"Кой би могъл да каже “Животът на черните няма значение” («Black lives don't matter»)? Може би има такива хора, но те не са мнозинство в публичния дебат. Това е много хитра марксистка стратегия - да създадеш движение, което заради самото му име, не можеш да оспориш. Но това, което се опита да направи Black Lives Matter в седмиците след смъртта на Джордж Флойд, е страшно. Защо трябва да водим тази война срещу нашата история? Защо толкова малко хора с властова позиция - с изключение на Еманюел Макрон, който каза точно това, което трябваше да се каже - са склонни да подчертаят колко е важно да съхраним символите от миналото си? Широката публика не е съгласна с тези активисти, но е сплашвана и принудена да се съгласи или да замълчи. Тя се страхува от обвинението в расизъм, което може да сложи край на много кариери, и от това, че тези активисти са непочтени и брутални". Британският есеист Дъглас Мъри подчертава радикализма на движението Black Lives Matter (Животът на черните има значение) и същевременно колко е трудно да се противопоставим на неговите тези.
“Всички големи каузи започват като движение, превръщат се в бизнес и завършват като рекет”

 

 

След бруталната смърт на Джордж Флойд в САЩ, по целия свят се разпространиха демонстрации, водени най-вече от организацията Black Lives Matter, които често стигаха до изблици на насилие. Компаниите не останаха по-назад, като Mars иска да промени логото на основната си марка, “Чичо Бен”, L'Oréal реши да премахне термини като “избелване” от описанието на своите продукти. Знаменитости последваха примера, някои дори публично поднесоха извинения заради това, че са дублирали “цветнокожи хора” във филмите. Всички ли сме станали расисти? В никакъв случай, категоричен е британският журналист и есеист Дъглас Мъри, автор на два бестселъра - “Странната смърт на Европа” и “Войната на общностите”.

 

- Толкова силен ли е днес расизмът във Франция, Обединеното кралство и САЩ, колкото преди няколко десетилетия?

 

- Не. Всички показатели сочат, че нашите страни са много по-малко расистки, отколкото през последните десетилетия. Процентът например на хората, които биха отказали член на семейството да се ожени за човек от друг етнос (което смятам за класически пример на расизъм) е намалял до минимално ниво. Това е забележителен прогрес. И въпреки това, антирасистките движения представят ситуацията така, сякаш тя никога не е била толкова тежка, отчасти заради това, което американският философ Ерик Хофър резюмира по следния начин: “Всички големи каузи започват като движение, превръщат се в бизнес и завършват като рекет”. Що се отнася до расизма, ние сме на етапа на рекета, но много малко хора искат да го приемат. 

 

- Антирасистките движения, като Black Lives Matter, по-различни ли са от предишните? Ефикасна или контрапродуктивна е тяхната стратегия?

 

- Тези движения имат някои общи характеристики с предишните. В началото откриваме напълно легитимно искане за повече справедливост в американската полиция. Но от доста време вече Black Lives Matter показва склонност към нечестност. Един от основополагащите моменти на движението беше смъртта на Майкъл Браун във Фъргюсън, Мисури. Движението твърдеше, че в момента на смъртта си Браун е бил с вдигнати ръце и е казал “Не стреляйте”. Всъщност по-късно се разкри, че Браун се е опитал да вземе оръжието на полицая при ареста, точно преди да бъде застрелян. Не казвам, че няма проблеми с полицията в САЩ. Но начинът, по който Black Lives Matter отхвърля фактите, които не съвпадат с неговите възгледи, беше лош предвестник. Точно както и рано проявената му склонност да развива антисемитски конспирационизъм, което продължава и днес. Просто останалата част от света започна да осъзнава това, което американските наблюдатели забелязват от години: движението Black Lives Matter, също като “мирните изследвания” (peace studies) по време на Студената война, е замислено така, че да не можеш да му се противопоставиш. Но зад тази фасада има много неща, с които човек не може да се съгласи. Съоснователите на движението, по собственото си описание, са марксисти. Смятам също, че тяхната екстраполация на осъдителните действия на един полицай в Минесота - днес в затвора в очакване на съдебен процес - да се приложи спрямо цяла нация и цвят на кожата е много смущаваща. Идеята, че убиецът на Джордж Флойд представлява всички полицаи в САЩ изисква сериозна умствена гимнастика. Че представлява или разкрива нещо ендемично в британското или френското общество, е откровено скандално твърдение.

 

- Но дали това движение е толкова силно днес, защото се провалиха “универсалистки” движения, като това на Мартин Лутър Кинг?

 

- Както пиша в последната си книга, “Войната на общностите”, най-новото поколение активисти на “расата” прекара последните петдесет години в разрушаване и накрая в промяна на посоката на красивата мечта на д-р Кинг. Активист след активист - сред които признати универистетски преподавали - вече твърдят, че е расистко да не съдиш за хората според цвета на кожата им, но е расистко да съдиш за характера им според него. Мисля, че тези хора поставят отново расовия въпрос в центъра на обществото, в момента, в които мнозина от нас се надяваха, че сме го преодолели.

 

- Как си обяснявате, че антирасистките движения и политиките на идентичността като цяло получават подобно медийно покритие, докато повечето хора не са расисти, но искат да съхранят символите от миналото си, като статуята на Чърчил?

 

- Защото, както току-що казах, тяхното движение е замислено така, че да не можем да му се противопоставим. Кой би могъл да каже “Животът на черните няма значение” («Black lives don't matter»)? Може би има такива хора, но те не са мнозинство в публичния дебат. Това е много хитра марксистка стратегия - да създадеш движение, което заради самото му име, не можеш да оспориш. Но това, което се опита да направи Black Lives Matter в седмиците след смъртта на Джордж Флойд, е страшно. Защо трябва да водим тази война срещу нашата история? Защо толкова малко хора с властова позиция - с изключение на Еманюел Макрон, който каза точно това, което трябваше да се каже - са склонни да подчертаят колко е важно да съхраним символите от миналото си? Широката публика не е съгласна с тези активисти, но е сплашвана и принудена да се съгласи или да замълчи. Тя се страхува от обвинението в расизъм, което може да сложи край на много кариери, и от това, че тези активисти са непочтени и брутални. 

 

Има много ирония, която трябва да посочим. Едната е, че ако нашите общества бяха това, което казват тези “антирасистки” расисти, нямаше да бъдем многообразни общества, каквито сме. Хората нямаше да имигрират при нас и да продължават да го правят. Що се отнася до миналото, ако то беше толкова ужасно, както казват, защо нашето настояще е толкова добро? Със сигурност по-добро от алтернативите. Трябва да го кажем ясно и силно. Трябва също да попитаме: “в сравнение с какво?”. Къде е утопията, с която тези хора ни сравняват? Имат ли карта, за да ни заведат там? При някои това е така, но техният път минава през непроходим ад. 

 

- L'Oréal реши да премахне думи като “избелващ” от описанието на продуктите си. Unilever, Mars, или дори “Семейство Симпсън” започнаха промени, за да покажат, че не са “расисти”. Защо тези компании и марки подкрепят антирасизма по този начин? Наистина ли потребителите искат това?

 

- В тази комуникационна епоха големите компании са под натиск. Често някой много млад човек отговаря за присъствието им в социалните мрежи и дори и малко критики водят до паника, която се предава нагоре по цялата структура. Симпатизирам на тези компании… На определено ниво, става дума за проста сметка цена/печалба.

 

В случая с големите банки или енергийни конгломерати, знакът за ангажиране с различността и дори Black Lives Matter, всъщност е малка цена, за да имат добра репутация. Много от тези структури все още не са платили цената за участието си в последния финансов крах. Така или иначе, да се обвиеш с фалшива добродетел, да платиш религиозен данък на Black Lives Matter, да увеличиш отдела си “Човешки ресурси”, да вдигнеш шум около различността и да направиш всичко, което е необходимо, за да изглежда, че си в духа на времето, наистина не струва скъпо.

 

- Някои привърженици на Брекзит и Доналд Тръмп образуват ли също движения на идентичността? Има ли “бяла политика на идентичността”?

 

- Някои, да. Но идеята, че имат голяма роля в Брекзит или успеха на Тръмп е обида към цяла част на населението и лесен начин за измъкване. Главният въпрос през последните години не е “помогна ли Русия на Тръмп?” или “излъгаха ли британците, за да напуснат Европейския съюз?” Тези теории на конспирацията вредят на онези, които вярват в тях, защото им пречат да се развиват. Истинските въпроси по-скоро са: “Какво беше толкова зле в американския политически пейзаж, че избирателите да гласуват за толкова разрушителен фактор?”. И: “Какво не беше наред в ЕС, за да решат едни от най-големите данъкоплатци да го напуснат?”. Тези въпроси са по-болезнени, но по-важни. Би трябвало да бъдат такива, защото иначе ще се случат още по-лоши катаклизми. 

 

- Ако мнозинството от хората не са съгласни с антирасизма в сегашната му форма, това не е ли добре за консерваторите, които впоследствие ще получат по-голяма подкрепа на изборите?

 

- Възможно е. Но трябва да внимаваме с изкушението да вярваме, че лошите или брутални събития ще играят в наша полза. В началото на пандемията на Covid-19 хора с различни политически убеждения започнаха да твърдят, че вирусът показва колко уместна е тяхната идеология. Историците знаят, че е невъзможно да се предскажат с точност историческите или социални движения. Кой можеше да предскаже през февруари, че последните месеци, които преживяхме, ще се развият така? Но е вярно, че движение, което застава почти срещу всичко, което съставлява миналото и настоящето на едно население, трудно ще срещне силна всенародна подкрепа.

 

- Има ли риск десницата да се радикализира? Опасявате ли се от граждански безредици в бъдеще?

 

- Всички ние би трябвало да се страхуваме от граждански безредици, защото никога не се знае какво ще ги провокира или какво може да ги запали. Смъртта на един чернокож човек без оръжие в Минесота предизвика сцени на плячкосване в Стокхолм и нападения срещу полицаи в Брюксел. Наистина се тревожа от тенденцията към радикализация и че една група екстремисти, чиито искания бъдат удовлетворени, ще доведе до предявяването на противоположни искания. Но най-много ме притеснява завръщането на “расата”. Понятието, разбира се, никога не ни е напускало, но ако прочетете трудовете на тези почти невежи американски професори измамници, като Робин ДиАнджело, ще видите, че в името на антирасизма отново се расизира обществото. Както твърдя във “Войната на общностите”, цената, която ще трябва да платим, е висока, ако решим да представим белите като хомогенна група, ако им се каже, че са ужасни, виновни и че нищо при тях не е наред. Отвращават ме антирасистите, които правят расови провокации. Утрешните исторически книги няма да ги пощадят. Гарантирам ви го, защото възнамерявам да напиша няколко. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Коба на 04.07.2020 в 22:48
Много показателно - през цялото време се оправдава в интервюто. Е, няма как да не стане по-лошо...
Anonimen robot на 05.07.2020 в 05:49
"Съоснователите на движението, по собственото си описание, са марксисти." *** Vizh ti, ne znaeh che Marks e bil afroamerikanec?! I kakvo gi pravi marksisti?! De gidi angliiski demagozi. To ako mozheshe i Putin da e marksist sys sigurnost shtiaha da go narochat za organizator. Bullshit! *** “Какво беше толкова зле в американския политически пейзаж, че избирателите да гласуват за толкова разрушителен фактор?” *** Trump bil razrushitelen faktor!? The biggest bullshit ever! Dokato na takiva deto narichat neshtata s polovin usta se dava tribuna perspektivite za Evropa sa kakto tezi na South Africa!
Helleborus на 05.07.2020 в 10:55
"Процентът например на хората, които биха отказали член на семейството да се ожени за човек от друг етнос (което смятам за класически пример на расизъм) е намалял до минимално ниво." Това не е никакъв класически пример за расизъм, обаче. Напомня ми на израза, с който навремето младежите изнудваха момичетата, не искаш да ходиш с мен, понеже съм грозен. И момичето трябваше да каже, не, нищо подобно, добре, ще ходя с теб. Но така ли даваме сърцето си, за да докажем, че не сме расисти, високомерни или с предразсъдъци? Любовта е чувство, което никой, нито Бог, изпитват по еднакъв начин към всички. Имаме право да избираме онези, с които искаме да живеем! Имаме право на среда, без да бъдем изнудвани. Расизъъм би било да не позволяваш на другите да имат своя среда и независимост. Навремето, когато гетът Кубарих е разпратил тракийските племена из Европа, за да се противопоставят на Империята, с Аспарух знаете ли кои са тръгнали? Тръгнали са най-привързаните към рода си, които не са искали по никакъв начин да се омесват с други племена и езици, това също е любов. Любовта към твоя род, към твоя език, към твоята общност, не може да пречи на другите родове и общности. Нямаме задължение да допускаме хора да се внедряват в нашите общества, това е естествен процес, който се случва по естествен път, но само когато се появи истинска любов и близост, включително културна. Всеки човек носи определена духовност, която изхранва със своето поведение и избори. Вносът на хора е и внос на духовни влияния. Зад всяка култура стои определена духовност, не на теория, а на практика! Отделянето е форма на зищита, моят дом, моята крепост, осветено място, в което няма да допускаме чуждите демони да разболяват нашия живот и да паразитират върху нас. От най-дълбока древност човекът е заграждал територия, поставял е ограда, очиствал я е и я е населявал от добри същества. Затова животът е толкова различен във всеки род, а и във всяко семейство, във всяка културна общност. Комунистите се дразнят, когато видят затворена врата или някакъв елит, те искат да имат достъп навсякъде, те мислят, че имат право на чуждия живот, без да са го заслужили. А могат да си го изработят и сами, обаче е по-лесно да нахлуят в чужди домове.
До Helleborus на 05.07.2020 в 17:24
Определено много добър коментар, с изключение на последните две изречения, които явно не са на място:"Комунистите се дразнят, когато видят затворена врата или някакъв елит, те искат да имат достъп навсякъде, те мислят, че имат право на чуждия живот, без да са го заслужили. А могат да си го изработят и сами, обаче е по-лесно да нахлуят в чужди домове." Измислици, които искат да бъдат повече от твърдения, и даже се представят като факти. Явно показва слабо познание на материята, но пък силно желание за манипулация.
Helleborus на 05.07.2020 в 20:26
на 05.07.2020 в 17:24 Признавам си, че нямам никакъв поглед върху Маркс или каквато и да било комунистическа теория. Но имам наблюдение върху всички леви движения и как разсъждават, те се борят за равенство, една от формите на равенството е тази, която коментираме. Равенството е в основата на комунизма, на различните негови разклонения и е напълно липсваща категория в моите настолни учебници по добро, сещаш се кои са те. Равенство в заплатите, равенство в училище, равенство между половете, между расите, между възрастите, между управляващите и управляваните... социализация и интеграция, това е комунизма в най-опростен вариант. Това е борбата на всички, които изостават, да бъдат изкуствено класирани по-напред, като предявят претенции за достъп до онова същото, което го има другия, а аз не. Другата дума е завист. Или ако не можеш да си позволиш да живееш като другия, да му забраниш на него да живее различно, например масовото образование. Уравновиловка.
SIMO на 05.07.2020 в 21:10
Helleborus-чо, все пак прочети Маркс за да ти станат ясни "некои стини" на тази гадна утопия.....Маркс се пази, като дявол от тамян да не засегне банковия капитал и особено елемента лихва.....Основен "враг" му е индустриалният капитал, който все пак създава материални блага....На какава цена, това е тема на друг разговор....Ноо банките и банкерите за товаищ Маркс са табу....
Етапът на ГРОБ на 05.07.2020 в 22:42
ГРОБ в момента са на етапа на рекета. А те почти всички са бивши партийци или изклесавци на такива.
Anonimen robot на 06.07.2020 в 00:15
Признавам си, че нямам никакъв поглед върху Маркс или каквато и да било комунистическа теория. Но имам наблюдение върху всички леви движения и как разсъждават, те се борят за равенство, една от формите на равенството е тази, която коментираме. Равенството е в основата на комунизма, на различните негови разклонения и е напълно липсваща категория в моите настолни учебници по добро, сещаш се кои са те. Равенство в заплатите, равенство в училище, равенство между половете, между расите, между възрастите, между управляващите и управляваните... социализация и интеграция, това е комунизма в най-опростен вариант. *** Tipichniia sluchai - ne znae - sigurno shtoto ne mu e na nivoto, obache prepodava uroci na ploshtadnite skakalci za ravenstvo... Inache dobyr chilqk, hristienin... a ot formulata na ravenstvoto e propusnal samo che i zhenite sa obshti pri komunizma!
Името ми е Червен на 06.07.2020 в 08:49
Интересен младеж, типичен представител на десния консерватизъм. От една страна - здрав европейски разум на човек, който (за разлика от американските неграмотници) познава историята и знае, че тя не може да се заличава, а трябва да се изучава и по възможност да се извличат поуки от нея. От друга страна - типичният за десните стремеж да не се виждат или да се отричат социалните причини за сблъсъците, както и стремежът те да се стоварват върху марксизма.
кривата краставица на 06.07.2020 в 10:52
Във всяко село има един луд. В нашето село лудият страда от графомания.
Валенщайн на 09.07.2020 в 10:48
Прекрасно интервю. Гледах снощи едно с Мъри по австралийската Скай Нюз. Тези, които знаят английски да гледат всеки ден коментарите на Такър Карлсън /Tucker Carlson/ по Фокс. Невероятен. Вече го пускат в YouTube и в руски дублаж. Страхотни са коментарите на Шон Ханити и Лаура Инграхъм. Тримата имат най-висок рейтинг в момента. Трите интелектуални недоразумения от телевизиите на марксистките активисти маскирани като журналисти - CNN и MSNBC - Дон Лемон, Крис Куомо и Рейчъл Мадоу са след 25 място по гледаемост. Бият ги дори евангелистките проповедници. Като консервативни блогъри препоръчвам д-р Стив Търли /Dr Steve Turley/, Антъни Блеър Логан /Anthony Blair Logan/, Алекс Брежнев и Саня во Флориде. Изхвърлиха от Тюбето Стефан Молиню /Stefan Molyneux/, но за сметка на това има много готини интервюта с него.

Напиши коментар