„Виждаме все повече жандарми и все по-малко артисти във френското кино“. Няколко часа преди 45-ата церемония по раздаването на наградите „Сезар“ в петък вечер в Париж, критикът Ерик Нойхоф се опасява, че тя ще се превърне в уреждане на сметки. Според него политическата коректност задушава френското кино.
"Виждаме все повече жандарми и все по-малко артисти във френското кино"

Ерик Нойхоф е филмов критик на "Фигаро" и писател. Последната му книга, "(много) Скъпо френско кино"
(très) Cher cinéma français) получи наградата "Ренодо" за 2019.

 

- След оставката на ръководството на Академията на "Сезар" и призива на феминистки за демонстрация срещу 12-те номинации на филма "Аз обвинявам" („J’accuse“) на Роман Полански,  френско-полският режисьор се отказа да участва в церемонията „Сезар“. Какво мислите за това решение? 

 

- Всички го очакваха. Не съм луд по "Аз обвинявам", но трябва да уважим резултатите от гласуването. Награждава се филм, а не човек. Лично аз бих предпочел да спечели "Славни времена" («La belle époque») и то не по морални причини. Освен това, Полански снима филми във Франция от четиридесет години. Не можаха (не трябваше) ли феминистките да се събудят по-рано.

 

- Ще се превърне ли церемонията в юмручен бой?

 

- Това без съмнение ще бъде уреждане на сметки. Можем да очакваме много язвителност. Дойде ред на активистките. Но ако въпросните дами не са доволни от Сезарите, могат да си направят своя собствена церемония, както "Ренодо" срещу "Гонкур".


- Ладж Ли, който изглежда е фаворит, е бил в затвора за отвличане и насилствено задържане. Няма ли двоен стандарт?

 

- Искате да кажете, че е по-добре да живееш в 93-ти район, отколкото на "Авеню Монтен"? Очевидно политическата коректност властва в киносредите. Добре виждаме, че никой не смее да говори за това, за да не бъде вкаран в черен списък. Драмата е, че един насилник или престъпник може да направи добър филм. Така е и именно това смущава. 

 

- Колективното изявление #BlackCesars, публикувано на 26 февруари, изобличава липсата на многообразие във френското кино. Какво мислите за това?

 

- Но протестиращите просто трябва да успеят да снимат филмите, които искат, да ограбят банка, за да финансират проекта си, да не плащат, ако е необходимо, да снимат с телефон, накратко, да последват примера на неореализма или Новата вълна в началото. Киното не е длъжно да бъде представителна извадка. 

 

- Можем ли все още да говорим за кино в този контекст? Изкуство ли е изобщо моралното или политическото изкуство? 

 

- Факт е, че виждаме все повече жандарми и все по-малко артисти в киното. Това не е никак успокояващо за бъдещето. Позволено е да се страхуваме от щетите, които ще нанесе тази цензура, която напредва уж като възмущение. Маккартизмът не е мъртъв.

 

- Всичко това симптом за голям дискомфорт в киното ли е, за който говорите в книгата си?

 

- Ако съдя по безумието, обзело този малък свят, се усеща, че зад всичко това се крие борба за власт. Кариеристите винаги са се кичели с атрибутите на добродетелта. След като хората вече не ходят да гледат френски филми, това няма да оправи нещата. Така че "Нетфликс" го очаква светло бъдеще.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Роман Полански има влязла в сила присъда на 28.02.2020 в 17:34
за изнасилване на 13-годишна малолетна, за което се издирва и до ден-днешен - http://s.glbimg.com/jo/g1/f/original/2010/07/13/polanski620.jpg. Присъдата не е като тая на Уайнстейн, а е класика - оплакване в полицията, медицинско освидетелстване, пълна биологична експертиза. Недочакал съдебното заседание, "великият режисьор" бяга във Франция, където продължава да бъде особено велик. Блазя ѝ на Франция, че има такъв гражданин!

Напиши коментар