му, и синдикалиста (изигран във филма от Джак Никълсън), който отхвърля системата като цяло. Още по-трагичното е, че въпреки цялата си чувствитеност, Монро не е артист и има нужда от другите, за да заснеме творбите, за които мечтае. Той е печален образ, пленник на траур, недостатъчно свързан с реалността, за да стане пълноправен творец, жертва на безмилостната капиталистическа система. Откъдето се появява истински драматичен проблем - “бях го казал на Харолд, имах желание да сритам задника на неговия герой”, дразни се Казан.

 

Монро не успява да действа, изглежда странно отчужден от своя живот. В крайна сметка, той не е толкова далеч от Джей Гетсби или Дик Дайвър от големите шедьоври на Фицджералд, “Великият Гетсби” и “Нежна е нощта”. Това, което режисьорът не осъзнава по онова време и заради което Франсоа Трюфо ще “Последният магнат”  “великия болен филм”: това е произведение, чиито несъвършенства, дори грапавини, създават красотата му.Всъщност образът на Монро развива в най-висша степен един вече познат мотив във филмите на Елия Казан -

 

мотивът за мъжката уязвимост.

 

Великата любовна сцена между Монро и Катлийн (Ингрид Боултинг) в строящата се вила на Монро е в съзвучие с най-красивите моменти в неговото кино: сливане с природата, което позволява силен любовен лиризъм (Тихият океан, нарязан от дървените рамки на скелето), изключителната мекота на мъжкия образ (ехо на образа на Марлон Брандо в “На кея”), силата на женското желание. Де Ниро, който дотогава е играл магнетични и опасни герои, се вписва прекрасно в естетиката на Казан и напълно влиза в образа на интелектуалеца Монро, вдъхновен от една изключително романтична фигура от историята на Холивуд, Ървинг Талберг.

 

“Казан е обвит с някаква аура, ще разкаже Де Ниро. Когато работихме заедно, той беше много естествен, сговорчив, изобщо не беше тираничен, правеше необикновени анализи на героя и ситуациите. Той беше мислил много за мен, понякога твърде много. Беше съблазнително, той беше направил всичко, но това не би трябвало да ме освобождава от моята собствена работа”. В крайна сметка, Де Ниро прави една от най-фините си и изненадващи роли.

 

 

Жана Моро, Робърт Де Ниро и Елия Казан по време на снимките на "Последният магнат"

 

Когато идва краят на снимките на “Последният магнат”, Елия Казан взема едно неотменимо решение: “Никога повече няма да правя филм”. В последния план на филма: Де Ниро върви сам в безлюдното студио. Влиза в голяма тъмна постройка, в която има снимачна площадка. Мракът го обгръща, той изчезва.

 

Загадъчен и, разбира се, метафоричен момент според любимия метод на Харолд Пинтър:

 

“Опитах се да покажа, че границата между киното и реалността не е солидна; опитах се също да покажа, че правим филм”, пише драматургът на Сам Спийгъл, за да му обясни сцената. Но с целия си гений, Пинтър не е предвидил, че това ще бъде сбогуването на един от най-великите режисьори на ХХ век с киното. От тази гледна точка, сцената е не само поетична или символична. Тя е дълбоко трогателна, също като филма, който повече от всякога заслужава да бъде преоткрит.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Шепот от Бергман

Шепот от Бергман

Светът отбелязва на 14 юли 102 години от рождението на един от най-вел...

Напиши коментар